Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
18.12.2019 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
04.12.2019 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В закрито заседание
и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева
|
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
194 |
по описа за |
2019 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба
от Е.М.А., с посочен
адрес: ***, подадена чрез адв.Ю.М. от АК – ***, против Решение №247 от 28.06.2019 год., постановено по АНД №550/2019 год.
по описа на Кърджалийския
районен съд, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба серия *** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
установено с автоматизирано техническо средство.
В жалбата касаторът заявява, че счита постановеното решение на Районен съд
- Кърджали за неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния
закон и в противоречие със събраните по
делото писмени доказателства, поради което и обжалва същото в законоустановения
срок. Твърди,
че в
своите правни изводи, първоинстанционният съд неправилно заключил, че при
съставянето и издаването на атакувания електронен
фиш не са
допуснати/извършени съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че в оспорения
съдебен акт не са взети
под внимание голяма част от
съображенията, обосноваващи
съществени процесуални нарушения при издаване
на електронен фиш серия *** №*** за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР - Кърджали, анагажирани в писмено становище/молба/ от 20.06.2019 год., приложено
по делото на страници 26 и 27. Касаторът заявява ,че с настоящата жалба продължава да твърди, че същите представляват
процесуални нарушения, които водят до
опорочаване на производството по налагане на административно
наказание, като тук визира пропуски в попълването на протокола
по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015
год. и неотчитане на обстоятелството, че приложената справка за собственост
на МПС не доказвала, че
наказаното лице е собственик на МПС, заснето на видеоклипа.
По тези съображения,
касаторът моли съда да отмени изцяло
обжалвания съдебен акт - Решение №247 от 28.06.2019 год.,
постановено по АНД №550/2019 год. по описа на Районен
съд - Кърджали, като неправилен и небоснован, постановен при липса на
установени материални предпоставки(!?), като реши делото
по същество и отмени оспорвания Електронен фиш серия *** №*** за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на
МВР - Кърджали, с което касаторът е санкциониран
с глоба, в размер
на 600 лева.
Редовно призован за съдебното
заседание, касаторът Е.М.А. от ***, не се явява и не
се представлява.
Ответникът
по касация - Областна дирекция на МВР - Кърджали, редовно призован, не се представлява
и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
а първоинстанционното решение
счита за правилно
и законосъобразно. Намира,
че твърдяните доводи
за неправилно приложение на материалния
закон и за допуснати процесуални нарушения, не са основателни
и не се откриват
в обжалваното решение. Счита
също,
че електронният фиш е съставен правилно, приложен е Протокол по чл.10 от Наредбата за ползване на
мобилни устройства за контрол върху
скоростта и са налице всички основания
лицето да бъде наказано,
тъй като нарушението е безспорно
установено и правилно е приложена санкционната норма. Предлага да бъде оставено в
сила обжалваното решение
на Районен съд - Кърджали.
Кърджалийският административен съд, в
настоящия съдебен състав, като извърши проверка на
атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото,
за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално
допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание е неправилно приложение на
материалният закон, което отговаря на касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК -
нарушение на закона.
Разгледана
по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №247 от 28.06.2019 год., постановено по АНД №550/2019 год.,
Кърджалийският районен съд
е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия *** №***,
издаден от ОДМВР
– Кърджали,
с който, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, на Е.М.А., с постоянен
адрес:***, с ЕГН **********, е
наложено наказание „глоба”, в размер на 600.00/шестстотин/ лева, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо
средство №*** на 22.12.2018 год., в *** часа, в ***, на ул.„***”, до ***, в посока на движение от ***, към ***,
извършено с МПС - лек автомобил, марка „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ”, с Рег. №***.
За да
постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 22.12.2018 год., на ул.„***”, до ***, системата за видеоконтрол ***,
засичаща и заснемаща нарушения за превишена скорост, в *** часа заснела движещ се в посока от *** към *** лек
автомобил, марка „Мерцедес ЦДИ”, с рег.№***, със скорост 95 км/час, при
ограничение за населеното място от 50 км/час. След обработване на информацията
от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който, като нарушител
било вписано името на Е.М.А., с постоянен адрес: ***, с
ЕГН **********, в графа собственик, на когото било регистрирано това МПС. В
описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост
от 92 км/час, съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което, на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5
от ЗДвП, на жалбодателя било наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 600 лева.
Описаната
фактическа обстановка районният съд е приел за установена от приложените по
преписката писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства: Клип №***, в който е фиксирана скоростта на превозното средство,
регистрационният му номер, датата и точния час на нарушението, номера на
техническото средство, GPS координатите; Справка за
регистрация и собственост на МПС, видно от която, собственик на лек автомобил
„Мерцедес ЦДИ”, с рег.№ *** е жалбодателя Е.М.А., с постоянен
адрес:***, с ЕГН **********;
Протокол от *** год. за използване на Автоматизирано Техническо Средство или
Система на датата 22.12.2018 год.; Писмо №***/*** год. на директора на Дирекция
„ИСИУС” към БИМ, от което се установява по безспорен
начин техническата годност на използваното
в случая техническо средство - ***;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №***; Протокол за извършено
обучение от *** год., установяващ, че полицай Т. У. е преминал необходимото
обучение за работа с мобилната система за видеоконтрол.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по
същество. Първоинстационният съд е приел, че жалбата
е депозирана в срок, предвид невъзможността да се установи датата на връчване
на електронния фиш.
Съдът е
посочил, че в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите
на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида
на превозното средство, както
и от това дали движението
се осъществява в населено място,
извън населено място или автомагистрала и че в процесния
случай нарушението е констатирано
в град Кърджали, за който
се отнася ограничение на скоростта
за движение в населено място от 50 км/час. Посочил е също, че тъй като е отчетено превишение на допустимата
скорост за движение с 42 км/час, приложена е санкционната разпоредба на чл.182,
ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба”, в
размер на 600 лева, за водач, който превиши разрешената максимална скорост
извън населено място, ако превишаването е от 41 до 50 км/час и че следователно деянието, за което е
реализирана отговорността на жалбодателя, е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание. Съдът е отбелязъл
също, че посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/час, тъй като административно-наказващия орган е
отчел възможната грешка на техническото средство, според инструкцията за работа
с него, както и е приел, че обосновано
в електронния фиш името на Е.М.А. е посочено като нарушител в качеството на собственик, на когото е
регистрирано моторното превозно средство, доколкото същият не е декларирал по
установения ред друго лице да е извършило нарушението, както и че жалбодателят попада в кръга на лицата по чл.188,
ал.1 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в
електронния фиш.
При извършената
служебна проверка съдът не е констатирал в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати твърдяните в жалбата
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Посочил е, че изписването
в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП на израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” е пояснение, което се отнася за процедурата по
издаването на електронния фиш, а не до установяването на
нарушението с техническото средство и не е
необходимо самото нарушение да е установено
в отсъствие на контролен орган. На следващо място, съдът
посочил, че чл.189, ал.4 от ЗДвП изисква нарушението да е установено
с техническо средство или система, без да е конкретизирано дали същото следва да е стационарно или мобилно
и че законодателната промяна в ЗДвП е настъпила
в резултат на Тълкувателно решение №1/2014 год. на ВАС, като след изменението в
закона е предвидена възможността, електронен фиш да се издаде и когато
нарушението е установено с мобилно техническо средство, а последното било
включено в обхвата на автоматизирано техническо средство по смисъла на §6, т.65
от ДР на ЗДвП, приложим във вр. с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Така, съдът е приел, че към момента законодателната уредба позволява
издаване на електронен фиш, както когато нарушението е установено посредством
стационарно техническо средство, така и когато е установено с мобилно такова,
като е посочил, че за целта е издадена и нарочна Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в която са
уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдът е отбелязъл,
че контролният орган в патрулния автомобил по никакъв начин не оказва
въздействие върху процеса на установяване и заснемане на нарушението, тъй като
измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения
видеоматериал се извършва напълно автоматично от мобилната система. Посочил е,
че по делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС
протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., съгласно одобреното
приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, както и други
обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на
издадения електронен фиш. Съдът е приел, че няма основание да не кредитира
приложената по делото разпечатка на Клип №***, заснет с мобилна камера за
контрол на скоростта на МПС, тъй като по силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените
с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния
процес, а именно посоченият клип доказва, че автомобилът
„Мерцедес ЦДИ”, с рег.№***, се е движил със скорост от 95 км/час на посочените в електронния фиш дата, час и
място. На следващо място районният съд е приел, че при съставянето на ЕФ са
спазени всички изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като са посочени: териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /ОДМВР -
Кърджали/, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото
е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, като е отбулязъл, че сред тези реквизити, на които трябва да
отговаря съдържанието на електронния фиш, не са предвидени име, длъжност,
компетенции и подпис на лицето, издало фиша и датата на неговото издаване. Съдът
е посочил също, че макар чл.189, ал.11 от ЗДвП да предвижда, че влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване
е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни
постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на
наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на
електронния фиш, както и че няма изискване последният да има реквизитите на
наказателно постановление, така както са изброени в чл.57 от ЗАНН. Предвид
изложените съображения районният съд е извел и окончателния си извод, че обжалваният
електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден,
поради което и с обжалваното решение го е потвърдил.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно
цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният
съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно
правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в
рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба,
срещу електронен
фиш за налагане на глоба, който подлежи на
съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта
на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Настоящият състав, противно на твърденията в касационната
жалба, намира за правилни и обосновани изводите на районния съд, за това, че
оспореният електронен фиш е издаден при правилно приложение на материалния
закон и при
липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, т.е. че са изпълнени изискванията на на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи и съответно,
че не са констатирани твърдяните от жалбодателя нарушения, които да са допуснати при издаването
му от административнонаказващия орган.
Абсолютно неоснователни са изложените оплаквания в
касационната жалба, поддържани и пред районния съд, че в случая били налице съществени нарушения на
разписаните в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, правила и че процедурата по установяване на
административното нарушение се явявала незаконосъобразно проведена, като
основните твърдения в тази насока са за допуснати пропуски при попълване на
протокола по чл.10, ал.1 от цитираната Наредба и за липса на доказателства, че
наказаното лице е собственик на посоченото в електронния фиш МПС, заснето на
видеоклипа.
Във връзка с тези оплаквания следва да се посочи, най-напред, че по
преписката е представен и е приет като доказателство по делото Протокол за
използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система, с рег.№*** от ***
год. на ОДМВР – Кърджали, който е изготвен надлежно, по утвърдения образец и в
него са попълнени необходимите реквизити – посочена е структурата – ОДМВР –
Кърджали, на чиято територия е установено и заснето нарушението, посочен е
номерът и видът на АТС – ARH-CAM *** №***, посочена е датата на използване на същото –
22.12.2018 год., посочено е ясно и недвусмислено мястото за контрол и
населеното място - ***, ул.„***”, до ***, посочена е посоката на движение на
контролираните МПС – „От *** към ***”, посочен е видът на пътя – общинска пътна
мрежа/ОПМ/, както и наличието на общо ограничение на скоростта - 50 км/час, без
наличието на пътен знак за въведено ограничение, както е отразен е режимът на
измерване – „стационарен” и посоката на задействане на АТСС – „приближаващ”. В
този протокол е отразено, че началото на работата на АТСС е в 14:45 часа и край
на работата – 17:30 часа, както и номерът на първото статично изображение - №***
и номерът на последното – №***, както и е вписано, че за този период от време
са установени 300 броя нарушения с това АТСС. Видно е, че този протокол е
попълнен ръкописно и под посоченото съдържание, изготвилият го полицейски
служител е вписал ръкописно, на определеното място, името си – Т.У. и се е
подписал, като протоколът е регистриран в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
Кърджали с Рег.№*** от *** година. В протокола е вписано, също така, че след
приемането му на датата 27.12.2018 год., са свалени 300 броя статични
изображения, за което е вписано името и се е подписало отговорното длъжностно
лице - ИД началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали – В. А. Съдът в
настоящия състав намира, че този протокол по чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 год., изготвен и попълнен, съгласно
утвърдения образец и подписан от съответните длъжностни лица, в достатъчна
степен установява и доказва, че на посочената дата, време и място, с това АТСС
е работено за превишена скорост. Обстоятелството, че в този протокол по чл.10,
ал.1 не е попълнена графата „начало на участъка” и „край на участъка” само по
себе си не може да обуслови опорочаване на производството по налагане на
административното наказание до степен,
която да води до незаконосъобразност на оспорения електронен фиш и това е така,
тъй като непопълването на тази графа не нарушава правото на защита на наказаното
лице до степен да не може да разбере, за какво нарушение е, по кое време и на
кое място извършено, му е наложено наказанието „глоба”. Съдът в настоящия
състав намира, че в съставения протокол с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР –
Кърджали предостатъчно ясно е описано, че мястото на контрол е в ***, на
ул.„***”, до ***, като е ноторно известно
обстоятелството, че в *** има само една улица с име „***” и на тази улица, а и
в целия ***, има само един хотел с наименование ***, като, освен това, за целия
град Кърджали важи общо ограничение на скоростта на движение на МПС от 50
км./час, т.е. това ограничение на скоростта важи за цялата улица „***”. При
това положение, след като ясно е посочено мястото на контрол, то
обстоятелството, че в протокола не е посочен начало и край на контролирания
участък, не представлява пропуск, който да е от съществено значение и да се
отразява на законосъборазността на оспорения
електронен фиш. Попълването на тези графи от протокола би било от съществено
значение, ако контролирания участък се намираше извън населено място, като в
този случай следва да се попълни „начало на участъка” - от кой км.+кой метър и
„край на участъка” – също от кой км.+кой метър, за да се установи, дали в
посочения участък от конкретния път е въведено ограничение на скоростта на
движение с пътен знак, с какъв пътен знак и до каква скорост на движение на МПС
е това ограничение. Отново следва да се посочи, че след като контролирания
участък от пътната мрежа – в случая общинска пътна мрежа/ОПМ/, се намира в
населено място, то е достатъчно в протокола да се опише ясно и категорично
мястото на контрол, което в случая е сторено в съставения протокол с Рег.№***
от *** год. на ОДМВР – Кърджали.
Във връзка с това оплакване в касационната жалба следва да се посочи, че
по административнонаказателната преписка е приложено
прието като доказателство и статично изображение/снимка/ №***/***/л.10/, в която, под изображението, на
български език е вписано, че локацията/мястото/ на контрол е ***, ул.„***”, до ***,
с посочени GPS координати – *** и ***, датата на която е направено статичното
изображение /снимката/ - 22.12.2018 год., в 15:41:00 часа, както и че
ограничението на скоростта е 50 км/час и че разстоянието от АТСС до заснетото
МПС, лек автомобил, марка „Мерцедес”, с Рег.№***, е 55 метра, а
засечената/установената/ скорост на движение на това МПС, при посока на
задействане „приближаващ”, е 95 км/час. Предвид това, настоящият касационен
състав намира, че информацията в това статично изображение също в предстатъчна степен дава яснота, къде е било разположено
това АТСС, а освен това, в предостатъчна степен установява, че мястото на
контрол, където е установено конкретното нарушение, напълно съответства на
описаното място в обжалвания електронен фиш серия *** №***, издаден от ОДМВР -
Кърджали.
Крайно
несъстоятелно е и другото основно оплакване в касационната жалба, а именно – че
приложената справка за собственост на МПС не доказвала, че наказаното лице е
собственик на МПС, заснето на видеоклипа. В тази справка от Централна база
данни на МВР, изготвена на 27.05.2019 год., в 15:06 часа, от Г. Г. – служител в
сектор „Пътна полиция” – Кърджали, са налични абсолютно всички данни за
заснетото на клипа МПС, с рег.№***, а именно – че същото е марка и модел
„Мерцедес МЛ 320 ЦДИ”, цвят – ***, с № на рама ***, с № на двигател ***, с дата
на първа регистрация – *** год., със собственик на това МПС – Е.М.А., с ЕГН **********
и с адрес ***, като е посочен и № на свидетелството му за регистрация на същото
това МПС/СРМПС/, а именно - №***, издадено на *** год. При наличието на всички
тези подробни данни в приложената по преписката справка, не става ясно, защо и
как касаторът е преценил, че тя не доказвала
собствеността на заснетото на клипа МПС, т.е. че тя не доказвала, че касаторът е собственик на МПС, заснето на видеоклипа.
Според настоящия съдебен състав, тази справка в предостатъчна степен доказва
този факт, а ако касаторът има идеята, че към датата
на заснемане на нарушението – 22.12.2018 год., не е бил собственик на това МПС,
е следвало да представи доктазателснтва зда това или да направи някакво доказателтвено
искане в тази насока. Факт е, обаче, че справката е изготвена на датата
27.05.2019 год., т.е. малко повече от пет месеца след датата, на която е извъшено и заснето нарушението и към тази дата –
27.05.20129 год., именно касаторът Е.М.А. си фигурира
в Централна база данни на МВР, като собственик на това конкретно МПС. Предвид
горното, настоящият съдебен състав намвира това
оплакване в касационната жалба, за напълно неоснователно и голословно.
В касационната
жалба се съдържа и оплакване, че в спорения съдебен
акт не били взети под внимание голяма част от съображенията, обосноваващи
съществени процесуални нарушения при издаване на електронен фиш серия *** №***
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, издаден от ОД на МВР - Кърджали, анагажирани
в писмено становище/молба/ от 20.06.2019 год., приложено по делото на страници
26 и 27. Две от тези т.нар. „съображения” бяха обсъдени по-горе в настоящото
изложение, а третото „съображение”, изложено в това писмено становище/молба/ е
всъщност твърдението, че не била спазена и разпоредбата на чл.7, ал.1 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР, т.к. по административната
преписка не била представена справка съгласно чл.7 от посочената Наредба, за
местата на контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и
системи, а липсвали също данни, да е изпълнена втората част от изписването на
разпоредбата, а именно – същата да е оповестена чрез интернет или чрез
средствата за масово осведомяване и съответно твърдението в същата молба, че
двете изисквания били поставени от нормативната уредба „комулативно”
и само „комулативното” им изпълнение би привело
процедурата по издаване на ел.фиш в законосъобразен вид. По отношение на това
„съображение” съдът намира за нужно само да посочи, че нарушението, за което е
издаден процесният електронен фиш, е установено и
заснето с автоматизираното техническо средство, на датата 22.12.20198 год., а цялата
разпоредба на чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР, за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, е била отдавна отменена, като
отмяната й е била публикувана в ДВ, бр.6 от 16.01.2018 год. и е в сила от
същата дата - 16.01.2018 год. или казано по друг начин, цялата разпоредба на
чл.7, и в трите й алинеи, от тази Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР,
е била отменена повече от 11/единадесет/ месеца преди датата на заснемане и
установяване с автоматизираното техническо средство на нарушението, за което е
издаден процесният електронен фиш, а именно –
22.12.2018 год. и към тази дата, вече не е съществувало задължение за съответните
ОДМВР да оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи местата за контрол с мобилни
и стационарни автоматизирани технически средства и системи. Явно, обаче,
пълномощникът-процесуален представител на касатора,
изготвил и подал писменото становище/молба/, приложено по делото на страници 26
и 27 от първоинстанционното дело и съответно и
касационната жалба до настоящата съдебна инстанция, не се е запознал с
действащата редакция на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР към датата
на заснемане и установяване на нарушението, като предвид изложеното по-горе е
пределно ясно, че и това оплакване в жалбата е напълно неоснователно.
Ето защо, съдът
настоящият съдебен състав намира, че оплакванията на касатора
Е.М.А., за допуснати съществени нарушения на
правилата, регламентирани в Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, при
издаване на процесния електронен фиш, са
неоснователни, както са неоснователни и твърденията, че процедурата
по установяване на административното нарушение се явявала незаконосъобразно проведена.
При това положение, предвид всичко изложено по-горе, се налага крайния
извод, че касационната жалба, подадена от Е.М.А., с посочен адрес: ***, подадена чрез адв.Ю.М. от ***, с изложените в
нея оплаквания и доводи, се явява неоснователна и недоказана и че обжалваният
електронен фиш за
налагане на глоба серия *** №*** на ОДМВР - Кърджали, за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, е законосъобразно и правилно издаден, без допуснати нарушения на
правилата, регламентиращи издаването на електронни фишове и след като го е
потвърдил с обжалваното решение като законосъобразно издаден, районният съд е
постановил едно материално законосъобразно решение, постановено при правилно
приложение на материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и при правилна преценка на събраните по делото доказателства, поради
което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от
ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №247
от 28.06.2019 год., постановено по АНД №550/2019 год. по
описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.