Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
гр. Габрово, 05.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 216 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Съдът е сезиран с жалба от К.Б.Ц. *** против Заповед № Д-04 от 18.06.2018 година на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – София, с която на Ц. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради липса на извършено административно нарушение и липса на мотиви. В допълнителни мотиви към жалбата /л. 8-12 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/ се развиват доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалноправни норми на ЗДСл и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и за нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК – липса на мотиви и фактически основания за издаване на заповедта; развити са подробни доводи за неправилност на фактическите констатации относно описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, несъответствие между фактическите и правни основания, несъответствие на наложеното наказание на тежестта на твърдяното дисциплинарно нарушение. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и възстановяване на оспорващия на заеманата държавна служба.
В открито съдебно заседание жалбоподателят К.Ц. се явява
лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество.
Ответната страна - Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – София – не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт /л. 283/, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето й, съображения за което са развити в депозирано по делото писмено становище /л. 302-307/. В съдебно заседание, в хода по същество, се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Обжалваната заповед е била връчена срещу подпис лично на жалбоподателя, видно от извършеното отбелязване, на 19.06.2018 година /л. 23 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/, а жалбата е подадена до съда по пощата с пощенско клеймо на приложения плик /л. 15, втори по ред пощенски плик, адм. дело № 7424/2018 на АССГ/ от 02.07.2018 година, като е приложен и системен бон за пратката от 02.07.2018 година /л. 14 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/, с което е спазен законоустановеният 14-дневен срок за обжалването й, надлежно указан в заповедта. Жалбата е против акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 124 от ЗДСл, от лице - адресат на акта, за което същият е неблагоприятен, поради което жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорената Заповед № Д-04 от 18.06.2018 година на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – София на К.Б.Ц. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - „уволнение“ и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Като фактическо основание в заповедта е посочено, че на 16.05.2018 година Ц. не се е явил на работа в установеното работно време без уважителна причина, като по същото време е участвал в незаконен улов на риба в язовир „**“, с което деяние Ц. е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 23 от ЗДСл и чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, което деяние представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл; на 16.05.2018 година Ц. е извършвал риболов в посочения по-горе язовир, ползвайки надуваема лодка, която след излизане от язовира била качена на колесар, прикачен към автомобил, като лодката, колесара и автомобила, описани в заповедта, са собственост на ДАМТН, поради което Ц. е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДСл и чл. 10, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл; при извършвания риболов с ползваното описано по-горе имущество на Агенцията, Ц. се е легитимирал при извършената му проверка от служители на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ и служители на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при Областна дирекция на МВР – Габрово със служебната си карта в качеството на Началник отдел на РО НЯСС СЦБ при ДАМТН, като извършеното от Ц. предизвикало публикация във вестник „Борба“ на 29.05.2018 година /на хартиен носител и в интернет/, като е било отправено и питане от народния представител К. С.а чрез Председателя на Народното събрание до министъра на икономиката, поради което основателно може да се приеме, че действията на Ц. са навредили на престижа на ДАМТН, като с описаното Ц. виновно е нарушил разпоредбите на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 2, ал. 5 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, чл. 91, ал. 1, чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл във връзка с чл. 21, ал. 1, чл. 28, ал. 1 от ЗДСл във връзка с чл. 2, ал. 5, чл. 10 и чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
От представената административна преписка и в частност от служебното досие на К.Ц. /л. 15-240 от делото и л. 69-75 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/ се установява, че към 16.05.2018 година Ц. е заемал длъжността Началник на регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях – Северна Централна България“, Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с ранг ІІ младши.
Със Заповед № ОМП-02-01-41 от 12.03.2018 година на Областен управител на област Габрово /л. 86-87 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/ е наредено да се извърши обследване на техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, намиращи се на територията на област с административен център Габрово; огледите следва да бъдат извършени в периода 16.04.-31.05.2018 година; за изпълнение на наредената със заповедта задача е назначена комисия в състав: Председател – Директор на Дирекция „АПОФУС“ в Областна администрация – Габрово и членове: представител на ДАТМН, представител на РД „ПБЗН“ – Габрово, представител на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен, представител на „Напоителни системи“ ЕАД – клон „Среден Дунав“ – Плевен, представител на Областна администрация – Габрово, представител на общината, на чиято територия се намира обследваният язовир и собственик/ползвател на обследвания язовир. Съгласно т. 6 от посочената заповед, след приключване на обследването на всеки един язовир поотделно, комисията да състави констативен протокол, а в 14-дневен срок от приключване на проверките, да бъде представен обобщен доклад за направените констатации.
