№ 31
гр. Кула, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско
дело № 20241330100044 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Ю. В. Б., ЕГН
********** с постоянен адрес: **** като майка и законен представител на
малолетната В. Л. М., ЕГН ********** и К. Л. М., ЕГН ********** с
постоянен адрес: *** със съгласието и подпомаган от майка си Ю. В. Б.
против Л. Б. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** за изменение на
определената с Решение № **** год. по Гр. дело № *** год. по описа на РС
Кула издръжка, като бъде осъден ответника да заплаща на непълнолетното си
дете К. Л. М. месечна издръжка в размер на 400 лева, а на малолетната В. Л.
М. месечна издръжка в размер на 360 лева, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от предявяване на настоящия иск и до
настъпване на законни основания за промяна или отмяна на определената
издръжка.
Твърди се в молбата, че с Решение № **** год. по гр. дело № *** год. по
описа на РС Кула е определена издръжка за детето К. Л. М. в размер на 180
лева, а за детето В. Л. М. в размер на 170 лева, която бащата е заплащал до
този момент, но от определяне на издръжката за двете деца е изминал дълъг
период от време, през което в страната е налице инфлацията, децата са
пораснали, а с това и нуждите им са увеличени и то не само за храна и
облекло, а и за всичко необходимо, свързано с тяхното обучение и развитие.
Твърди се също, че детето К. е ученик в осми клас, в специалност *** ****, а
В. е ученичка в пети клас на ***** и с оглед получаване на адекватно и добро
образование, толкова необходимо за тяхното бъдеще и развитие, децата
живеят на квартира в ***, което е свързано с допълнителни разходи. Посочва
се също, че майката получава доходи от трудово възнаграждение в размер
около средната работна заплата за страната, като тя е ангажирана изцяло с
отглеждане и възпитание на децата. Твърди се също, че е налице промяна на
обстоятелствата при които е определена издръжката с горепосоченото
решение, което е основание за изменение на така определената издръжка по
1
отношение на децата.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника, с който не оспорва допустимостта на предявените искове, а
само техния размер, като посочва, че претендираните размери по двата иска
са завишени. Излага твърдения, че видно от представените с исковата молба
писмени доказателства доходите на другият родител са в размери над
средната за страната за 2023 г. според НСИ /2123 лв/, като към тях с оглед
задължителната съдебна практика, следва да се включат и ежемесечните
добавки за деца, като допълнителен доход на родителя, при когото са децата.
Също така се оспорва и искането увеличението на сумите за издръжка на
двете деца да се дължат от датата на завеждане на иска ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основанието за
промяна. В тази връзка излага твърдения, че ответникът и в момента заплаща
първоначално определената издръжка, без да има пропусната вноска, като
дори да се стигне до увеличаване размера на издръжката на всяко от децата,
към момента на завеждане на иска и до постановяване на решенето от първата
инстанция, както и до влизане в сила на същото, на ответника няма как да му
е известно каква сума допълнително ще дължи, като върху тази сума ще
следва да бъде начислена законна лихва от момента на завеждане на иска, тъй
като тази сума ще бъде просрочена. Също така, с оглед спазвайки правилата
за подсъдност, определени в ГПК искът е предявен пред ***, но поради други
специфични причини настоящото дело се разглежда в РС – Кула, като
времето за определяне на компетентен съд, който да гледа делото не би могло
да се „вмени във вина” на ответната страна за това, че същият е изпаднал в
забава и върху съответната сума да бъда начислявана и законна лихва.
В представения по делото отговор, ответникът предлага параметри на
споразумение, което да бъде утвърдено по делото, в следния смисъл:
ответникът Л. Б. М. да заплаща ежемесечна издръжка на непълнолетните си
деца, както следва: на К. Л. М. в размер на 280 лв. и на В. Л. М. 270 лв.,
считано от датата на постановяване на решението пред настоящата инстанция
- РС гр. Кула обл. Видин.
В условията на евентуалност, ако не бъде постигнато споразумение между
страните по делото, прави искане съдът да приеме възражението за
прекомерност на претендирания размер на издръжката и ако приеме
основателността на исковата претенция, да допусне увеличение на
ежемесечно дължимата издръжка, както следва: за К. Л. М. в размер на 280 лв.
и за В. Л. М. 270 лв., считано от датата на постановяване на решението пред
настоящата инстанция - РС гр. Кула.
В съдебно заседание ищцата Ю. В. Б., като майка и законен представител на
малолетната В. Л. М. се явява лично и с процесуалния си представител адв.
В., а ищецът К. Л. М. не се явява, а се представлява от процесуалния си
представител адв. В., поддържат исковете и молят същите да бъдат уважени в
цялост. Не приемат предложените от ответника размери на издръжка.
Претендират разноски. Ответникът не се явява, а се представлява от
процесуалния си представител – адв. С., който поддържа депозирания отговор
и моли съда да отхвърли предявените искове за размерите на издръжките, над
предложените от ответника с отговора на исковата молба, както и изменената
издръжка да е дължима от постановяване на съдебното решение, а не от
завеждане на исковата молба. Прави искане за разноски за адвокатско
възнаграждение, като е съгласен размерът да е същият, какъвто е размерът на
претенцията за адвокатко възнаграждение на ищците.
2
Съдът, след като се запозна с изложените в молбата твърдения, след като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно e между страните, че ответникът Л. Б. М. е баща на ищците В. Л.
М. и К. Л. М., което се установява и от приетите по делото удостоверения за
раждане на ищците, както и че с Решение № **** год. по Гр. дело № *** год.
по описа на РС Кула бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка за
детето К. Л. М. в размер на 180 лева, а за детето В. Л. М. в размер на 170 лева,
която бащата е заплащал до този момент. От представените от ищците,
приети по делото и неоспорени от ответната страна Удостоверение № 299/
15.01.2024 г., издадено от *** и Служебна бележка от 17.01.2024 г., издадена
от *** се установява, че ищцата В. М. е ученичка в 5 клас в *** през учебната
2023/2024г., а ищецът К. М. е ученик в 8 клас в *** през учебната 2023/2024г.
От приетата по делото и неоспорена от ответната страна Служебна бележка
изх.№ 44/ 15.01.2024 г. на *** за трудовите доходи на майката за периода
м.07 до м.12.2023г. се установява, че за посочения период нейното средно
брутно месечно възнаграждение е в размер на 2747 лв., а на бащата, видно от
приетата по делото е неоспорена Служебна бележка изх. № 960000-133 от
26.02.2024г., издадена от ***, нетното трудово възнаграждение на ответника
за периода м.08.2023г. – м. 01.2024г. е в размер на 2152,02 лв. и брутно –
2391,27 лв. От изготвения социален доклад се установя, че майката получава
и месечна помощ по чл.7 от ЗСПД в размер на 88 лв. за двете деца.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Получаването
на издръжката е безусловно, т. е. не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки извън наличие на качеството "ненавършило
пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. /. Това задължение на родителя обаче не е
безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка и зависи от
възможността на същия да предоставя такава. Размерът на издръжката следва
да се определи, като се съобразят, от една страна, възможностите на
дължащия родител, а от друга – нуждите на детето, с оглед правилното му
развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му нужди. Законодателят
обаче е регламентирал минимален размер на дължимата издръжка за всяко
дете, който съгласно чл. 142, ал. 2 от СК е равен на една четвърт от размера
на минималната работна заплата /933 лв. от 01.01.2024г./, т.е 233,25лв.. Тъй
като посочените по – горе две величини не са константни, законодателят е
предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена –
увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл.
150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите
на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
От определянето на дължимата от ответника месечна издръжка през 2020г.
в размер на 180 лв. на детето си К. и 170 лв. на детето си В. до приключване
на съдебното дирене по настоящото производство е настъпило съществено
3
изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер.
Установи се, че децата са ученици, съответно в 5 и 8 клас в училища в ***,
но не бяха ангажирани доказателства дали заплащат наем на жилище и
съответно транспортни разходи и в какъв размер. В изготвения социален
доклад по делото е посочено, че при проведеното проучване майката е
посочила, че заплаща месечен наем в размер на 450 лв. и комунално-битови
разходи в размер на около 150 лв., както и че децата посещават частни уроци
и извънкласни дейности, за които също заплаща такси, съответно по около 60
лв. за К. и 80 лв. за В., но не са ангажирани доказателства по делото в
подкрепа на тези твърдения на майката. Общоизвестно е обаче, че повечето
преподаватели, които предлагат частни уроци не издават разходни документи
и родителите няма как да докажат направения в тази насока разход. Също
така за изминалия период от четири години, от първоначалното определяне
на издръжката, до настоящия момент са се променили икономическите
условия в страната, видно и от повишаването на размера на минималната
работна заплата за страната, както и с оглед по- високата възраст на децата са
се увеличили и техните потребностите на детето от средства за храна,
облекло, образование. Ответникът е трудово ангажиран и бе установено по
делото, че получава нетен среден месечен доход в размер на 2152,02 лв. Няма
данни ответникът да е с влошено здравословно състояние или да заплаща
издръжка на друго непълнолетно дете. В социалния доклад е посочено, че при
проведеното социално проучване ответникът е посочил, че същият заплаща
месечна вноска по кредит в размер на 300 лв., но по делото не бяха
ангажирани доказателства в тази насока. Като съобрази изложеното, както и
обстоятелството, че потребностите на децата са се увеличили от момента на
определянето на издръжката, съдът намира, че във възможностите на
ответника е да заплаща на децата си месечна издръжка в размер, както следва
– 320 лв. на непълнолетното си дете К. и 280 лв. на малолетното си дете В..
С оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната
издръжка, дължима от ответника на малолетното му дете В. от 170. 00 лева на
280. 00 лева и на непълнолетното му дете К. от 180 лв. на 320 лв., считано от
предявяване на исковата молба – 08.02.2024г. до настъпване на законова
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като в останалата част до пълния
предявен размер от 400 лв. по отношение на иска от К. и 360 лв. по
отношение на предявената претенция от В., исковите претенции следва да
бъдат отхвърлени , като неоснователни.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за
работа. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща
на децата си К. и В. месечна издръжка в размер съответно 320 лв. и 280 лв.
Относно разноските:
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено от
ищците. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените по делото
разноски, съобразно уважената част от иска. Ищците са доказали сторени
разноски в размер на 500. 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие №
********** от 30.03.2024г., като не е посочено по кой иск какво
възнаграждение е платено, поради което съдът приема, че са сторени
разноски поравно, по 250 лв. всеки от ищците. С оглед на посоченото
4
ответникът следва да бъде осъден да заплати на детето си К. М. -ищец, сумата
200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и на детето си В., чрез
нейната майка и законен представител Ю. Б. – ищец, сумата 194,44лв., като за
разликата до претендираните суми за разноски, претенциите следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Ответникът на основание чл. 78, ал.3 ГПК също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част. Той е направил искане за разноски, като в
съдебното заседание процесуалният представител заяви, че претендира
същите в размер, колкото е размерът на претендираните от ищците разноски,
т.е 500 лв. Ответникът доказва направени разноски в размер на 650 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото
Договор за правна защита и съдействие № **********/05.03.2024г., но също
не е установено по кой иск каква сума е заплатена, поради което съдът
приема, че е поравно. Ето защо ищецът К. М. следва да бъде осъден да
заплати разноски в настоящото производство на ответника и негов баща
сумата 50 лв., а В. М., чрез нейната майка и законен представител, да заплати
разноски на ответника за адвокатско възнаграждение сума в размер на 55,56
лв., като претенцията на ответника за разликата до претендираната от него
сума за адвокатско възнаграждение, следва да се отхвърли като
неоснователна.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на Районен
съд – Кула държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 360
/ триста и шестдесет / лева.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата
месечна издръжка, дължима от Л. Б. М., ЕГН ********** с постоянен адрес:
***, определена с ** по Гр. дело № *** год. по описа на РС Кула в полза на
малолетната В. Л. М., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител Ю. В. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***** и ОСЪЖДА
Л. Б. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на В. Л. М.,
ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Ю. В. Б., ЕГН
********** с постоянен адрес: ***** месечна издръжка в размер на
280/двеста и осемдесет/лева, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 08.02.2024г. до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва от момента на
забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното ù заплащане, която
издръжда да бъде изплащана по посочената в решението на РС - Кула банкова
сметка, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата от 80/осемдесет/лева, като
неоснователна.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата
месечна издръжка, дължима от Л. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*******, определена с ** по Гр. дело № *** год. по описа на РС Кула в полза
на К. Л. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: ****** и ОСЪЖДА Л. Б. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на К. Л. М., ЕГН
********** с постоянен адрес: ****** месечна издръжка в размер на
320/триста и двадесет/лева, считано от датата на завеждане на исковата молба
5
– 08.02.2024г. до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва от момента на
забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното ù заплащане, която
издръжда да бъде изплащана по посочената в решението на РС - Кула банкова
сметка, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата от 80/осемдесет/лева, като
неоснователна.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му относно пресъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Б. М., ЕГН ********** с
постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. М., ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител Ю. В. Б., ЕГН ********** с постоянен
адрес: ***** сумата 194,44 лв./сто деветдесет и четири лева и четиридесет и
четири стотинки/, представляваща разноски пред първата съдебна инстанция
за заплатено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
сумата 55,56 лв. /петдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ - адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Б. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К. Л. М., ЕГН ********** с постоянен
адрес: ****** сумата 200/двеста/лева - разноски пред първата съдебна
инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за сумата 50/петдесет/лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Л. Б. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд Кула сума в размер
на 360/триста и шестдесет/ лв., представляваща държавна такса върху
пресъдените суми за издръжки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Л. М. с ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител Ю. В. Б. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ на Л. Б. М. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: *** сумата 55,56 лв./петдесет и пет лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща разноски пред първата съдебна инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
сумата 194,44 лв./сто деветдесет и четири лева и четиридесет и четири
стотинки/ - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. Л. М., ЕГН ********** с
постоянен адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ на Л. Б. М., ЕГН ********** с
постоянен адрес: *** сумата 50/петдесет/лева, представляваща разноски пред
първата съдебна инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата 200/двеста/лева - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок, считано от 19.04.2024 г.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
6