Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ... ... …
град Кърджали, 07.11.2019 год.
Административен съд –
Кърджали, ……..…………………..… в публично заседание ……………..…
на двадесет и втори октомври
……..….…….………………….……………………………….………………………….
през 2019/две хиляди и деветнадесета/ година,
……......………………………….……………………………….
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при
секретаря …………………………………….……………….……... Павлина Петрова, ...................................
като разгледа докладваното от ……………………………………… съдията Виктор Атанасов ……….………….
административно дело №298 …... по описа за …................. 2019 год. ………………..……….………......…
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
АПК, във вр. с чл.186, ал.4, във вр. с ал.3 и ал.1, т.1, б.„а” от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано
е по жалба от ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, представляван от Х. М. Р., с ЕГН **********, подадена чрез
пълномощник
– адв.Н.И.К. от АК-***, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №ФК-476-0043478 от 29.07.2019 год., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности” - Пловдив
в Централно управление на Национална агенция по приходите, с която, на ЕТ „ШАНС –
Х. Р.”,
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от Х. М. Р., е наложена ПАМ -
запечатване на търговски обект: магазин за месни изделия, намиращ
се в ***, стопанисван
от ЕТ „ШАНС - Х. Р.”, ЕИК ***
и е забранен достъпът до него, за срок от 10/десет/ дни, на основание чл.186, ал.1
и чл.187, ал.1 от ЗДДС, както и против предварителното изпълнение на наложената принудителна
административна мярка „запечатване” на
посочения търговски
обект, разпоредено с обжалваната заповед, на основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК.
Жалбодателят заявява в жалбата, че счита оспорената Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-476-0043478/29.07.2019 год. на началник отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по
приходите и разпореждане за предварително изпълнение на наложената
принудителна административна мярка, за постановени в нарушение на
материалния закон, при съществено нарушение на административно производствените
правила и в несъответствие с целта на закона. Излага съображенията за това, като
твърди, най-напред, че съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4
от АПК, в
акта следва да бъдат посочени фактическите и правни основания за издванато му, а в случая липсвали фактически и правни
основания за издване на заповедта за налагане на принудителна административна
мярка и разпореждането за предварително
изпълнение на наложената принудителна административна мярка. На
следващо място твърди, че заповедта била издадена в противоречие с целта
на закона - определен бил 10-дневен срок на ПАМ,
както и предварително изпълнение на наложената принудителна административна
мярка „запечатване” на търговския обект, като не били изложени мотиви
относно необходимостта за действие на мярката в такъв срок, липсвал анализ на
конкретните фактически обстоятелства, обусловили определянето на
конкретната ПАМ, като са развити доводи в тази насока. Излага се и довод, че преценката за
съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС, като се
твърди, че налагането на
принудителна административна мярка, изразяваща се в „запечатване” на обекта, както и
предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка
„запечатване” на търговския обект, дори да е било установено някое от
нарушенията на таза разпоредба, не отговяря на нито една от целите на ПАМ,
които са закрепени в закона и по специално в чл.22 от ЗАНН. Твърди се
също, че запечатването
и предварително изпълнение на запечатването на търговския обект на жалбодателя
не би довело
до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване
на съответен документ за продажба, както би бил например случая при други
нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите - липса
на въведено в експлоатация фискално устройство, на дистанционна връзка на
подаване на данни или други подобни. Развиват се съображения, че принудителната
административна мярка в случаите по чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС не би
могла да предотврати или да поправи вредните последици за фиска от неотчитане на
продажба по съответния ред и че следвало да бъде взето
предвид и обстоятелството, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона, а в
случая,
прилагането на принудителна административна мярка не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничавала в значителна стпен
правата на жалбодателя, като го възпрепятствувала да упражнява търговската дейност за определен срок. Сочи се, че
действително, докато жалбодателят
е
възпрепятстван да упражнява търговска
дейност в резултат на наложената му ПАМ, ще бъде лишен от възможността да извърши нови
подобни нарушения, но възпиращото действие било възложено на системата от санкции, а не на
административната принуда, като се твърди, че тезата на административния орган,
че цел на принудителната административна
мярка е лишаване на нарушителя
за определен срок от възможността
да извършва нови нарушения би означавала, че възпрепятстването на търговската
дейност е единствения начин да бъде принудено неиздалото касов бон лице да спре
извършването на нарушения от този вид и съответно, да се освободят контролните органи от
нуждата за определен срок да следят за последващи
нарушения на реда на отчитане на продажбите. Жалбодателят
счита, че така наложената
принудителна административна мярка си поставя
цели, противоречащи на законоустановените цели на
административната принуда, което било нарушение на чл.146, т.5 от АПК, поради което Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-476-0043478 от 29.07.2019 год. на
началник
отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в Централно
управление на Национална агенция по приходите се явява незаконосъобразна и
следва да бъде отменена. Предвид изложените доводи и
съображения, жалбодателят моли съда да постанови решение,
с което да отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ФК-476-0043478 от 29.07.2019
год. на началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно
управление на Национална агенция по приходите, с която, на ЕТ „ШАНС – Х. Р.”,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представляван
от Х. М. Р., ЕГН **********, на основание чл.186, ал.1, т.1,
б. б.„а” от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
„запечатване” на търговски обект: магазин
за месни изделия, намиращ
се в ***, стопанисван от ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, с ЕИК *** и забрана за достъп до него, за срок от 10/десет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС, както и разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна
административна мярка „запечатване” на
търговския
обект, на
основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК, като незаконосъобразни.
Редовно призован за съдебното
заседание, жалбодателят ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от Х. М. Р.,
не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален представител
- адв.Н.К. от АК-*** е представено писмено становище, в което са развити доводи
и съображения, идентични с тези, развити в жалбата. В становището отново моли
съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-476-0043478 от 29.07.2019 год. на
началник
отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална
агенция по приходите,
с която, на ЕТ „ШАНС – Х. Р.”,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представляван от Х.
М. Р., ЕГН **********, на основание чл.186, ал.1, т.1,
б. б.„а” от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка „запечатване” на търговски обект: магазин за месни изделия, намиращ се в ***, стопанисван
от ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, с ЕИК *** и забрана за достъп до него, за срок от 10/десет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Ответникът по жалбата
- началник
отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална
агенция по приходите, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен
процесуален представител – Р. Т. – главен юрисконсулт в отдел „Обжалване”
при ТД на НАП – Пловдив, която оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна. Излага най-напред
довод, че предявената
жалба е недопустима, поради отпаднал правен интерес за жалбодателя, т.к. с Определение
№132/16.08.2019 год. по настоящото дело, АдмС – Кърджали е отхвърлил
искането на ЕТ „Шанс – Х. Р.” за отмяна на разпореждането за предварително
изпълнение на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ и мярката е изпълнена
към настоящия момент, а освен това, на лицето било връчено НП, което било влязло в сила и
санкцията, наложена с него, била платена на 20.09.2019 год. Отделно от това, счита, че заповедта е
издадена от компетентен орган, с конкретни и индивидуални мотиви от нуждата за
налагане на ПАМ, че същата съдържа всички реквизити по смисъла на чл.59 от АПК. Моли съда
да потвърди обжалваната заповед за налагане на ПАМ, издадена от началник отдел
„Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП, като правилна и законосъобразна,
по подробно изложените мотиви в същата, както и моли на ответника да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 100 лева, съгласно Наредбата
за правна помощ. Подробни съображения в подкрепа
на оспорената заповед излага в писмено становище, което представя в съдебно
заседание.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на
жалбата:
Екземпляр
от оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-476-0043478 от 29.07.2019 год. на началник отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по
приходите е връчен на адресата й на датата 08.08.2019 год., като
същият е получен срещу подпис лично от едноличния търговец Х. М. Р. с фирма ЕТ
„ШАНС – Х. Р.”, видно от попълнената и оформена разписка към заповедта/л.18/. Жалбата е подадена на същия ден – 08.08.2019 год., чрез куриерска фирма „Еконт Експрес”, видно от
товарителницата с баркод ***, залепена върху приложения по преписката пощенски плик/л.15/ и е получена при административния орган на следващия ден
– 09.08.2019 год., регистрирана в деловодството му с Вх.№***/*** година./л.8/. От това
следва, че жалбата е подадена в срок, по установения ред и в изискуемата форма
и съдържание, от лице, което е адресат на наложената със заповедта ПАМ и за
което, предвид това е налице правен интерес от оспорването й, тъй като с нея са
били засегнати непосредствено негови права и законни интереси.
Административен съд -
Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения по административната
преписка Протокол сер.*** №***/*** год. от извършена проверка в обект/л.21-л.22/, съставен на основание
чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, се установява, че на 24.07.2019 год., в
*** часа, при извършена
оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС -
магазин за месни изделия, намиращ се в ***, стопанисван от ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, с ЕИК ***, е констатирано,
че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е
допуснал нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. В протокола
е посочено, че при проверката е установено следното: проверката е извършена съвместно
с органите на ОД на МВР - Кърджали, със
съдействието на *** Г. Р. К., като е извършена контролна покупка на
две кофички айрян на обща стойност *** лева, заплатени в брой от В. П. Е. -
***, преди легитимация, на Х. М. Р. - управител, като за продажбата не е бил издаден фискален бон
от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/, модел „Елтрейд A3 KL”, с
ИН на ФУ *** и ИН на ФП ***, или ръчна касова бележка от
кочан, в момента на извършване на плащането, съгласно изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ. По
преписката е приложен и Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката/л.23/, към
Протокол за извършена проверка сер.*** №***/*** год., от който е видно, че за извършената покупка
е следвало да бъде издаден фискален бон с №***/*** год., като с този номер е изведен дневен финансов „х” отчет от
проверяващия екип, копие от който е приложен към описа на паричните следства/л.23/. Съгласно отразеното в този опис и от приложения дневен
финансов отчет и съкратен отчет на фискалната памет №***/*** год./л.23/ е установена положителна касова разлика в размер на *** лева, между: разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ – *** лева, фактическа
наличност на паричните средства, съгласно приложен опис – *** лева, сума на паричните
средства в началото на работния ден – 0.00 лева, въведени пари в
касата – 0.00 лева, изведени пари от касата – 0.00 лева, за която разлика е прието,
че се
дължи на немаркиране на касовия апарат, по дадените обяснения от Х. М.
Р. - управител
в приложения Опис към Протокол за извършена проверка,
като е прието, че това подкрепя констатацията за извършено нарушение.
За така констатираното нарушение, от *** при ЦУ на НАП на място е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение №*** от *** год.,
против ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, представляван от Х. М. Р./л.20/, в който е прието, че с описаното
деяние е нарушен чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на
МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Така съставения АУАН е бил предявен на
соченото за нарушител лице, което го е подписало без възражения, като екземпляр
от него му е бил връчен в момента, видно от оформената и подписана разписка към
акта.
Така, в крайна сметка, е издадена и оспорената Заповед за налагане на ПАМ
№ФК-476-0043478 от 29.07.2019 год. на началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в Централно
управление на Национална агенция по приходите/л.16-л.18/, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, на жалбодателя
ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от Х. М. Р., с
ЕГН **********, е наложена ПАМ: Запечатване на стопанисван от едноличния търговец
търговски обект – магазин за месни изделия, намираш се в
***, стопанисван от ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, с ЕИК *** и забрана за достъп
до него, за
срок от 10/десет/дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от Закона за
данък върху
добавената стойност/ЗДДС/.
В мотивите към заповедта е посочено, че мярката е наложена поради
констатирано с Протокол за извършена проверка в обект сер.*** №*** от *** год. нарушение
по чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, изразяващо
се в констатирана при извършване на контролна покупка продажба на 2 бр. кофички с
айрян,
на стойност *** лева, заплатена в брой на място в обекта, за която не е
издадена фискална касова бележка/фискален бон/ при заплащане на
сумата от наличния в обекта ЕКАФП и че съгласно констатациите в
протокола, при извършена съпоставка на разчетената касова наличност от ЕКАФП с
фактическата наличност, е установена положителна касова разлика в размер на *** лева. В мотивите
е прието, че от
тези констатации следва, че ЕТ „ШАНС
- Х. Р.”, с ЕИК ***, не е спазил реда за издаване на съответни
документи за продажба, издадени по установения ред за продажба и е нарушен съставът на
чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС. Посочено е, че установеното се потвърждава от приложените
доказателства: 1. Протокол за извършена проверка сер.*** №*** от *** год. и
2. АУАН
сер.*** №*** от *** год., ведно с другите събрани доказателства, като е
прието, че предвид
изложената по-горе фактическа обстановка и извършеното нарушение на чл.З, ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, то това се явява основание по
смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.„а" от ЗДДС, за прилагане на
принудителна административна мярка, на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Изложени
са мотиви и във връзка с определения срок за мярката, който в
случая е 10/десет/ дни, като е посочено, че са съобразени обстоятелствата по
конкретното нарушение – тежестта на извършеното
нарушение и последиците от същото - неиздаването на фискални касови бележки
препятства извършването на данъчната проверка и не позволява да се определят
реализираните от лицето приходи, като е взета под внимание и големината на
търговския обект – посочено е, че магазинът е с площ от около 20 кв.метра, с разположени пред
него скара за печене на месни изделия и 5 бр. маси на открито с общо 14 места за консумация, с възможност за
реализиране на значителни обороти, предвид високата посещаемост на
обекта, работното време на същия - от понеделник до събота, от 09:00 часа до 18:00 часа и постоянното
търсене и консумация на предлаганите месни изделия, както и за да се осуети
възможността за извършване на нови нарушения. Посочено е, че при определянето на
срока е съобразен принципът на съразмерност, според който административният орган
упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и
че същият е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца, а освен това, че целта му е промяна в
начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ
документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният -
недопускане на вреда за фиска.
Със заповедта е разпоредено, също така, наличните в търговския обект
стоки да бъдат оставени на отговорно пазене на ЕТ „ШАНС - Х. Р.”, с ЕИК
***, както и е указано на жалбодателя
ЕТ „ШАНС –
Х. Р.”, с ЕИК
***, че
изпълнението на наложената със заповедта принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект и
забрана
за достъп до него”, ще бъде прекратена, на основание чл.187, ал.4 от Закона за данък върху
добавенатa стойност по писмена молба на задълженото лице,
подкрепена с доказателства, че предвидената за извършеното нарушение глоба или
имуществена санкция е заплатена изцяло и че молбата се подава до
административния орган, наложил принудителната административна мярка.
От приетото като доказателство в съдеблно заседание наказателно
постановление №460241-0339157/29.08.2019 год. на началник Отдел „Оперативни
дейности” – Пловдив в Централно управление на НАП/л.51/ е видно, че същото е издадено въз основа на цитирания
по-горе АУАН №*** от *** год., съставен от *** при ЦУ на НАП, като в
наказателното постановление е описано извършеното от жалбодателя, на 24.07.2019
год., нарушение на чл.3, ал.1 от №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, във
връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС и със същото, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС,
му е било наложено наказание „имущестнена санкция”, в размер на 600/шестстотин/
лева. Видно от попълнената и подписана разписка към това наказателно
постановление, последното е било връчено на нарушителя, лично и срещу подпис,
на 13.09.2019 год., а от приетата като доказателство Справка ат 16.10.2019 год.
за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях
за период: от 20.09.2019 год. до 20.09.2019 год./л.52/ е видно, че наложената с това наказателно постановление
№460241-0339157/29.08.2019 год. имуществена санкция е заплатена от жалбодателя,
на датата 20.09.2019 година.
При така
установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание
чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу
заповедта за налагане на принудителна административна марка жалба се явява
неоснователна и недоказана.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началник отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по
приходите, в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.3, предл. второ от
ЗДДС, като видно от съдържащата се в приобщената към делото административна
преписка и приета като доказателство Заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 год. на
изпълнителния директор на НАП/л.19/, на основание чл.10,
ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и ал.4
от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, директорите на Дирекции „Контрол” в
Териториалните дирекции на НАП и началниците на Отдели „Оперативни дейности” в
Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП
са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „запечатване на обект” по чл. 186 от ЗДДС.
Оспореният
акт, на следващо място, е издаден в предвидената от закона писмена форма и с
изискуемото се съдържание, т.е. заповедта съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Ясно е за какво
нарушение се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на фискален касов бон
или ръчна касова бележка от кочан, при извършена контролна покупка от налично и
работещо в търговския обект фискално устройство/ФУ/. Описаната в Заповедта за
налагане на ПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение безспорно се установяват
от Протокол за извършена проверка/ПИП/ сер.*** №*** от *** год., на който е
налице и изрично позоваване в ЗНПАМ, както и на съставения АУАН сер.*** №*** от
*** год. При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила или казано по-друг начин - спазени са
процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед. Всички действия на
органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението
са документирани по надлежния ред – с цитирания протокол за извършена проверка,
съставен в присъствието на самия едноличен търговец и описа към същия протокол,
на паричните средства в касата към момента на започавене на проверката. В
Протокола за извършена проверка/ПИП/ сер.*** №*** от *** год. са посочени проверените документи, както и събраните при
проверката писмени доказателства, установащи нарушението.
На следващо място, обжалваната заповед за налагане на ПАМ е издадена
в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Следва да се посочи,
че съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно
нормата на чл.186, ал.1,
т.1, б.„а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба издаден по установения ред за доставка/продажба.
Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като
основание за налагане на процесната ПАМ, е търговецът да е допуснал нарушение
на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, което
представлява административно нарушение на чл.185 от ЗДДС във връзка с чл.118,
ал.1, предл.І/първо/ от ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год.
на МФ. В случая извършеното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка
от ФУ или ръчна касова бележка от кочан, при извършената контролна покупка,
безспорно е установено, а и то не се и оспорва от жалбодателя. Това нарушение
се явява основание за налагане на процесната ПАМ, като при издаване на
заповедта за това компетентният орган действа в условията на обвързана
компетентост. Предвид действащата редакция на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС,
компетентният орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи
принудителна административна мярка „запечатване на обект” за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма
налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за
отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при
обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да
наложи принудителна мярка
(в този смисъл - решение №1929 от 13.02.2018 г.
на ВАС по адм.дело №13684/2017 г., I о., решение №14927 от 04.12.2018 г. на ВАС
по адм. дело №8212/2018 г., I о., решение №3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по
адм.дело № 1208/2018 г., I о. и др.). Следователно, свободата на
органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до
определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. При тази
своя дейност той действа в условията на оперативна самостоятелност, като в акта
следва да са изложени мотиви относно продължителността на срока, за който се
нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до него. Както бе
посочено по-горе, в чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидено срокът
на този вид ПАМ да е до 30 дни, като в случая, срокът на конкретната ПАМ е
ориентиран към минималния и според настоящия съдебен състав, е съобразен с
тежестта на конкретното нарушение и последиците от него. С
оглед на изложеното до тук съдът намира, че наложената с оспорената заповед ПАМ
е законосъобразна, включително и по отношение на определения срок от 10/десет/
дни, на запечатването на търговския обект и забраната за достъп до същия.
Съдът намира най-сетне, че не е нарушен и принципът на съразмерност,
регламентиран в чл.6 от АПК, противно на доводите на жалбодателя, изложени в
жалбата. Както беше посочено, при извършената проверка
безспорно е установено нарушение на данъчното законодателство, а
обстоятелството, каква е стойността на покупката, за която не е издадена
фискална бележка, е неотносимо към факта на нарушението. Срокът на мярката от 10/десет/ дни кореспондира на установените по
делото обстоятелства, при които това нарушение е извършено. Следователно, оспорената заповед е постановена както в съответствие
с приложимия материален закон, така също и с неговата цел. Процесната
принудителната мярка съответства на чл.22 от ЗАНН - има превантивен характер,
като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни
противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици от тях,
като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина
чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на
обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. В оспорения акт ясно е посочена
и целта - преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от
търговеца, а освен това е посомчено, че целта му е и промяна в начина на извършване
на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на
оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.
Така, с
оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че жалбата против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-476-0043478 от 29.07.2019 год., издадена
от началник отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по
приходите, с която е наложена принудителна
административна мярка „запечатване” на търговски обект:
магазин за месни изделия, намиращ се в ***, стопанисван от ЕТ „ШАНС - Х. Р.” ***, ЕИК ***, както и е забранен достъпът до
него, за срок от 10/десет/ дни, е неоснователна
и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с
решението по настоящото дело.
При този
изход на делото, основателно се явява своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника по жалбата, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, в минимален размер от 100 лева, съгласно Наредбата за правната
помощ. Ето защо, искането следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбодателят ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, да заплати на ЦУ на НАП сумата в
размер на 100/сто/ лева, на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съгласно
последната цитирана разпоредба, по административни дела възнаграждението за
една инстанция е от 100 до 200 лева.
Мотивиран
от всичко изложено по-горе и на основание
чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с
чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р
Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК
***, представляван от Х. М. Р., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник –
адв.Н.И.К. от АК-***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-476-0043478 от 29.07.2019 год., издадена от началник
отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална
агенция по приходите, с която, на ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, представляван от Х. М. Р., е наложена ПАМ -
запечатване на търговски обект: магазин за месни изделия, намиращ се в ***,
стопанисван от ЕТ „ШАНС - Х. Р.”, ЕИК ***
и е забранен достъпът до него,
за срок от 10/десет/ дни, на основание
чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представляван от Х. М. Р., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция
за приходите - Централно управление, като разноски по делото, сумата в размер
на 100/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, от АПК, незабавно да се изпрати или връчи на
страните по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на
страната.
С Ъ Д И Я: