РАЗПОРЕЖДАНЕ №
527
гр.Силистра,
10.07.2020г.
Административният
съд гр.Силистра,в закрито заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Антония Стоянова, разгледа
постъпилото адм.дело №135 по описа на съда за 2020г. и установи, че
на 06.07.2020г. административната преписка е представена, ведно със Становище
на изп. директор на ДФЗ, действащ чрез упълномощен представител, за
недопустимост на оспорването. Въпреки това и предвид данните от делото, съдът
приема, че от външна страна жалбата, с която е сезиран, е редовна и следва да
бъдат извършени действията по чл. 154 и чл.163 АПК, като няма пречки по нейната
допустимост да се произнесе и на по-късен етап.
Предмет на съдебния контрол е Мълчалив отказ, формиран
от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне с
Уведомително писмо по общо Заявление за подпомагане с УИН 19/100614/99727,
подадено от жалбоподателя ЕТ“ЗДП-П.-К.П.“ гр.Дулово, на 10.05.2014г., ведно с Приложение за кандидатстване по мярка 213
„Плащания по Натура 2000 и плащания,свързани с Директива 2000/60/ЕО - за
земеделски земи“ за кампания 2014г.
Жалбоподателят твърди, че оспореният акт /арг. чл.21
ал.1 пр.“посл“,във вр. с чл.58 ал.1 АПК/ е нищожен, в хипотезата на чл.177 ал.2 АПК, а в условията на евентуалност- унищожаем.Позовава се на влязло в сила
Решение №138/14.12.18г., постановено по адм.д.№165/18г. на АС-Силистра, оставено
в сила с Решение № 2778/20.02.2020г. по адм.дело №1278/19г. по описа на ВАС,
Четвърто отделение, с което е отменено оспорено пред съда УП изх.№01-6500/5837
от 08.08.2018г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, с делегирани
правомощия, а преписката е изпратена за ново произнасяне, при съобразяване с
мотивите на съдебното решение, на компетентния орган.Оспорващият твърди, че след
проведен пълен инстанционен контрол на отменения акт,в което производство
надлежна страна е бил ответният орган и е взел активно участие и, следователно
е не само уведомен за резултата, но и е обвързан от силата на пресъдено нещо, въпреки
което и до настоящия момент не се е произнесъл с дължимия акт, съгласно чл.10б
ал.1 от Наредба №5/27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Загл.изм.ДВ,бр.14/10г./, във връзка с чл.47 ЗПЗП.
Независимо от това оспорващият твърди още, че с
нарочна молба от 29.04. 2020г., каквато не е представена с административната
преписка, е поискал да бъде издадено правно регламентираното УП по процесното
заявление от 2014г., тъй като предходното такова е отменено и практически няма
произнасяне на задължения административен орган по искането му за кампания 2014
година.Към момента на сезирането на настоящия съд - 16.06.2020г. /изпратено по
пощата на 12.06.20г./ твърди, че не е постановено дължимото Уведомително писмо,
поради което, в хипотезата на чл.58 л.1 АПК, е формиран мълчалив отказ от
органа да издаде искания акт.Оспорващият,чрез упълномощен представител адв.Й.Ц.
/л.15/ поддържа, че нормативната фикция е създадена с цел пълноценна защита на
правата на страните в административните производства,което по хипотеза
означава, че непроизнасянето на АО в съответния срок,вкл. когато не е определен
такъв - по общите правила, е налице годен за съдебен контрол административен
акт, представляващ отказ от издаването му. Предвид на всичко това счита, че
жалбата му е не само процесуално допустима, но и основателна, с оглед влезлия в
сила съдебен акт, поради което настоява да бъде прогласена нищожността на
релевирания мълчалив отказ на ответника или да бъде отменен като
незаконосъобразен с връщане на преписката за ново произнасяне и определяне на
срок за това от съда.
По хипотеза фингираният с чл.58 ал.1 АПК административен
акт е процесуално незаконосъобразен, както счита и ответникът в депозираното
становище,като твърди,че при сезиране той се произнася само с изричен акт,което
правело недопустимо формирането изобщо на процесния отказ,респ. на съдебното
производство по неговото оспорване. Действително такава практика, макар и
изолирана, но очевидно ползвана в становището /Вж.Определение
№6809/21.05.2014г. по адм.д. №2626/14г. на ВАС, Трето отделение/ е
съществувала, но тя е остаряла и отдавна преодоляна като разбиране от съставите
на ВАС./Вж.Определение №1543/07.02. 2017г.,адм.д.№1244/17г. на VIIIО;Определение №16295/28.12.2018г., адм.д.№137 38/18г.
на IIIО и други от по-новата практика на ВАС/.
По повдигнатия въпрос за допустимостта на настоящото
производство, съдът ще се произнесе след изслушване на жалбоподателя, макар и в
жалбата да са изложени аргументи по този въпрос.
На съдебен контрол подлежи в случая материалната
законосъобразност на оспорения отказ и съответствието му с нормативната
цел.Жалбоподателят твърди, че същият е не просто незаконосъобразен, а при
условията на чл.177 ал.2 АПК и нищожен, за което ангажира доказателства.Извън
така детерминирания спор относно фактите и правото, жалбоподателят счита, че
липсата на волеизявление на административния орган поставя сезирания съд в невъзможност
да провери съответствието му със закона,което е довод от кръга на съществените
нарушения на административнопроизводствените правила.
Процесуалното право на жалба е
упражнено редовно, при наличие на правен интерес от оспорването и след
изпълнение на изискванията по чл.150 и чл.151 АПК.Обжалването е осъществено в
нарушение на чл.152 ал.1 АПК, но след разпореждане на съда,административният
орган е представил заверено копие на преписката, от която е видно, че в процеса
не следва да бъдат конституирани други страни.Същата обаче,е непълна,тъй като
не съдържа отмененото УП от 08.08.18г., съдебните решения и подадената нарочна
молба за ново произнасяне от жалбоподателя до ответния орган на 29.04.2020г.,
според твърдението в жалбата, което налага да бъдат дадени указания на
ответника за попълване на преписката с горните документи.Очертаните по-горе
конфликтни моменти в спора, налагат изричното указване на страните, съгласно
чл.170 ал.1 и ал.2 АПК:
- ответникът следва да попълни преписката
с отмененото по съдебен ред УП изх.№01-6500/5837 от 08.08.2018г. на
зам.изпълнителен директор на ДФЗ, както и всички следващи го документи,
постъпили или генерирани при ответника, по преписката на жалбоподателя;
- жалбоподателят, доколко оспорва отказ
за издаване на административен акт, следва да установи, че са били налице
условията за издаването му, като носи и тежестта за доказване на фактите и
обстоятелствата,от които черпи благоприятни за себе си правни последици или
цели постигането на такива, по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с чл.144 АПК.
Съдът на основание чл.154 ал.1 АПК конституира страните по делото:
Жалбоподател: ЕТ“ЗДП-П.-К.П.“ с УРН:182441; ЕИК на търговеца:********* и адрес на управление:
гр.Дулово, ул.“Васил Левски“ №47, с посочен съдебен адрес:***,чрез адв.Й.Ц. и адв.П.Н.- двата от
АК-Варна;
Ответник по жалбата: Изпълнителен директор на Държавен фонд ”Земеделие”, с административен
адрес:гр.София 1618, бул.“Цар Борис III“ 136,представляван от главен
юрисконсулт Л.Ж. в ОД ДФЗ гр.Русе, с посочен адрес: гр.Русе,бул.”Борисова” №52,
етаж 4.
На основание чл.157 ал.1 АПК,
съдът
Насрочва съдебно заседание по административно дело №135/2020г. по описа на
Административен съд гр.Силистра на 19.08.2020г.
от 14.30 часа, за която дата да се призоват конституираните
страни по делото.
Преписи от настоящото разпореждане да се
връчат на страните по реда на чл.138 във връзка с чл.137 АПК, като ответният
административен орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства
в 14-дневен срок от съобщаването /чл.163 ал.2 АПК/.
СЪДИЯ: