Решение по дело №215/2024 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 9
Дата: 13 февруари 2025 г. (в сила от 13 март 2025 г.)
Съдия: Христо Витков Първанов
Дело: 20244440200215
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. гр. Червен бряг, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Ваня Б. Дакова
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Административно
наказателно дело № 20244440200215 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Съдебното производство е образувано въз основа жалба на Б. Ц. К. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. *** обл. *** против Наказателно постановление № 24-0374-
000514/2024г. на началника на РУ Червен бряг, с който за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП
му е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, “Глоба” в размер
на 2000.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за 24 месеца.
Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, изцяло като
незаконосъобразно. Навежда доводи за нарушение на материалния и процесуален закон при
издаване на обжалваното наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
С. П. от САК, упълномощен защитник. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, не изразява становище.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на
съдебен контрол акт. По административната преписка са представени доказателства за
датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя, приложена е разписка, от която е
видно, че същият е връчен на дата 20.08.2024г., поради което съдът приема, че жалбата е
подадена в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните доказателства, прие от
фактическа и правна страна следното: На 24.05.2024 г. в 13:40 часа в гр. Койнаре на
1
кръстовището, иа УЛ.ДЕВЕТИ IX и УЛ.*** Б. Ц. К. управлява моторно превозно средство -
мотофреза Белини, зелена на цвят със заводски номер *** на рама, като отказва да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000
с фабричен номер ARLK-0013. На водача издаден талон за медицинско изследване номер
293856 и осем броя холограмни стикери с номер ***
Въз основа на горното е издадено Наказателно постановление № 24-0374-000514/2024г. на
началника на РУ Червен бряг, с който на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е
наложена “Глоба” в размер на 2000.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за 24
месеца за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена съобразно събраните по делото
писмени доказателства: : ТМИ № 293856; АУАН № 1242239 от 24.05.2024 г.; ЗППАМ № 24-
0374-000143 от 24.05.2024 г.; НП № 24-0374-000514 от 16.07.2024 г.; Разписка за получаване
на НП 24-0374-000514 от 16.07.2024 г.; Извлечение от поръчка на мотофреза Bellini
В-115 и технически характеристики.
Разпитани бяха свидетелите С. В., С. М. и М. К.. Прието бе заключение по назначена
съдебно техническа експертиза.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира, като намира, че неправилен е извода
на административно наказващия орган, че жалбоподателя е административно наказателно
отговорен за посоченото нарушение.
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно наказателен
характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява
ли административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да - извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като
тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия орган. Съставянето на
актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко
административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието
добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на
последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган, със
съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия,
като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от
определен вид. Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е
вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно,
прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на
посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.
В акта на жалбоподателя е повдигнато и вменено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал.
3, предл. първо от ЗДВП, съгласно която водач на моторно превозно средство, трамвай или
2
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико- токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.
Не може да се приеме, че това нарушение е безспорно доказано по отношение на
авторството му, като в доказателствена тежест на АНО е да докаже обвинителната си теза,
което в случая не е сторено.
Първоначално К. отказал да бъде изпробван, тъй като не е имал качеството „водач" по
смисъла на закона, както и не е имал външни признаци, реакции или поведение, навеждащи
на извод, че е употребил алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. След
настояване от страна на проверяващите полицейски служители К. се съгласил да бъде
изпробван за употреба на алкохол, като резултатът от изпробването бил отрицателен.
Едновременно с това, К. отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с тест, поради публично известните данни за неточност на тестовете, но
настоял да даде биологична проба за изследване.
Предвид отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употребата на наркотични вещества
или техни аналози с тест бил издаден акт за установяване на административно нарушение
Серия GA Акт № 1242239 от 24.05.2024 г. (АУАН), Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 24-0374-000143 от 24.05.2024 г. (ЗППАМ) и талон за медицинско
изследване № 293856 (ТМИ).
Видно от издадения на К. ТМИ, същият е насочен за даване на биологична проба в ФСМП -
гр. Червен бряг, т.е. в друго населено място, намиращо се на около 14 км от мястото на
проверката. Също видно от издадения ТМИ, отбелязано е, че К. следва да се яви във ФСМП
- гр. Червен бряг в рамките на 60 минути от издаването на талона, т.е. до 15:15 ч. Предвид
отнемането на свидетелството му за управление на МПС и възникналата необходимост за
организиране на транспорт до друго населено място за даване на биологични проби, К. се
явил във ФСМП - гр. Червен бряг след определените в ТМИ 60 минути, поради което на
място във ФСМП му е отказано взимането на биологични проби.
Основателни са възраженията на жалбоподателя, за грешка във вида на МПС, с което е
извършено нарушението, според адм. наказващия орган.
Изрично е посочено и в самото Наказателно постановление, че същото се издава за
управление на самоходна машина, но горното е в несъответствие с разпоредбата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Видно от издадените АУАН, ЗППА и НП се посочва, че К. управлявал моторно
превозно средство - мотофреза Белини, зелена на цвят с рама № ***. Мотофрезата, обаче, не
3
е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т, 11 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП, а представлява малогабаритна самоходна машина по смисъла на § б, т. 16, изр. второ
от допълнителните разпоредби на ЗДвП. За работа с такава машина не се изисква
свидетелство за управление на МПС, нито регистрация на самата машина.
Назначена е съдебно - техническа експертиза, която да установи вида на пътното превозно
средство ***
От изготвената съдебно - техническа експертиза е видно, че първоначална регистрация на
земеделската и горска техника, превозните средства и машините за земни работи се допуска
самоходна техника с мощност на двигателя над 10 Kw, каквато фрезата не е.
Според данните за мотофреза „Bellini В-115" е отбелязано Конски сили 7.0 к.с, превърнато в
киловати (1 конска сила = 0.75 киловата), 7.00к.с X 0,75 = 5,25kw.
За мотофреза „Bellini В-115" не е необходима регистрация по реда на регистрация на
земеделска и горска техника.
За да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът й трябва да притежава
свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на
моторно превозно средство от която и да е от категориите. Изискванията не се отнасят за
водачите на малогабаритни самоходни машини. Самоходната машина е малогабаритна,
когато е с теглително усилие до 200 кг, максималната й скорост на движение е до 25 км/ч,
колеята - до 900 мм, и масата без товар - до 900 кг.
Мотофреза „Bellini В-115" е с тегло 90 кг., поради което оператора не трябва да притежава
свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на
моторно превозно средство от този вид и съответно не притежава качеството „водач на
МПС“ по смисъла на санкционната норма по която е подведен под отговорност.
По горните съображения издадено Наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1
и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт.
Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли
оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна
4
е ползвала такъв.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 13 АПК, съгласно която
разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
В случая разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия
орган, а именно ОД МВР- Плевен, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по
аргумент от чл. 43 ЗМВР. Така и Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на
Върховния административен съд.
Предвид това, административно наказващия орган следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сторените от него съдебно делеводни азноски в размер на 1700 лева за
възнаграждение за един адвокат, съобразно приложения списък на лист 51 от делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯВА изцяло като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление №
24-0374-000514/2024г. на началника на РУ Червен бряг, с което на Б. Ц. К. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл. *** на основание чл. 53
от ЗАНН е наложена „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от правото да
управлява МПС за 24 месеца за извършено нарушение на на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР -Плевен да заплати на Б. Ц. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Койнаре, общ. Червен бряг, обл. *** сумата от 1700,00 /хиляда и седемстотин/ лева,
представляващи разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Плевен в 14 дневен срок от
съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5