РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. К., 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Стефка Ф. А.а
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20225320200140 по описа за 2022 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 15 от 09.02.2022г. на Директора на
Дирекция „НПЦБ“, на „Д.ЕЛ СИ К.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. К., общ. К., обл. П., ул. „К.“ №* на основание чл.83,
ал.1, т.1, предл. 3-то от ЗЗТ е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1100 лева, за нарушение на чл.21, т.16,
предлож. 2 от ЗЗТ, във вр. с т.16 от част 3.2.1.2 от Плана за управление на
НПЦБ 2016-2025 г.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като
незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил нарушението, което му е
вменено във вина, тъй като имотът, в който са констатирани 2 бр. автомати за
продажба (вендинг машини) от които 1 бр. автомат за продажба на кафе и 1
бр. автомат за продажба на храни и напитки, предмет на нарушението е
частен такъв, не се намира в границите на НПЦБ и за това там служителите на
1
ДНПЦБ нямат правомощия. Представят се доказателства.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ат. П.
- упълномощен, който поддържа жалбата и прави искане за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, излагайки доводи за
незаконосъобразността му. Претендира разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
представлява от адв.А. - упълномощен, който оспорва жалбата, счита
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което пледира същото да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели И. Н., като
актосъставител, П. Х. и Д.Ц. - свидетели по АУАН, първият като свидетел по
акта и очевидец на нарушението, а вторият и като свидетел по отказа на
представителя на дружеството – Г. С.ов Б. да подпише АУАН, както и
приобщените от съда по делото писмени доказателства, съдът намери за
установено следното:
На 23.06.2021г. служителите на ДНПЦБ свидетелите – И. Н.
/актосъставител/ и П. Х. /свидетели по акта/ осъществявали служебните си
задължения на територията на НПЦБ, зона М., П. У. К., Охранителен участък
Д., местност „П.“, землище на гр. К., общ. К.. На място с GPS координати N
42°40'49.25" Е 24°57'45", в местността „П.“, представляваща защитена
територия, съгласно чл.5, ал.2 от ЗЗТ служителите установили МПС -
автомобил марка Ф., модел Д. до което били поставени 2 бр. автомати за
продажба - 1 бр. автомат за продажба на кафе и 1 бр. автомат за продажба на
храни и напитки. Същите се намирали под навес от метални профили
покрити с лаМ.а, монтирана на въпросното МПС. От двете страни на
изградения навес били монтирани видеокамери и 2 бр. соларни панели, които
2
захранвали с ток поставените автомати. Съставен бил Констативен протокол
№ 0000238/23.06.2021г., към който са приложени 7 бр. снимки, направени със
служебен GPS апарат - марка GARMIN, модел OREGON 750t, от който са
снети и GPS координатите на мястото на нарушението. По време на
проверката не се е явил собственик или ползвател на поставените 2 бр.
автомати.
С цел установяване собствеността на тези машини - 2 бр. автомати,
ДНПЦБ с писма поискала съдействие от Териториалната дирекция на
Национална Агенция по приходите - Пловдив и РУ на МВР – Карлово.
На 14.07.2021г. в ДНПЦБ постъпила Докладна записка от И. С. Н. -
Инспектор в отдел “Контрол и охрана” в ДНПЦБ, с която уведомил, че е
оказал съдействие на 2 - ма служители на ГД „Ф.К.“ при ЦУ на НАП, да ги
извози до мястото на нарушението във връзка с получено от тях писмо от
Директора на ДНПЦБ с изх. № 24 00-70/28.06.2021 г. При пристигане, един от
служителите на ГД „Ф.К.“ при ЦУ на НАП е позвънил на номера, който бил
поставен за връзка на единия автомат. След 1 час на място се явили Г. Б. -
Управител на „Д.ЕЛ СИ К.“ ЕООД и синът му С. Г.ев Б., които потвърдили,
че поставените автомати са собственост на „Д.ЕЛ СИ К.“ ЕООД.
С друго писмо от РУ на МВР - Карлово до ДНПЦБ е посочено, че 2 бр.
автомати, поставени на територията на НПЦБ, са собственост на „Д.ЕЛ СИ
К.“ ЕООД с ЕИК *********.
Служебна проверка в Деловодството на ДНПЦБ е констатирала, че към
23.06.2021г. и до настоящия момент за описаните по - горе 2 бр. автомати, от
ДНПЦБ не е издавано писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ за
поставянето им на територията на НПЦБ.
След установяване на нарушителя, е изпратено писмо (покана за
съставяне на АУАН) до управителя на „Д.ЕЛ СИ К.“ ЕООД, с ЕИК
*********, получена на 04.08.2021г., с която е поканен да се яви на
24.08.2021г., в 09:30 ч., в офиса на П. У. К. към ДНПЦБ, находящ се в гр. К.,
ул. „К.В.“ №**, за съставяне на АУАН. Г. С. Б. - Управител на „Д.ЕЛ СИ К.“
ЕООД се явил на посочената дата и в негово присъствие е съставен АУАН №
30135/24.08.2021г., който е предявен на представляващия дружеството –
3
нарушител и е получил препис от него. Предявяването и връчването са
надлежно удостоверени в самия АУАН. При предявяване на АУАН, в т.5
„Обяснения или възражения на нарушителя“ управителят на „Д.ЕЛ СИ К.“
ЕООД, вписвал следното: „Имам възражение“. Прилагам следните
документи: „1.Обяснение; 2. Нотариален акт; 3. Уведомление; 4.Разрешение
за поставяне и схема“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, не са представени
допълнителни писмени обяснения или възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, на 09.02.2022 г. било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което при ясно, точно и конкретно
описани обстоятелства по нарушението, идентични с изложените в
съставения АУАН, на жалбоподателя „Д.ЕЛ СИ К.“ ЕООД било наложено на
основание чл.83, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗЗТ административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1100 лева, за нарушение на чл.21 т.16
предлож. 2 от ЗЗТ, във вр. с т.16 от част 3.2.1.2 от Плана за управление на
НПЦБ 2016-2025 г.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
11.02.2022 г., чрез куриерска служба, а жалбата срещу него - депозирана на
25.02.2022 г., отново чрез куриерска служба.
Съгласно приетото по делото копие от нотариален акт за покупко-
продажба № 104, т.ІІ, рег. № 3095, н.д. № 277 от 2019 г. на нотариус Р.,
поземлен имот - изоставена нива с площ от 14.840 дка, осма категория,
находяща се в землището на гр. К., с ЕКАТТЕ 35496, в местността „П.“,
съставляваща имот № 067023 е придобит чрез покупко-продажба от „Д.ЕЛ
СИ К.“ ЕООД на 21.08.2019г. В нотариалния акт било отбелязано също така,
че върху описания имот имало следните ограничения: 67 Защитена зона за
опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, съгл. чл.6
ал.1 т.1 и т.2 от ЗБР. Забраняват се дейности, определени със заповедта за
обявяване на защитена зона и с плана за управление.
Приложени са схема за разполагане на преместваеми обекти и
разрешение за поставяне №48 от 20.05.2021г. на Кмета на общ.К. в този имот
на 2 бр. преместваеми обекти - 1 бр. кафе автомат и 1 бр. автомат за
безалкохолни напитки, Заповед №РД-864 от 11.11.2021г. на Кмета на общ.К.
с която отменя това разрешение и решение №1003 от 03.06.2022г. по АД
4
№3179/2021 на ПАС, което пък отменя тази заповед на Кмета на общ.К..
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът не констатира пороци в съдържанието на
наказателното постановление и процедурата по издаването му, които да
налагат неговата отмяна. Административно-наказващия орган на база на
събраните в административно-наказателното производство доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като
след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на
нарушението е дал правна квалификация на извършеното от жалбоподателя.
С разпоредбата на чл.21, т.16 от ЗЗТ е въведена забрана да се извършват
дейностите, определени със заповедта за обявяване на защитена територия и
плана за управление, като в т.16 от част 3.2.1.2 от Плана за управление на
НПЦБ 2016-2025 г. е посочено, че за цялата територия на НПЦБ за всички
зони, с изключение на зона Резервати, се забранява:... т.16 Поставяне на
преместваеми обекти и съоръжения (каравани, кемпери, фургони и др.) без
писмено съгласуване по реда на § 7 от ПЗР на ЗЗТ.
Събраните по делото доказателства установяват категорично и
безспорно, че на процесната дата на територията на НПЦБ, зона М., П. У. К.,
Охранителен участък Д., землище на гр. К., общ. К., на място с GPS
координати N 42°40'49.25" Е 24°57'45, местност „П.“, представляваща
защитена територия, съгласно чл.5, ал.2 от ЗЗТ, жалбоподателят е поставил 2
бр. автомати за продажба (вендинг машини), от които 1 бр. автомат за
продажба на кафе и 1 бр. автомат за продажба на храни и напитки, в
нарушение на режима на защитената територия, определен в чл. 21, т.16,
предложение второ от Закона за защитените територии (ЗЗТ) във връзка с т.
16 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание на чл. 21
т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ
2016-2025 г., а именно: в нарушение на забраната, предвидена за цялата
територия на НПЦБ, с изключение на Зона Резервати за поставяне на
преместваеми обекти без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ.
Упоменатите в АУАН и обжалваното наказателно постановление
обстоятелства по нарушението се доказват безпротиворечиво от събраните по
делото писмени доказателства и гласни такива, съдържащи се и в показанията
5
на свидетелите И. Н. и П. Х..
Изложените обстоятелства по нарушението не се и оспорват от
жалбоподателя. Свидетелите И. Н. и П. Х. са категорични, че са видели
поставените автомати за кафе и храни и други напитки на територията на
НПЦБ, на място посочено по-горе. Нарушителя е бил установен след справка
от МВР и НАП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са
непротиворечиви по между си, пълни, взаимнодопълващи се и пряко
относими към предмета на доказване по делото. Показанията им не са
повлияни от някакви отношения с жалбоподателя, които да се отразяват на
безпристрастността им. Подкрепени са и от писмените доказателства по
делото.
Административно-наказващия орган на база на събраните в
административно-наказателното производство доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като след
задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е
дал правна квалификация на извършеното от жалбоподателя.
Спор по делото се въвежда относно статута на земята, върху която се
намирали двата автомата за продажба на кафе и на храни и напитки, като се
твърди, че същата е частна собственост и като такава върху нея служителите
на ДНПЦБ нямат правомощия. От доказателствата по делото се установява
безспорно, че мястото на установяване на нарушението е територия от НПЦБ,
за която действат правилата на Плана за управление 2016-2025 г. и ЗЗТ. Т.е.
дори и да се приеме, че имота е частен, то след като същият попада в
територията на НПЦБ, служителите му са компетентни да извършват
проверки и при констатирани нарушения да предприемат съответните мерки
по ЗЗТ. Че имота се намира на територията на НПЦБ е видно и от самия
Нотариален акт № 104, т.ІІ, рег. № 3095, н.д. № 277 от 2019 г.
При определяне на наказанието, административно-наказващият орган е
приложил разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1, предл. 3-то от ЗЗТ, която
предвижда наказание глоба от 1000 до 10000 лева, като е наложил такова в
размер ориентиран към минимума - 1100.00 лв., като е изложил и мотиви за
това, а именно, че към датата на издаването на обжалваното НП „Д.ЕЛ СИ К.“
6
ЕООД е наказвано от Директора на ДНПЦБ за друго административно
нарушение, извършено против режимите на защитената територия, като с
Наказателно постановление №93/30.11.2018 г., влязло в законна сила на
04.09.2019 г., на дружеството е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер 1000 лв. на основание чл. 17, ал.1 от ЗЗТ.
Съдът намира, че така определеното по размер наказание се явява
съобразено с тежестта на нарушението и, че определеното наказание –
имуществена санкция в размер на 1100 лв. е съобразено с изискванията на
чл.27, ал.2 от ЗАНН и съответства на обществената опасност на нарушението,
тъй като поставяне на преместваеми обекти без съответната преценка и
съгласуване от страна на ДНПЦБ е забранено, уврежда природните ресурси и
равновесието на екосистемите, накърнява сериозно обществените интереси.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗТ законът цели опазването и съхраняването на
защитените територии като национално и общочовешко богатство и доС.ие и
като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за
развитието на културата и науката и за благополучието на обществото. С
оглед постигането на тази цел в алинея втора на същия член е установен
принципът за предимство на опазването на природата в защитените
територии пред други дейности в тях. Именно за това случаят не е и
маловажен.
Относно възраженията на адв.П. при пледоарията му за липса на
конкретна дата на нарушението е необходимо да се посочи следното: В
контекста на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, настоящата инстанция намира за
неоснователни наведените възражения, че нито в акта за установяване на
административно нарушение, нито в наказателното постановление се сочи
конкретна дата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП
изрично и ясно се сочи, че нарушението се възприема от органа за извършено
на 23.06.2021г. Изпълнителното деяние е във формата на бездействие, което е
констатирано на 23.06.2021г. и несъмнено към този момент то се
осъществява. Описаното в НП деяние представлява продължено
административно нарушение, т.е. фактическият състав на същото се
осъществява непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който то
се установи от съответния контролен орган по реда на ЗАНН. Не се споделя и
виждането за евентуално изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН и невъзможност на
съда да прецени изтичането на този срок, тъй като преди всичко съгласно
7
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд
сроковете по чл.34 се възприеха за давностни, а не за преклузивни.
По изложените мотиви, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за законосъобразно и правилно, поради което същото следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право да получи направените разноски има
въззиваемата страна, като видно от представените по делото доказателства те
са в размер на 360 лв. и липсва възражение срещу тази сума.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15 от 09.02.2022г. на
Директора на Дирекция „НПЦБ“, с което на „Д.ЕЛ СИ К.“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. К., общ. К., обл. П., ул.
„К.“ №* на основание чл.83, ал.1, т.1, предл. 3-то от ЗЗТ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1100 лева, за
нарушение на чл.21, т.16, предлож. 2 от ЗЗТ, във вр. с т.16 от част 3.2.1.2 от
Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г.
2. ОСЪЖДА „Д.ЕЛ СИ К.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. К., общ. К., обл. П., ул. „К.“ № 5 да заплати на
Дирекция „НПЦБ“, със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. „Б.С.“ №*,
БУЛСТАТ ********* направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00 (триста и шестдесет) лева.
3.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
С.А.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8