Решение по дело №18490/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1068
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 17 юни 2020 г.)
Съдия: Нела Кръстева Иванова
Дело: 20183110118490
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 …………… / 28.02.2020г., гр.Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 31.01.2020г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА,  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18490  по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по предявени отК.Б.” ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, управител Радослав Велчев срещу С.К.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, п.к. *******,  кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД, за заплащане на  сума в общ размер BGN 1718,90 (хиляда седемстотин и осемнадесет лева и деветдесет стотинки), от които:

-BGN 750,00 (седемстотин и петдесет лева) - неплатена главница по Договор за кредит № ******,

-BGN 150,95 (сто и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки) - такса за експресно разглеждане,

-BGN 817,95 (осемстотин и седемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки) - наказателна лихва за периода от 16.12.2015г. до 31.01.2018г.,

-законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.

Отправя се искане С.К.Д. да заплати на „К.Б." ЕООД направените съдебни разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер BGN 150,00 (сто и петдесет лева).

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба: На 15.11.2015г. между „4******" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.***" и С.К.Д., е сключен Договор за кредит № ******, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.

Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Сключеният договор е оформен, съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4******" ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В.***" на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „В.***" предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „В.***". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.

Съгласно точка 2.2 от общите условия, кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на договора за кредит.

В процесния случай, на 15.11.2015г., страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „В.***" под № ****** и явяващ се трети по ред договор за кредит между тях. В заявката си С.К.Д. заявява желание да му бъде отпусната сума в размер BGN 500,00 (петстотин лева), като заявява и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 15.12.2015г.

Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната на името на кредитополучателя в „И.П." на същия ден - 15.11.2015г. Съгласно условията по кредита, към главницата са начислени лихви и такси, както следва: договорна лихва в размер BGN 16,84 (шестнадесет лева и осемдесет и четири стотинки), начислена въз основа на т. 6.1 от Общите условия, приложими към Договор за кредит № ****** за следния период: от 15.11.2015г. (дата на отпускане на кредита) до 15.12.2015г. (падежна дата на кредита) и такса за експресно разглеждане в размер BGN 103,16 (сто и три лева и шестнадесет стотинки).

На 19.11.2015г., С.К.Д., заявява искане за отпускане на допълнителен кредит в размер BGN 250,00 (двеста и петдесет лева), като отново заявява и услугата експресно разглеждане на заявката. Съгласно т. 8.2 от Общите условия, кредитополучателят има право да кандидатства за допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. Договорът е изменен на същата дата - 19.11.2015г. Съгласно клаузите на изменения Договор за кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен Допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения Договор за кредит и остатъчния срок до падежа.

На 19.11.2015г., кредитодателят отпуска исканата сума на името на кредитополучателя в „И.П.". За допълнително изтеглената сума страните уговарят договорна лихва в размер BGN 7,29 (седем лева и двадесет и девет стотинки), изчислена за периода от 19.11.2015г. (от промяната на договора и получаване на допълнителната сума) до 15.12.2015г. (падежната дата по кредита). Съгласно заявката отново да бъде използвана услугата за експресно разглеждане на кредита, е начислена такса в размер BGN 47,79 (четиридесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки).

С изменението на договора, точно спазвайки уговорените срокове, С.К.Д. се задължава да върне на кредитодателя сума в общ размер BGN 925,08 (деветстотин двадесет и пет лева и осем стотинки), от които: главница в размер BGN 750,00 (седемстотин и петдесет лева), договорна лихва в размер BGN 24,13 (двадесет и четири лева и тринадесет стотинки), дължима за периода от 15.11.2015г. (датата на отпускане на кредита) до 15.12.2015г. (падежната дата по кредита) и такса за експресно разглеждане - BGN 150,95 (сто и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки).

Таксата за експресно разглеждане се формира Съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на договора за кредит. В конкретния случай върху първоначално изтеглената сума от BGN 500,00 (петстотин лева), същата се равнява на BGN 103,16 (сто и три лева и шестнадесет стотинки), а за допълнителния кредит на стойност BGN 250,00 (двеста и петдесет лева), таксата е в размер BGN 47,79 (четиридесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки). Следователно общата сума начислена за такса експресно разглеждане е общ размер BGN 150,95 (сто и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки).

С настъпване на падежа по договора - 15.12.2015г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 16.12.2015г., „4******" ЕООД (В.***) започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора за кредит (в конкретния случай - 40,94%), върху неизплатената главница за периода на просрочието. От „В.***" изпращат три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ****** се таксуват по BGN 10.00 (десет лева) за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът не погасява гореописаните вземания.

На 01.02.2018г., „4******" ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „К.Б." ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ******, както следва: главница - BGN 750,00 (седемстотин и петдесет лева); договорна лихва - BGN 24,13 (двадесет и четири лева и тринадесет стотинки); такса за експресно разглеждане - BGN 150,95 (сто и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки); наказателна лихва - BGN 817,95 (осемстотин и седемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки) за периода 16.12.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.

По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б." ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която е върната с отметка „Непотърсена".

Поради което, към настоящата искова молба, се прилага уведомление за извършената цесия.

В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4******" ЕООД предоставят на „К.Б." ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника се сочи, че продължава.

Предвид гореизложеното, се счита че „К.Б." ЕООД има ликвидно и изискуемо вземане срещу С.К.Д., като с настоящата искова молба се претендира сума в общ размер BGN 1718,90 (хиляда седемстотин и осемнадесет лева и деветдесет стотинки), от които:

-BGN 750,00 (седемстотин и петдесет лева) - неплатена главница по Договор за кредит № ******,

-BGN 150,95 (сто и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки) - такса за експресно разглеждане,

-BGN 817,95 (осемстотин и седемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки) - наказателна лихва за периода от 16.12.2015г. до 31.01.2018г.

Предявеният иск, според посочено в уточнителна молба от 09.01.2019г.,  е въз основа на пълно неизпълнение на Договор за кредит № ****** от страна на ответникът - С.К.Д., в качеството си на кредитополучател по същия. Неизпълнението се изразява в просрочие на предвидените в договора срокове и непогасяване на дължимите суми от кредитополучателя, съставляващи отпусната главница по кредита и отписани такси за събиране. С настъпване на падежа по договора -15.12.2015г., ответницата не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 16.12.2015г., „4******" ЕООД (В.***) започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора за кредит (в конкретния случай - 40,94%), върху неизплатената главница за периода на просрочието.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, редовно уведомен лично, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщения към доказателствения материал Договор за кредит ******/15.11.2015 г., със страни „4******“ ЕООД, в качеството му на кредитодател и С.К.Д., в качеството на кредитополучател, се установява, че на кредитополучателя се предоставя кредит в размер на 500,00 лв., която сума С.К.Д.,  е заявил да получи чрез Изипей и се е задължил да върне в срок от 15.12.2015г. Съгласно условията на договора лихва за кредита се дължи – посочено е лихвеният процент да е равен на 40,98%, както и ГПР – 49,6%.

Представен към доказателственият материал по делото е и Договор за кредит ******/19.11.2015 г., със страни „4******“ ЕООД, в качеството му на кредитодател и С.К.Д., в качеството на кредитополучател 19.11.2015г., от който се установява, че на С.К.Д., се отпуска кредит в размер BGN 750,00 (седемстотин и петдесет лева), която сума последния се е задължил да върне в срок от 15.12.2015г.

Представени са Общи условия към договора за кредит, в чл. 13.3, б. „а“ от които е посочено, че в случай на забава на плащания по договора за кредит, кредитополучателят ще дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорния лихвен процент, в размер на законната лихва върху незаплатената сума за периода на просрочие, като към датата на сключване на договора е посочено, че възлиза в размер на 10.01%. Предвидено е, че наказателната лихвена надбавка за просрочие подлежи на изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент, определен от БНБ.

Приети по делото са  две разписки за извършено плащане с наредител „4******“ ЕООД,  от  които е видно, че на 15.11.2015г. кредиторът „4.****“ ЕООД е наредил в полза на С.К.Д.,  чрез система за електронни плащания Изипей сума в размер на 500,00лв. по първата разписка, съответно сумата от 250.00лв. по втората разписка.

От приобщено по делото Приложение за прехвърляне на вземания, се потвърждава, че вземанията, описани в Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., сключен между „4******" ЕООД, в качеството си на цедент, с „К.Б." ЕООД, в качеството си на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ******, както следва: главница - BGN 750,00 (седемстотин и петдесет лева); договорна лихва - BGN 24,13 (двадесет и четири лева и тринадесет стотинки); такса за експресно разглеждане - BGN 150,95 (сто и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки); наказателна лихва - BGN 817,95 (осемстотин и седемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки) за периода 16.12.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00 (тридесет лева).

Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.

Представено по делото е Приложение № 4 - Пълномощно за уведомяване за цесия.

Представено по делото е уведомление за прехвърляне на вземанията на „4******" ЕООД на ищцовото дружество, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба. В приложеното известие за доставка е отбелязано, че пратката е непотърсена.

Видно от заключението на вещото лице инж.Г.И.Г., по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно изготвено, вещото лице формира следните изводи, а именно:

Относно обстоятелството: Има ли извършена регистрация на С.К.Д. на страницата на кредитодателя www.vivus.bg и респ., съществува ли профил на лицето на въпросната страница?

Отг.: На 14.09.2015г. С.К.Д. се е регистрирал на сайта vivus.bg, преминал е през процедурата по регистрация и е създал свой профил.

 Относно обстоятелството: От профила на г-н Д. ли е направена заявката за сключване на договора за кредит от разстояние No.****** от 15.11.2015г. и последващата заявка за допълнителен кредит от 19.11.2015г.?

Отг.: С.Д. е кандидатствал за трети кредит от „4******" ЕООД на 15.11.2015г. Всяко събитие, което се извършва от неговия профил, се отбелязва във вътрешната система на дружеството /приложена е таблица със събитията от профила на клиента при отпускане на процесния кредит/.

В таблицата е отбелязано и от кой 1Р-адрес: 90.154.204.221 клиентът е влязъл в профила си.

Относно обстоятелството: Предоставен ли е Стандартен европейски формуляр на ответника, за да се запознае с преддоговорната информация, Общите условия и проект за договора за кредит, преди да бъде подписан, чрез натискане на бутона „Подпиши"?

Отг.: При последващ кредит, клиентът има вече създаден профил и може да продължи с приемането на условия по Договора за кредит, след което се отваря нова страница, в която се зареждат - Стандартен европейски формуляр, Общи условия по Договора за кредит, както и проект на Договора за кредит. След прочитане и съгласие с тези условия клиентът натиска бутон „Подпиши" и изпраща успешно заявката си, т.е. щом Ответника е успял да изпрати своята заявка във вътрешната система на „4******" ЕООД, той е преминал през описаните по-горе стъпки.

Относно обстоятелството: Потвърдил ли е С.К.Д. сключването на договора и неговото изменение, след искането на допълнителната сума, посредством избиране на препратката за потвърждение т.н. бутон „Подпиши".

Отг.: На дата 19.11.2015г. 12:31:11 от1Р-адрес (212.5.158.146) С.Д. е изпратил заявката си за кредит, като е влязъл в профила си на сайта vivus.bg.

Съобразно предоставени справки от кредитора и цесионера по процесният договор за кредит няма извършвани никакви плащания.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

За основателното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между цесионера и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена на ответника.

От коментираните по-горе писмени доказателства, се установява, че между ищеца в качеството му на цесионер и „4******” ЕООД, в качеството му на цедент, е сключен договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г., приложение № 1, с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем №******/15.11.2015 г. При това съдът намира, че е налице валидна воля на кредитора да се разпореди с вземането си, произтичащо от твърдяния договор за кредит, която съдът намира за ясно изразена с представянето във фактическата власт на купувача на списък, съдържащ всички данни за договора с конкретно физическо лице и изричното потвърждение на цесията .

Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т. н.

Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство.

След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. №566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о., определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/.

В настоящия случай, макар и по делото да не са налице данни ответникът да е уведомен за цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото ищецът не е представил доказателства отправеното уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от съда. Тук съдът намира за необходимо да посочи, че ответникът не разполага с възражения за липса на представителна власт на лицето, подписало за дружеството-кредитор уведомлението за прехвърляне, тъй като само последното е субектът, който може да се позовава на този факт. Юридическото лице е обвързано от действията на представляващия го. Когато между представляван и представител няма спорове относно предмета и обема на представителната власт, то длъжникът не може да предизвиква такива спорове, като черпи права за себе си.

По делото не е спорен въпроса относно наличието на валидно сключено правоотношение между „4******” ЕООД и ответника.

Представеният по делото договор е за предоставяне на финансови услуги от разстояние/и последващ такъв/, по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), тъй като от общите условия към договора за потребителски кредит става ясно, че самата процедура по кандидатстване и отпускане на парични средства се извършва по електронен път, като съвкупност от технически операции, базирани на електронна платформа на отпускащия заема, с регламентирани правила за достъп до системата и обратна връзка с клиента.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно закона, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис.

Посредством назначена СТЕ по делото е установено, че на 14.09.2015г. С.К.Д. се е регистрирал на сайта vivus.bg, преминал е през процедурата по регистрация и е създал свой профил.

С.Д. е кандидатствал за трети кредит от „4******" ЕООД на 15.11.2015г. Приложена е таблица със събитията от профила на клиента при отпускане на процесния кредит. В таблицата е отбелязано и от кой 1Р-адрес: 90.154.204.221 клиентът е влязъл в профила си. Посочено е от вещото лице, че при последващ кредит, клиентът има вече създаден профил и може да продължи с приемането на условия по Договора за кредит, след което се отваря нова страница, в която се зареждат - Стандартен европейски формуляр, Общи условия по Договора за кредит, както и проект на Договора за кредит. След прочитане и съгласие с тези условия клиентът натиска бутон „Подпиши" и изпраща успешно заявката си, т.е. щом Ответника е успял да изпрати своята заявка във вътрешната система на „4******" ЕООД, той е преминал през описаните по-горе стъпки. На дата 19.11.2015г. 12:31:11 от1Р-адрес (212.5.158.146) С.Д. е изпратил заявката си за кредит, като е влязъл в профила си на сайта vivus.bg.

При изложеното, по делото са представени доказателства за потвърждението на ответника, което  е отправено и достигнало до кредитора по предвидения в Общите условия ред, а отделно от представените две разписки, в които като основание за получаване на сумите 500.00лв. и 250.00лв., съдът намира за установено, че същият се е съгласил с условията на договора и общите условия към него.

В случаят, съдът приема, че съгласно чл. 22 ЗПК, са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, при което договорът за потребителски кредит не е недействителен.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК, изисква договорът за потребителски кредит да съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му /т. 7/, лихвения процент по кредита и условията, при който той може да бъде променян /т. 8/, годишният процент на разходите по кредита /т. 10/, условията за издължаване на кредита, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски /т. 11/.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от закона въвежда изискване договорът да е на разбираем език. В настоящия случай в договора изрично са посочени неговите условия, общия размер на задължението, условията за неговото издължаване. Ясно е посочено, че за предоставеният кредитен ресурс се дължи лихва, посочен е и процент на годишният процент на разходите.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че ответникът дължи връщане на предоставения му кредитен ресурс.

В тежест на ответника е да установи факта на погасяване на дълга по кредита, като същият не е ангажирал доказателства в този смисъл, поради което и предявеният осъдителен иск за сумата от 750,00 (седемстотин и петдесет лева) - неплатена главница по Договор за кредит № ******,  следва да бъде уважен. Върху тази сума ответникът дължи лихва за забава от деня на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението.

Следващата претенция е за присъждане на наказателна лихва по чл. 13.3 от договора. Цитираният текст от договора предвижда право на кредитора да претендира наказателна лихва за забавено изпълнение на задължението за връщане на заетата сума, който лихва в случая се съизмерява с размера на законната лихва. Претендира се от ищецът сумата от 817,95 (осемстотин и седемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки) - наказателна лихва за периода от 16.12.2015г. до 31.01.2018г. Ответникът не представя доказателства за заплащане на посочената сума, поради което иска за същата се явява основателен изцяло в посочения размер.

Следва да се установи наличието на валидно постигната договореност между страните за такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита. В случаят се претендират 150,95 (сто и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки)  като такса за експресно разглеждане.

Посочената такса е фиксирана по размер, като в ОУ за нея се предвижда, че тя представлява такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредотополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит и8или допълнителен кредит/и.

В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит  на документи в предвидения в договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

При изложеното, исковата претенция за сумата от 150,95 (сто и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки), претендирана  като такса за експресно разглеждане, подлежи на отхвърляне.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски , съразмерно на уважената част от исковете, съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК, обективиран в исковата молба и доказателствата за реализирани разходи, в общ размер от 460,00 лв., от които държавна такса в размер на 150,00лв., депозит за вещо лице в размер на 160,00 лв., юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150,00лв. 

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                         Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, С.К.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, п.к. *******, ДА ЗАПЛАТИ на "К.Б." ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** следните суми , дължими на основание Договор за кредит № ******/15.11.2015г. и Договор за кредит № ******/19.11.2015г.,  сключени между ответника и „4******“ ЕООД,  които вземания са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., а именно:

- сумата  в размер на  750,00лв. (седемстотин и петдесет лева), представляваща неизплатена главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.12.2018г. до окончателно изплащане на задължението

- сумата в размер на 817,95лв. (осемстотин и седемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от 16.12.2015г. до 31.01.2018г., КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за сумата от 150,95лв. (сто и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки), претендирана като такса за експресно разглеждане.

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.К.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, п.к. *******, ДА ЗАПЛАТИ на "К.Б." ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***,   сумата от 460,00 лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, формирани като сбор от следните разноски: държавна такса в размер на 150,00лв., депозит за вещо лице в размер на 160,00 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. 

 

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка:  

*** „К.Б." ЕООД: IBAN: ***, BIC: *** "Б. ДСК" ЕАД.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: