Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/………02.2018
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Габриела Димитрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 134 по описа на ВОС
за 2018 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 71703/07.12.2017г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК …….., със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.В.”,
№ …, В.Т. – Г, чрез пълномощника му адв. Н.Г.
срещу Решение № 4691 от
16.11.2017г., постановено по гр.дело № 10928/2017г. на Варненския районен съд,
25 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че М.Х.Б.,
ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК ………….., със седалище и адрес на
управление гр.В., В.Т. – Г“, бул. “В.В.“ № 258 СУМАТА от 3 037.67/три хиляди тридесет и
седем лева и шестдесет и четири ст./
лева, начислена за периода 15.11.2015г. до 14.11.2016г. по
фактура №**********/17.07.2017г.
за клиентски №********** и абонатен
№********** с адрес на потребление гр.Варна, ул.”Райно Попович”
14,ап.4, на основание чл.124,ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а
предявения иск за неоснователен. Отправеното искане е да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно
– деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се
присъдят направените по делото разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството
пред
ВРС е образувано по иск на М.Х.Б., ЕГН **********
с адрес *** срещу „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ………
със седалище и адрес на управление гр.В., В.Т. – Г“, бул.“В.В.“ №…, за приемане
за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в общ размер 3 037.67/три хиляди тридесет и
седем лева и шестдесет и четири ст./
лева, начислена за периода 15.11.2015г. до 14.11.2016г.
по фактура №**********/17.07.2017г. за клиентски №********** и абонатен №**********, с адрес на потребление
гр.Варна, ул.”Райно Попович” 14,ап.4, на основание чл.124,ал.1 ГПК.
Ищецът
твърди, че не е страна по договор за покупко-продажба на ел. енергия за
посочения обект на потребление. През периода на корекцията е заплащал дължимата
ел. енергия. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за
извършване на корекцията, не е изпълнено задължението на ответното дружество и
свързаното с него „Енерго-про мрежи” АД за извършване на периодични проверки,
не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството
електроенергия посочено в корекционната справка, периода на извършената
корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на
предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва
иска като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че
страните са обвързани от договор продажба на ел. енергия.Твърди се, че
процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната
електрическа енергия в размер на 21 221 квтч и се дължала от ищеца на
основание чл. 50 ПИКЕЕ вр.чл.200,ал.1, пр. 1 ЗЗД. Твърди се, че на 14.11.2016г.
била извършена техническа проверка на СТИ в обекта на ищеца. За извършената
проверка бил съставен КП №1102551, в който било отбелязано,че по
време на проверката били отчетени следните показания: 1.8.1 - 18301; 1.8.2. –
42915; 1.8.3. -21221; 1.8.0. -82438. Демонтираното СТИ било поставено в
индивидуална опаковка №447141 и изпратено за експертиза в БИМ, където била извършена
метрологична експертиза, обективирана в КП №512/06.07.2017г. Било установено,че
е осъществена намеса в софтуера на електромера и че същият не съответства на
метрологичните характеристики. При софтуерно четене било констатирано наличие
на преминала електроенергия по трета невизуализирана тарифа 1.8.3.- 21 221.7 квтч. Във връзка с тези
констатации „Енерго Про Мрежи”АД съставило становище за начисление на
електрическа енергия от 14.07.2017г., което конкретизирало размера на
оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел.енергия
след прочитане на регистър 1.83. – 21
221 квтч. Твърди се, че при ежемесечно
отчитане на електромера няма как да се установи натрупване на ел.енергия в
невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализаран софтуер, с
който инкасаторите не разполагат.
На 17.07.2017г. била издадена фактура №**********, с която била определена
цената на реално консумираната ел.енергия, на трупана в с крития регистър –
3037.67 лева. Твърди се, че корекцията била извършена в съответствие
с реда, предвиден в ПИКЕЕ, поради което и сумата е дължима.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията между страните
наличието на договорни отношения между тях за доставка на електроенергия за
обект, находящ се в гр.Варна, ул.”Райно Попович” 14, ап.4, клиентски №********** и абонатен №********** .
В КП №1102551 от дата
14.11.2016г. се установява, че на същата дата
служители на „Енерго Про Мрежи„ АД са извършили проверка на и подмяна на
средство за търговско измерване на
абонат с клиентски №********** и абонатен №**********. Електромер с фабричен
№1114021047270426 е демонтиран и изпратен
за експертиза, като показанията му по тарифи
са били : 1.8.1 –018301 ; 1.8.2 –042915; 1.8.3- 021221; 1.8.0-082438.
Съгласно КП
№512/06.07.2017г., издаден от БИМ при софтуерно четене на процесното СТИ е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала енергия на 1.8.3. –0021221.733
квтч, която не е визуализирана на дисплея, като електромерът не
съответства на техническите характеристики.
Със становище от
14.07.2017г. относно КП №512/06.07.2017г. за клиентски №********** и абонатен
№********** е начислено допълнително количество
ел. енергия в размер на 21221 квтч за периода 15.11.2015г. до
14.11.2016г.,като е посочено,че корекцията е извършена на основание чл.50 ПИКЕЕ
и софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество
неотчетена ел.енергия.
Издадена е фактура
№**********/17.07.2017г. с получател М. Х.Б. за обект
абонатен №********** е начислена сумата от общо 3 037.67 лева за количество служебно начислена ел. енергия
в размер на общо 21221 квтч за периода
15.11.2015г. до 14.11.2016г.
По делото е приобщен
протокол, представен от „Енерго Про Мрежи”АД за монтаж на електромер фабричен
№1114021047270426, модел Искра, от който се установява, че същият е бил монтиран
на 17.08.2010г. с нулеви показатели по дневна и
нощна тарифа.
От заключението на
вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, се установява, че електромер
тип МЕ162 с фабричен №1114021047270426 е
преминал първоначална метрологична проверка през 2010г., като метрологична му
годност изтича през 2016г. Отчитането на процесния електромер е двутарифно по
дневна и нощна тарифа / 1.8.1. и 1.8.2/
и абонатът е битов. Другите две тарифи не са предвидени да се използват.
В сумарния регистър се отчита цялото количество ел.енергия, преминало през
електромера. Наличието на данни в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно
вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по –точно
манипулиране на тарифната схема. Количеството ел.енергия от 21221 квтч не е от
редовен отчет и не е изчислено по методиката за корекция на сметка. Това
количество не е остойностено и фактурирано през процесния период 15.11.2015г.
до 14.11.2016г. Остойностената ел.енергия от 21221 квтч във фактура №
№**********/17.07.2017г. е определена в Становище за начисляване на
електрическа енергия от 14.07.2017г., след софтуерно прочитане на регистър
1.8.3., която не е визуализирана при
редовен отчет, като това количество не е от редовен отчет и не е изчислено по
методиката за корекция на сметка.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна
до следните правни изводи:
По
предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а
именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в
справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради
неизправност на средството за търговско измерване, че е извършена проверка
изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и
приети Общи условия методика за корекция на сметката, съответстваща на
доставената и потребена ел. енергия.
Ответното
дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в
сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за коригиране
на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период
при установено посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от ищеца количества ел.енергия. Същите са издадени от Председателя на ДКЕВР
/приети с Решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в
съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал.1, т. 3
от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика
на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем
чл.1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год.,
но отменените текстове следва да намерят приложение, доколкото са действали към
момента на извършване на проверката на електромера на абоната- 14.11.2016г.
По
делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа,
поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
От представените по делото писмени
доказателства - констативни протоколи
и заключението на вещото лице се
установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер са
отчетени показания в регистър 1.8.3 от 21221
кВтч, които не са били визуализирани подобно на другите две тарифи-дневна и
нощна, респективно не са били заплащани от абоната. Натрупаното количество енергия в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно
вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по точно на тарифната
схема.
В хода на производството, ответника не е представил
доказателства, които при условията на пълно
и главно доказване да обосноват извода,че ответното дружество е доставило на ищеца и той е потребил ел.енергия в размер на 21221 кВтч,
съдържащата се в регистър 1.8.3, установена след софтуерното му прочитане. Съда не
кредитира дадените в открито съдебно заседание на 08.11.2017г. пред първа
инстанция разяснения,от вещото лице Б. по приетата СТхЕ, че след като през
скрития регистър е преминала ел. енергия, това означава, че същата е доставена
на абоната, както и че след като процесното СТИ е монтирано с нулеви показатели
на 1-ва и 2-ра тарифа , то без да е посочено в протокола за монтаж , такива са
били показанията и на 3-та тарифа. Тези съждения на вещото лице, не се базират
на доказани по делото факти. Липсват данни за показанията на тарифа 1.8.3 /скрит
регистър/ на електромера към датата му
на монтиране в обекта на ищеца. Съгласно заключението на вещото
лице и констатациите на БИМ, не може да
се приеме за основателно възражението на ответника, че показанията по тарифа
1.8.3 са всъщност показания за ползвана от ищеца дневна и нощна енергия. Начислената стойност на електроенергия само
по показанията, снети от регистър 1.8.3, невизуализиран за потребителя, е
приложена корекция на потребено количество електроенергия за минал период,
несъобразена с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Проверката чрез софтуерен продукт,
дори формално да е извършена в присъствието на абоната или негов представител, какъвто
е настоящия случай, на практика го
лишава от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Следва да се
отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост
на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от
измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален
или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система.Следва да се има предвид, че абоната е битов, а е
отчетена енергия в регистър 1.8.3, без
по делото да са представени данни електромерът му е
отчитал показания за върхова енергия по трета тарифа. В настоящия случай ответника не е доказал кога натрупаната в тарифа 1.8.3
енергия е доставена на абоната.
Поради изложеното,въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 530.00 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4691 от
16.11.2017г., постановено по гр.дело № 10928/2017г. на Варненския районен съд,
25 състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ……….., със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.”
№ …, „В.Т.Г“ ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Б.,
ЕГН : ********** с адрес ***, сумата от 530.00
/петстотин и тридесет/ лева – разноски за настоящата инстанция,
съставляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.