Решение по дело №1869/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3620
Дата: 23 май 2017 г. (в сила от 8 февруари 2019 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20121100101869
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

                                     гр. София, 23.05.2017 год.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :  РОСЕН Д.

 

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Д. гр. дело № 1869 по описа за 2012 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен са пасивно субективно съединени искове с правно основание 124,ал.1 ГПК.

Ищецът  “Б.Г.” ЕООД чрез адв. Т.П.Г., САК твърди, че е собственик по силата на договор за покупко-продажба от 14.09.2005 г., сключен под формата на нотариален акт № 50, т. І, рег. № 5173, дело № 44/2005 г.  на недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 6784.50 кв. м., съставляващ имот с пл. № 68, кв. 3 а, нанесен в кадастрални листа с номера 639 и 659 по неодобрения кадастрален план на гр. София, зона/местност "Национален киноцентър - Б.", м. "Сери дол". Съгласно ИПРЗ, за процесния имот с пл. № 68 е отреден УПИ ХХХ-68 в кв. З а по плана на м. ’’Национален киноцентър". Съгласно скица от 17.05.2011 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София, за част от имота с площ от 1017 кв. м. има одобрена кадастрална карта и тази част от имота е с идентификатор 68134.1945.68.

Поддържа, че правото на собственост върху горния имот е било възстановено на наследниците на бившите собственици  Д.В.К. и М.Ж. М. ex lege с влизане в сила на ЗАКОН за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти през 1992 год. , като  праводателите му В.Д.К. и Д.М.Х. са наследници на горните лица и приобретатели на правата на другите наследници.

 Ето защо моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да признае по отношение на този ответника „А.О.” ЕАД, а също и по отношение на Д., представлявана от М.НА Р.Р.и Б.НА М.на земеделието/доколкото част от имота попада в горския фонд-национален парк „Витоша/, че ищецът е собственик на описания по-горе имот.Претендира разноски в производството.

Ответникът „А.О.” ЕАД оспорва иска с твърдението,че процесния имот,като част от такъв, представляващ УПИ от 582.68 дка, намиращ се в м. "Национален киноцентър София - Б." , е апортиран в капитала му през 2005 год. с решение на принципала  Министъра на културата и туризма. Увеличението на капитала е вписано през 2006 год., а Д. черпи правото си на собственост от АДС № 4613/7135/13.04.1970 г. на Кирковски районен народен съвет.

Ответникът Д., представлявана от М.НА Р.Р.и Б.НА М.на земеделието оспорва предявения срещу него иск, като неоснователен. Излага подробни съображения за това,че праводателите на ищеца не са придобили /не им е възстановена/ законосъобразно правото на собственост върху процесния имот ,тъй като в случая не е приложим Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти . Твърди,че дори да е така, не са изпълнени особените изисквания на Закона за реституцията визирани в ТР 1/17.05.1995 год. на ОСГК на ВКС,тъй като е установено по делото,че при одържавяването на имота собствениците са били обезщетени с други имоти. правно основание , евентуално по силата на изтекла придобивна давност. Моли искът да бъде отхвърлен, по съображения подробно развити в писмени бележки. Претендира разноските по делото.

Помагачът на ищеца В.Д.К. поддържа исковете с аргумента,че процесния имот е бил отчужден от наследодателите им Д.В.К. и М.Ж. М. по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.) и  с влизане в сила на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти през 1992 год. собствеността е била възстановена на наследниците на горните лица,които през 2005 год. са продали имота на ищцовото дружество.

Доказателствата по делото са гласни и писмени.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения на л.28,29 и 30 нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 194, т. 1, д. № 173/1946 г. се установява,че  Д.В.К. и М.Ж. М. за закупили от от Скотовъдно земеделско кооперативно сдружение "Бояна" имот-ливада и гора от 6784.50 кв. м., находящ се в землището на с. Бояна, София, местността "Сери дол", при сегашни съседи: Т. Ив.Т., Скотовъдно земеделско кооперативно сдружение "Бояна", селска гора и И.В.П..

