№ 6231
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510715 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 4888 от 17.05.2022 г., постановено по гр.д. № 62731/2021 г. по
описа на СРС, I ГО, 50 състав, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗД „ДЗИ-общо
застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на „М.А.“ ЕООД сумата от 2738,70 лева,
представляваща главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди по МПС „Киа“, модел „К5“, с рег. №*******, настъпили в резултат на ПТП на
28.09.2021 год. в гр. София, причинено от виновното поведение на водач на МПС
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №******* чиято деликтна отговорност е
обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със „ДЗИ-общо
застраховане“ ЕАД, ведно със законната лихва от 01.11.2021 год. до окончателното й
изплащане. Съобразно изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът
разпределил отговорността за разноски по делото, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сума в размер на 840 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ДЗИ-общо
застраховане“ ЕАД, чрез процесуалния му представител - адв. П. О., САК, с
пълномощно по делото. В същата, депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК, се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
изводите на първоинстанционния съд. Оспорват се фактическите констатации, до
които е стигнал съда, които са резултат от превратно и неправилно тълкуване на
всички доказателства по делото, във връзка с което се твърди и съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Въззивникът възразява срещу обстоятелството, че
първата инстанция не е взела предвид изтеклия срок на свидетелството за управление
на водача на МПС с марка „Киа“ и отражението му върху валидността на съставения
двустранен констативен протокол. Оспорва допуснатите и събрани гласни
1
доказателства, тъй като смята, че същите са събрани за обстоятелство, което попада в
обхвата на ограниченията по чл.164 от ГПК. Моли съда да отмени постановеното
решение изцяло, като постанови ново, с което да отхвърли предявените срещу
ответника искове. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба
от ищеца „М.А.“ ЕООД, чрез процесуалния му представител – адв. П. Г., САК с
пълномощно, приложено към първоинстанционното дело, предоставящо му валиден
мандат и за въззивната процедура, с който жалбата е оспорена, като въззиваемата
страна моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в цялост. Намира, че от заключението на САТЕ се
установява по безспорен начин, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на МПС с
марка „Фолксваген“, като смята, че за отговорността е ирелевантна валидността на
свидетелството за управление на водача И.Р.. Оспорва възраженията във връзка с
валидността на двустранния протокол от ПТП, като смята същия за валидно съставен.
Претендира и разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията, съдържащи се в отговора, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба,
като служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР №
1/2013 г по т. д. № 1/2013 г на ОСГТК- т. 1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е и неправилно, по следните съображения:
Предмет на разглеждане в производството e иск за обезщетение за имуществени
вреди в резултат на ПТП срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" - по чл. 432, ал. 1 КЗ на виновния водач.
Съгласно новелата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който
делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на
вредите направо спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на
делинквента – така нареченият пряк иск. Материалноправните предпоставки на тази
претенция са: валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност
на делинквента и настъпването на самия деликт - застрахователното събитие, за което
застрахованият е отговорен, както и че твърдените вреди са действително настъпили в
патримониума на ищеца и са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
Предвид липсата на оспорване между страните следва да се приеме за
установено, че процесното ПТП е настъпило на 28.09.2021 г., около 11:50 часа, в гр.
София, Централна гара, между лек автомобил „Киа“, модел „К5“, с рег. №*******,
управляван от И.Р. и лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №*******
застрахован при ответника „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД. Доказателство за
наличието на валидно застрахователно правоотношение е приложената към исковата
молба на ищеца справка от Гаранционен фонд. Видно от съставения двустранен
протокол за ПТП, водачите и на двете МПС са пострадали, тъй в съответната графа от
протокола са описани нанесени щети и за двете МПС. Съгласие е постигнато и относно
вината относно настъпването на ПТП, като същата е поета от водача на лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №******* застрахован при ответника „ДЗИ-общо
2
застраховане“ ЕАД. Във връзка с описаното ПТП е образувана щета в ответното
застрахователно дружество под №43082132102925 от 28.09.2021 год., по която е
налице плащане за сумата в размер на 946,19 лева от страна на „ДЗИ-общо
застраховане“ ЕАД към „М.А.“ ЕООД, видно от представеното по делото платежно
нареждане.
В случая, именно валидността на протокола, респ. отразените в същия
обстоятелства са предмет на оспорване от страна на ответника. Порочността, според
въззивната страна, произтича от изтеклия срок на свидетелството за управление на
водача И.Р.. Наличието на посоченото обстоятелство обуславя невъзможността за
съставяне на двустранен констативен протокол за настъпило ПТП, въпреки че са
налице останалите изискуеми от закон предпоставки. Жалбоподателят се позовава на
законовите разпоредби на Закон за движение по пътищата и Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд.
Във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата
инстанция въззивна жалба, по отношение на решението на СРС, съдът намира
следното:
Във връзка с изясняване на обстоятелствата около механизма на процесното
ПТП в хода на съдебното дирене, проведено в производството пред СРС, е прието
заключението на САТЕ, което настоящият състав на съда кредитира като относимо,
обективно и компетентно изготвено от специалист – инж. Й.Й., притежаващ
необходимите специални знания от областта на техническите науки и отговарящо в
пълнота на стоящите пред изследването задачи. От същото се установява, че в
процесния ден – 28.09.2021 г., около 11:50 часа, „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.
№******* е паркиран на паркинга пред Централна ЖП гара, където водачът
предприема маневра за потегляне на заден ход, при която реализира ПТП с
преминаващия зад него лек автомобил „Киа“, модел „К5“, с рег. №*******.
Съпоставяйки механизмът на ПТП с отразените щети в двустранния протокол за ПТП,
от една страна, и описа на застрахователя, от друга страна, вещото лице прави
заключение, че щетите върху лек автомобил „Киа“, модел „К5“, с рег. №******* са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В заключението си, вещото
лице отговаря на въпроса и относно стойността, необходима за възстановяване на
щетите, като от една страна посочва стойност съобразно средните пазарни цени в
размер на 3 684,89 лева, а от друга страна, съобразно описа на застрахователя в размер
на 3495,20 лева.
При така установеното от фактическа страна въззивният състав на съда намира
първоначално предявения иск за недоказан в своето основание. Безспорно по делото е
единствено наличието на валидно застрахователно правоотношение между водача на
лек автомобил „Фолксваген“, марка „Голф“ и „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД. Не се
установява се, обаче, че в срока на действие на договора за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, вследствие на противоправното поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил, предприел описаната в
заключението на вещото лице маневра, с която се твърди да е ударил преминаващия
зад него в този момент лек автомобил „Киа“, с което да е реализирал и процесното
произшествие и да се приеме, че е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по
сключения договор, в причинна връзка с което ищецът да е претърпял имуществени
вреди под формата на разходи за възстановяване на щетите по автомобила.
Възражението на въззивника – „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД относно
нарушената процедура за съставяне на двустранен протокол за настъпило ПТП следва
да се определи като основателно. Принципната възможност и допустимост за
сключването на двустранен протокол за ПТП е уредена в разпоредбата на чл.123, ал.1,
т.3, б.“б“ от ЗдвП и е доразвита в горецитираната Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. в
3
чл.5 от същата. Систематичното тълкуване води до извода, че е необходимо, от една
страна, да са налице две предпоставки: настъпили единствено имуществени вреди и
съгласие между участниците относно механизма на ПТП, а от друга страна, да няма
съмнение по отношение на това, че: никой от водачите не е под въздействието на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и че всички водачи, участвали в
ПТП, притежават необходимите права за управление на моторно превозно средство.
Нарушението на която и да е от предпоставките, води до невъзможност за съставяне на
двустранен констативен протокол, а води до необходимост и задължение, мястото да
бъде посетено от Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи. Тази
последица е уредена в разпоредбата на чл.125 ЗдвП.
Основателни в тази връзка се явяват доводите на въззивника, че ищецът не е
доказал основателността на претенцията си – ангажираното по делото доказателство за
механизма и причините за настъпване на произшествието е опорочено поради
неспазени условия и процедура по съставянето му, а бидейки единственото
доказателство относно механизма на настъпване на ПТП, върху което и вещото лице
по делото базира заключението си, следва да се приеме, че механизмът остава
недоказан по делото. В резултат на което ищецът не се домогва да установи и в какво
конкретно се изразява противправността на поведението на застрахования при
ответника водач и кои разпоредби и правила относно движението по пътищата се
нарушават.
Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД повелява, че вината се предполага до доказване на
противното, като установената в закона презумпция ответникът успява да обори, като с
твърдението за опорочена процедура при съставянето на двустранния констативен
протокол, внася съмнение относно вината на водача, застрахован при ответното
дружество. С оглед на това, следва да се приеме, че тази предпоставка за основателност
на предявения иск не е налице.
Ето защо съдът приема за основателни оплакванията на въззивника, съдържащи
се в сезиращата въззивния съд жалба, за постановяване на решението при непълнота на
доказателствения материал и че е налице основание за отмяна на първоинстанционното
решение на това основание.
При липсата на други доводи във въззивната жалба и предвид липсата на
съвпадение в изводите за основателността на първоначално заявения иск за сумата от
200 лева, който размер е изменен с молба, депозирана от ищеца на 2738,70 лева на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение, с което ответникът е осъден да
заплати на ищеца посочената сума, като обезщетение за причинени му имуществени
вреди при ПТП, реализирано на 28.09.2021 г. около 11:50 часа в гр. София, на
Централна ЖП гара, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.09.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно по изложените по-горе съображения.
По разноските:
С оглед изхода от спора първоинстанционното решение следва да бъде
ревизирано и в частта за разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК право на разноски за въззивната
инстанция има само въззивната страна – ответник. Последната своевременно е заявила
искане в тази посока, като претенцията е за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на адв. П. О. от САК на основание чл. 36 от ЗАдв. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Ето защо и на основание чл. 36
от ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ в полза на адв. Ортакчиев следва да се
присъдят разноски в размер на 573,87 лева за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 4888 от 17.05.2022 г., постановено по гр.д. №
62731/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 50 състав.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от „М.А.“ ЕООД, ЕИК
******* срещу „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* за заплащане на сумата
от 2738,70 лева, представляваща главница, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди по МПС „Киа“, модел „К5“, с рег. №*******, настъпили в резултат
на ПТП на 28.09.2021 год. в гр. София, причинено от виновното поведение на водач на
МПС „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №******* чиято деликтна отговорност е
обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със „ДЗИ-общо
застраховане“ ЕАД, ведно със законната лихва от 01.11.2021 год. до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА „М.А.“ ЕООД, ЕИК ******* на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* сума в размер на 573,87 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5