Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр.Габрово,
24.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито заседание на десети март
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Елка Станчева
и в присъствието на прокурора Надежда Желева като разгледа докладваното от
председателя к.н.а.д. № 150 по
описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок касационна жалба на Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи /ОД на МВР/ - Габрово срещу Решение № 260011/30.09.2020г. на Районен
съд – Севлиево, постановено по АНД № 272 по описа за 2020 година. С решението е
отменен Електронен фиш серия К, № 3689075 с който на К.И.П. с ЕГН ********** ***
за нарушение на чл. 21, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за движение по
пътищата на основание чл. 182, ал.2, т.4 от същия закон е наложена глоба в
размер 300,- лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното
решение и потвърждаване на отменения електронен фиш. Твърди се че
констатираното от районния съд нарушение на процедурата, изразяващо се в
непредставяне на снимка на разположението на уреда с който е извършено
заснемането следва да бъде преодоляно посредством представената към
касационната жалба снимка. Развиват се доводи, че неправилно районен съд –
Севлиево приема, че конструкция „чл.21, ал.2 във връзка с ал.1“ от ЗДвП не може
да съществува. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се
представлява.
Ответникът – К.П. не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание. В
постъпил писмен отговор на касационната жалба развива подробни съображения, в
подкрепа на обжалваното решение на районния съд. Иска оставяне в сила на
решението.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за основателност
на жалбата и неправилност на решението на районния съд, поради което последното
следвало да бъде отменено.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
Не са налице твърдените от касатора пороци на съдебното
решение. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите и достигнатите изводи от
въззивната инстанция, поради което не намира за нужно да ги преповтаря, с
изключение на мотивите отнасящи до възможността нарушението да бъде
квалифицирано като такова по чл.21, ал.2
във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Във връзка с това възражение Административен съд – Габрово е имал неведнъж
възможността да се произнесе по идентични случаи и във всички тях еднозначно е
изразявал позиция, че нарушението може да
бъде квалифицирано или по ал.1, ако са нарушени общите ограничения въведени с
тази норма, или по ал.2 ако е налице знак въвеждащ ограничение различно от
общите ограничения по ал.1. Следователно достатъчно би било да бъде посочена
само ал.2 в настоящия случай. В самата ал.2 обаче се съдържа текст: „е различна
от посочената в ал. 1“, поради което конструкцията „чл.21, ал.2, във връзка с
чл. 21, ал.1 от ЗДвП“ съвсем не е невъзможна, макар и прекалено прецизна тази
конструкция не създава никакво затруднение за наказаното лице да разбере, за
какво нарушение е наказан с конкретния електронен фиш.
По отношение на
твърдението в касационната жалба, че непълнотата на доказателствата,
установяващи спазването на процедурата по установяване на нарушението, следва
да бъде посочено следното. В касационната жалба се твърди, че към нея е
приложена снимка, установяваща разположението на АТСС, такава снимка обаче не е
представена с жалбата. Нещо повече, дори да беше представена, то настоящия инстанция
не би имала възможност да приеме такова доказателство, тъй като с него се цели
попълване на делото с доказателства, които страната е могла да представи своевременно
пред въззивния съд, а освен това непълнотата на доказателствата не е касационно
основание съгласно чл. 209 от АПК. В касационната инстанция са допустими
писмени доказателства единствено в подкрепа на касационните основания /чл.219
от АПК/, които са лимитативно изброени в чл. 209 от АПК.
Описаното в електронния фиш нарушение е останало недоказано.
Наказаното лице, ответник в настоящото производство, при добросъвестно
упражняване на своите процесуални права още в жалбата адресирана до Районен съд
– Севлиево, е оспорило твърдяното ограничение на максималната скорост в
участъка, в който е заснет управлявания от него автомобил. Санкционният орган
не е положил никакви усилия да установи, че в този участък е налице ограничение
на скоростта 40 км/ч, както е посочено във фиша, а не 70 км/ч както е посочено
в жалбата и както е установено със свидетелските показания събрани от районния
съд.
По тези съображения Районен съд – Севлиево, като е отменил
обжалвания пред него електронен фиш е постановил валиден, допустим и правилен, съдебен
акт, който не следва да бъде касиран.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260011/30.09.2020г. на Районен съд – Севлиево, постановено
по АНД № 272 по описа за 2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.