Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр.
Велико Търново, 21.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на дванадесети януари
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
при
участието на секретаря Д. С. разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 394/2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО)
Същото е образувано по жалба от „Пакат“ ООД,
гр. Дебелец против Решение № 1012-04-72#1/28.05.2021
г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалба на
дружеството срещу Задължителни предписания № ЗД-1-04-00905396/07.043.2021 г. на
старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново за подаване на
заличаващи декларации обр. 1 за управителя на дружеството А.М.Д.за периода от
м. 01.2020 г. до м. 03.2021 г. вкл.
Жалбоподателят оспорва решението като
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди,
че органите на НОИ са „присвоили права“, с които по закон не разполагат, като
фрапантно са тълкували понятия като търговска сделка, търговец и стойност на
услуга в нарушение на конституционно закрепената неприкосновеност на частната
собственост. Счита, че административният орган нарушава изискванията на чл. 6
от АПК и дискриминира ФЛ – управител, на дружеството, който е с намалена
работоспособност. Счита, че събраните в хода на проверката и представените по
делото доказателства доказват извършено от Д. него управление и контрол на
дружеството. По тези мотиви моли съдът да отмени обжалваното решение.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на
НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си представител, заема становище за
неоснователност на жалбата по съображения, изложени подробно в писмена защита.
Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира за присъждане на разноски за юк възнаграждение
в размер на 150 лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните
и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, намира
за установено следното:
Дружеството –
жалбоподател по делото „Пакат“ ООД е търговец, вписан в Търговския регистър,
където като собственици на капитала на дружеството са посочени 1 ЮЛ и три ФЛ,
едното които, считано от 04.05.2010 г., е и негов управител – А.М. Д.. Седалището
на дружеството е в гр. Дебелец, общ. Велико Тръново, а предметът на дейност на
това дружество включва управление на активи, агентство, комисионерство,
посредничество, представителство и всяка друга незабранена дейност от закона. Единственият
публично обявен акт в ТР за дружеството е Декларация по чл. 38, ал. 9 от ЗСчет от
2018 г. от управителя му, че през 2017 г. то не е извършвало дейност.
Г-н Д., освен на
дружеството-жалбоподотел, е вписан като управител на още 3 други дружества - „Кауто”
ЕООД, „Катя мен” ООД и „Регионални консултанти” ЕООД.
На 03.11.2020 г. от
тези общо 4 дружества са подадени удостоверения за изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода
16.10 – 29.10.2020 г. на А.М. Д.. Тъй като е констатирано, че от всички
дружества за това лице са подавани данни за осигуряване като изпълнител по
договор за управление и контрол с висок осигурителен доход, но липсват данни за
внасяне на осигурителните вноски и за наети по трудов договор лица и извършвана
търговска дейност е отправено искане за проверка на дружествата осигурители –
вкл. на жалбоподателя, която да установи дали за Д. е било налице основание за
осигуряване (такива проверки са извършени и на останалите осигурители, те са се
развили аналогично и са приключили с актове от вида на процесните, но същите са
предмет на други дела пред АСВТ/ВАС).
Така, със Заповед №
ЗР-5-04-00848284/01.12.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново,
на старши инспектор по осигуряването в службата е възложено извършването на
проверка на разходите по осигуряването на „Пакат“ ООД. Тази заповед е връчена на
управителя на дружеството лично на 04.12.2020 г. (л. 84 от делото).
В хода на проверката,
веднага след възлагането й, още на 01.12.2020 г. от управителя на дружеството са
изискани с Писмо изх. № Ц1056-04-380#1 документи и обяснения – в това число: лични
досиета на работници (ако има такива), ведомости за заплати, договор за
управление и контрол, присъствени форми за 2020 г., регистър на болнични листи,
Правилник за вътрешния ред, счетоводни справки – оборотни ведомости, Дневници
за покупки и за продажби, Фактури, договори с контрагенти, касова книга,
извлечения от разплащателни сметки, дневник за входяща/изходяща кореспонденция,
доказателства за начина на плащане на заплатите и други документи, доказващи
осъществяването на каквато и да е стопанска дейност от дружеството. Изисканите
обяснения са за вида на извършваната дейност и мястото й на извършване, има ли
наети лица и пълномощници, както и защо не са внесени дължимите осигуровки за
управителя за 2020 г. (л. 92 от делото).
На 04.12.2020 г. от
управителя на жалбоподателя са представени единствено Писмени обяснения,
съгласно които дружеството – жалбоподател развива дейност в областта на
управление на активи, посредничество и представителство, като предвид характера
на дейността не се изисква специфична нужда от помещения, а и предвид
ситуацията на глобална пандемия, се извършва дистанционно от дома или с
пътувания в рамките на ЕС; наети служители по трудово правоотношение няма;
дейността се извършва лично от управителя на дружеството; след възстановяване
на дейността на групата от януари 2020 г. са сигнализирани стари партньори в
страната и ЕС, но настъпилата пандемия от Ковид – 19 е затруднила стартирането
на планираните стопански дейности или е затруднила тяхното оформяне (л. 89 от
делото).
Предвид липсата на
представени писмени доказателства за извършване на стопанска дейност от
дружеството такива са изискани повторно с ново писмо – с изх. № Ц1056-04-380#4
(л. 87 от делото), като на второто искане не е депозиран отговор.
Проверяващият е
положил дължимото процесуално усилие да събере служебно наличната при други
администрации релевантна за проверката информация, като така от ТД на НАП - Велико
Търново е изискана данъчна информация относно дружеството – в това число кой
подава съответните данъчни декларации, дружеството регистрирано ли е по ЗДДС и
евентулано - подавани ли са СД по ЗДДС, има ли ревизии и РА, подавани ли са ГДД
по ЗКПО и ЗДДФЛ и има ли регистрирани касови апарати и обекти (л. 56 от
делото).
В отговор, от
приходната агенция е предоставена информация за липса на регистрация по ЗДДС на
дружеството, липса на регистриран ЕКФП с дистанционна връзка с НАП и наличие на
една единствена ГДД по ЗКПО – за 2014 г. Посочено е, че към този момент (03.12.2020
г.) не са подавани Декларации образец 1 и 6. (л. 56 от делото).
Проверката е
актуализирала тази данъчна информация, като е изискала и получила ново писмо от
ТД на НАП от 04.03.2021 г. (л. 19 по делото), в което практически за
дружеството жалбоподател няма съществена нова информация, освен че представител
на същото не може да бъде намерен на адрес.
На 07.03.2021 г.
(със закъснение и след като на управителя вече е бил издаден болничен лист,
представен за плащане), от страна на дружеството – жалбоподател са подадени Декларации
обр. 1 и 6 за периода 01.01.2020 - 31.03.2021 г., в които е посочен нулев
осигурителен доход на осигурения за
всички рискове управител (като не е спорно, че подаваните данни за г-н Д. за
2020 и 2021 г. сумарно от всички негови осигурители достигат максималния
осигурителен доход, поради което за него през по-голямата част от периодите не
са били дължими за внасяне такива от жалбоподателя, но периодът му се зачита
като осигурителен стаж).
Установените при
проверката факти са обобщени в Констативен протокол № КП – 5-04-00905357/
07.04.2021 г. (л. 16 от делото) и е направен изводът, че „Пакат“ ООД не е
извършвало стопанска дейност от м.01.2020 г. до момента на проверката.
Въз основа на този констативен
протокол е издадено процесното задължителното предписание към работодателя за
заличаване на декларираните данни за осигуряване на управителя Д., тъй като е прието,
че при липса на реално упражнявана търговска дейност от дружеството, управителят
на търговеца от своя страна също не е извършвал дейност, за която да подлежи на
осигуряване, поради което за него осигурителят следва да подаде коректна
информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО със заличаваща декларация обр. 1 от
Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8.
Предписанията са
оспорени по административен ред от „Пакат“ ООД.
В хода на производството
пред решаващият орган са събрани служебно нови, актуални данни от ТД на НАП за
декларираните данъчна информация от дружеството – дали е подадена ГДД за 2020
г. и Справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за ФЛ, като според отговора ГДД не е подавана,
а декларираният облагаем доход на Д. за 2020 г. е 1 100 лева (л. 10 от делото).
С Решение №
1012-04-72#1/28.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико
Търново жалбата на „Пакат“ ООД срещу задължителните предписания е била оставена
без уважение, като е прието, че дружеството е следвало да коригира подадените
осигурителни данни за управителя на дружеството, тъй като през процесния
период, дружеството не е осъществявало търговска дейност и неговият управител
не е извършвал трудова дейност по чл. 10, вр. с чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Потвърдителното решение
е връчено на адресата му на 07.06.2020 г. и недоволно от потвърдените с него
предписания, то го е оспорило с жалба, подадена до АСВТ на 21.06.2021 г.
Въз основа на нея е
образувано настоящето дело. В хода на същото, освен преписката са приети представените
от жалбоподателя доказателства, които касаят други производства –
административни и административно – наказателни. За пореден път е изискана
актуална информация за подадени ГДД за 2020 г. от дружеството и е получен
пореден отрицателен отговор от ТД на НАП – Велико Тръново от 15.09.2021 г. (л.
125 от делото).
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
След извършване на
служебна проверка, съдът установи, че обжалваните актове са издадени от
компетентен орган, в предписаната писмена форма и при спазване на формалните
процесуални правила за това.
Съдът не установи да
са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на оспорените актове. Както проверяващият, така и решаващият административен орган
е положил усилия да събере служебно релевантната публична (от ТР) и данъчна
информация за спора. Изложил е в пълнота фактите за конкретния случай, които
изцяло се подкрепят от представената административна преписка и не се оборват и
от събраните в съдебното производство доказателства. Съответно - решението е
съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Подробните
съображения по отношение на материалната законосъобразност на актовете на съда
са следните:
От събраните писмени
доказателства се установява, че през процесния период от 01.01.2020 г. до
31.03.2021 г. „Пакат“ ЕООД не е извършвало търговска дейност или поне липсват
каквито и да е документални или други материални следи за такава дейност.
Липсват такива следи и по отношение на дейността на Д. като управител на
дружеството.
За удостоверяване на
извършването на стопанска дейност от жалбоподателя пред административния орган
са представени единствено лаконични писмени обяснения с общи фрази. След като
се твърди извършване на дейност от търговско дружество с широк предмет на
дейност, извършвана лично от управителя, то именно управителят е наясно както с
клиентите на дружеството, така и с извършените конкретни действия. Извършването
на тази дейност оставя следа в съзнанието на човек, а за целите на заплащането
на извършения труд е необходимо и документирането на извършени разходи и
отбелязване на времето за осъществяване на услугата, дори и само от извършителя
преди издаване на фактура и получаване на възнаграждение за труда. Предметът на
дейност на дружеството - управление на активи, агентство, комисионерство,
посредничество, представителство, предполага фактическа и юридическа власт
върху активите, както и посредничество, което изисква комуникация с поне още 2
субекта. Никакви доказателства в такава насока не са представени. Търговското
представителство принципно е формална сделка, което предполага най-малкото
наличието на писмен договор с търговец в този смисъл. Твърди се и осъществяване
на пътувания в рамките на ЕС за извършване на дейността. Тези твърдения са
абсолютно недоказани - всяко пътуване е свързано с извършването на разходи – за
билети за самолет или влак или автобус, за гориво, винетни такси, пътни такси
за лек автомобил, за нощувки и т.н. Тези разходи се документират с първични
счетоводни документи с оглед признаването им в предприятието за разход за
дейността. В конкретния случай, въпреки двукратното изискване на конкретни
данни за извършена стопанска дейност от жалбоподателя, включително и търговски
договори, издадени фактури и др., пред контролните органи не са представени
доказателства за извършени услуги от „Пакат”, нито за извършвани пътувания в
рамките на ЕС, нито за провеждани търговски преговори с бъдещи партньори, нито
за сключени договори, които са процес на изпълнение. Всъщност няма дори и
транспортни документи, нито командировъчни за Д. като управител на жалбоподателя.
Липсата на доказателства за извършвана стопанска дейност от регистрирано по
Търговския закон търговско дружество правилно е приета от органите на
осигурителния институт за основание да се приеме, че това дружество не е извършвало
каквато и да е дейност за периода на проверката и липсва основание за
осигуряване на неговия управител, който няма какво да е управлявал и
контролирал в този случай.
Всъщност лицето не е
извършвало дори чисто формални действия, въпреки че те са много далеч от
съдържанието на стопанската дейност на дружеството сама по себе си – като
подаване на данъчни и осигурителни декларации и прочие. Всички доказателства по
делото сочат, че управителят не е упълномощил никой, нито сам е подавал каквато
и да е декларация пред НАП за проверявания период. Нещо повече, той не се
намира на сочения адрес за кореспонденция и дори фактически не получава
адресирани до дружеството книжа от ТД на НАП например.
Същевременно,
липсата на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. за пореден път доказва, че дружеството
не е извършвало дейност за проверяваните периоди. След като това е така, то за
посочения период са налице условията, при които едно предприятие може да се
определи като предприятие, което не е осъществявало дейност – не е извършвало
сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, няма
признат приход за периода, не е осъществявана дейност, свързана с инвестиции,
производство и пр. и не са осъществявани покупки на стоки и услуги с цел
получаване на доходи и печалби. Именно тази констатация за липса на стопанска
активност е довела правилно и до извода за липса на осъществявана дейност и от
управляващият и представляващ търговеца.
За неоснователни
настоящият състав намира основните възражения на жалбоподателя за начина на тълкуване
на правните понятия „търговска сделка, търговец и стойност на услуга“. Вън от
всякакво съмнение е обстоятелството, че административният орган има право да
тълкува и прилага закона в рамките на дадените му правомощия, вкл. и да дава собствена преценка установените в
хода на административното производство факти. С оглед събраните по делото
доказателства, установените в административното производство факти са безспорно
доказани, при което правните изводи на органите на НОИ са правилни не
противоречат на законовите разпоредби. Тълкуването на приложимите правни
разпоредби не противоречи на конституционните норми, уреждащи правото на
собственост, а и в случая правният спор не касае изобщо правото на собственост,
неговите компоненти и упражняването на тези права при извършване на търговските
сделки, а се свежда до фактически извършвана дейност от управителя на едно
търговско дружество, което не е извършвало изобщо търговски сделки. В този
аспект няма нито доказателства, нито някакво обяснение обстоятелството, каква
дейност е извършвал управителя на едно дружество, което не е сключвало сделки,
няма нает персонал и търговски обекти.
В тази връзка за недоказано
съдът намира и възражението, че причините за затруднена дейност е пандемията от
COVID-19. Първо, сама по себе си твърдението, че поради пандемията е затруднена
дейността на дружеството само прави още по-малко вероятно фактическото и
осъществяване. Но освен това, това твърдение не е неподкрепено отново с никакви
доказателства досежно упражняваната от „Пакат“ ООД дейност преди пандемията и
не е ясно как заболеваемостта или мерките за предотвратяване на заразата са
попречили на сключването на конкретни сделки или на изпълнението на
задълженията на страните по тях.
Изложените твърдения
за наличието на хронично заболяване на управителя на дружеството А. Д. и
призната от органите на медицинската експертиза намалена работоспособност на
последния не са обстоятелства, подкрепящи тезата на жалбоподателя. По никакъв
начин издадените задължителни предписания не нарушават изискванията за равно
третиране и не поставят в неравностойно положение управителя на дружеството
жалбоподател. В по-различно положение, спрямо лица, упражняващи същата или
сходна дейност го поставя обстоятелството, че управляваното от него дружество
не извършва дейност и не се установява съответно какво точно организира и
ръководи. Всъщност самото му заболяване очевидно не е било пречка лицето да се
легитимира като управител и да има формално това качество според ТР, поради
което не може да се твърди, че се касае за някаква нововъзникнала през периода,
за който се отнася проверката обективна пречка.
Абсолютно неотносими
към предмета на спора са и водени от А. Д. други съдебни производства
(административно – наказателни и пред ЕСПЧ), а и страна в настоящото
производство не е управителят на дружеството, а „Пакат“ ЕООД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО
задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица по този кодекс са управителите и прокуристите на търговски
дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни
юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни
съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както
и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и
лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и
общински предприятия по глава девета от Търговския закон,
техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.
Органите на
управление на дружеството с ограничена отговорност и техните правомощия са
предмет на правната регулация, съдържаща се в глава тринадесета, раздел трети на
Търговския закон (ТЗ). С чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ
е предвидено, че управителят на дружеството се избира от общото събрание, което
определя и възнаграждението му. Съгласно чл. 141, ал. 1 ТЗ
управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и
решенията на общото събрание, а съгласно ал. 2 – представлява дружеството.
Когато дружеството е еднолично, то се управлява и представлява от едноличния
собственик на капитала, който решава въпросите от компетентността на общото
събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото
събрание форма (чл. 147 от ТЗ). На
основание чл. 140, ал. 1 във вр. с ал. 1 от ТЗ решенията на
общото събрание, които се отнасят до вписванията по чл. 119, ал. 2, сред които
е назначаването на управител, трябва да бъдат вписани в търговския регистър.
Вписването на А. Д.
като управител на „Пакат“ ЕООД в ТР не е спорно. Наличието на това вписване обаче,
не води автоматично до възникване и на осигурително правоотношение, тъй като
само по себе си не е достатъчно за целите на осигуряването. Преди всичко,
следва да се отбележи, че нито в хода на административното, нито в съдебното
производство е представен договор за управление и контрол на дружеството по чл.
141, ал. 7 от ТЗ. Писмената форма на този договор е условие за валидност и след
като няма валиден управленски договор изобщо не може да се претендира
изпълнение по него, съответно – липсва и изпълнител, което означава, че липсва
и осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. (В този смисъл вж.
Решение № 5665/19.05.2015 г. по адм. д. № 753/2015 г. на ВАС и Решение №
11057/19.05.2013 г. по адм. д. № 5480/2013 г.).
Нещо повече, сам по
себе си дори и договор за управление да беше сключен и представен, същият не
удостоверява своето изпълнение. Казано по друг начин, той е условие за
възникване на осигурителното правоотношение на лицата, упражняващи дейност по
чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, но не и единственият елемент от фактическия състав
на чл. 10, ал. 1 от КСО. Съгласно цитираната норма осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава
до прекратяването й. От съдържанието на определението за осигурено лице следва,
че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса, като
за целите на социалното осигуряване, в понятието „трудова дейност” се включват
не само случаите на престиране на работна сила по трудово правоотношение, а и редица
други случаи, при които лицето осъществява дейност, приравнена на трудова за
целите на общественото осигуряване, каквито са и случаите по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Същественото е дали лицето упражнява
трудова дейност. Това е така, защото легално определение за понятието
„осигурено лице” е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 КСО, според което „осигурено лице”
е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова
дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т., т. 1,
3 и 5 КСО. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за
„осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява
трудова или друга осигурена дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има
сключен договор и валидно възникнало правоотношение, а следва да осъществява
трудова дейност въз основа на това правоотношение. Доказателства за изпълнение
на конкретни функции от страна на управителя на дружеството – жалбоподотеля
няма, а съдът намира, че такива са и изключени, при положение, че самото дружество
не е извършвало търговска дейност през процесния период, няма.
Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност (чл.
10, ал. 1 КСО), а упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство,
което следва да бъде установено. Полагането на труд, като юридически факт от
обективната действителност, следва да бъде безспорно установен и то при пълно и
главно доказване, като по аргумент от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК
тежестта за това е вменена на жалбоподателя по делото още с разпореждането за
насрочване. След като посоченото обстоятелство не е доказано по делото, съдът
намира за правилни изводите за липса на осигурително правоотношение, които
обуславят законосъобразно процедиране по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от
органите на ответника.
По изложените
съображения съдът намира оспореното решение за издадено при спазване на
процесуалния и материалния закони, поради което и жалбата срещу нето, като
неоснователна, трябва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника
за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът му
присъжда такива в размер от 150 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, ПМС №4/06.01.2006г., приложим съгласно препращащите
разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от АПК, като отчита фактическата
и правна сложност на делото.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО,
Административният съд – Велико Търново, ІV - ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба от „Пакат“ ООД, гр. Дебелец против Решение №
1012-04-72#1/28.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Пакат“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дебелец, ул.
Никола Ангърски № 30, представлявано от А.М.Д.да плати на ТП на НОИ – В.
Търново разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: