Р Е Ш Е Н И
Е
№ 109 12.04.2019 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ПЕНКА
ВАСИЛЕВА ………………………………………….
Прокурор ……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1041
по описа за 2019 година.
Производството е на основание чл.258 и
сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивните
жалби на Г.С.Г., подадена чрез адв. Л.Д., и на „Фрапечино” ЕООД – гр. Казанлък
– трето лице помагач на страната на ответника, подадена чрез управителя Р.Г.Г., против решение № 490 от 27.07.2018 г.,
постановено по гр.дело № 1132/2017 г. на Казанлъшкия районен съд.
Въззивникът счита, че решението на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно – постановено в противоречие с
материалния закон, и необосновано. Намира, че съдът изобщо не е обсъждал и не е
взел предвид многобройните изявления на ищеца, в които прави признание на
неизгодни за него факти, а това според трайната съдебна практика ги правило
доказателства по делото. Неправилно съдът е възприел и оценил събраните по
делото доказателства – документи и свидетелски показания, предвид което и
правните изводи на съда не почивали на събраните доказателства. Счита, че
мотивите към решението са вътрешно противоречиви и не се подкрепят от
доказателствата по делото. Освен това намира, че решението е постановено при
наличие на основания за отвод, като отводът своевременно е поискан и
неоснователно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Намира, че като цяло е
разгледана по същество една нередовна искова молба. Въпреки това съдът е
продължил производството и решил делото по същество, въпреки че е бил длъжен да
прекрати производството и върне исковата молба на ищеца, поради неотстраняване
в срок на нередовностите в нея.
Моли съдът да постанови решение, с
което да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която частично
се уважава предявения иск, както и да му присъди направените по делото
разноски.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК
другата страна П.Г.Ж., чрез пълномощника си адв. С.А., взема становище, че
въззивната жалба е изцяло бланкетна, тъй като въззивникът не е релевирал
конкретни оплаквания, в какво точно се състоят твърдените от него пороци на
решението.Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на решението, без да са
изложени конкретни доводи, в какво се състои неправилността на съдебния акт. Не
са посочени конкретните процесуални норми, в нарушение на които се твърди, че е
постановен съдебния акт, нито е обосновано поддържаното от въззивника
противоречие на решението с материалния закон.
Излага подробни съображения.
Намира, че поради ограничения характер на въззивното обжалване,
съобразно чл.269, изр. второ от ГПК и предвид пълното отсъствие на доводи в
подкрепа на твърдението на въззивника за порочност на обжалваното решение,
счита че при така заявените оплаквания в
жалбата, съдебният акт не може да бъде проверен досежно неговата правилност.
Моли съдът да остави без уважение,
като неоснователна, депозираната въззивна жалба и да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част.
В производството е постъпила и
насрещна въззивна жалба против решението на първоинстанционния съд от П.Г.Ж.,
чрез адв. С.А., в която изразява становище, че
решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявения от него иск за разликата над сумата от 1397 евро до
3410 евро и го е осъдил да заплати на Г.Г. сторените по делото разноски,
възлизащи на 395,52 лв. изчислени съразмерно на отхвърлената част от иска, е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Има оплаквания и за необоснованост на направените от
първоинстанционния съд правни и фактически изводи. Излага подробни съображения.
Намира, че в нарушение на
съдопроизводствените правила съдът е допуснал и кредитирал свидетелски
показания във връзка с факти, за доказването на които са недопустими
свидетелски показания и във връзка с други факти, които са неотносими по
предмета на спора. Освен това намира, че съдът е направил неправилни фактически
констатации и погрешни и необосновани правни изводи, като не е разгледал
релевантните за спора обстоятелства, а е основал решението си върху неотносими
към предмета на спора и недоказани в хода на процеса факти. Излага подробни съображения.
Моли съдът да уважи жалбата му и да
отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, като постанови
друго, с което да уважи предявения от него иск.
С въззивната си жалба третото лице
помагач „Фрапечино” ЕООД – гр. Казанлък, чрез управителя Р.Г.Г. счита, че
решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно – постановено в
противоречие с материалния закон, и необосновано. Намира, че съдът изобщо не е
обсъждал многобройните изявления на ищеца, в които прави признание на неизгодни
за него факти. Освен това, съдът е разгледал по същество една нередовна искова
молба.
Моли съдът да постанови решение, с
което да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която частично се уважава
предявения иск, както и да му присъди направените по делото разноски.
По въззивната жалба на третото лице
помагач „Фрапечино” ЕООД – гр. Казанлък, чрез управителя Р.Г.Г., е подаден
писмен отговор от П.Г.Ж., чрез адв. С.А., в който изразява съображения, че
въззивната жалба е изцяло бланкетна. Въззивникът не е релевирал конкретни
оплаквания, в какво точно се състоят твърдяните от него пороци на
първоинстанционното решение. Поради ограничения характер на въззивното
обжалване, съобразно чл.269, изр.второ от ГПК и предвид пълното отсъствие на
доводи в подкрепа на твърдението на въззивника за порочност на обжалваното
решение, счита, че при така заявените
оплаквания в жалбата, съдебният акт не може да бъде проверен досежно неговата
правилност.
Моли съдът да остави без уважение
въззивната жалба на „Фрапечино” ЕООД – гр. Казанлък и да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира
въззивните жалби за допустими и редовни, поради което същите следва да бъдат
разгледани по съществото си относно тяхната материална основателност.
Въззивникът Г.С.Г.,***, редовно и своевременно
призован, явява се лично, заедно с адв. Л.Д.
– упълномощена от по-рано, който
моли съда да постанови Решение, с което да уважи изцяло тяхната въззивна жалба
и да отмени Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му от тях част, а
именно в уважителната му част и да отхвърли изцяло иска до претендирания
размер. Подробните съображения за това са изложени в съдебното заседание по
съществото на делото на датата 13.03.2019 год. от адв. Л.Д. като пълномощник на
този въззивник.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ и втори въззивник П.Г.Ж., редовно и
своевременно призован, не се явява. Вместо нея се явява адв. С.А. –
упълномощена от по-рано, която моли да се остави без уважение въззивната жалба на
първия въззивник и да се уважи изцяло тяхната въззивна жалба. Моли съдът да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната от тях част като осъди първия въззивник
да й заплати направените от нея по делото разноски. Подробните съображения за това са изложени в
депозираната по делото писмена защита на 21.03.2019 год. от адв. С.А. като
пълномощник на тази въззивник.
Третото лице-помагач и трети въззивник „Фрапечино” ЕООД –
гр. Казанлък, чрез управителя Р.Г.Г. редовно
и своевременно призовани не изпращат надлежно упълномощен представител по
делото пред въззивния съд.
Съдът, след като провери събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка по делото:
Предявени са обективно съединени искове са с правно
основание чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК и във връзка с чл.55 и чл.187 и чл.200
от ЗЗД.
Пред двете
съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка:
Видно
от приложеното ч.гр.д. под № 238/2017 г. по описа на Районен съд-Казанлък,
съдът е издал в полза на втория въззивник П.Г.Ж. срещу първия въззивник Г.С.Г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: в размер
на 3410,00 евро – главница, платена при липса на правно основание и законната
лихва върху главницата, считано от 24.01.2017 г. до изплащане на вземането, и за разноските по заповедното
производство – 433,33 лева. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК П.Г.Ж. е предявил
против Г.С.Г. установителен иск за 3410,00 евро по издадената заповед за
изпълнение.
Видно
от извлечението от банковата сметка на ищеца, същият е превел на датата 24.03.2016
г. по сметката на ответника сумата от 3410,00 евро. Това се потвърждава и от
платежно нареждане, издадено от „Сибанк“ ЕАД, като видно от него, титуляр по
сметката е Г.С.Г..
Видно
от нареждане разписка от 25.03.2016 г. ответникът Г.Г. изтеглил от банковата си
сметка в „Сибанк“ ЕАД сумата от 6668,00 лева.
От
приложеното по делото авизо местен превод е видно, че ответникът Г.Г. е внесъл
на 25.03.2016 г. по банковата сметка на „Фрапечино“ ЕООД сумата от 6000,00
лева.
Видно
от авизо местен превод от 05.04.2016 година, Г.Г. е внесъл по банковата сметка
на „Фрапечино“ ЕООД сумата от 700,00 лева.
По
делото е приложена кореспонденция по електронна поща, от която е видно
следното:
На
07.06.2016 г. ответникът Г.Г. е изпратил запитване до доставчика си в Германия
за 3 броя машини SP1 с адрес за доставка в гр. Дъблин, Ирландия. Посочва лице
за контакт в Ирландия – П.Ж. с мобилен телефон: +353 85 212 4924.
На
датата 08.06.2016 г. представител на доставчика изпраща в отговор потвърждение
на поръчка № *********/07.06.2016 г., като потвърждава поръчаните артикули,
както следва: 3 бр. машина Slusher Premium 1 и фиксирана цена за доставка –
1656 евро. Като адрес за доставка е посочен адрес в гр. Дъблин, Ирландия.
Видно
от нареждане за превод на валута, „Фрапечино“ ЕООД заплаща по сметка на
доставчика си в Германия сумата от 1791,00 евро на 13.06.2016 година. Като
основание за плащане е записано потвърждение № *********.
На
същата дата, 13.06.2016 г., Г.Г. изпраща запитване до доставчика в Германия
дали е получил преведената сума и желае да му бъдат изпратени номер за
проследяване на пратката и сканирани документи, относно поръчката.
На
14.06.2016 г. доставчика от Германия потвърждава получаването на сумата, като
уведомява Г., че стоките ще бъдат изпратени на 14.06.2016 г. в един палет,
директно на клиента в Ирландия. Клиентът щял да получи известие за доставката
без посочени цени, а Г. щял да получи фактурата за стоката.
От
приложената фактура № **********/14.06.2016 г. на стойност 1791,00 евро, е
видно, че получател на стоката е П.Ж. с посочен адрес в Ирландия.
На
15.06.2016 г. Г.Г. е получил имейл от доставчика в Германия, който съдържа
номер за проследяване на пратката до Ирландия.
На
06.09.2016 г. ответникът Г.Г. изпраща имейл П.Ж., в който е възпроизведена и
предходна кореспонденция между тях от 08.02.2016 г., видно от който, Г.
предложил на П.Ж. единична цена за машина в размер на 552,00 евро и цена за
килограм „Фрапечино“ – 8,50 евро. От Ж.
се искало да прецени от колко машини има нужда и какво количество „Фрапечино“,
за да му бъде предложен най-добрият вариант за доставка.
В
имейла от датата 06.09.2016 г., Г. възпроизвежда хронологията, свързана с
поръчката на машините. Сочи, че Ж. поел ангажимент да разработва пазара в
Ирландия с продуктите на фирма „Фрапечино“ ЕООД. Поел ангажимент да зарежда от
продуктите и консумативите на фирмата. Получил ексклузивна цена на брой машина,
която никой друг клиент не бил получил. Получил и ексклузивна цена на килограм
продукт, тъй като поел ангажимент да зарежда и разработва пазара. Сочи, че до
този момент поръчаното количество било неприемливо малко за отстъпките, които
получил, като дори не бил заплатил последните 30 килограма от инстантната смес.
Вторият въззивник не бил заплатил нито един лев за доставка на машините, тъй
като трябвало да разработва пазара и да работи с продуктите на фирма
„Фрапечино“ ЕООД. Констатира, че към момента Ж. нямал намерение да изпълнява
обещанията си, тъй като работел с конкурентна фирма, от която вземал продукти и
предоставял за ползване машините, доставени от „Фрапечино“ ЕООД на
конкурентната фирма. Твърди, че машините, които били при Ж. документално били
собственост на фирма „Фрапечино“ ЕООД, тъй като той не пожелал да заплати ДДС
за тях и те да му бъдат прехвърлени. С оглед създалата се ситуация, предлага на
ищеца варианти за решаване на казуса и прекратяване на взаимоотношенията. Сочи,
че ако вариантите не устройват ищеца, всеки от тях бил в правото си да потърси
разрешение на казуса пред съответните органи. Твърди, че отказва да води устна
кореспонденция с ищеца, тъй като не счита, че тя била ефективна и водела до
резултати.
По
делото са представени шест броя товарителници, издадени от куриерска фирма
„Спиди“.
Видно
от тях, на 26.11.2015 г. ответникът Г.Г. е изпратил четири броя пратки, като
две от тях са били със съдържание кафе, а останалите две със съдържание
техника. Като получател на пратките е посочено лицето Н.Д. с адрес за доставка
в гр. Дъблин, Ирландия. Пратките са получени и приети от получателя на
04.12.2015 година.
Видно
от товарителниците от 22.04.2016 г. и 02.06.2016 г. Г.Г. е изпратил два броя
пратки със съдържание кафе на получателя П.Ж. с адрес за доставка в гр. Дъблин,
Ирландия. Пратките са получени и приети лично от получателя, съответно на датите
04.05.2016 г. и 13.06.2016 година.
С
оглед предприетото процесуално поведение от самия ищец и втори въззивник
настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с установителен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 55, ал.1 от ЗЗД, но и във
връзка с чл.187 и чл.200 от ЗЗД. В заявлението си за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение втори въззивник в
настоящото производство Ж. е претендирал процесната сума като дадена „при липса на правно основание“. Вторият
въззивник е този който с исковото си молба и в случай с уточняващите си молби,
депозирани от адв. А. определя предмета и рамката на правния спор.
Въпреки
сдържаното представяне на фактите по настоящият
съдебен спор, въззивният състав изцяло в съответствие с константната практика
на Върховните съдилища на Републиката приема, че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е един. / в този смисъл са решение № 29 от
28.03.2012 г. по гр. дело № 1144/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 374 от
8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5858/2007 г., III г. о., ГК; Определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1050/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов и др./ Съобразно същата практика на ВКС на РБ с този иск вторият
въззивник претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова
тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на
какво основание е получил даденото. По делото се установи, че на 24.03.2016 г. вторият
въззивник превел на ответника парична сума в размер на 3410 евро. На
25.03.2016г. ответникът Г.Г. е внесъл по банковата сметка на „Фрапечино“ ЕООД
сумата от 6000,00 лева. Видно от авизо местен превод от 05.04.2016 година, Г.Г.
внесъл по банковата сметка на „Фрапечино“ ЕООД и сумата от 700,00 лева.
Първия
въззивник и ответник твърди във въззивната си жалба, че в отношенията с ищеца е
действал от името на търговско дружество
„Фрапечино“ ЕООД и в това качество са сключили два договора за
покупко - продажба на 5 броя кафемашини и консумативи за тях - инстантна смес
за правене на кафе, чаши, капаци и сламки. Продавач по сделката било
„Фрапечино“ ЕООД, а купувач - П.Ж.. Първостепенният съд приема в мотивите към
обжалваното Решение, че предвид неформалния си и консенсуален характер на
договора за продажба, последният е сключен само с постигането на съгласие между
страните, в случая съдът счита, че купувачът е изразил съгласието си с
приемането на стоката. Без значение е обстоятелството, че купувачът не е
подписал документи, щом като е налице фактическо приемане на стоката от страна
на купувача. Предаването на стоката от страна на продавача и приемането й от
страна на купувача, като фактически действия, пораждат задължението на купувача
да плати цената на стоката. С изпълнение задължението си по чл. 187 ЗЗД от
страна на продавача да предаде на купувача продадената вещ, се поражда правото
на продавача да получи цената й, съответно - задължението на купувача да плати.
След получаване от същия на доставената му стока "екс леге" за него
възниква задължението по чл. 200 от ЗЗД за плащане на цената по договор за
покупко-продажба. /в този смисъл са Решение под № 2258 от 12.XII.1995 г. по гр.
д. № 746/95 г., V г. о., докладчик съдията Росица Ковачева; Решение № 46 от
27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Тодор Домузчиев и др. / Доказателствата по делото налагат извода за извършени
през месец май 2016г. доставки на 3 броя
кафемашини, Slusher Premium 1, на адрес
за доставка в гр. Дъблин, Ирландия на ищеца П.Ж. с мобилен телефон: +353 85 212
4924, за която доставка свидетелства
имейл кореспонденция и събрани гласни доказателства при разпит на свидетеля П.М.С.,
който проследявал лично кореспонденцията между посредника в Германия и
продавача на машините „Фрапечино“ ЕООД, за които били заплатени 1791 евро, в която цена се включвали цената
на 3 броя машини на стойност 1656
евро и разходи за доставка в размер
на 135 евро. Видно от товарителници от
22.04.2016 г. и 02.06.2016 г. Г.Г. е изпратил два броя пратки със съдържание
кафе с тегло от 42 кг. по цена от 8,5 евро на килограм, съгласно имейл
кореспонденция, или общо на стойност 367 евро на получателя П.Ж. с адрес за
доставка в гр. Дъблин, Ирландия. Пратките са получени и приети лично от
получателя, съответно на 04.05.2016 г. и 13.06.2016 година. Доказването на
фактите и обстоятелствата по предаване - приемане на стоките представляват
обстоятелства, относими към изпълнението на поето договорно задължение. За
изпълнение на задължението на продавача да предаде стоките, в общия случай,
законодателна забрана за събиране на свидетелски показания не е въведена. / в
този смисъл Решение № 7 от 22.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 264/2010 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева; Определение №312 от 15.05.2013г. н ВКС
по т.д. № 252/2012г., II т.о. ТК/. С оглед на гореизложеното неоснователни са
възраженията на адв. А. за недопустимост на свидетелските показания изложени и
във въззивната жалба на въззивника Ж..
По
делото в тази връзка правилно са допуснати и събрани от първоинстанционния съд
и съответните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П.М.С.. Съдът
счита, че показанията на този свидетел, разгледани в съвкупност и с останалите
горе цитирани доказателства, доказват по един категоричен начин неоснователно
обедняване на втория въззивник Ж. за сметка на първия Г..
В тази насока е и първото и основно
оплакване във въззивната жалба на втория въззивник Г., че всъщност не е налице
неоснователно обогатяване, а на практика е бил сключен и изпълнен договор за
покупко-продажба между страните.
Настоящият съд намира и приема за установено, че видно
от
съдържанието на исковата молба, обстоятелствена част и петитум, е видно, че вторият
въззивник търси съдебната си защита на
неговото нарушено субективно право, връщането на даденото “Без основание”
–неоснователно обогатяване. Процесуалната легитимация на страните се определя не единствено и само по
твърденията, изложени в исковата
молба. При условие, че ищцовата
страна твърди, че е носител на материалното право, което е засегнато от
ответника и първи въззиваем Г. е налице активна процесуалната легитимация и
искът се явява процесулно допустим пред съда. В тази насока с оглед на
гореизложеното и с оглед на съдебната практика на ВКС на РБ се установява, че е
налице обогатяване на първия въззивник Г. за сметка на втория въззивник ищец Ж..
Но от друга страна по делото с оглед възраженията именно
на този последен въззивник се установи, че страните са имали както
преддговорни, така и договорни отношения във връзка горепосочените кафимашини,
доставака на кафе, капаци и чаши. В тази насока и с оглед на тези правни изводи
въззивната инстанция приема, че е налице изпълнение на продавача „Фрапечино“
ЕООД, който е потвърдил действията на първия въззивник Г. в съответствие с
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, на задълженията си по договора за покупко -
продажба за доставката на 3 броя
кафемашини / на стойност 1656 евро/ и 42 кг. кафе / на стойност 357 евро/ или
за заплащането общо на сумата от 2013
евро, с което на практика се опровергава твърдението и оплакванията на вторият
въззивник във въззивната му жалба за неоснователно обогатяване и същевременно с
това основанието и на иска му. За тази
техника и стоки безспорно е налице валидно сключен и осъществен договор за покупко-продажба
между страните, което правилно е било отбелязано и от първостепенния съд.
Не така обаче стоят нещата по отношение на останалите
доставки на 61,5 кг. кафе и на 2 броя техника, за която не се установи
категорично да е доставка на кафемашини,
и е осъществена на една сравнително по-ранна дата преди превода 04.12.2015г.,
а от предоставената по делото електронна кореспонденция между страните, е
видно, че са започнали преговорите относно предмета на договора и цената, които
датират от един по- късен момент
08.02.2016г. Освен това стоката е била доставена на трето лице, различно
от страните по делото - лицето Н.Д., за
което не се установи да е било
упълномощено по надлежния ред от
купувача да получи стоката. Също
така от показанията на свидетеля П.М.С., разпитан пред първостепенния съд също
не бе установена доставката и фактическото приемане на тези последни стоки.
Свидетелят е заявил в показанията си, че не бил виждал лично как товарили и
изпращали машините, като за това бил научил от ответника. Не познавал лицето Н.Д..
С оглед на гореизложеното за разликата над 2013 евро до претендираните 3410
евро или за сумата в размер на 1397 лв. искът е основателен следва да се уважи.
Въззивният съд в заключение намира оплакванията във
въззивните жалби за неоснователни, тъй като в мотивите към обжалваното
първоинстанционно решение районния съд е изложил подробни и обосновани мотиви
относно съществото на спора, като е разгледал подробно и задълбочено както
всички предпоставки на закона касателно обедняването на втория въззивник Ж. за
сметка на първия въззивник Г. за дължимата сума от 1397 евро от последния на
първия, така и за наличието на възникнал и изпълнен договор за покупко –
продажба между трите страни по делото за сумата в размер на 2013 евро, като ги
е свързал и със събраните по делото безспорни доказателства относно действителните правоотношения между
страните. Първостепенният съд е определил и правилно и законосъобразно и
размера на дължимата сума за неоснователно обогатяване съобразно константната
практика на Върховните съдилища на Републиката.
От събраните и проверени в хода на процеса и пред
двете съдебни инстанции доказателства и предвид
гореизложените подробни съображения и доводи, въззивната инстанция намира, че първоинстанционното
решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При постановяването
му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като изводите
на съда съответстват изцяло на събраните по делото доказателства.
По
отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция Въззивният съд
счита, че тъй като се потвърждава изцяло обжалваното първоинстанционно Решение,
с което на практика се оставят без уважение и трите въззивни жалби, както на
първите двама въззивни жалбоподатели, така и на третия въззивен жалбоподател –
трето лице помагач по делото и разноските на страните пред въззивната инстанция
следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили до настоящия
момент.
Водим от
горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 490 от 27.07.2018 г., постановено по
гр.дело № 1132/2017 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: