РЕШЕНИЕ
Номер 46919.11.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Смолян
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Гергана Н. Кузманова
Секретар:Веселина И. Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Кузманова Гражданско дело №
20205440100508 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на М. Н. В. против ***, в която се
твърди от ищеца,че през месец май 2018 г. в *** е образувано досъдебно производство №
**г., по описа на ***, прокурорска преписка N **г. на ***. С Постановление за привличане
на обвиняем от 27.12.2018 е привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение
„подписка". Междувременно на 01.08.2018 г. от него са снети писмени обяснения, а на
08.08.2018 г. е разпитан в качеството на свидетел в ***.
След приключване на разследването по досъдебно производство № *** ** е внесла
Обвинителен акт срещу него за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от
НК, на база на който е образувано ** г. по описа на **. След проведени две съдебни
заседания с Решение ** г. на **, постановено от VIII наказателен състав, по ** г е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78А, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба" в размер от 1 000 лева.
Ищецът твърди,че е ползвал от правото си по чл. 318, ал.1 от НПК и обжалвал
Решение **г. на ** съд, постановено от VIII наказателен състав, по **. С решение ** **,
Наказателно отделение, е признат за невинен в повдигнатото му обвинение, поради което и
на основание чл. 304 във вр. с чл. 305, ал. 6 от НПК във вр. с чл. 2186, ал. 1 от НК е
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. В мотивите си Въззивният съд излага, че **
неправилно е приложил материалния закон в частта за вида и размера на наложеното
наказание. Касае се за рядка хипотеза на конкуренция между нормите на чл. 78а, ал. 1 от НК
и чл. 2186, ал. 1 от НК, като в случая чл. 2186 от НК се явява специален по отношение на чл.
1
78а от НК. В конкретния случай редно е било да бъде приложен по благоприятния закон
спрямо него- т.е. чл. 218б, ал. 1 от НК. Безспорно за деяние по чл. 218б, ал. 1 от НК се
прилага ЗАНН, тъй като същото съставлява административно нарушение. В случая редно е
било Началника на **, където е било проведено досъдебното производство, да наложи
административното наказание. Предвид изложеното счита че пасивно процесуално
легитимиран да отговаря по настоящия иск е **. Органите на прокуратурата имат водеща и
контролираща функция в досъдебното производство, като в случая привличането му като
обвиняем, внасянето на обвинителен акт в съда, поддържането на обвинението в съда са все
действия, които са извършвани от представители на ответника **. Досъдебното
производство е било проведено под надзора на ответника и редно е било Държавното
обвинение да следи за неговото правилно провеждане и за правилното приложение на
материалния закон.
Твърди се от ищеца също, че в досъдебното производство се е възползвал от правото
си по чл. 55, ал. 1 от НПК да има защитник, ползвал е адвокат ***, с който е сключил
Договор за правна защита и съдействие /приложен по досъдебно производство № ** г. по
описа на **/ и в съответствие с клаузите на този договор е платил адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева на наетият от него адвокат. След внасянето на
обвинителен акт в **, е упълномощил адв.** да го представлява в съдебна фаза на
наказателното производство по НОХД № * г. на ***, за което бил сключен договор за
правна защита и съдействие № **г., по силата на който заплатил адвокатско възнаграждение
в размер на още 400 лева. След постановяване на Решение ** г. на **, постановено от VIII
наказателен състав, по НОХД № ** г., е ангажирал адв. ** да се запознае и проучи
материалите по НОХД **, за което бил сключен договор за правна защита и съдействие №
**, като за услугата заплатил адвокатски хонорар в размер на 100 лева. За въззивно
обжалване на Решение № * г. на ** и процесуално представителство пред **, М. Н. В.
сключил договор за правна защита и съдействие № ** г., по силата на който платил
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. В ТР N** година по т. д. № * от 2017
година на ОСГК ВКС изрично се приема, че „Съдебната практика е единна, че заплатеното
от обвиняемия, респективно от признатия за невиновен, адвокатско възнаграждение в
наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по реда на
ЗОДОВ.“ В нормата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ изрично е посочено, че Държавата в
лицето на своите органи отговаря в случаите при налагане на наказание по Наказателния
кодекс, когато лицето бъде оправдано. Не съществува никаква презумпция за
законосъобразност на извършените от органите на наказателното производство действия,
след като то е приключило с оправдателна присъда. Тъкмо обратното – презумпцията за
невиновност остава необорена и не е доказано, че е съществувало основание за
предприемане на наказателно преследване. По същество влязлата в сила присъда има
характер на прекратяване на незаконни служебни действия по смисъла на чл. 3 от ЗОДОВ,
които незаконни действия се изразяват в повдигане на обвинение, привличане в качеството
на обвиняем на лице, вземане на МНО, внасяне на обвинителен акт, поддържане на
2
обвинението пред съда и налагане на наказание. Ищецът твърди,че в резултат на тези
неправомерни действия и актовете, с които са осъществени са накърнени негови законни
права и интереси - негативно са повлияни отношенията с близки и други членове на
обществото, увредено с самочувствието и доброто име. Той е бил в качеството на
обвиняемо, а по-късно и подсъдимо лице, без да са били налице основанията на закона за
това. Ето защо наред с имуществените вреди са му нанесени и неимуществени такива.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали
са причинени виновно от длъжностното лице. В резултат на повдигнатото обвинение и
наложеното наказание е претърпял страдания, изразяващи се в изпитаните негативни
емоции и субективно чувство на срам и вина пред неговото семейство, колеги и приятели.
Семейството и близките му също били силно притеснени и обезпокоени за състоянието в
което се намирал. Изживял е силни психо-емоционални смущения. Единадесет пъти е бил
призоваван, писмено и устно по телефон, за явяване в гр. Пловдив пред органите на
досъдебното производство, Прокуратурата и Районен и Окръжен съд ** В резултат на
воденото срещу него наказателно производство е станал притеснен, потиснат, променен, не
бил същият жизнен човек. Продължителността на наказателното производство дала
отражение върху личния, обществения и професионалния живот. В следствие на стреса и
напрежението се получили и здравословни увреждания изразяващи се в исхемична болест
на сърцето, нестабилна стенокардия и коронарна атероматоза. Оценява неимуществените
вреди в размер на 2 000 лева.
Предвид гореизложеното твърди,че е претърпял имуществени и неимуществени
вреди, които са в пряка причинно следствена връзка между отменените като
незаконосъобразни действия на правозащитните органи в лицето на Районна прокуратура
гр. Пловдив, наблюдаваща досъдебно производство № ** на ***, и внесла и поддържала
обвинение пред **. Моли съда да постанови решение, с което ответника ** да бъде осъдена
да му заплати сумата от 1 300,00 лв., представляващи претърпени от него имуществени
вреди, а именно платено адвокатско възнаграждение както следва: при участие като
обвиняем е досъдебно производство № ** на ** - 400 лева, защита и процесуално
представителство по ** на ** - 400 лева и съдебното въззивно обжалване на Решение № **
г. пред ** - 500 лева. , както и сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени от обстоятелството, че е бил в качеството на обвиняемо, а
по-късно и подсъдимо лице, без да са били налице основанията на закона за това и е признат
за невинен с Решение № *г. по ВНОХД N° * / 2019 г., ** съд, ведно със законна лихва върху
сумата от 3 300 лева, считано от датата на предявяване на иска-29.06.2020г. до
окончателното плащане на претендираната главница. Претендира и за разноските по
настоящото дело.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва иска. Твърди,че не са налице предпоставките аз ангажиране на отговорността
по ЗОДОВ за претендираните от ищеца неимуществени вреди, тъй като ищеца, чиято е
3
доказателствената тежест не е ангажирал доказателства за твърдените вреди. Заболяването
по представената към ИМ Епикриза е установено около месец и половина след приклчване
на наказателното производство срещу него ,поради което и не е в безспорна причинно-
следстена връзка с действията на прокуратурата. Вярно е,че присъдата е с оправдателен
диспозитив, но спор по вината на ищеца не съществува.При условията на алтернативност
сочи, че претенцията за неимуществени вреди е прекомерно завишена. Обвинението не е за
тежко престъпление, не е за престъпление, свързано с професията на ищеца и не е станала
достояние в трудовия колектив, в който работи.Личността му не е с широка известност.
Наказателното производство е приключило в разумен срок, взета му е била най-леката
МНО-Подписка. Счита за недоказан и иска за имуществени вреди, доколкото от
представените договори за правна помощ се установява реално заплащане от страна на
ищеца на по-малка сума от претендираната.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие
са установено следното от фактическа страна:
С Постановление от 27.12.2018г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл 194 ал.3 във вр. с ал.1 от НК и спрямо него е взета МНО „Подписка“.
В хода на досъдебното производство са извършени множество действия по
разследване, като първоначално ищецът на 08.08.2018г. е бил разпитан в качеството на
свидетел, на 27.12.2018г. в качеството на обвиняем, на 02.01.2019г. и на 22.02.2019г. на
обвияемия са предявени материалите по разследването.
На 26.02.2019г. е образувано НОХД №**/2019г. на РС-П.,образувано по внесен от
РП-П. обвинителен акт , с който ищецът е предаден на съд по обвинение за това,че на
04.05.2018г. в гр.П., в маловажен случай е отнел чужда движима вещ -1 бр. мобилен
телефон марка ** на стойност 340 лв. от владението на *** от гр.П.,без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да я присвои- престъпление по чл.194 ал.3 вр. с ал.1 от НК.
С решение от 28.05.2019г. по НОХД №*/2019г. на РС-П. подсъдимият М. Н. В. е
признат за виновев в извършване на престъплението по чл.194 ал.3 вр. с ал.1 от НК, тъй като
на 04.05.2018г. в гр.П. е отнел чужда движима вещ -1 бр. мобилен телефон марка ** на
стойност 340 лв. от владението на ** от гр.П*,без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои,като деянието представлява маловажен случай, както и до
приключване на съдебното следствие стойността на отнетата вещ е била възстановена,
поради което и на осн.чл.78а ал.1 от НК е осводобен от наказателна отговорнот и му е
налоено адм.наказание глобав размер на 1 000 лв.
Посоченото решение е обжалвано от ищеца и с Решение №*/26.09.2019г. по ВНОХД
№*/2019г. на ОС-П. подсъдимият М. Н. В. е признат за невинен по повдигнатото му
обвинение, поради което и на осн.чл.304 във вр. с чл.305 ал.6 от НПК във вр. с чл.218б ал1 от
НК е оправдан по обвивението по чл.194 ал.3 във вр. с ал.1 от НК.Н а осн.чл.301 ал.4 във вр.
4
с чл.305 ал.6 от НПк на подсъдимия за същото деяние,което съставлява административно
нарушение по чл.218 б ал.1 от НК е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв.
За твърдените от ищеца неимуществени вреди в резултат на инициираното против
него наказателно производство са ангажирани гласни доказателства,а именно показанията
на свидетелите ***,***,***.
От показанията на свидетелката В.В.-съпруга на ищеца се установява,че след случая в
гр.П. съпругът й се затворил в себе си , хората започнали да странят от него. Както преди
обвинението, така и сега М. работи в „**“ АД, като шофьор. След като разбрали, че е
невинен колегите му си променили мнението, а преди това страняли от него. ** се затворил в
себе си, не искал да контактува с хора. Вкъщи също възникнали проблеми в семейството
заради обвинението, което му било повдигнато. М. се срамувал, че го обвиняват, до сега не е
имал такива провинения. Здравето му също се разстроило. Преди 2018г. бил добре, но след
това започнал да се притеснява, взел да вдига кръвно. След това получил и исхимична
болест. , лежал е и в болница.
Свидетелят И. сочи, че е приятел и съсед на ищеца, познава го от ногто години. .
Преди 2018г. ищецът бил общителен. , а след обвинението в кражбата на мобилния телефон
е настъпила има коренна промяна в него. От стреса вече не е същия човек, когото познава.
Свидетелят сочи,че ищецът е влизал в болница два или три пъти, лежал е заради кръвно.
Ходил е и на бани- в Наречен и Вършец. Като цяло здравословното му състояние тръгнало
назад от стреса. ** се затворил вътре в себе си ,не е толкова комуникативен човек, както е бил
преди това. Със сигурност продължава и сега това негово състояние. Въпреки, че е оправдан
продължава да е затворен в себе си и страни от хората.
Свидетелят П. установява,че се познават с ищеца от деца., живеят врата до врата.
Споделил му за случая през 2018г., бил много притеснен .Преживял е трудно случая,
затворил се , започнал да вдига кръвно,имал е проблеми и със сърцето, притеснен е, не се
чувства добре. Обиколил е всички болници в София и Пловдив без полза.
Към исковата молба и приложените като доказателства по настоящото дело
досъдебно производство и НОХД се съдържат договори за правна защита и съдействие, във
връзка с твърденията за претърпени имуществени вреди от ищеца.
При така установеното от фактическа страна съ дът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че
спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в
качеството му на обвиняем, като образуваното срещу него наказателно производство е
5
прекратено или същият е предаден на съд и впоследствие е оправдан. Това е достатъчно
основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се
разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от
това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от
името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен
повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2 от
ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: първо, повдигане на обвинение в извършване на престъпление и
свързаните с това последващи действия, като повдигане на обвинението, разпит на
обвиняемия и други следствени действия, предявяване на разследването и второ –
оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение с влязло в сила съдебно решение.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл.
7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни
актове и действия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано
наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е
контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото,
давала указания по разследването и съответно е внесла в съда обвинителен акт.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент
от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае
от доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство винаги води до
негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред
обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл св. показания са от значение
повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка
между тях и воденото производство.
Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона
с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки
права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода. Безспорно ищецът е
изживял негативни емоции,изразяващи се в стрес, срам потиснатост,установени от
разпитаните в настоящото производство свидетели, които несъмнено са пряка и
непосредствена последица от обвинението.
6
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално
такива вреди да са търпени /реш.№ */16.06.2010г,реш. № */25.06.2010г,постановени по реда
на чл.290 от ГПК. Предоставените на правоохранителните органи правомощия за превенция
и противодействие на престъпността са стриктно определени в закона и не бива тяхното
осъществяване да излиза извън тази рамка. Всяко неоснователно повдигане на обвинение
срещу наказателно отговорно лице, което в последствие е оневинено понася
неимуществени вреди от приложените спрямо него наказателно-репресивни мерки.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя съгласно чл.52 от ЗЗД по
справедливост, като се отчитат установените във всеки конкретен случай факти. При
определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на
подсъдимия и доколко повдигнатото обвинение са се отразили на неговото физическо
здраве, психиката му, социалния му живот и контакти, положението му в обществото и
работата,к акто и дали пострадалият виновно е допринесъл за увреждането.
В конкретния случай, по делото се установи,че ищецът е бил привлечен като обвиняем за
умишлено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93 т. 7 от НК.
Продължителността на наказателното преследване е в рамките на 9 мес.,т.е. проведено е в
„разумен срок”. Като взе предвид тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното преследване ,взетите спрямо него най-лека мярка за неотклонение, както и
липсата на твърдения , а и доказателства ищецът да е претърпял неимуществени вреди извън
обичайните при повдигане на обвинение в извършването на престъпление – притеснение
и напрежение, породени от незивестността за изхода на делото, накърнено достойнство и
злепоставяне пред близки, познати и обществото.Не се доказа безспорно,че влошаването на
здравословното състояние на ищеца е в резултат на процесното обвинение. ,доколкото са
налице данни за предходни негови здравословни проблеми, във връзка с които е лежал в
болница преди повдигане на обвинението. Като отчита и чистото съдебно минало на ищеца,
съдът намира, че искът за обезщетение на неимуществени вреди от процесното
незаконосъобразно обвинение е основателен и доказан до размер на 1 000 лв. В останалата
част като неоснователен и недоказан искът следва да бъде отхвърлен. Върху сумата от 1 000
лв ответникът дължи законната лихва ,считано от датата на предявяване на иска-
29.06.2020г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, същият твърди, че в наказателното производство е направил разходи за
процесуално представителство, в размер на общо 1300 лева за упълномощените от него
адвокати .
В приложените досъдено пр-во и НОХД се съдържат единствено два договора за
7
правна защита и съдействие- по досъд.пр-во – договор за правна защита и съдействие за
адв.Ф-Топов с отразено в него договорено възнаграждение от 300,00 лв. и по НАХД
№*/2019г. на РС-П. договор за правна защита и съдействие за адв.В.Т. с отразено договорено
възнаграждение от 100лв. По първия договор / за сумата от 300 лв./ не е отразено,че
възнаграждението е заплатено от ищеца на защитника адв.Т. За останалите претендирани
суми към ИМ са представени договори за правна защита и съдействие от 05.06.2019т. с
адв.В.Томов за изготвяне на въззивна жалба срещу решение по НОХД №*/2019г. за
400,00лв., платени в брой, от 04.06.2019г. за 100 лв. за запознаване и проучване на
материалите по посоченото НОХД ,платени в брой, от 18.03.2019г. и за адв.Топов за защита
по НОХД за сумата 400,00ллв. платени в брой. Искът е основателен и доказан до размер на
1000,00лв.,а за разликата над тази сума до претендираните 1 300лв. следва да се
отхвърли.Върху сумата от 1000 лв. следва да се присъди и законна лихва от предявяване на
иска -29.06.2020г. до окончателното изплащане.
Претендират се от ищеца разноски по водене на настоящото дело, които следва на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му се присъдят съразмерно на уважената част на претенцията,
а именно сумата от 182,00лв. за адв.възнаграждение. , като заплащането им следва да се
възложи в тежест на ответната прокуратура.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., с адрес гр. ***, да заплати на М. Н. В. с ЕГН ********** с
адрес гр.*** , сумата от 1000 лева / хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно преследване, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -
29.06.2020г. до окончателното изплащане,както и сумата от 1000 лева /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане , като
ОТХВЪРЛЯ иска в ЧАСТТА за неиуществените вреди за разликата над уважения размер
от 1000 лв. до претендиираниия размер от 2000 лв., както и в ЧАСТТА за иуществените
вреди за разликата над уважения размер от 1000 лв. до претендирания размер от 1300 лв.
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., с адрес гр. ***, да заплати на М. Н. В. с ЕГН ********** с
адрес ** разноски по водене на делото в размер на 182,00 лева /сто осемдесет и два лева/ за
адвокатско въъзнаграждение ,съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Смолян в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8