Видно от одобрен от Областния управител на област Габрово График за обследване на язовирните стени и съоръженията към тях, разположени на територията на област Габрово /л. 89-90 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/, назначената с горепосочената заповед Комисия /КОТЕСЯС/ е следвало да извърши обследването на язовир „***“ на 08.05.2018 година.
Видно от Списък на определени за проверка обекти от регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях – Северна Централна България“, одобрен от Главния директор на ГД „НЯСС“ /л. 91-92 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/, в периода 14-18.05.2018 година е предвидена проверка с КОТЕСЯС по надзор на язовирните стени в област Габрово.
По делото е представен одобрен от Областен управител на област Габрово Протокол № 47 от 08.05.2018 година от проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея /л. 274-275/, изготвен от комисия, в чийто състав е и К.Ц.. Според протокола, проверката на язовир „***“ в землището на гр. Габрово е извършена на 08.05.2018 година, като в протокола е посочено, че следва подготвяне на нов доклад за техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея.
Представен и приет като доказателство по делото е и Доклад с изх. № Z-5163 от 31.05.2018 година, изготвен от К.Ц. /л. 276-277/, в който е посочено, че след приключване на проверките с областната комисия КОТЕСЯС, на 16.05.2018 година Ц. посетил язовир „****“, направил обстойна проверка по суша и вода за състоянието след проливните дъждове, при която установил нередности, посочени в доклада; предстояла нова последваща проверка с колегите от РО НЯСС СЦБ за изготвяне на констативен протокол за нередностите, но поради отнемането на лодката на РО НЯСС СЦБ такава проверка не била извършена.
Съгласно Заповед № РД-09-98 от 26.02.2016 година на министъра на земеделието и храните /л. 116-125 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/, в язовир „***“ извършването на риболов е забранено през 2016, 2017 и 2018 година.
Акт № В0011935 от 16.05.2018 година, съставен от контролен орган при ИАРА /л. 96 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/, е съставен на К.Ц. за това, че на 16.05.2018 година в 10.30 часа на язовир „****“, община Габрово, извършва любителски риболов с шест броя въдици в работно положение и под негов контрол, заметнати във водата, което е квалифицирано като нарушение на чл. 32, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Иззет е 1 брой бяла риба /смадок/ с тегло 1 килограм, както и 6 броя въдици с макари, надуваема лодка и колесар за лодка, подробно описани в акта. В хода на съдебното производство бе установено, че въз основа на посочения акт за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 07-009 от 27.08.2018 година от Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА – Бургас /л. 295/, което е обжалвано от Ц. /л. 296-297/ и към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция не е влязло в сила.
От събраните по делото доказателства се установява, че описаните в АУАН надуваема лодка и колесар за лодка, както и лек автомобил Дачия Дъстър с рег. № СВ3514ВХ, са собственост на ДАМТН, като са били предоставени на РО НЯСС – Северна Централна България, като К.Ц. е бил определен за отговорник на описаните вещи, както и му е било предоставено правото на управление върху автомобила /л. 100-115 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/. Ползването на автомобила е следвало да бъде съобразено с Вътрешни правила за ползване на служебни автомобили, собственост на ДАМТН, и отчитане на разходите, свързани с тяхното управление, утвърдени от Председателя на ДАМТН на 26.01.2017 година /л. 241-257/.
Като доказателство по делото е представена разпечатка от интернет сайта www.borba.bg с публикация със заглавие „Държавен чиновник от търновски офис хванат да бракониерства със служебна лодка“, отнасяща се до жалбоподателя Ц. /л. 130 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/. Приет е и писмен въпрос от народен представител от ПГ „БСП за България“ до министъра на икономиката, по повод събитията, свързани с жалбоподателя, на 16.05.2018 година на язовир „***“, дали и какво наказание е наложено на К.Ц. /л. 83-84 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен дисциплинарнонаказващ орган съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, тъй като заповедта е издадена от Председателя на ДАМТН, който е и орган по назначаването по аргумент от чл. 6 от ЗДСл, чл. 7, ал. 2 от Устройствения правилник на ДАМТН и Заповед № Н-59 от 25.01.2017 година на Председателя на ДАМТН /л. 60/. Обжалваната заповед е издадена в изискуемата от чл. 97, ал. 1 от ЗДСл писмена форма и съдържа всички посочени в разпоредбата реквизити. Съдът намира, че са спазени и регламентираните в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл срокове за налагане на дисциплинарно наказание. Според посочената разпоредба, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия, е „открито” по смисъла на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл на 29.05.2018 година, при получаване в ДАМТН на писмо от ОД на МВР /л. 129 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/, което е станало повод за изготвянето на доклад от Главния директор на ГД НЯСС до Председателя на ДАМТН с № Z-5112 от 30.05.2018 година /л. 98 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/ с предложение за търсене на дисциплинарна отговорност от Ц.. Предвид горните факти, оспорената заповед е издадена в регламентирания двумесечен срок от откриване на нарушението, като към датата на издаването ѝ не е изтекъл и едногодишният срок от извършването му. В хода на дисциплинарното производство е спазено и императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, задължаващо дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Видно от данните по преписката, след образуване на дисциплинарно дело със Заповед № А-404 от 31.05.2018 година на Председателя на ДАМТН /л. 56 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/ и определяне състава на Дисциплинарния съвет /л. 64-65, 58, 57, 55, 54, 53 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/, жалбоподателят е дал писмени обяснения до Председателя на ДАМТН с вх. № 78-00-812 от 13.06.2018 година /л. 27-28 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/, в които сочи, че на 16.05.2018 година е взел свой познат, който да му помогне за изваждане на лодката от язовира; този познат помолил да си улови риба за вкъщи, като уловил 3 риби, по-късно в обяснения, дадени пред Икономическа полиция, това познато лице признало, че само то е ловило посочените 3 риби. Видно от Протокол от изслушване от 13.06.2018 година /л. 24-26 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/, Ц. е бил изслушан в присъствието на Председателя на ДАМТН. От посоченото следва, че е спазено и изискването изслушването да е извършено от органа, наложил впоследствие дисциплинарното наказание. Съдът счита, че не са допуснати и нарушения във връзка с осигуряване правото на служителя да се запознае с материалите по преписката и да участва в дисциплинарното производство - от представената преписка се установява, че на Ц. е дадена възможност да участва в производството, като е дал както писмени, така и устни обяснения при проведеното изслушване по всички факти и обстоятелства относно вменените му дисциплинарни нарушения; не се установява да е представял доказателства, които да не са били обсъдени, или да е искал събирането на такива и такова искане да не е било уважено. Видно от Протокол № 1 от 01.06.2018 година от заседание на Дисциплинарния съвет /л. 39-51 от адм. дело № 7424/2018 на АССГ/, последният е изразил становище за наличието на основание за дисциплинарна отговорност, като е направено предложение на Ц. да бъде наложено наказание „уволнение“, с което е спазена разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, изискваща преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган да вземе становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Според фактическото положение, описано в оспорената заповед, на Ц. е наложено дисциплинарно наказание за това, че на 16.05.2018 година Ц. не се е явил на работа в установеното работно време без уважителна причина, като по същото време е участвал в незаконен улов на риба в язовир „***“, като е било ползвано имущество собственост на ДАМТН, като случаят е добил медийна и обществена гласност. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДСл държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, а чл. 23 от същия закон предвижда, че държавният служител е длъжен да спазва установеното работно време и да го използва за изпълнение на възложените му задължения. Аналогичен по съдържание и смисъл е и чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. От събраните в хода на дисциплинарното и на съдебното производство доказателства не се установява Ц. да е бил в законоустановен отпуск. Не се установява и да е бил командирован или по някакъв друг начин да му е възложено извършването на самостоятелна проверка, извън вече извършената по график от КОТЕСЯС. Ирелевантно за случая е дали Ц. е извършвал риболов по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на Закона за рибарството и аквакултурите, след като е надлежно установен фактът, че на процесната дата не е бил на работното си място, а пребиваването му на язовир „***“ в работен ден и в рамките на установеното работно не е било свързано с изпълнение на някаква служебна задача. Съдът намира за надлежно доказан и фактът, че на процесната дата Ц. е използвал имущество – автомобил, колесар и надуваема лодка – собственост на ДАМТН, което му е било зачислено, като имуществото не е било ползвано за служебни, а за лични цели в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, според който държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, както и в нарушение на чл. 10, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, съгласно който при изпълнение на служебните си задължения служителят опазва повереното му имущество с грижата на добър стопанин и не допуска използването му за лични цели; служителят е длъжен своевременно да информира непосредствения си ръководител за загубата или повреждането на повереното му имущество. От данните по делото се установява, че повереното на Ц. имущество е било използвано за лични цели, било е използвано както от Ц., така и от друго лице, което не е служител на ДАМТН, като е допуснато и част от имуществото – колесар и лодката заедно с двигателя - да бъдат иззети от служителите на ИАРА в качеството им на уреди и средства, с които е извършено нарушение. По преписката се съдържат и данни, че Ц. не е уведомил непосредствения си ръководител за изземването на вещите. Съдът намира, че поведението на Ц. на 16.05.2018 година и в частност фактът, че при извършената му проверка от служители на ИАРА се е легитимирал със служебна карта, правилно е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, според който при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, в какъвто смисъл е и чл. 2, ал. 5 от Кодекса - служителят следва поведение, което не накърнява престижа на държавната служба, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот. Фактът, че служител на ДАМТН в работно време е участвал в незаконен улов на риба, за който е ползвано имущество на Агенцията, както и този, че Ц. се е легитимирал със служебната си карта с цел най-малко да оправдае присъствието си на мястото със заеманата длъжност и изпълнението на служебни задачи, са станали повод както за питане от народен представител до министър, така и за публикация в медия, т.е. станали са обществено достояние, като е уронен престижът на държавната служба, тъй като се разкрива поведение на държавен служител, явно несъответстващо на нормативно регламентираните правила. Описаните в заповедта деяния, извършени виновно от Ц., представляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл, изразяващи се в неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация – относно последното описано деяние. Съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия, че наложеното му наказание „уволнение“ е определено при липсата на преценка по чл. 91 от ЗДСл. Обстоятелствата, визирани в тази разпоредба, доколкото са налице във всеки конкретен случай, представляват критерии при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, а не задължителна предпоставка за налагането на такова. В случая критериите по т. 1-3 на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, а именно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, надделяват значително над последния критерий, свързан с цялостното служебно поведение на държавния служител и факта, че последният до момента не е бил наказван с друго дисциплинарно наказание. Именно като е взел предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици за държавната служба и за гражданите, както и останалите обстоятелства, свързани с извършването на нарушенията, дисциплинарно-наказващият орган е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в ЗДСл – „уволнение“ като единствено адекватно и съразмерно на установеното поведение на държавния служител, поради което следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е определено и съобразно принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Тъй като служебното правоотношение се прекратява без предизвестие, когато държавният служител бъде дисциплинарно уволнен по аргумент от чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, правилно с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение с К.Ц. на основание посочения законов текст. Налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ има за последица именно прекратяване на служебното правоотношение. Волеизявлението на органа по назначаването за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ фактически е проява на волята му да прекрати служебното отношение на наказания служител като санкция за извършено нарушение на служебната дисциплина, поради което не е необходимо да се излагат отделни фактически основания.
С оглед изложените по-горе мотиви, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и заповедта е в съответствие с целта на закона.
Искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Б.Ц. ***
против Заповед № Д-04 от 18.06.2018 година на Председателя на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор – София.
ОСЪЖДА К.Б.Ц. *** с ЕГН ********** да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт в процеса.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: