Р Е
Ш Е Н И Е
№74 15.03.2019г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Дарина
Костова
Секретар: Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията
Костова
т.д.№ 298 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „Обединена Българска Банка“ АД /като правоприемник на „Сибанк“
ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори
чрез юрисконсулта Н.М.П., съдебен адрес: съдебен адрес: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 3, ет.2, Бизнес център против Е.Д.Н., ЕГН ********** от гр.
Б., ул.“Б.“№ **, ет.*, М.И.Н., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Б.“ № **, ет.*, Ю.С.А., ЕГН **********
от с. Ч., община Д., ул. „С.“ № **, „Предел агро“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.
„Болярска“ № 16, ет.1, представлявано от управителя А. С.А. и „Предел
експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Болярска“ №16, ет.1, прекратено с влязло в сила Решение № 127/07.04.2017г.
по т.д. № 585/2016г. на ОС- Бургас, представлявано от ликвидатора Мария
Димитрова Дошева, съгласно Акт за назначаване № 20180209113949/09.02.2018г., с
адрес: с адрес: с адрес: гр. Б.,
ж.к. „И.“ № **А,
ет.*, ап. ** за приемане на установено по отношение на ответниците следните изискуеми
вземания, произтичащи от Договор за банков кредит „Малки и средни предприятия №
MS14-00007/13.03.2014г. и сключен към него Анекс №1 от 01.11.2016г. с обща
сума 33 571,58лв., от които: 30 274.85лв. – дължима главница;
1205,72лв. – представляваща неизплатена договорна лихва върху главницата,
дължима за периода от 21.08.2016г. до 22.05.2017г.; 2 091,01лв.,
представляваща наказателна лихва, дължима за периода от 21.08.2016г. до
23.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 24.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски, от които: 671,43лв. – държавна такса и 50лв. – юрисконсултско
възнаграждение – разноски в заповедното производство. Моли за присъждане и на
направените в настоящото производство разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. Представя и ангажира доказателства.
Ищецът Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********
твърди, че е правоприемник на „Сибанк“ ЕАД. Твърди се, че съгласно т.2.1 от
Договора за банков кредит „Малки и средни предприятия“ от 13.03.2014г., сключен
между ‚Сибанк“ ЕАД от една страна като кредитор и от друга страна: „Предел“
ООД, ЕИК ********* като длъжник и Е.Д.Н., М.И.Н. и Ю.С.А. като съдлъжници,
банката предоставила кредит на дружеството в размер на 333 000лв. за
финансиране на инвестиционни проекти с одобрени субсидии, кредитополучателят се
задължавал да го издължи, да заплати лихвите и комисионните по него, както и да
изпълнява всички условия по договора и по Общите условия. Кредитът бил усвоен
изцяло, след изпълнение на условията по т.3 от договора.
Посочва се, че според т.5.1 от договора крайният срок на
издължаване бил 20.11.2017г., а съгласно погасителния план по ч. 5.2
издължаването на кредита се извършвало с погасителни вноски с подробно
индивидуализирани размер и срокове до датата на окончателното погасяване на
кредита. Според т.5.3 на посочените според плана падежни дати, при наличие на
достатъчно средства по сметките на длъжника, банката събира служебно средствата
за погасяване на кредита въз основа на предоставеното съгласие по Общите
условия. Падежната дата била 20-то число на месеца.
Според т.4.1 за ползвания кредит длъжникът се задължавал
да заплаща лихва в размер на плаващ лихвен процент в размер на шестмесечен
СОФИБОР за периода на действие на договора плюс 3 пункта надбавка годишно, но
не по-малко от 7% годишно. Лихвата се дължала и се заплащала ежемесечно на
20-то число, считано от датата на първото усвояване. Съгласно т.4,2 при
неиздължаване в срок длъжникът заплащал върху неиздължената част от лихвите
годишна наказателна лихва, формирана от договорения лихвен процент по чл. 4.1
плюс допълнителна наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно.
Точка 4.3 от договора регламентирал хипотеза при
неспазване на погасяване на вноски по договорения погасителен план,
непогасената част от главницата да се олихвява с годишна наказателна лихва,
формирана от договорения лихвен процент по т.4.1 плюс допълнителна наказателна
надбавка на 10 пункта годишно.
С договор за встъпване в дълг от 01.11.2016г. ответниците
„Предел агро“ ООД и „Предел експорт“ ЕООД встъпват в задълженията на
кредитополучателя ‚Предел“ ООД и стават солидарни длъжници на цялото задължение
по договора и всички анекси към него, до окончателното му издължаване.
Задължението по банковия кредит било индивидуализирано по размер, срок на
погасяване и лихвен процент в чл. 1, т. 3 от договора , а чл. 1 /4/ бил вписан
размерът на текущия дълг – 32 454,85лв.
На същата дата – 01.11.2016 год. страните подписали Анекс
№ 1 към договора, в чл. 2 и чл.4 от който „Предел експорт“ ЕООД и „Пределагро“
ООД декларирали, че отговарят солидарно за
задълженията на длъжниците до окончателното погасяване на кредита, включително
при условията на принудително събиране на дълга.
Разпоредбата на чл. 40.2 от Общите условия на банката за
кредитиране и за издаване на банкови гаранции на Малки и средни предприятия
уреждал, че случай на неизпълнение се считало ако кредитополучателят не погаси
в срок частично или напълно която и да е погасителна вноска и/или дължима
лихва, такса, комисионни или разноски по кредита, какъвто е настоящия случай.
Обстоятелството, че длъжникът не заплатил девет месечни
погасителни вноски обосновавал твърдението, че длъжникът е изпаднал в
неизпълнение. Съгласно точка 7.4 от договора за кредит, в случай на
неизпълнение, банката имала право не само да обяви кредита за предсрочно
изискуем, но и да пристъпи към незабавно изпълнение без да уведоми длъжника.
Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем в пълен размер на 23.05.2017г.
С уведомително писмо – покана за доброволно изпълнение от „Сибанк“ ЕАД до
„Предел“ ООД с изх.№ ИД – 4082/26.04.2017г., получена на 05.05.2017г.; до Е.Н.с
изх. № ИД № 4377-2017/09.05.2017г., получена на 11.05.2017г.; до М.Н.с изх. №
ИД 4378-2017/09.05.2017г., получена на 11.05.2017г.; до Ю.С.А.с изх. № ИД
4381-2017/09.05.2017г., получена на 16.05.2017г.; до „Пределагро“ ООД, с изх.№
ИД 4374-2017/09.05.2017г., получена на 11.05.2017г.; до „Предел Експорт“ ЕООД,
с изх. № ИД 4376-2017г. /09.05.2017г. получена на 11.05.2017г. Банката
уведомила длъжниците, че поради нередовно погасяване на дължимите вноски по
кредита била взето решение кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем, ако
в 7-дневен срок от получаване на поканата не погасят размерът на посочените
просрочени задължения Поради
обстоятелството, че в предоставения седмодневен срок задълженията не са
погасени, банката пристъпила към принудително събиране на задължението.
В резултат на това Банката подала заявление по чл. 417,
ал. 2 от ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 5275/2017г. по описа на РС – гр.
Бургас. На 25.07.2017г. била издадена Заповед № 3217, а на 27.07.2017г. бил
издаден и Изпълнителен лист № 3886, с който длъжниците били осъдени при
условията на солидарна отговорност да заплатят на кредитора следните суми:
30 274.85лв. – дължима главница; 1205,72лв. – представляваща неизплатена
договорна лихва върху главницата, дължима за периода от 21.08.2016г. до
22.05.2017г.; 2 091,01лв., представляваща наказателна лихва, дължима за
периода от 21.08.2016г. до 23.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 24.07.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски, от които: 671,43лв. – държавна такса
и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение. Било образувано и изпълнително дело №
3635/2017г. по описа на ЧСИ Даниела Златева с с рег. № 876 с район на действие
– ОС – Шумен.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжниците Ю.С.А.,
„Предел агро‘ ООД, „Предел експорт“ ЕООД, Е.Н. и М.Н. възразили срещу
издадената заповед, поради което за ищеца се пораждал правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Ответникът „Предел агро“ ООД, редовно уведомен, в срока
за отговор представя писмен такъв и
сочи, че оспорва предявения иск по
основание и размер. На първо място посочва, че не е бил уведомен
за обявената от Банката предсрочна изискуемост. Обратната разписка не била
подписана от дружеството. В тази връзка оспорва и автентичността на подписа на
получателя, като твърди, че същият не бил положен от представляващия
дружеството.
На следващо място се посочва, че кредитът неправилно бил
обявен за предсрочно изискуем и в противоречие с чл. 60 от ЗКИ. В поканата до
длъжниците се сочело единствено неплатена главница и договорна лихва, но не
било посочено по кои вноски и с какъв размер.
На трето място посочва, че съгласно чл. 5.4 от договора
между страните при получаване на безвъзмездна помощ по Договор №
277123/00775/05.03.2013г. банката погасявала пропорционално настоящия кредит.
При постъпване на субсидия от ДФ „Земеделие“ кредитът щял да бъде предсрочно
погасен, а остатъкът от дълга щял да бъде погасяван на равни месечни вноски по
главницата при запазване на крайния срок. След постъпване на субсидиите не бил
изготвян нов погасителен план, не бил подписван анекс или друго споразумение,
от което да е видно как и на каква база и ищецът самоопределя размера на
месечните вноски, падежът им, както и съотношението главница – лихва. Следвало
обаче ищецът да конкретизира конкретните вноски, както и размерът им.
На четвърто място посочва, че към настоящия момент не
било налице задължение на „Предел агро“ ООД по процесния договор, тъй като
същият бил финансиран със средства на ЕИБ. Налице била изрична уговорка в чл.
8.1 от Договора, че по силата на Договор за услуга № на възложителя РД
09/00002/14.01.2013г. сключено между Националния гаранционен фонд и Сибанк ЕАД
за включване на кредита в гарантирания от НФГ портфейл и получено писмено
потвърждение от НГФ, кредитът по настоящия договор бил обезпечен с гаранция от
НГФ с подкрепата на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
и този кредит бил обезпечен до размера от 80% от неиздължената редовна и
просрочена главница към момента на подаване на искане към НГФ за плащане на
гаранцията. От договореното ставало ясно, че при погасяване на гарантираната
част от настоящия кредит от НГФ задължен оставал само и единствено
кредитополучателят, но не и останалите длъжници – поръчители.
Ответницата М.Н. също оспорва иска, като твърди, че не е
била уведомена от Банката за обявената предсрочна изискуемост. Обратната
разписка, приложена към делото не била подписана от Н. и не удостоверявала
съдържанието на същата.
Ответницата Ю.С.А. представя аналогичен отговор на
исковата молба като този на М.Н..
С допълнителната искова молба ищецът допълва и пояснява
първоначалната такава като не въвежда нови факти и обстоятелства по делото.
Ответниците М.Н., „Предел агро“ ООД и Ю.С.А. представят
по делото допълнителни отговори на исковата молба с идентично съдържание, като не
въвеждат нови факти и обстоятелства по делото.
Бургаският
окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на
спора, приема, че предявените субективно и обективно съединени установителни
искове са допустими.
Бургаският
окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК от „Обединена
Българска Банка“ АД /като правоприемник на „Сибанк“ ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №
89Б, представлявано от изпълнителните директори чрез юрисконсулта Надя
Михайлова Петрова, съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 3,
ет.2, Бизнес център, Бизнес център
против Е.Д.Н., ЕГН ********** от гр. Б., ул.“Б.“№ **, ет.*, М.И.Н., ЕГН **********
от гр. Б., ул.“Б.“№ **, ет.*, Ю.С.А., ЕГН **********
от с. Ч., община Д., ул. „С.“ № **, „Предел агро“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.
„Болярска“ № 16, ет.1, представлявано от управителя А. С.А. и „Предел
експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Болярска“ №16, ет.1, прекратено с влязло в сила Решение № 127/07.04.2017г.
по т.д. № 585/2016г. на ОС- Бургас, представлявано от ликвидатора Мария
Димитрова Дошева, съгласно Акт за назначаване № 20180209113949/09.02.2018г., с
адрес: с адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ № **А, ет.*, ап. ** за приемане на установено по отношение на
ответниците следните изискуеми вземания, произтичащи от Договор за банков
кредит „Малки и средни предприятия № MS14-00007/13.03.2014г. и сключен към
него Анекс №1 от 01.11.2016г. с обща сума 33 571,58лв., от които:
30 274.85лв. – дължима главница; 1205,72лв. – представляваща неизплатена
договорна лихва върху главницата, дължима за периода от 21.08.2016г. до
22.05.2017г.; 2 091,01лв., представляваща наказателна лихва, дължима за
периода от 21.08.2016г. до 23.08.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.07.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски, от които: 671,43лв. –
държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение – разноски в заповедното
производство. Моли за присъждане и на направените в настоящото производство
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Към делото е приложено ч.гр.д. №5275/2017год. по описа на
РС-Бургас, от което е видно, че по заявление от ищеца е издадена Заповед
№3217/25.07.2017год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за
следните суми :
30 274.85лв. – дължима главница; 1205,72лв. –
представляваща неизплатена договорна лихва върху главницата, дължима за периода
от 21.08.2016г. до 22.05.2017г.; 2 091,01лв., представляваща наказателна
лихва, дължима за периода от 21.08.2016г. до 23.08.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
24.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски, от
които: 671,43лв. – държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение
Не се спори, че страните са сключили процесния договор за
кредит, нито се спори по действителността на същия, по представителната власт
на подписалите го лица, нито за валидността на договорите за поръчителство и встъпване
в дълг. Не се спори, че кредитът е усвоен по начина и в сроковете, твърдяни от
ищеца, както и че Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ********* е правоприемник
на „Сибанк“ ЕАД. Горните факти се установяват и от представените писмени
доказателства, както и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа
експертиза.
Неоснователно е възражението на ответниците, че не са
били своевременно уведомени за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита. Видно от приложените в заповедното и настоящото производство писмени
доказателства – уведомителни писма - покани за доброволно изпълнение и
съответстващи им обратни разписки, част от които подписани от ответника Н. и
връчени на адреса на управление на ответните дружества, представляващ и адрес
по месторабота на физическите лица – ответници, всички ответници са били
надлежно уведомени от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост.
Достатъчно е уведомлението да е достигнало до длъжника, независимо дали е на
личния му адрес или по месторабота или да е извършено връчване по адреса на
управление на юридическото лице. Въпреки успешното оспорване на подписите на
ответниците М.И.Н., Ю.С.А. и на управителя
на „Предел агро“ ООД А. С.А., съдът приема , че дружеството
е надлежно уведомено чрез служител на адреса на управление на същото ,
отметницата М.Н. е уведомена на чрез пълнолетно лице от домашните си –
ответника Е.Н. , а Ю.С.А.- чрез пълномощник, както е посочено в известието за
доставяне, същата е уведомена и в качеството й на управител на уведомения
длъжник „Предел“ООД, чийто управител е .
След преценка на събраните доказателства , съдът приема ,
че нито един от ответниците не е имал качеството на потребител по сключения
договор, поради което специфичната защита на потребителите са неприложими към
настоящия казус, със следните аргументи : Видно от наименованието и посоченото
в договора предназначение на кредита , става дума за договор на търговско
дружество с банкова институция, с цел осигуряване на финансиране на търговската
дейност на това дружество. Специфичния характер на договора за оборотни
средства е типична за търговската дейност форма за финансиране, която по
естеството си изключва като евентуален кредитополучател потребител на финансова
услуга-физическо лице, което би задоволило подобна необходимост от финансиране
чрез договор за кредитна карта. Обстоятелството, че съдлъжниците са физически
лица не променя гореизложеното , защото единствената причина да се задължи
наред с кредитополучателя – търговско дружество е, че са собственици на капитала и управители на
същото дружество. По тази причина , единствено и само поради качеството им на
физически лица , което не са търговци ,
ответниците не могат да придобият и качеството на потребител.
Поради липса на основания за прилагане на правилата
уреждащи защита на по-слабата страна , а именно на потребителя , съдът счита,
че следва да разгледа процесните договори като сделки, сключени между търговци,
в кръга на обичайната им търговска дейност , с всички последици от това.
Спори се по начина на погасяване на кредита и дали е
налице неизпълнение от ответника кредитополучател и какъв е размерът на
дължимият остатък по кредита след погасяването му частично от „Национален
гаранционен фонд“ ЕАД. С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че следва
да докаже наличието на неизпълнение от кредитополучателя, както и редовността
на счетоводните си книги, с оглед позоваването на вписванията в тях за
доказване на твърдението му , че ответникът е бил в трайно просрочие.
От приетите и неоспорени
писмени доказателства : Договора за банков кредит „Малки и средни
предприятия“ от 13.03.2014г., договор за встъпване в дълг от 01.11.2016г.
ответниците „Предел агро“ ООД и „Предел експорт“ ЕООД, Общи условия на банката
за кредитиране и за издаване на банкови гаранции на Малки и средни предприятия,
уведомителни писма – покана за доброволно изпълнение от „Сибанк“ ЕАД и приетото
заключение на съдебно-икономическата експертиза, се установява, че съгласно
т.2.1 от Договора за банков кредит „Малки и средни предприятия“ от
13.03.2014г., сключен между ‚Сибанк“ ЕАД от една страна като кредитор и от
друга страна: „Предел“ ООД, ЕИК ********* като длъжник и Е.Д.Н., М.И.Н. и Ю.С.А.
като съдлъжници, банката предоставила кредит на дружеството в размер на
333 000лв. за финансиране на инвестиционни проекти с одобрени субсидии,
кредитополучателят се задължавал да го издължи, да заплати лихвите и
комисионните по него, както и да изпълнява всички условия по договора и по
Общите условия. Кредитът бил усвоен изцяло, след изпълнение на условията по т.3
от договора.Според т.5.1 от договора крайният срок на издължаване е уговорен на
20.11.2017г., а съгласно погасителния план по ч. 5.2 издължаването на кредита
се извършвало с погасителни вноски с подробно индивидуализирани размер и
срокове до датата на окончателното погасяване на кредита. Според т.5.3 на
посочените според плана падежни дати, при наличие на достатъчно средства по
сметките на длъжника, банката събира служебно средствата за погасяване на
кредита въз основа на предоставеното съгласие по Общите условия. Падежната дата
била 20-то число на месеца.
Доказани са твърденията на ищеца, че по силата на т.4.1
за ползвания кредит длъжникът се задължавал да заплаща лихва в размер на плаващ
лихвен процент в размер на шестмесечен СОФИБОР за периода на действие на
договора плюс 3 пункта надбавка годишно, но не по-малко от 7% годишно. Лихвата
се дължала и се заплащала ежемесечно на 20-то число, считано от датата на
първото усвояване. Съгласно т.4,2 при неиздължаване в срок длъжникът заплащал
върху неиздължената част от лихвите годишна наказателна лихва, формирана от
договорения лихвен процент по чл. 4.1 плюс допълнителна наказателна надбавка в
размер на 10 пункта годишно.Точка 4.3 от договора регламентирал хипотеза при
неспазване на погасяване на вноски по договорения погасителен план,
непогасената част от главницата да се олихвява с годишна наказателна лихва,
формирана от договорения лихвен процент по т.4.1 плюс допълнителна наказателна
надбавка на 10 пункта годишно.
С договор за встъпване в дълг от 01.11.2016г. ответниците
„Предел агро“ ООД и „Предел експорт“ ЕООД встъпват в задълженията на
кредитополучателя ‚Предел“ ООД и стават солидарни длъжници на цялото задължение
по договора и всички анекси към него, до окончателното му издължаване.
Задължението по банковия кредит било индивидуализирано по размер, срок на
погасяване и лихвен процент в чл. 1, т. 3 от договора , а чл. 1 /4/ бил вписан
размерът на текущия дълг – 32 454,85лв.
На същата дата – 01.11.2016 год. страните подписали Анекс
№ 1 към договора, в чл. 2 и чл.4 от който „Предел експорт“ ЕООД и „Пределагро“
ООД декларирали, че отговарят солидарно
за задълженията на длъжниците до окончателното погасяване на кредита,
включително при условията на принудително събиране на дълга.
Разпоредбата на чл. 40.2 от Общите условия на банката за
кредитиране и за издаване на банкови гаранции на Малки и средни предприятия
уреждал, че случай на неизпълнение се считало ако кредитополучателят не погаси
в срок частично или напълно която и да е погасителна вноска и/или дължима
лихва, такса, комисионни или разноски по кредита, какъвто е настоящия случай.
Обстоятелството, че длъжникът не е заплатил девет месечни
погасителни вноски е породило правото на ищеца по т. 7.4 от договора за кредит,
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем в пълен размер на 23.05.2017г.
като надлежно е уведомила всички длъжници за това обстоятелство. Поради
обстоятелството, че в предоставения седмодневен срок задълженията не са
погасени, банката пристъпила към принудително събиране на задължението.
От приетото заключение на съдебно-икономическата
експертиза, се установява, че към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита – 23.05.2017год. , размерът на сумата на дължимите и непадежирали главници е 20171,80лв. Към
датата на подаване на заявлението по чл.418 от ГПК, неплатеният остатък е бил
както следва : главница - 30274,85лв., 994,13лв. – представляваща неизплатена
договорна лихва върху главницата, дължима за периода от 21.08.2016г. до
22.05.2017г.; 2258,30лв., представляваща наказателна лихва, дължима за периода
от 21.08.2016г. до 23.07.2017г.. Вещото лице е констатирало съвпадане на
размера на направените разноски в заповедното производство по твърденията на
ищеца и счетоводните му книжа. Вещото лице е констатирало и че във
вътрешнобанковата сметка за отчитане на кредит №MS4-00007 няма
отразени погасявания от страна на „Национален гаранционен фонд“ ЕАД .
По искане на ответниците, съдът е задължил „Национален
гаранционен фонд“ ЕАД да представи по делото документи, удостоверяващи
усвояване на гаранцията по договора за услуга между третото лице и ищцовата
банка. С писмо от 31.01.2019год., третото лице е представило копие от искане за
плащане по кредит, включен в гарантирания портфейл и копие от преводно
нареждане. От същите доказателства се установява, че на 23.06.2017 год. ,
ищецът е поискал от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД да извърши плащане по
договор за услуга № РД09/00002/14.01.2013год., във връзка с неизпълнение по
договор за кредит №MS4-00007 – процесния договор за кредит, като е посочил
изрично, че договорът за кредит е станал предсрочно изискуем поради
неизпълнение на кредитополучателя. Поисканата сума е в размер на
24 219,88лв., като няма данни дали се касае за главница, лихва, вид на
лихвата или разноски. „Национален гаранционен фонд“ ЕАД е превел сумата от
24 219,88лв. по посочената от ищеца банкава сметка на 23.08.2018год., т.е.
след подаване на заявлението по чл.418 от ГПК. При така установената фактическа
обстановка , съдът счита, че с направеното плащане от третото лице, което се е
задължило по договор за услуга № РД09/00002/14.01.2013год. да заплати
задължението на неизрядния длъжник при определените в горния договор условия,
се е погасило частично вземането на ищеца към ответниците със сумата от 24 219,88лв.
При липса на посочване дали се погасява главница или акцесорни на главницата
вземания, съдът намира, че следва да приложи чл.76, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите. Съответно при установени от вещето лице размери на
вземанията към ответниците към датата на подаване на заявлението , както следва
: главница - 30274,85лв., 994,13лв. – неизплатена договорна лихва върху главницата,
дължима за периода от 21.08.2016г. до 22.05.2017г.; 2258,30лв. - наказателна лихва, дължима за периода от
21.08.2016г. до 23.07.2017г, разноски в заповедното производство в размер на
721,43лв., са погасени чрез плащането на „Национален гаранционен фонд“ ЕАД
разноските, наказателната и договорната лихва, дължими към 23.07.2018год. ,
както и частично е погасена главницата до размер от 10028,83лв.
Съдът намира предявеният иск за частично основателен със следните аргументи
:
Предмет на производството по чл.422 от ГПК е установяване на
съществуването на правото, което е предявено по реда на заповедното
производство. Видно от посоченото в т.9, 12 и 14 от заявлението по чл.410 от ГПК се иска плащане на дължимото, описано по идентичен начин в заявлението и исковата молба, като е
направено изменение на иска по отношение на размера по четири фактури.
Видно от текста на чл.422 от ГПК , производството цели установяване на
съществуването на вземането , предмет на заповедното производство, към момента
на подаване на заявлението –аргумент от текста на чл.422, ал.1 – към кой момент
се счита предявен иска. При разглеждането на иска, съдът е обвързан с
индивидуализацията на вземането, така, както е направена в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В настоящия случай вземането е
описано по начин идентичен с изписването в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и е съществувало във вида,
в който е заявено към датата на подаване на заявлението, което се установява от
представените писмени доказателства, удостоверените с тях факти не са
опровергани по никакъв начин от ответника, но установеният размер на претенцията
е намален, в резултат от установеното плащане , направено от трето лице - „Национален гаранционен фонд“
ЕАД за сумата от 24219,88лв., което са
погасени разноските, наказателната и договорната лихва, дължими към
23.07.2018год., както и частично е погасена главницата до размер от 10028,83лв.
Съдът е длъжен да съобрази настъпилите след датата на подаване на
заявлението факти, като в настоящия случай плащането е направено по искане на
ищеца, което е изпратено на третото лице един месец преди подаване на
заявлението и е било предвидимо и очаквано от ищеца, както по основание, така и
по размер.
Мотивиран от горното, съдът приема искът за основателен и доказан в горния размер от 10 028,83лв. ,
представляващи главница по договор за кредит №MS4-00007.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК , посоченият в нормата на чл.422,
ал.1 ГПК момент, от който искът се смята за предявен, не следва да се тълкува в
смисъл, че съществуването на материалното право се установява единствено и само
към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за
съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо –
приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила.
Установяването на права, които са съществували в миналото, но са погасени или
прекратени при приключване на съдебното дирене, е допустимо при наличието на
правен интерес, като ВКС приема, че по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът
взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са
фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1
ГПК. Поради гореизложеното, съдът след като съобрази настъпилото погасяване на
част от заявените претенции със заявлението по чл.418 от ГПК, приема за
установено съществуването само на една от тях – частично, а именно главница по договор за кредит №MS4-00007 в размер на
10 028,83лв.
Видно от заявлението и исковата молба се претендира законна лихва за забава от датата на подаване
на заявлението, поради което с оглед частичната основателност на основната
претенция е частично основателна и претенцията за законна лихва – само върху
установената главница, считано от датата на подаване на заявлението, както и претенцията
за разноски в настоящото производство.
По отношение на претенцията за заплащането на разноски в исковото производство в размер на 1021,43лв. – съобразно списъка по
чл.80 ГПК, представен от ищеца, както и направените разноски за вещи лица от
ответниците в размер на 500лв., от които 300лв. – възнаграждение на в.л. Николов
от ответниците М.И.Н., Ю.С.А. и „Предел агро“ ООД и 200лв. – възнаграждение за
в.л. Вълчева от „Предел агро“ ООД, съдът
счита, че същите следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената , респ. на отхвърлената
част от претенцията. Следователно на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 33% от направените или 336,93лв. , на ответниците М.И.Н., Ю.С.А., следва да бъдат присъдени по 67лв., а
на ответника „Предел агро“ ООД - 267лв.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Обединена
Българска Банка“ АД /като правоприемник на „Сибанк“ ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №
89Б, представлявано от изпълнителните директори чрез юрисконсулта съдебен
адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 3, ет.2, Бизнес център, че Е.Д.Н.,
ЕГН ********** от гр. Б., ул.“Б.“№ **,
ет.*, М.И.Н., ЕГН ********** от гр.
Б., ул.“Б.“№ **, ет.*, Ю.С.А.,
ЕГН ********** от с. Ч., община Д., ул. „С.“ №
**, „Предел агро“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Болярска“ № 16,
ет.1, представлявано от управителя А. С.А.
и „Предел експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Болярска“ №16, ет.1, прекратено с влязло в сила Решение №
127/07.04.2017г. по т.д. № 585/2016г. на ОС- Бургас, представлявано от
ликвидатора Мария Димитрова Дошева, съгласно Акт за назначаване №
20180209113949/09.02.2018г., с адрес: гр. Б.,
ж.к. „И.“ № **А,
ет.*, ап. ** дължат на ищеца, по Договор за банков кредит „Малки
и средни предприятия № MS14-00007/13.03.2014г.
и сключен към него Анекс №1 от 01.11.2016г. , солидарно сумата от 10 028,83лв.
- дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 24.07.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, за което задължение и издадена Заповед №3217/25.07.2017год. по
ч.гр.д.№5275/2017год. по описа на РС-Бургас,
като отхвърля претенцията над установения по-горе
размер.
ОСЪЖДА Е.Д.Н.,
ЕГН ********** от гр. Б., ул.“Б.“№ **,
ет.*, М.И.Н., ЕГН ********** от гр.
Б., ул.“Б.“№ **, ет.*, Ю.С.А.,
ЕГН ********** от с. Ч., община Д., ул. „С.“ №
**, „Предел агро“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Болярска“ № 16, ет.1,
представлявано от управителя А. С.А.
и „Предел експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Болярска“ №16, ет.1, прекратено с влязло в сила Решение №
127/07.04.2017г. по т.д. № 585/2016г. на ОС- Бургас, представлявано от
ликвидатора Мария Димитрова Дошева, съгласно Акт за назначаване №
20180209113949/09.02.2018г., с адрес: гр. Б.,
ж.к. „И.“ № **А,
ет.*, ап. ** да
заплатят на „Обединена Българска Банка“ АД /като правоприемник
на „Сибанк“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните
директори чрез юрисконсулта Надя Михайлова Петрова, съдебен адрес: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 3, ет.2, Бизнес център, разноски в настоящото
производство общо в
размер от 336,93лв.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“
АД /като правоприемник на „Сибанк“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от
изпълнителните директори чрез юрисконсулта Надя Михайлова Петрова,
съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 3, ет.2, Бизнес център да заплати на всяка от ответниците М.И.Н., ЕГН ********** от
гр. Б., ул.“Б.“№ **, ет.* и Ю.С.А., ЕГН ********** от с. Ч.,
община Д., ул. „С.“ № ** разноски в размер на по
67лв.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“
АД /като правоприемник на „Сибанк“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от
изпълнителните директори чрез юрисконсулта Надя Михайлова Петрова,
съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 3, ет.2, да заплати на „Предел агро“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Болярска“ № 16, ет.1,
представлявано от управителя А. С.А. разноски в размер на 267лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред БАС в двуседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен съд.
СЪДИЯ: