Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 14.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: В.П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3933/2019 г. по описа на Д.кия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.К.С. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Х.Х. ***, с която срещу ОД на МВР – Д.,
с административен адрес гр. Д., ***, представлявана от ***, са предявените
искове за заплащането на следните суми:
1) 1 836,81 лв. /хиляда
осемстотин тридесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
01.01.2017 г. – 13.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането; 2) 199,72
лв. /сто деветдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава
върху главното задължение за периода 01.01.2017 г. – 13.06.2019 г. Претендират
се и сторените по делото съдебни разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, съгласно който исковата претенция е неоснователна и недоказана.
Настоява се предявените искове да бъдат отхвърлени.
Според изложените в исковата молба твърдения поддържани в съдебно
заседание от упълномощения адвокат, ищецът се е намирал в служебни
правоотношения с ответника като през процесния период е работил на длъжността „***”
и „***” – ***. Трудовата дейност е осъществявана
по утвърдени протоколи и графици при режим на труда на смени – дневна и нощна
от 22,00 ч. – 06,00 ч. и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Ищецът счита, че в негова полза следва да бъдат начислени
възнаграждения за положения извънреден труд чрез преобразуване на нощния към дневен такъв за посочения по-горе период.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР – брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР „Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи”.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд / чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда, извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на
8, 12 или 24 часови смени – сумарно за тримесечие период /чл. 187, ал. 3, изр.
1 от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата
извън работното време до 280 часа годишно се компенсира възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи /чл. 187,
ал.1 от ЗМВР/. За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба
№ 8121-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители на МВР.
За да бъде уважена исковата претенция в тежест на ищеца е да установи,
в условията на пълно и главно доказване средните правнорелевантни факти: фактът
на възникване на служебно правоотношение с ОД на МВР гр. Д., че е полагал нощен
труд за заявения в исковата молба период от 04.09.2016 г. – 04.09.2019 г., който не е преобразуван чрез преизчисление с
коефициент 0,143, както и размера на претендираното възнаграждение за положения
нощен труд след преобразуването му със съответния коефициент, а в тежест на
работодателя е да установи, че е заплатил уговореното дължимо допълнително
трудово възнаграждение за положения труд.
Съгласно чл. 176 от Закона за МВР – брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива.
Във връзка с разпределението на доказателствената тежест съдът намира
искането на страните за ангажиране на доказателства чрез назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза за относимо и допустимо.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, съгласно който исковата претенция е неоснователна и недоказана.
Настоява се предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между
страните, че през процесния период ищецът е бил служител на ОД на МВР - Д.,
както и че е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим
на труд - дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време,
съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР. За времето от 01.01.2017 г. – 13.06.2019 г. С.К.С. е
изпълнявал длъжността „***” и „***” – ***.
Приети са като писмени
доказателства утвърдени Протоколи - Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и
06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници от държавните служители, работещи на смени, в т.ч. и ищеца, през
исковия период.
По искане на ищеца по делото е
допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на
вещото лице Е.Й., което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно
е кредитирано от съда, положеният по графици нощен труд от ищеца
между 22,00 ч и 6,00 часа, по тримесечни периоди на сумирано отчитане - за
периода от 01.01.2017 г. – 13.06.2019 г., е общо 1 568
часа / в това число:
а) за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. общо 672 часа, от които:
> 122 часа през първо тримесечие на
> 184 часа през второ тримесечие на
> 200 часа през трето тримесечие на
> 176 часа през четвърто тримесечие
на 2017 г.
в)
за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г, общо 616 часа, от които:
> 168 часа през първо тримесечие на
> 152 часа през второ тримесечие на
> 112 часа през трето тримесечие на
> 184 часа през четвърто тримесечие
на
г) за периода от 01.01.2019 г.
до 13.06.2019 т. общо 280 часа, от които:
> 144 часа през първо тримесечие на
> 136 часа през второ тримесечие на
Вещото лице докладва, че през процесния период по делото,
няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на
сумираното работно време в процесния период.
3. За периода от 01.01.2017 г. до 13.06.2019
г. паричната равностойност на 220 часа положен извънреден труд след преобразуване
на нощния към дневен, е в размер на общо 1 544.98 лв., които не са начислени
към заплатата на ищеца съответно неизплатени.
4 Мораторната лихва върху неизплатените
възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването му от нощен към
дневен, за периода от месеца следващ тримесечието до датата посечена в исковата
молба 16.09.2019 г., е в размер на общо 218.23 лв.
5. При реално положен сменен режим на работа от 12 и
24 - часови смени, през периода от 01.01.2017 г. до 13.06.2019 г., които са
отчитани и изчислявани сумирано за тримесечни периоди съгласно чл. 187, ал. 3,
изр. 1 от ЗМВР, от ищеца е отработено нормативно определеното работно за
отчетните периоди и съответния брой часове за зачитане и заплащане на
извънреден труд от превръщането на нощния труд в дневен.
Вещото лице дава втори вариант на своето
заключение, според което:
1. При отчитане, че през периода от 01.01.2018 г.
до 01.07.2018 г. е действал чл.9г, от НВРПО, т.е. без първо и второ тримесечие
на
2. 3а действително отработено време от ищеца по график
в рамките на процесния период без първото и второто тримесечие на
3. Мораторната лихва върху възнагражденията за
извънреден труд, след преобразуването му от нощен към дневен, начиная от месеца
следващ тримесечието до датата посочена в исковата молба 16.09.2019 г., е в
размер на общо 167.91 лв.
Д.кият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от правна
страна следното:
Предявените искове са процесуално
допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни.
Спорният между
страните въпрос е при изчисляване размера на положения от ищеца извънреден труд
/за времето от 22,00 часа до 06,00 часа/ допустимо ли е преобразуване на нощния
труд в дневен по правилото на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - тази Наредба урежда
правоотношенията между работник/служител и работодател по трудов договор, т.е.
отношения, регламентирани от Кодекса на труда, или приложение намират само
специфичните правила в тази сфера на специалния закон за МВР и издадените от
министъра на вътрешните работи подзаконови актове.
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и
допълнителни такива. В чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща
допълнително такова за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1, пр. 2 от
закона и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед. Според
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд
за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
По силата на нарочна
разпоредба министърът издава наредби във връзка с условията и формирането им,
както и заповед – за полагане на труда през нощта /чл.179, ал.2 ЗМВР/.
Извънреден е трудът, полаган извън рамките на установеното работно време.
Според разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Такава е издадена съгласно законовата делегация - НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /отм., считано от 10.01.2020 г./, действаща за процесния
период. В същата липсва разпоредба, регламентираща преобразуване на нощния труд
на държавните служители в МВР в дневен. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредбата
положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в
размерите, определени в специалния ЗМВР. Няма препращане за неуредени хипотези
към общия КТ. Същевременно самият ЗМВР извършва такова препращане - така напр.
чл.190, ал.1, 3 и 4 от ЗМВР /за различните видове отпуски/, чл.142, ал.5 ЗМВР
/за статута на лицата, работещи по трудово правоотношение/. От това следва, че
волята на законодателя е спрямо служебните правоотношения на служителите в МВР
да се прилага специалният ЗМВР, съобразяващ спецификата на работата на тези
служители, а субсидиарно приложение на общия КТ да се позволи по изключение
само в изрично посочени от специалния закон хипотези - чрез нарочно препращане.
При работата на смени /дежурства/ работното време на държавните служители в МВР
се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове /така решение
№ 197 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 786/2019г., IV г. о./, както и че
отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на
извънредния труд се уреждат от специалния закон - ЗМВР, поради което общите
разпоредби на КТ, на които се позовава ищецът за овъзмездяване на твърдян
положен извънреден труд за времето от 22,00 до 06,00 часа, са неприложими /така
решение № 55 от 07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5169/2014г., III г. о./.
Според чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24 часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР. Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл. 187, ал. 6 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР/. На
държавните служители по служебно правоотношение в МВР, работещи на смени, се
дължи заплащане на извънреден труд до 70 часа на тримесечие /чл. 187, ал. 5, т.
2 от ЗМВР/, формиран като разлика между действително отработените часове по
график, в т.ч. нощен труд, без превръщането му в дневен, и нормативно определения
брой часове за тримесечие, като размерът на възнаграждението е определен с
разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР /50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение/. Отделно им се дължи и допълнително заплащане на нощния труд
/чл.179, ал.1 ЗМВР/, като размерът на възнаграждението се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи /чл.179, ал.2 ЗМВР/. Така за полагания от
държавните служители на МВР извънреден и нощен труд е налице изчерпателна
специална нормативна уредба, не е налице празнота в нормативната база, нуждаеща
се от запълване със субсидиарно прилагане на други нормативни актове.
Според ищцовата страна в Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. е налице празнота относно начина на определяне размера на положения
извънреден труд, неговото отчитане и компенсиране, поради което следвало да се
приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 г., обн. ДВ, бр.9/26.01.2007
г., в сила от 01.07.2007 г.Според цитираната норма при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа според чл. 136, ал. 3 от КТ/ и нощното /7 часа според чл. 140,
ал. 1 от КТ/ работно време.
Настоящият състав намира, че не е налице законова опора,
за да се приеме, че посоченото правило следва да се приложи и спрямо служителите
на МВР. За тях законът предвижда нормалната продължителност на работното им
време да е 8 часа дневно, а за работещите на смени се предвижда полагане на
труд през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3, изр. посл.
от ЗМВР/. Това води до извода, че нормалната продължителност и на нощното
работно време е до 8 часа.
Законодателят е предвидил подобна уредба, съобразявайки
се със спецификата и характерните особености на служебните задължения на
служителите, във връзка с дейността им по охрана и опазване на обществения ред в
рамките на цялото денонощие, обуславящо необходимостта от перманентност на
работния процес. Правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ сочи, че коефициентът за
преизчисляване на нощния труд в дневен при служебните правоотношения в МВР
следва да е 1 /8:8=1/. Така съотношението на нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на полагания нощен труд
според ЗМВР е 1:1, докато според КТ е 8:7. Ето защо в случаите, когато правоотношение
е възникнало по действието на КТ упражняваният нощен труд следва да се
преизчисли по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ чрез коефициент 1,143. По отношение
на служителите на МВР коефициентът е 1, поради което и липсва нужда от
извършване на такава трансформация.
В този смисъл е обоснована и логична липсата в ЗМВР и
цитираната наредба на министъра на вътрешните работи на разпоредба, идентична
по съдържание и смисъл с правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, респ. не е налице
празнота в цитирания подзаконов акт, която да е необходимо да се запълва по
аналогия, а е решение на изпълнителния орган, съобразено със спецификата на
полагания от служителите на МВР труд.
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е неприложима при уреждане на служебните
правоотношения в МВР, а единствено следа да се прилага при регулиране на трудови правоотношения по КТ. С
разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от НСОРЗ е изключено приложението на наредбата за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация. Следователно
НСОРЗ не следва да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за
които е налице специална правна уредба /в този смисъл решение № 55/07.04.2015
г. по гр. д. № 5169/2014 г. на III г.о., ГК на ВКС; решение № 197/07.10.2019 г.
по гр. д. № 786/2019 г. на IV г.о., ГК на ВКС/.
На държавните служители по служебно правоотношение в МВР,
работещи на смени, се дължи заплащане на извънреден труд до 70 часа на
тримесечие /чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР/, формиран като разлика между
действително отработените часове по график, в т.ч. нощен труд без превръщането
му в дневен, и нормативно определения брой часове за тримесечие,като размерът
на възнаграждението е определен с разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР /50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение/.
За пълнота на изложението следва да се добави и факта, че
се дължи допълнително заплащане на нощния труд /чл. 179, ал. 1 от ЗМВР/, като
размерът на възнаграждението се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи /чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/. В този смисъл за полагания от служителите на
МВР извънреден и нощен труд е налице изчерпателна специална нормативна уредба,
поради което не може да се приеме наличието на празнота в нормативната база, нуждаеща
се от запълване със субсидиарно прилагане на други нормативни актове.
Предвид изложеното претенцията на ищеца за преобразуване
на положения от него нощен труд в дневен и за осъждане на ответника по делото
да му заплати възнаграждение за извънреден труд вследствие горното
преобразуване е неоснователна и подлежи изцяло на отхвърляне. Искът за
обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД е акцесорен по отношение
на иска за главното вземане, поради което също подлежи изцяло на отхвърляне (изложените
по-горе мотиви са съобразени с актуалната практика на Д.кия окръжен съд –
решение № 155 от 06.07.2020 г. по в. гр. дело № 888/2019 г.).
На основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 от ГПК на ответника са дължими сторените от него разноски както следва:
50 лева за внесен депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение
във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 25 от НЗПП, съобразно правната и фактическа
сложност на делото.
Водим от горното, Д.кият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.К.С. с ЕГН **********
***, чрез упълномощения адвокат Х.Х. ***, срещу Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Д., с административен адрес
гр. Д., ***, представлявана от ***, искове за заплащането на следните суми: 1) 1 836,81 лв. /хиляда осемстотин тридесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.01.2017
г. – 13.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху
цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането; 2) 199,72 лв. /сто деветдесет и девет лева
и седемдесет и две стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главното задължение за периода 01.01.2017
г. – 13.06.2019 г.
ОСЪЖДА С.К.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Д., с
административен адрес гр. Д., ****, представлявана от ***, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща сторените по делото
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: