Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 14.09.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
VІІ граждански състав в
открито заседание, на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Илона Делева като разгледа докладваното от съдия Банкова
гражданско дело № 5566 по описа на съда за ***г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС
е постъпила ИМ от В.В. В. против „П. ЕООД-Плевен, с
правно основание чл.200 от КТ имуществени вреди в размер на ***лв., остатък за
периода м. *** ***г –м.*** ***г. и сумата ***лв. неимуществени вреди.Посочено
е, че ищцата е работила при ответника по
силата на трудов договор №***.***г.Твърди се, че заплатата е била ***лв., но
реално получавала ***лв., на две вноски.Твърди се, че на 15 май ***г. около
11часа по време на работа в закусвалнята на площад „М.“ е изнасяла свободен
дървен кръг към кухнята и се е подхлъзнала на разлята мазнина в средата
на заведението.Посочила е, че е получила нараняване на лявото коляно, чуло се е
изхрущяване, изпитала силна болка, започнало да се подува и цвета на кожата да
се променя.Изложено е становище, че се е наложила медицинска интервенция и
няколко месеца придвиждането е било крайно
затруднено.Твърди, че ответника е заплащал суми общо 1635лв., от които и 195лв.
за лекарства.Твърди се, че от осигурителя е получила сума в размер на
1200,31лв. за времето *** –*** ***г.Претендира посочените по- горе суми, ведно
със законната лихва от датата на ИМ и направените разноски.
По делото е приложен отговор от страна на ответника, съгласно чл.131, ал.2 от ГПК, в който са изложени мотиви, относно допустимостта и основателността на предявените искове.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и
становищата на страните, констатира следното:
Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, работодателя отговаря
имуществено за причинените вреди от трудова злополука или професионално
заболяване, довели до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на
работника или служителя.Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна,
независимо от това дали негов орган или
друг работник имат вина за настъпването на вредите.Съгласно ал.3 на същия
законов текст, работодателя дължи обезщетение за понесените имуществени и
неимуществени вреди.За да възникне отговорността на работодателя по смисъла на чл.200 от КТ, е
необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав, а именно трудово
правоотношение, трудова злополука, претърпени вреди и причинна връзка между
тях.
Безспорно поделото е, че ******г. ищцата е била в
трудово правоотношение с ответника.Видно от влязло в сила решение №***. на
АС-Плевен и издаденото, въз основа на указанията на съда, Разпореждане№***. на
НОИ е, че претърпеният инцидент е признат за трудова злополука.
Спорен по делото е въпроса относно претърпените
неимуществени имуществени вреди в резултат на увреждането и техния размер
С оглед на спорния въпрос са събрани гласни и
писмени доказателства, допуснати са СИЕ и СМЕ.
От разпита на свидетелите *** и *** И.,като и от изготвената СМЕ , се
установява, че ищцата е претърпяла две хирургически интервенции в рамките на
година.Установено е учи болките и страданията
от увреждането- фрактура пателе синистра, са най – силни непосредствено от
увреждането.Същата се е нуждаела продължително време от чужда помощ за
всекидневното си обслужване, рехабилитация и предвиждане с помощни средства и
то след всяка интервенция.Отчетен и факта, на негативни преживявания и
дискомфорт при ограничаване възможността на лицето да се грижи за себе си и да
се придвижва, тъй като преди това е била здрав и жизнен човек.ВЛ посочва, че е нормално , след
инцидент, да има притеснения, нервност, безпокойство, безсъние, потиснатост, но
предвид данните по делото, същите не са били по- тежки от обичайните.Посочено
е, че към настоящия момент има болки при промяна на времето и продължително
ходене, което съдът приема, че също е обичайно явление за подобен род травми.
Съдът е
кредитирал показанията на свидетелите и на писмените доказателства и
заключението на ВЛ, тъй като са непротиворечиви помежду си.
Съгласно общото правило на чл.52 ЗЗД, неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост.При определяне размера на неимуществените вреди, съдът е взел предвид
болките и страданията по време и след трудовата злополука, продължителността на
оздравителния процес от физическите увреждания-повече от година, усложненията,
преживения шок, негативните емоции.
Предвид
горното и съобразно практиката на съдилищата при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди за
такъв вид травматични увреждания, следва да се уважи изцяло предявеният иск.
По предявеният иск за
имуществени вреди: Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3
от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване. Тази разпоредба е въведена от
законодателя като развитие на правилото за недопускане на неоснователно обогатяване - да не
се плаща два пъти за едно и също нещо. Разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ не
допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди веднъж от работодателя и
втори път от общественото осигуряване. Получаването на обезщетение за временна
нетрудоспособност има за цел да обезщети работника за времето, в което не е в
състояние да полага труд и не получава трудово възнаграждение, а лична пенсия
за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се дължи на
осигуреното лице заради загуба на работоспособността. Пропусната полза за
временна или трайна нетрудоспособност по чл. 200 от КТ се изразява в разликата
между трудовото възнаграждение, което, работникът би получил, ако беше работил
и получените по реда на общественото осигуряване обезщетения за временна
нетрудоспособност или загуба на работоспособността. Такова обезщетение/пенсия
следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи,
причинени от трудовата злополука, които пропуснати ползи представляват
неполучено трудово възнаграждение. Обезщетението за неимуществени вреди не коменсира загуба на трудово възнаграждение. То компенсира
причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Обезщетението
за неимуществените вреди няма връзка с обезщетението/пенсията по общественото
осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение. Последните
вреди са с имуществен характер. Така получаването на двете обезщетения- за неимуществени
вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението/пенсията от общественото осигуряване,
компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не
води до неоснователно обогатяване. (В този смисъл Решение № 54/23.04.2019г. по
гр.д. №3649/2018г. на ВКС, III-то Г.О., Решение № 413 ОТ 19.03.2013 г. По гр.д.
№ 3 34/2012г. на ВКС, Ill-то Г.О. , Решение № 741/30.12.2010г. по гр.д. №
143/2010г. на ВКС, Ш-то Г.О. по реда на чл. 290 от ГПК).
Съдът се е съобразил с
изложеното от ищцата какво й е заплатено от ответника-1635лв., както и със
заключението на ВЛ-2285,32лв., но тъй като не е направено увеличение на иска,
следва да присъди претендираната в ИМ сума.
Относно дължимата лихва върху
уважените искове, съдът счита, че следва да се съобрази с константната
практика, а именно при липса на специална разпоредба относно лихвите върху
обезщетенията по Кодекса на труда, вкл. и тези по чл.200 от КТ, следва да се
приложи общия закон-ЗЗД- и по специално-чл.84, ал.3.Задължението за обезвреда от страна на работодателя по чл.200 КТ, се
поражда от деня на трудовата злополука и от този момент е в забава работодателя
и без покана.Размерът на дължимата лихва, която по смисъла на чл.86 от ЗЗД е
законна, не следва да се присъжда в определен размер, а задължение на съда е да
посочи началния момент-******г. до окончателното изплащане на дължимите
суми./Р№2от 31.01.2003г. на БАС по гр.д.№52/2002г., Р№36 от ***г. на БАС по
гр.д.№26/2004г., Р.№476 от 24.08.2003г. по гр.д.№3313/2001г., III г.о. на ВКС/.
При този изход на процеса и
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати д.т. върху уважения
размер на иска- 650лв. и разходи за ВЛ- ***лв., по сметка на ПлРС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл. 200 КТ вр.чл.52
от ЗЗД “П.“ЕООД- ***, ЕИК***, ДА ЗАПЛАТИ на В.В. В.,
ЕГН**********, сумата ***лв. /петнадесет хиляди лева/- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, в резултат на полученото увреждане от трудовата злополука
на ******г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждане-******г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 200, ал.3 КТ “П.“ЕООД- ***, ЕИК***, ДА ЗАПЛАТИ на В.В. В., ЕГН**********, сумата ***лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи- разликата между ТВ и полученото
обезщетение по реда на общественото осигуряване за временна нетрудоспособност, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-******г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, ***“ЕООД- с.Г.М., ул.“ББ., ЕИК***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка ПлРС д.т. в размер на 650лв. и разходи за ВЛ – ***лв.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че същото е изготвено, пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: