№ 5090
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110141337 по описа за 2021 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Съдът е сезиран с искова молба на П. ХР. Л. при твърдения, че на 6.4.2017г.е подал
до министъра на вътрешните работи жалба с искане за инициране на проверка по повод
работата на ответника Т.К., която към онзи момент е началник на 4 РУ при СДВР. Твърди,
че на 4.7.2017г. ответницата се е снабдила със съдържанието на жалбата и е подала против
него частна тъжба, в която е твърдяла, че с посочените в жалбата твърдения, ищецът е
извършил състава на престъпление по чл.148,ал.2 във връзка с ал.1,т.3 във вр.с чл.147,ал.1
НК,както и е предявен граждански иск. Твърди, че междувременно, при проверката се
установило, че ответницата е извършила нарушения, за което й е наложено дисциплинарно
наказание. Твърди, че по образуваното н.ч.х.д№ 111521/2017г. на СРС, 102 – ри състав, СРС
го признал за невиновен, която е потвърдена с решение на СГС, НО , 6- ти състав по внчхд
№ 4495/г. Предявява иск против ответницата за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди – в размер 1200лева, за период 31.8.2017г. – датата, на кщоято му е
връчен препис от тъжбата до датата на решението на СГС – 2.7.2020г., заедно със законната
лихва върху главницата в раздмер 365,70 лева от 14.7.2018г. до 14.7.2021г.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва претенцията като неоснователна. Сочи, че
при подаване на тъжбата е ползвала адвокат. Начинът на узнаване за съдържанието на
жалбата касае евентуално вътрешен ред на МВР, неоснователни са твърденията за
противоправно поведение, тъй като подаването на тъжба и обжалването са защита на права.
Оспорва се твърдението за груба репресия преди подаване на тъжбата, както и за преживяни
множество притеснения и несигурност, твърдението за постоянен стрес, загуба на сън,
1
влошено състояние. Прави се възражение, че тези състояния не се доказват със свидетелски
показания.
Във връзка с последното възражение, по указания на съда с определението по чл.140
ГПК, ищецът уточни в първото о.с.з, че не претендира психически заболявания, а в исковата
молба са използвани популярни изрази.
И двете страни претендират разноски, като представят списъци по чл.80 ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите настраните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и 3 от
ГПК, установи следното:
От приложеното нчхд се установява, че нчхд № 11521/2017г.- е образувано по тъжба
на ответницата против П.Л.. В частната тъжба се повдига обвинение против ищеца, и се
сочи, че се предявява граждански иск за сумата 15000лева- обезщетение за неимуществени
вреди. С присъда от 23.1.2018г, СРС, НО, е признал ищеца за невиновен в повдигнатото му
обвинение, и го е оправдал . СРС не е разглеждал гражданския иск, предявен в частната
тъжба. Присъдата е потвърдена с решение на СГС от 2.7.2020г.
Пред СРС, като свидетел, е разпитана съпругата на ищеца. За относимите към спора
факти, свидетелят сочи, че когато получил призовка от съда, се качил на втория етаж на
къщата им. Много време го нямало, свидетелката го потърсила и го намерила пребледнял,
поискал й вода. Водели здравословен живот, но здравето му се влошило, появили се „много
болежки“ и сега, ищецът пие множество лекарства. Когато спечелил делото първия път,
малко се поуспокоил, но когато ответницата завела жалба, всичко започнало отначало, пак
започнал да пие хапчета за високо кръвно – те са му изписани от лекуващия го лекар.
Свидетелката споделя, че били много притеснени за сумата 15000лева, които
ответницата искала, не вярвали в правосъдието, вярвали, че защото ответницата е човек на
висок пост, затова няма да получат правосъдие, страхували се да не загубят къщата си.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна следните правни изводи:
Според чл.45 ЗЗД във вр. с чл.51, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. За да е основателен така предявеният иск, следва
да бъде доказано по делото пълно и главно, че поведението на ответника е противоправно,
че са настъпили вредите, описани в исковата молба, както и пряката и непосредствена
причинна връзка между тези вреди и поведението на ответника.
Съдът намира, че първият елемент от фактическия състав е установен с влязлата в
сила присъда на наказателния съд, съгласно чл.300 ГПК, поради следното. Съгласно
цитираната разпоредба на чл.300 ГПК, присъдата на наказателния съд, е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, което в конкретния случай
означава, че следва да се приеме за установено, че ответникът е извършил деянието, за което
е осъден, че е виновен, както и че ищецът е пострадал от престъплението и че от деянието са
му причинени посочените вреди, които са съставомерни. В този смисъл, изложените
2
твърдения относно проверката по сигнала на ищеца, са абсолютно неотносими към
предмета на настоящото дело – присъдата, съгласно цитираната разпоредба, влязла в сила,
задължава гражданския съд да приеме, че ищецът Л. не е виновен в повдигнатото му от
ответницата, обвинение.
Вторият елемент от фактическия състав е настъпването на описаните в исковата
молба вреди - психически болки и страдания.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Л.а, доколкото същите са
последователни, свидетелят сочи да има пряко наблюдение над състоянието на ищеца.
Обстоятелството, че свидетелят е съпруга на ищеца, не дискредитира показанията й, а
единствено задължава съда да прецени изложеното от нея по реда на чл.172 ГПК, в
съответствие с останалите събрани по делото доказателства, включително през разума на
вътрешното си убеждение. Противното разбиране би означавало невъзможност на едно лице
да докаже дълбоките си вътрешни страдания, които обикновено се проявяват пред най –
близките хора.
Неоснователно е възражението на ответника, че недоказано по делото ищецът да е
претърпял психически страдания. Нормално и житейски обосновано е, когато срещу едно
лице е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, лицето да изпитва стрес, срам,
притеснение, и неудобство. Обстоятелството, че свидетелят Л.а сочи, че с ищеца се
притеснявали да не загубят дома си, от паричната претенция на ответницата, не вярвали в
съда, не води до обратен извод. Тези факти са напълно неотносими към обвинението, но
същите не са годни да прекъснат причинната връзка на деликта /повдигнатото обвинение, за
което ищецът е оправдан/, и вредите – стрес, срам, притеснение, неудобство. По същия
начин, неотносимо към делото е изложеното от защитата на ответницата, че тъжбата е
подадена, и на ответницата е осъществено представителството по наказателното дело, която
не е защитила добре интересите й. Тези възражения са относими към евентуална регресна
отговорност на ответницата към нейния представител, тъй като няма твърдение, че
производството се е водело без нейно упълномощаване.
За да е основателен така предявения иск, и на ищеца да се дължи обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени душевни болки и страдания, следва да е налице и пряка
и непосредствена връзка между поведението на ответника и доказаните по делото душевни
болки и страдания. Причинната връзка в гражданското право е от значение в две отношения
– за да се установи дали определено поведение е годно да причини определени настъпили
вреди / тоест, причинната връзка е от значение за обективното основание за настъпване на
отговорността, поради принципа, че без вина няма отговорност, освен в изрично
предвидените случаи/ и ,в някои случаи, за обема на отговорността.
Относимо към настоящия случай е първото направление - причинната връзка като
основание за отговорността. Да е налице причинна връзка между поведението на ответника
и настъпилите вреди означава, да е установено по делото, че настъпилите вреди са
причинени от конкретното укоримо от правна гледна точка поведение на ответника, това
поведение да е „условие, без което не може“, condition sine qua non, без което поведение,
3
тези вреди нямаше да настъпят. Казано обратно, ако се премахне поведението на ответника,
то и вредата нямаше да настъпи. Тази връзка между поведението и настъпилите вреди е
обективен факт от действителността, който може и следва да бъде установен при
разглеждане на делата за гражданските последици от престъпления за всеки конкретен
случай и която връзка е налице в настоящия случай- ако ответницата не беше подала
частната тъжба, то и до наказателно производство против ищеца нямаше да се стигне.
Такава пряка, непосредствена причинна връзка, е установена по настоящото производство
от събраните свидетелски показания и същата е причинна връзка е житейски обоснована,
като логична при всеки индивид с нормална психика. Житейски логично е всяко лице да
изпита страх и силен стрес от непоследствена
За последиците от деянието, за които се установи причинна връзка, се следва
обезщетение за неимуществени вреди. При преценката на справедливия, според
разпоредбата на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението, съдът прецени следните правно
релевантни обстоятелства, съобразно указанията, дадени в т. 11 от Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС въз основа на какви обстоятелства съдът преценява
критериите за понятието "справедливост", а именно: “такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“ -. В частност,
при съобразяване на дългия период от време, през който ищецът не е знаел дали няма да
бъде осъден по тъжбата /4.7.2017г.- 2.7.2020г. или около 3 години/, съдът намира за
доказани логичните при всеки индивид с нормална психика страх, стрес, унижение,
притеснение и срам от наказателното преследване, поради което и съдът намира, че за такъв
дълъг период, обезщетението, което е справедливо, възлиза на исковата сума 1200 лева, при
съобразяване, че с присъда, влязла в законна сила на 9.2.2017г ищецът е признат за виновен
по обвинение за хулиганство, тоест, за ищеца за 3 години е съществувала опасност, ако бъде
признат за виновен, да му наложат наказание „лишаване от свобода“.
На основание чл.84,ал.3 ЗЗД, при дължимост на обезщетение за вреди вследствие на
деликт, деецът е в забава и без покана, а обезщетение за забава в размер на законната лихва
се следва от датата на деликта. Делектът, предмет на делото, е обвинение в престъпление, за
което обвинение, ищецът не е виновен. Затова, на основание чл.84,ал.3 ЗЗД, ответницата е в
забава от извършването на деянието, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2006 г. на
ОСГК и ОСТК на Върховия касационен съд, което, в частност означава, от обезщетение за
забава се дължи от датата на частната тъжба – 14.7.2017г. С оглед диспозитивното начало,
обезщетение за забава следва да се присъди от 14.7.2018г. до 14.7.2021г./ датата на
предявяване на иска/, като неговия размер възлиза на сумата от 365,70 лева, и искът е
основателен изцяло.
Относно разноските по производството:
Разноските на ищеца по списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащането им, са в
размер на 100 лева държавна такса и 350 лева за платено адвокатско възнаграждение.
4
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Д. К. ЕГН ********** с адрес .... да заплати на П. ХР. Л. ЕГН
********** с адрес ..... сумата от 1200 лв, обезщетение за неимуществени вреди –
психически болки и страдания, претърпени от ищеца за период от 31.8.2017г.-2.7.2020г.
вследствие незаконосъобразно повдигнато от ответницата с тъжба обвинение, за което е
влязла в сила оправдателна присъда по НЧХД № 11521/2017г. на СРС, НО, 102 ведно със
законната лихва от 14.7.2021г. до плащането; сумата от 365,70 лева обезщетение за забава
върху главницата за период 14.7.2018г.- 14.7.2021г., както и сторените по делото разноски
от 450 лева
СУМАТА е платима от ответницата по банкова сметка : BG76UNCR70001522181387.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5