От Акт № 6194/16.09.1949 год. на л.377 и представеното на л.370 удостоверение е видно,че реда на ЗОЕГПНС по преписка № 1952/1948 год. от Д.В.К. са отнети 1/2 от гора с площ от 6784.50 кв.м. в землишето на с.Бояна , Софийско.На последния са освободени съгласно чл.13 от правилника къща в с.Драгалевци и магазин  на бул.“Паскал Паскалев“. Имота е предоставен за ползване на Българска кинематография.

Видно от акт № 3057 без дата на л.457 и съдебно решение от 04.11.1948 год. на л.455 и 456 от делото от М.Ж. М. реда на ЗОЕГПНС са отнети наред с други имоти и ливада и гора с площ от 3342 кв.м. в землишето на с.Бояна , Софийско,като за отчуждението М. е обезщетен с облигации на стойност 32420 лв.

Със заповеди № РД-57-1725/10.11.1992 г. и Заповед № РД-57-1727/10.11.1992 г. на кмета на София е наредено да се отпишат от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти в ТОА „Витоша” акт № 6194/16.09.1949 г./корекция в годината с допълнителна заповед от 04.09.2015 год./ и да се предаде на наследниците на Д.В.К. владението на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от ливада и гора с обща площ 6784,50 кв. м., находящ се в Б.-Софийско, м. "Сери дол". С втората заповед се нарежда да се отпише от актовите книги, акт № 3057/IV район, и да се предаде на наследниците на М.Ж. М. владението на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от ливада и гора с обща площ 6784,50 кв. м., находящ се в Б.-Софийско, с квадратура 3392,25 кв.м, м. "Сери дол".

В представената по делото скица от 27.06.1995 г., е отразено, че имот с пл.№ 68, с площ по графични данни от 6784,50 кв. м. е заснет през 1995 г. и нанесен в к.л. №№ 639 и 659. Имотът попада в рег.план на м."Национален киноцентър"-Бояна, одобрен със Заповед № 1230/15.07.1972 г. Върху скицата е отбелязана забележка, че имот с пл. № 68 по новия кад. план на гр. София е идентичен на имот пл. № 353-4 по кад.план от 1948 г."

Съгласно удостоверение за наследници на л.436 Д.В.К. е починал на 26.11.1980 г. и е оставил за свои наследници съпругата И.К.К.а и син В.Д.К.. И.К.К.а е починала на 04.02.2005 год. и неин единствен наследник е В.Д.К..

М.Ж. М. е починал на 03.02.2916 г. и е оставил за свои наследници дъщеря Д.М.Х. и внук Д.Х.Д.-удостоверение за наследници на л.458.

С нот. акт № 152, т. ХХІІІ, д. № 4554/1995 г. В.Д.К.,  И.К.К.а, Д.М.Х. и Д.Х.Д. са признати за собственици по наследство на по 1/4 ид.ч. от следния недв.имот: неурегулирано празно дворно място от 6784,50 кв. м., съставляващо имот пл. № 68, кад. лист № 639 и № 659 по неодобрения кад. план на в.з. "Киноцентъра "Б.", м."Сери дол" София, при описани съседи по нот. акт.

С нот. акт № 127, т.ІІІ, дело № 582/2001 г., Д.Х.Д. е продал на Д.М.Х. собствените си ид. части от следния недв.имот: 1/4 ид.част от неурегулирано празно дворно място от 6784,50 кв. м.,съставляващо имот пл.№ 68, кад.лист № 639 и № 659 по неодобрения кад.план на в.з. ’’Киноцентъра" Б., м. "Сери дол" София, при описани съседи по нот.акт.

 

 

 

 

На 14.09.2005 г., “Б.Г.” ЕООД е закупило от В.Д.К. и Д.М.Х. неурегулиран поземлен имот, с площ от 6784.50 кв. м., съставляващ имот с пл. № 68, кв. 3а, нанесен в кадастрални листа с номера 639 и 659 по неодобрения кад. план на гр. София, зона "Национален киноцентър Б.", м. "Сери дол"- нотариален акт № 50, т. І, рег. № 5173, дело № 44/2005 г.

На 13.04.1970 г. е съставен акт за държавна собственост № 4613 за недвижим имот, находящ се в гр. София, „Бояна – Киноцентъра” - място от 1118 дек., съставляващо имоти 617, 615, 178, 354, 348– Киноцентъра, местност Бояна, с построените върху нея сгради. 

С протокол № ПР-2/01.06.2005 г. на министъра на културата и туризма, в качеството на упражняващ правата на Д. в капитала на „А.О.” ЕАД е взето решение за увеличаване на капитала на посоченото дружество от 192 000 лв. на 112 842 000 лв., разпределени в 11 284 200 броя безналични поименни акции с номинална стойност 10 лв. всяка една чрез издаване на 11 265 000 броя нови акции по 10 лв. всяка. Увеличаването е в резултат на апорт на правото на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ от 582, 68 дка, намиращ се в местността „Национален киноцентър София – Бояна” на стойност 112 650 000 лв.

С решение № 4 от 27.01.2006 г., постановено по ф. д. № 10649/2000 г. по описа на СГС, ФО са вписани в Регистъра за търговски дружества, том 17, стр.103      парт. № 934 промени в „А.О.” ЕАД – увеличаване на капитала на дружеството от 192 000 лв. на 112 842 000 лв., разпределени в 11 284 200 поименни акции с номинална стойност 10 лв. всяка една. 

По делото се изслушани първоначална и  допълнителна СТЕ на вещото лице Л.Г.. От заключенията , които съдът възприема като обективни и професионални, се установява,че процесният имот е в регулационния план на м. "Национален киноцентър София - Бояна", одобрен с протокол от 01.02.1972 г. към Заповед №1230/15.07.1972 г.

С ИПРЗ одобрен със Заповед № РД-09-50-552/25.05.2006 г. за ПИ 68 е обособено УПИ ХХХ-68, за кв. З а.

В одобрената кадастралната карта е нанесена само част от ПИ 68, к.л.639, 659 с идентификатор 68134.1945.68 и площ 1017 кв.м. Тази част е отбелязана по букви ИЙПРСТУФХЦИ на приложената Комбинирана скица с оранжев контур. Останалата част от ПИ 68 по букви АБВГДЕЖЗИЦХФУТСРПМНОА попада в природен парк „Витоша".

Описаният в Нот.акт № 50, т.1, рег.№ 5173, д.№ 44/14.09.2005 г.,  е идентичен с недвижим имот индивидуализиран по нот.акт № 194, т.1, рег.194, д.№ 173/05.02.1946 г. и Записка № 37, т.П от 05.02.1946 г., означен по букви АБВГДЕЖЗИЙКПМНОА на Комбинираната скица, а стария имот пл.№ 353 е очертан със зелен маркер. Имотът, индивидуализиран съгласно н.а. № 50, т.1, рег.№ 5173, д.№ 44/14.09.2005 г. е ПИ 68, к.л.639 и 659 по неодобрения кадастрален план на гр.София с площ 6784,50 кв.м и изпяло попада в имота по АДС № 4613/13.04.1970 г.

Имотът, индивидуализиран съгласно н.а. № 50, т.1, рег.№ 5173, д.№ 44/14.09.2005 г. е ПИ 68, к.л.639 и 659 по неодобрения кадастрален план на гр.София с площ 6784,50 кв.м не е идентичен с описания терен в АЧДС № 3342/18.02.2003 г. ПИ 68 е извън терена.

Процесният имот не е застроен. Цялата територия е залесена.

Описаните в Заповед № РД-57-1725/10.11.1992 г. и Заповед № РД-57-1727/10.11.1992 на Кмета на СО (л.ЗЗ) имоти са идентични с процесния.

По делото са приети и други писмени и гласни доказателства/съдебно графическа експертиза/,но съдът намира,че не следва да се обсъждат,тъй като нямат отношение към формираните по-долу мотиви.

При така установената фактическа  обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за собственост върху недвижим имот срещу двама ответници-„А.О.” ЕАД, а също и по отношение на Д., представлявана от М.НА Р.Р.и Б.НА М.на земеделието и храните.

В настоящият случай ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, въз основа на договор за покупката му през 2005 год. от предишните му собственици В.Д.К. и Д.М.Х..

 Установено е , че Д.В.К. и М.Ж. М. са закупили през 1946 процесния имот и са били негови собственици до одържавяването му по реда на ЗОЕГПНС през 1948 год. Съгласно Чл. 1. (1) ЗВСОНИ Възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.), които са собственост на Д., общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.

Възстановяването на правото на собственост настъпва по силата на самия закон при следните предпоставки: имотът да е бил собственост на лицето, което се позовава на реституционния ефект, респ. на неговия наследодател; да е отчужден по реда на ЗОЕГПНС; за него да не е получено обезщетение; да съществува реално до размерите, в които е отчужден; към момента на влизане в сила на закона имотът да се намира в собственост на Д., общините, обществените организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ.

Няма данни собствениците Д.В.К. и М.Ж. М. да са били обезщетявани при отчуждението. Т.н. „освобождаване“ съгласно §13 от Правилника за прилагане на ЗОЕГПНС, по силата на което първия от собствениците е получил къща в с.Драгалевци и магазин  на бул.“Паскал Паскалев“ не е обезщетяване, а просто тези имоти не били отнети от собственика им. Относно другия собственик М.Ж. М. обезщетяване също не е извършвано- съгласно чл. 4 ЗВСВОНИ обезщетяването с облигации не се смята за надлежно обезщетение.

Вещото лице е категорично,че процесния имот е идентичен с отнетия през 1948 год. от Д.В.К. и М.Ж. М. такъв и съществува понастоящем реално до размерите, в които е отчужден.

По силата на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ собствеността върху този имот е възстановена  ex lege с влизане в сила на ЗАКОН за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти през 1992 год. на наследниците на горните две лица,които са  В.Д.К.,  И.К.К.а, Д.М.Х. и Д.Х.Д.. След последвало наследствено правоприемство за първия от тях и покупка от страна на третия,към 2005 год. В.Д.К. и Д.М.Х. са били собственици на по ½ ид.част от процесния имот и като такива са се разпоредили със собствеността си като са го продали на ищцовото дружество.Последното е собственик на процесния имот,като това,че по-голямата част от него попада понастоящем в територията на природен парк не е пречка за собствеността.

Апорта на имота в капитала на ответното дружество не е породило вещно-правно действие, тъй като към този момент с оглед на гореизложеното имота вече е бил собственост на наследниците на Д.В.К. и М.Ж. М. , а не държавна собственост.

По тези съображения съдът приема, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

На основание чл.78,ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 43 671 лв./14 921 лв. държавна такса,751 лв. за вписване на исковата молба,750 лв. за експертиза и 27258 лв. адвокатско възнаграждение/,както следва-ответникът „А.О.” сумата от 21 835.50 лв. и ответникът Д., представлявана от М.НА Р.Р.и Б.НА М.на земеделието сумата от 21 835.50 лв.

На помагача разноски не се присъждат.

Водим от гореизложеното съдът:

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 ГПК по отношение на ответника „А.О.”, ЕИК ******** и на ответника Д., представлявана от М.НА Р.Р.и Б.НА М.на земеделието, че ищецът “Б.Г.” ЕООД ЕИК:********със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Т., Т. и С.”, чрез адв. Т.Г. е собственик на по силата на договор за покупко-продажба от 14.09.2005 г., сключен под формата на нотариален акт № 50, т. І, рег. № 5173, дело № 44/2005 г.  на недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 6784.50 кв. м., съставляващ имот с пл. № 68, кв. 3 а, нанесен в кадастрални листа с номера 639 и 659 по неодобрения кадастрален план на гр. София, зона/местност "Национален киноцентър - Б.", м. "Сери дол" , като за процесния имот с пл. № 68 впоследствие е отреден УПИ ХХХ-68 в кв. За по плана на м. ’’Национален киноцентър" и  съгласно скица от 17.05.2011 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София за част от имота с площ от 1017 кв. м. има одобрена кадастрална карта и тази част от имота е с идентификатор 68134.1945.68.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК „А.О.”, ЕИК ******** и Д., представлявана от М.НА Р.Р.и Б.НА М.на земеделието да заплатят поотделно на “Б.Г.” ЕООД ЕИК:********разноски по делото в размер на по 21835.50 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В.Д.К. ЕГН:********** -трето лице, помагач на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен  срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: