МОТИВИ по НОХД № 3578/2017 г. по описа на СГС, НО, 16 състав
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А.Д.Г. за това, че на 04.12.2015 г.,
в гр. София, Централна ЖП гара, Втори перон - „Запад“, в качеството си на управител
на „М.Г.-14“ ООД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност-извършване на строително- монтажни работи, представляваща източник на
повишена опасност, причинил смъртта на Ц. П.В., ЕГН **********, настъпила на
13.12.2015 г. в гр. София, УМБАЛ „Ц.Й.-И.“ ЕАД, като в нарушение на чл. 14, ал.
1 ЗБУТ не осигурил здравословни и безопасни условия на труд, като в нарушение
на чл. 215н от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване не определил квалифицирано лице, което да контролира
монтирането на скелето, на което се извършвали строително-монтажни работи от В.
и в нарушение на чл. 163а, ал. 1 ЗУТ не назначил технически ръководител на
обекта, който да провери непосредствено преди експлоатация състоянието на
скелето, съгласно изискванията на чл. 88, ал. 1 от НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, вследствие на което било допуснато
в нарушение на чл. 89, т. 1, б. „а“ от същата наредба експлоатация на скеле,
което не отговаря на изискванията на съпроводителната документация на
производителя-I.P.P.I.S. S.r.l., като при монтиране
на скелето били използвани допълнителни материали, които не са от комплекта на
скелето-дървени талпи три броя за оформяне на работна площадка, няколко
квадратни метални профила, заварени за страниците, оформящи работната площадка
и служещи за парапет на долно ниво /височина около 0,60 метра/, като липсвали
елементите, играещи ролята на горен парапет, като нямало монтирани ограничители
за краката на работната площадка - престъпление
по чл.123 ал.1 от НК.
Представителят на СГП
поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установява, че подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние. Моли съда
при индивидуализиране на наказанието да вземе предвид наличието както на
смекчаващи отговорността обстоятелства, така и на отегчаващи такива и да му
наложи наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години, като счита че са
налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и изпълнението на наказанието се
отложи за срок от пет години.
Повереникът на частните обвинители и
граждански ищци П.В., М.В., И.К.В. и И.И.В. – адвокат
Я.М., заявява че обвинението е доказано по несъмнен начин и иска налагане на
наказание лишаване от свобода в максимален размер, а по отношение на четирите
граждански иска срещу подсъдимия иска съдът да ги признае за основателни и
доказани.
Упълномощеният
защитникът на подсъдимия – адвокат В.М., пледира, че в хода на делото не се е
доказала причинно-следствената връзка между действията и бездействията и
настъпилата смърт на пострадалия, поради което моли подсъдимия да бъде
оправдан. Алтернативно предлага при осъдителна присъда да се приложи чл.55 и
чл.66 от НК предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. По
отношение на гражданските искове предлага същите да се отхвърлят, а
алтернативно да се уважат но при много по-малък размер, който да е приемлив за
подсъдимия.
Подсъдимият Г. изразява
убеждението си, че е невинен и иска оправдателна присъда.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид
становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Д.Г. е роден на *** ***, с адрес: гр. София, ж.к. „****”
бл. ********, с българско гражданство, женен, със средно образование, работещ,
неосъждан, с ЕГН *********.
„Г.“ АД /ГБС/ било в обединение с „В.**“ АД и с „Промишлено строителство-Холдинг“
ЕАД в ДЗЗД „Обединение ГБС- Централна гара София“. Последното на 22.08.2013 г.
сключило с Национална компания „Железопътна инфраструктура“ договор за
проектиране и строителство с предмет „Рехабилитация на гаров комплекс Централна
гара София“.
Във връзка с изпълнение на задълженията си по договора ГБС сключило на
09.04.2015 г. договор с подизпълнител, а именно с „М.МТ“ ООД, за
строителство-доставка и монтаж на окачени тавани и стъклени фасади в Блок А, В,
D и Е и доставка и монтаж на окачен таван на 1-ви, 2-ри, 3-ти, челни перони
„Гъба“ на обект: „Рехабилитация на гаров комплекс Централна гара София“.
От своя страна „М.МТ“ ООД на 22.10.2015 г. също сключило за част от дейностите,
които трябвало да извърши по договора си с ГБС, договор с подизпълнител, а
именно с „М.Г.-14“ ООД, чийто управител е подсъдимият А.Г.. Предмет на договора
било извършването на монтаж на метални конструкции, включително и Втори перон-„Запад“,
на Централна ЖП гара, гр. София. Изпълнителят по договора-„М.Г.-14“ ООД,
следвало да изпълни монтажните дейности с осигурени от него инструменти и
работници. Монтажните работи щели да се извършват на височина.
За да се извършат необходимите строително-монтажни работи по сключения
между „М.МТ“ ООД и „М.Г.-14“ ООД, подс. Г. на
неустановена дата през месец ноември 2015 г. се срещнал с Ц. П.В., ЕГН **********,
и му предложил да работи на обекта, за което той се съгласил. Подсъдимият Г.
предложил това и на св. М., който също се съгласил. Освен В., подс.Г. ангажирал и други лица да работят на обекта, за
изпълнение на дейностите по сключения между „М.МТ“ ООД и управляваното от него
дружество- „М.Г.-14“ ООД, съответно свидетелите М., М.,
Г., М., П.. Лицата били канени да работят на обекта или от подс.
Г. или по негова поръка от негов познат - св. Б. или от двамата заедно, като
впоследствие и подс. Г. им заплащал възнаграждение за
извършената работа. С никое от лицата не бил сключен трудов договор.
Подсъдимият не представил Ц. В. за начален инструктаж по безопасност на
труда на длъжностното лице по безопасност и здраве – свидетел В.Г. – служител
на главния изпълнител на обекта „ГБС“ АД. На В. не бил направен и периодичен,
извънреден и ежедневен инструктаж по безопасност на труда.
Тъй като именно подс. Г. е управител на
дружеството, което следвало да извърши СМР по посочения договор, и тъй като той
пряко участвал в намирането на лицата и последващото
заплащане на положения труд, той осъществявал фактически дейност по тяхното
наемане на работа. Поради това и за него, съгласно чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ,
съществувало задължението да им осигури здравословни и безопасни условия на
труд. Подс. Г., като управител на „М.Г.-14“ ООД,
изпълнител по договора с „М.МТ“ ООД и лице, наело на работа други лица,
следвало да назначи, съгласно изискванията на чл. 163а, ал. 1 ЗУТ и технически
ръководител на обекта, което той не направил, въпреки че знаел че следва да го
стори. Освен технически ръководител, той не назначил и бригадир на работниците
от „М.Г. 14“ ООД.
На 04.12.2015 г. В. и свидетелите М. и А. отишли на Централна ЖП гара,
гр. София, където трябвало да се извършват СМР необходими за изпълнение на
сключения между „М.МТ“ ООД и „М.Г.-14“ ООД договор, а именно заваряване на
метални конструкции на покрив на Втори перон-„Запад“.
На този ден работата следвало да се извършва по двойки. По указание на
св. М., на който подс. Г. бил възложил да разпределя
работата на обекта, В. трябвало да извършва строително-монтажните работи,
заедно със св. В..
СМР следвало да се извършват на височина и се изразявали в посоченото
заваряване на метални конструкции на покрив. Съответно и следвало да се
изпълняват върху скеле.
Скелето, върху което щели да се осъществяват СМР, било монтирано няколко
дни преди датата 04.12.2015 г. от В. и свидетелите Ц., М. И А. на Втори
перон-„Запад“, Централна ЖП гара, гр. София. Посочените лица взели частите за
същото от място под навес в ЖП гарата, находящ се
между Централна гара и Х-ви и II-ри челен коловоз, като частите им били
посочени от неустановено по делото лице. Там разглобените части от скелето били
оставени от работници на дружеството негов собственик - „Р.“ ООД. Производител
на същото било италианското дружество I.P.P.I.S.
Скелето било взето и монтирано без знанието на представител на
дружеството, собственик на скелето. Монтажът на същото не било контролирано от
квалифицирано лице, тъй като такова не било определено от подс.
Г.. Съгласно чл. 215н от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работното оборудване подс. Г. следвало да определи
квалифицирано лице, което да контролира монтирането на скелето, което той не
направил, въпреки че знаел, че следва да го стори.
Скелето имало съпроводителна документация, но тя не била поискана, преди
монтажа му от собственика- -„Р.“ ООД и съответно монтажът не отговарял на
съпроводителната му документация. Така при монтиране на скелето след третия
метър то било доправено и надстроено с различни от стандартните елементи. Били
използвани допълнителни материали, които не са от комплекта на скелето-дървени
талпи три броя за оформяне на работна площадка, няколко квадратни метални
профила, заварени за страниците, оформящи работната площадка и служещи за
парапет на долно ниво /височина около 0,60 метра/, като липсвали елементите,
играещи ролята на горен парапет, като нямало монтирани ограничители за краката
на работната площадка.
До доправянето и надстрояването с различни от стандартните елементи на
скелето и непоставянето на елементи от същото се стигнало поради липсата на
определено от подс. Г. квалифицирано лице, което да
контролира монтажа на същото.
Съответно и в нарушение на чл. 89, т. 1, б. „а“ НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи се стигнало до използване на скеле,
което не отговаря на изискванията на съпроводителната документация на
производителя-I.P.P.I.S. S.r.l. Тази експлоатация
станала възможна, тъй като подс. Г. не бил назначил
технически, ръководител на обекта, който, съгласно изискванията на чл. 88, ал.
1 от същата наредба следвало да провери състоянието на скелето непосредствено
преди работата върху същото.
На горната дата-04.12.2015 г. св. В. и В. се качили на въпросното скеле,
като В. осъществявал дейност върху доправената с различни от стандартните
елементи работна площадка от талпи.
В един момент, В. решил да слезе от скелето, за да почине. Тогава той се
опрял на долното перило на скелето /няколко квадратни метални профила, заварени
за страниците/, което се скъсало, поради нестандартния си характер. След това В.
загубил равновесие и паднал от скелето, поради липсата на описаните по-горе
елементи, играещи ролята на горен парапет и липсата на монтирани ограничители
за краката. Поради претърпяната трудова злополука В. бил откаран в УМБАЛ „Ц.Й.-И.“
ЕАД, гр. София.
Вследствие на падането на В. била причинена тежка черепно- мозъчна
травма, с множество травматични и други увреждания-охлузвания и кръвонасядания по главата, челно и дясно слепоочно-теменно,
масивен хематом в дясно, обхващаш клепачите и очната ябълка, контузия на
главния мозък и малкомозъчните полукълба, масивно кръвонасядане в челно-теменно- слепоочната област на меката
черепна покривка, субдурален и субарахноидален
кръвоизливи, счупване на черепния покрив и основа, изразен оток на мозъка с
вклиняване на малкомозъчните сливици в големия отвор,
плеврален излив, оток на
белите дробове, кръв в околосърцевата торбичка, тромбоитна маса в дясна камера, масивно кръвонасядане
по външно- страничната повърхност на дясното бедро, повърхностни охлузвания и кръвонасядания по крайниците. Въпреки проведеното лечение
вследствие на получените увреждания при падането В. развил белодробна тромбоемболия и мозъчна мастна емболия, които причинили
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, довели от своя страна до неговата смърт,
настъпила на 13.12.2015 г. в посоченото болнично заведение.
По доказателствата:
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира приобщените като
доказателства показанията на свидетелите Б.К.Б. /включително в т. 1, л. 18-19 от
ДП/, С.Д.Л. /включително в т. 2, л. 23-24 от ДП/, Е.С.С.,
А.В.М. / включително
в т. 2, л. 27-28 от ДП/, Б.М.А. /включително в т. 2, л. 29-30 ДП/, В.В.В. / включително в т. 2, л. 31-32 ДП/, М.Й.М. /включително в т. 2, л.
33-34 ДП/, Б.А.Ц. / включително в т. 2, л. 35-37 ДП/, В.Н.Г., С.А.П., Б.Г.Д., С.И.И. / включително в т. 2, л. 51-52 ДП/, Б.М.Н., П.Д.П., А.А.Б., А.М.М. / включително в т. 10,
л. 28- 30 ДП/, Х.М.Г. / включително в т. 10, л. 26-27 ДП/, Р.П.П.,
К.С.К. / включително
в т. 10, л. 18-19 ДП/, М.С.С., В.Д., Ц.И. и Б.Д., извършените
експертизи- ГЕ /т. 11, л. 2-6 и т. 3, л. 146-150/, КСТЕ /т. 3, л. 156-167/, СМЕ
/т. 3, л. 2-10/, писмени доказателства.
По аргумент на
противното основание на чл.305, ал.3, изр.2-ро от НПК съдът намира, че не е
необходимо подробно да се анализират горецитираните доказателства и защо следва
да се кредитират, тъй като те са логични и непротиворечиви помежду си в
най-същественото, макар и с отделни противоречия относно незначителни за
предмета на доказването факти.
Всички свидетели са
единодушни, че В. непосредствено преди падането от скелето не е ползвал каска, обезопасително въже или колан и че скелето е било взето от
друго дружество, като се е налагало да бъде доправяно. Те твърдят също, че не
са подписвали трудови договори. Повечето от тях също твърдят, че са имали само
начален инструктаж по безопасност на труда и здраве, направен от служител на
„ГБС“ АД и че впоследствие нито те, нито на Ц. В. е правен инструктаж за
безопасност по време на работата на обекта.
В онази част, където
са налице противоречия съдът кредитира показанията на свидетелите В.В., А.М., Б.А., Б.Ц., Х.Г., А.М. (колеги на починалия,
които са работили непосредствено до него обекта) и С.Л. (главен инспектор в
дирекция „Инспекция по труда“ – гр.София), тъй като същите нямат лична
заинтересованост от изхода на делото, като например да прикрият собствена
отговорност за трудовата злополука, за нарушаване от тях на трудовото
законодателство или правилата за безопасни условия на труд.
В анализа на свидетелските показания
се установява противоречие относно само един единствен съществен факт от
значение за делото, а именно относно това за кое дружество е работил Ц. В. на
строителния обект към датата на трудовата злополука. Това противоречие е
логично предвид факта, че както починалият В., така и останалите общи работници
и заварчици свидетелите А.М., Б.А., М.М., Б.Ц. и В.В. са работили без трудов договор. Поради това по-голямата
част са приемали, че работят за дружество „М.Г.-14“ ООД с управител подсъдимия,
а други мислели, че работят за „К.“ООД или „К.П.Т.“ ЕООД.
Съдът приема за
доказано, че починалият при трудовата злополука Ц. В. и останалите негови
колеги са работили на 04.12.2015г. за дружество „М.Г.-14“ ООД с управител
подсъдимия (видно от Удостоверение от 30.03.2016г. на Агенция по вписванията –
том 2, л.139 ДП), защото по делото безспорно се установява, че всички те са
били наети да работят на обекта от подсъдимият Г., като той им е заплащал
труда.
Според
показанията на св.А.М. именно подсъдимият е неговия „работодател“ и началник“,
макар да не е бил наясно за кое точно дружество работи, но подсъдимият „отговарял
за фирмата“ на обекта и той е набирал работници за обекта, включително и него и
той му оставил телефонния си номер за връзка. От показанията на свидетел Б.А.
се установява, че подсъдимият е взел него и останалите работници да работят на
обекта и когато е станала трудовата злополука той се е представил за
ръководител. Същият освен това им казвал къде да работят. Едва в деня на злополуката
св.М.М. му казал, че работят за дружество „К.“, но
това не се потвърждава нито от писмените доказателства по делото (липсват
трудови договори), нито от показанията на св.Б.Б. –
управител на „К.“ООД, който заявява, че към датата на злополуката неговото
дружество не е извършвало строителна дейност на обекта и той самият е работил
там за дружеството на подсъдимия - „М.Г.-14“ ООД. Самият св.М.М. също признава в разпита си пред съда, че той е бил
заведен да работи на обекта от подсъдимия Г., който му обяснявал, че има
договор за работа на обекта с дружество „М.“ и че неговото дружество има
договор за подизпълнител с „К.П.Т.“ и че св.М. работи за това дружество,
въпреки че той не е подписвал трудов договор с това дружество. Свидетел С.Л. –
главен инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ София, който извършил на
04.12.2015г. и следващите дни проверка на случилата се трудова злополука, също
посочва като „началник“ на загиналия Ц. В. подсъдимия, като на същия съставил
наказателно постановление във връзка с непредставени от подсъдимия тетрадки за
проведен инструктаж на строителните работници. Според този свидетел, при
направено от него поискване именно подсъдимият му отговорил, че няма тетрадки
за направени инструктажи по безопасност и здраве. Твърди, че когато отишъл на
обекта веднага след падането на В. там заварил тримата негови колеги работници,
които му заявили първоначално, че работят за „К.“, а после за „М.Г. 14“ ООД.
Според св.Б.Ц. негови началници били подсъдимият и св.Б.Б.,
като те идвали на обекта всеки ден за около 30 минути и му били платили един
път за положения от него труд. От показанията на свидетел С.П. – технически
ръководител на „М.МТ“ ООД се установява, че той е виждал подсъдимият на обекта
и знае, че той е от „М.Г. 14“ ООД, с което дружество съответно неговото
дружество е имало договор за монтиране на метални конструкции., а преди „М.Г.
14“ ООД да започне работа на обекта неговото дружество е работило с „К.“ООД.
Свидетел Б.Д. – технически ръководител на „М.МТ“ ООД, също заявява, че „В. е
бил от фирмата на подсъдимия“, като последният заедно със св.Б.Б. е идвал на обекта. Според св.В.В.,
за да започне работа на обекта, той разговарял с подсъдимия, само от него той и
Ц. В. получавали възнаграждение, подсъдимият му обяснил, че св.М.М. „им е нещо като бригадир“, не познава лице с име Б.Б.. От друга страна св.В. потвърждава показанията си от
досъдебното производство, приобщени на осн.чл.281,
ал.4, вр.ал.1 от НПК, в които заявява, че той и Ц. В.
били наети на работа от св.Б.Б., който им взел
личните данни и един път е платил на св.В.. От показанията на свидетел Х.Г. се
установява, че той е разтоварял с подсъдимия, за да започне работа на обекта и
последният му е плащал за положения труд. Твърди, че първо постъпил на работа
за „К.“ ООД, а после за „М.Г. 14“ ООД. Мислил свидетел Б.Б.
за съдружник на подсъдимия Г. и не познавал управителя на „К.П.Т.“ ЕООД – С.С.. Според свидетел А.М. пък за извършваната работа им
плащали подсъдимият Г. и свидетел Б.Б., мислил, че
работи за „К.“ ООД, но подсъдимият идвал на обекта им. От показанията на св.Р.П.,
вуйчо на подсъдимия, се установява, че той е работил на същия обект като
заварчик, заедно с Ц. В., че подсъдимият и св.Б. му казали да работи там и подс.Г. му е плащал два пъти за труда.
За да се
отстранят противоречията в свидетелските показания относно този въпрос и да се
прецени коя част от тях да се кредитира и коя не, съдът ги обсъди в съвкупност
с писмените доказателства и доказателствени средства
и с заключенията на двете съдебно-графически експертизи.
Изводът, че
подсъдимият като управител на „М.Г. 14“ ООД е бил работодател на Ц. В. се
потвърждава от писмените доказателства – данъчна фактура
№**********/16.12.2015г. от „М.Г. 14“ ООД като доставчик към „М.МТ“ ООД
комплект с акт образец 19 за изпълнени СМР на обект „Рехабилитация на Централна
гара – София – Перон 2“ (том 5, л.4 от ДП) и междинен протокол за разплащане на
монтажни работи към 1.12.2015г. по образец 19, в който възложител е „ГБС“ АД, изпълнител „М.МТ“ ООД
и подизпълнител „М.Г. 14“ (том 5, л.5 от ДП).
Освен това от
заключението на Съдебно графическата експертиза в т.11, л.2-6 от ДП, което
съдът кредитира, безспорно се установява, че подписите в графа „изпълнител“ в
Договор за подизпълнител на СМР на „Централна гара“, гр.София от 25.10.2015 г.
между „М.Г. 14“ ООД, като възложител и „К.П.Т.“ ЕООД, като изпълнител и Приложения
№1 и №2 към договора не са положени от С.С. като
управител на „К.П.Т.“ ЕООД, т.е. няма законосъобразно сключен договор. Този
извод се потвърждава и от заключението на Съдебно графическата експертиза в т.3,
л.146-150 от ДП, което съдът също кредитира.
На следващо
място от Справка за приети и отхвърлени Уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса
на труда с вх.№22388153516790/04.12.2015г. на НАП се установява, че регистрацията
в НАП на трудови договори между „К.П.Т.“
ЕООД и починалия Ц. В., както и свидетелите А.М., Б.А. и В.В.
е направена на 04.12.2015 г., но след часа на трудовата злополука на Ц. В.
около 10.00 часа сутринта на 04.12.2015г., а именно в 13:28:21 часа – том 2, л.58 от ДП.
От свидетелските
показания на С.И. (счетоводител на „К.Т.“ ЕООД и упълномощена от управителя му С.С. да го представлява пред държавната администрация) и
приложения трудов договор №002/03.12.2015г. между „К.Т.д“ ЕООД и Ц. В. се
установява, че последният, както и останалите работници - свидетелите А.М., Б.А.
и В.В., не са подписвали трудови договори и в този
смисъл няма сключен трудов договор. Нещо повече, установява се, че това
дружество не е имало свои работници и че то не е имало стокодокументален
оборот, за да се осъществи реално някаква данъчно осигурителна дейност, поради
което св.И. е пускала „нулеви“ СД по ЗДДС за периода от октомври до декември
2015 г.
От показанията
на свидетелите М.С. (дъщеря на С.) и свидетел К.К.
(много близък негов приятел) се установява, че С. е развивал търговска дейност
свързана с горива, но не и със строителство и че към периода, в който е бил
сключен Договор за подизпълнител на СМР на „Централна гара“, гр.София от
25.10.2015 г. между „М.Г. 14“ ООД, като възложител и „К.Т.“ ЕООД, като
изпълнител, той вече е бил тежко болен, като често му се е налагало да влиза за
лечение в болница за продължителни периоди от време.
Видно от
представено писмо от изп.директор на „М.МТ“ ООД
вх.№2164/29.02.2016 г. това дружество не е имало договорни отношения с „К.Т.“
ЕООД, като негов подизпълнител – том 5, л.3 от ДП.
От Рамков
договор за изпълнение на СМР от 07.07.2015г. между
„ГБС“ АД и „К.“ ЕООД (том 4, л.247 ДП) се установява, че действително „К.“ ЕООД
с управител Б.Б. е осъществявала дейност като пряк подизпълнител
на „ГБС“ АД в района на Централна гара София, но не точно на същото място,
където е загинал Ц. В.. Въпреки че са били изискани документи никой от другите
участници в ремонта не е предоставил документи, уреждащи отношенията между „К.“
ЕООД и другите участници в строителния процес за този подобект за датата
04.12.2015г.
И на последно
място, но не и по значение, по делото безспорно е установено, че дружество „М.Г.
14“ ООД е осъществявало СМР на процесния обект от
приложения в т.5, л.82 ДП Договор за изпълнение на СМР на обект „Централна
гара“ гр. София от 22.10.2015 г. между „М.МТ“ ООД и „М.Г. 14“ ООД и Приложение
№2 – Съвместно споразумение по чл.18 от Закона за Здравословни и безопасни
условия на труд (т.5, л.86 ДП).
При анализа поотделно и в съвкупност
на горецитираните свидетелски показания, писмени
доказателства и заключения на съдебно-графически експертизи съдът стига до
несъмнен и категоричен извод, че е доказано, че към момента на трудовата
злополука – 04.12.2015 г., починалия Ц. В. е работил за „М.Г. 14“ ООД с
управител подсъдимия.
В подкрепа на
изложената фактическа обстановка са и присъединените към делото по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства: Протокол за оглед от 04.12.2015г. /т.1,
л.6 ДП/, фотоалбум към протокола за оглед /т.2, л.88 ДП/, Протокол за извършена
проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ София на 04.12.2015г. /т.2, л.96 ДП/,
Акт за спиране от 4.12.2015г. /т.2, л.114 ДП/, Книга за инструктаж по
безопасност и здраве /т.4, л.280 ДП/, Рамков договор за изпълнение на СМР между
„ГБС“АД и „К.“ ЕООД от 07.07.2015 г. /т.4, л.247 ДП/,
Договор за изпълнение на СМР на обект „Централна гара“ гр. София от 22.10.2015
г. между „М.МТ“ ООД и „М.Г. 14“ ООД / т.5, л.82 ДП/ и Приложение №2 – Съвместно споразумение по чл.18 от
Закона за Здравословни и безопасни условия на труд (т.5, л.86 ДП), Фактура от „М.МТ“
към „М.Г. – 14“ ООД за заплащане на услуга по акт образец 19 от 01.012.2015г.
/т.5, л.5 ДП/, Междинен протокол за разплащане на монтажни работи към
01.12.2015г. /т.5, л.5 ДП/, справка за съдимост и други.
От Книга за
инструктаж по безопасност и здраве (Начален инструктаж) /т.4, л.280 ДП / се
установява, че Ц. В. не е получил начален инструктаж по безопасност на труда от
длъжностното лице по безопасност и здраве – свидетел В.Г. – служител на главния
изпълнител на обекта „ГБС“ АД. По делото липсват писмени документи, от които да
се установява на загиналия работник да е правен периодичен, извънреден или
ежедневен инструктаж, а такъв според останалите работници, разпитани като
свидетели не им е бил правен.
Съдът частично кредитира
заключението на комплексната съдебно-строителна и техническа експертиза (том 3,
л.165-167 ДП). От него се установява, че на 04.12.2015г. Ц. В. и останалите
работници са използвали метално скеле
тип ИПИС с артикулен номер № 548. Скелето е
инвентарно, стандартно закупено от производител с надлежно оформени инструкции
за монтаж и експлоатация. Монтирано по този начин скелето не може да служи за изпълнение на СМР защото не е нивелирано,
не е укрепено, не е изпълнено със елементите от комплекта осигуряващи
безопасност и сигурност на работника качил се върху него и изпълняващ заваръчни
дейности. Ползването му е опасно и е недопустимо да се разрешава работа от него.
Въз основа на
приложения към делото сертификат /Паспорт/
на производителя, приложения снимков материал, както и показанията на свидетеля
Б.М.Н., експертите правят обоснован извод, че скелето не е монтирано и укрепено съгласно изискванията на
производителя и действащото законодателство в тази област, а некачественото изпълнение на предпазния
парапет от нестандартни елементи и скъсването на заварката е основната причина за
възникване на произшествието.
За разрешаване ползването на скелето пряко
отговарят техническият ръководител и бригадира (от представените документи не
може да се направи еднозначно заключение техническия ръководител и бригадир на
кое юридическо лице са отговорни). Предвид сложността на обекта и наличието на
много строители и подизпълнители основна роля по координираното осъществяване
на мерките по ЗБУТ с цел защита на работещите и предотвратяване на трудови
злополуки има Координатора по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на
строителството (за такъв е посочена инж. В.Б.Д. съгласно писмо изх. №
ТРТ-И529-25.04.2016 г.), което задължение според вещите лица очевидно не е
изпълнил.
Съдът не кредитира експертизата
единствено в частта, в която вещите лица правят правни изводи, което е извън
тяхната компетентност, в останалата му част съдът приема заключението като
компетентно, обективно и подробно отговарящо на поставените задачи.
От заключението на
СМЕ на труп /т.3, л.11-10/ се установява, че непосредствената причина за
смъртта на Ц. В. са острата дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, развили
се вследствие белодробна тромбемболия и микроскопски
доказана белодробна и мозъчна мастна емболия. Констатираните при огледа и
аутопсията травматични увреждания са следните: тежка черепно- мозъчна травма, с
множество травматични и други увреждания-охлузвания и кръвонасядания
по главата, челно и дясно слепоочно-теменно, масивен хематом в дясно, обхващаш
клепачите и очната ябълка, контузия на главния мозък и малкомозъчните
полукълба, масивно кръвонасядане в челно-теменно-
слепоочната област на меката черепна покривка, субдурален
и субарахноидален кръвоизливи, счупване на черепния
покрив и основа, изразен оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните
сливици в големия отвор, плеврален излив, оток на белите дробове, кръв в околосърцевата
торбичка, тромбоитна маса в дясна камера, масивно кръвонасядане по външно- страничната повърхност на дясното
бедро, повърхностни охлузвания и кръвонасядания по
крайниците. Те са прижизнени и позволяват да са
получени при силен удар в твърда повърхност при падане от високо, което в
съчетание с наличната медицинска документация и предварителни сведения,
обуславя пряка причинно-следствена връзка между височинната травма и настъпилия
смъртен изход.
От правна страна:
При така възприетата фактическа
обстановка съдът счете за безспорно доказано, че с деянието си
подсъдимият А.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.123, ал.1 от НК.
Непосредствен обект
на престъплението по чл.123, ал.1 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкия
живот. Предмет на тези отношения е правото на живот.
От обективна страна – На 04.12.2015 г., в гр. София, Централна ЖП
гара, Втори перон - „Запад“, в качеството си на управител на „М.Г.-14“ ООД,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-извършване на
строително-монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност,
причинил смъртта на Ц. П.В., ЕГН **********, настъпила на 13.12.2015 г. в гр.
София, УМБАЛ „Ц.Й.-И.“ ЕАД, като в нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗБУТ не
осигурил здравословни и безопасни условия на труд, като в нарушение на чл.
215н от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване не определил квалифицирано лице, което да контролира монтирането
на скелето, на което се извършвали строително-монтажни работи от В. и в
нарушение на чл. 163а, ал. 1 ЗУТ не назначил технически ръководител на
обекта, който да провери непосредствено преди експлоатация състоянието на
скелето, съгласно изискванията на чл. 88, ал. 1 от НАРЕДБА № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, вследствие на което било
допуснато в нарушение на чл. 89, т. 1, б. „а“ от същата наредба експлоатация
на скеле, което не отговаря на изискванията на съпроводителната документация на
производителя-I.P.P.I.S. S.r.l., като при
монтиране на скелето били използвани допълнителни материали, които не са от
комплекта на скелето-дървени талпи три броя за оформяне на работна
площадка, няколко квадратни метални профила, заварени за страниците, оформящи
работната площадка и служещи за парапет на долно ниво /височина около 0,60
метра/, като липсвали елементите, играещи ролята на горен парапет, като нямало
монтирани ограничители за краката на работната площадка.
За настоящият
съдебен състав безспорно беше доказано, че подсъдимият, в качеството му на
управител на „М.Г. – 14“ ООД, е имал сключен договор за СМР на процесния обект с „М.МТ“ ООД към инкриминирания момент (Договор
за изпълнение на СМР на обект „Централна гара“ гр. София от 22.10.2015 г. между
„М.МТ“ ООД и „М.Г. 14“ ООД / т.5, л.82 ДП/ и Приложение №2 – Съвместно
споразумение по чл.18 от Закона за Здравословни и безопасни условия на труд
(т.5, л.86 ДП)). Договорът за строителство, като вид договор за изработка
(чл.258 и следв. ЗЗД), притежава основаните правни
белези на последния, но и допълнителни особености, налагащи и специфично
проявление на задълженията на възложителя и изпълнителя – строител. Макар в
действащото ни право да липсва легална дефиниция на договора за изпълнение на
строеж, той е изрично регламентиран в чл.157, ал.1 ЗУТ и чл.163, ал.1 ЗУТ, а
правната теория и съдебна практика го определят като възмезден, неформален,
каузален, консенсуален, с продължително изпълнение и
двустранен. Последното означава, че породените със сключването му задължения са
и за двете страни. Този договор има алеаторен
характер.
Във връзка с
изпълнението на задълженията си по горецитирания
договор за изпълнение на СМР, в нарушение на трудовото законодателство,
подсъдимият наел на работа на процесния обект Ц. В.. Същият
е действал по отношение на В. като работодател по смисъла на Параграф, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Нарушението му на трудовото законодателство се състояло в това, че той не е сключил трудов договор с В., а
впоследствие се е опитал да избегне отговорност, като представи за работодател
на В. „К.П.Т.“ ЕООД с управител С.С.. Впоследствие
съществуването на трудовото правоотношение може да се обяви по реда на чл.405а
от КТ.
На процесния обект – Централна жп гара София, Втори перон –
Запад, са действали при осъществявания ремонт и строителство няколко субекти с
различни качества:
Строител е физическо
или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи
необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя
изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа (чл. 163, ал. 1 ЗУТ). Задълженията на строителя по осигуряване изискванията на ЗБУТ са записани
в чл. 16 на Наредба № 2 за МИЗБУТИСМР. Строител е ДЗЗД Обединение
„ГБС-Централна гара София” в чийто състав са „Г.” АД и „В.**АД.
Подизпълнители, където
е станала трудовата злополука са „М.МТ” ООД и „М.Г. 14” ООД. Съгласно чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 2 за МИЗБУТИСМР подизпълнителите съгласуват своите действия
за осигуряване на ЗБУТ със строителя, който ги е наел. Всеки „подизпълнител“ от
цитираните по-горе по веригата се явява като „строител“. Например „Г.” АД няма
договорни отношения с „М.Г. 14” ООД, а такива има само с „М.МТ” ООД, но „М.Г.
14” ООД е подизпълнител спрямо „М.МТ”
ООД.
Проектант е
физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица,
притежаващи необходимата проектантска правоспособност (чл.
162, ал. 1 ЗУТ). Той изготвя план по безопасност и здраве (чл. 9,
ал. 1 Наредба № 2 за МИЗБУТИСМР) и е длъжен да спазва при проектирането
правилата и нормите за ЗБУТ (чл. 5, ал. 1 от ЗЗБУТ).
Консултант е лицето, определено в чл. 166 от ЗУТ, като той също е длъжен да следи за спазване изискванията за ЗБУТ на обекта
(чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ).
Съгласно Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР,
Възложителят поръчва изработване на План за безопасност и здраве, който
задължително трябва да съдържа „схема на местата на строителната площадка, на
които има специфични рискове; както и схема на местата за инсталиране на
повдигателни съоръжения и скелета;“ Съгласно чл. 16 Строителят осигурява
комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. „на подизпълнителите и на лицата,
самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на
изпълняваните от него строежи:“
В чл. 18 е
записано, че „Лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, и
работодателите, лично извършващи трудова дейност на строителната площадка,
спазват изискванията на наредбата с отчитане указанията на координаторите за
безопасност и здраве. (2) Подизпълнителят
съгласува своите действия за осигуряване на ЗБУТ със Строителя, който го е
наел. “
В чл. 21 е записано,
че „При извършване на СМР в условията на действащи или временно спрени от
експлоатация предприятия, цехове или оборудване съответните строители и
работодатели съвместно изработват, утвърждават и при необходимост актуализират
инструкции по безопасност и здраве в съответствие с конкретните условия на
работа.“
Координаторът по
безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа: координира
осъществяването на общите принципи за превантивност и безопасност съгласно
ЗЗБУТ при вземане на технически и/или организационни решения за едновременно
или последователно извършване на етапите и видовете СМР и при оценяване на
необходимата продължителност за извършване на етапите и видовете СМР;
координира осъществяването на изискванията за ЗБУТ от строителя и на плана за
безопасност и здраве, когато такъв се изисква, от строителите и, при
необходимост от защита на работещи, от лицата, самостоятелно упражняващи
трудова дейност; актуализира плана за безопасност и здраве и информацията,
която отчита характеристиките на строежа, съдържа данни за безопасността и
опазване здравето на работещите при отчитане на настъпилите изменения с
напредването на СМР; организира съвместната работа между строителите, в т.ч.
подизпълнителите и включилите се впоследствие в работата строители, на една и
съща строителна площадка, осигурява взаимна информация и координира техните дейностис цел защита на работещите и предотвратяване на
трудовите злополуки и професионални болести, като при необходимост включва в
този процес и лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност; координира
контрола по правилното извършване на СМР; предприема необходимите мерки за
допускане на строителната площадка само на лицата, свързани с осъществяване на
строителството (чл. 11 Наредба № 2 за МИЗБУТИСМР). От приложено по делото писмо
изх. № ТРТ-И529-25.04.2016 г. е видно, че за координатор по БЗ е посочена инж. В.Б.Д..
Няма данни същата да е в трудово правоотношение с възложителя или консултанта.
Представено е само удостоверение за преминато професионално обучение рeг. №342/12.06.2010г., но липсва заповед или друг документ,
който да доказва, че възложителят е определил именно това лице за КБЗ на
посочения обект съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 за МИЗБУТИСМР.
Съгласно
изискванията на чл. 24, ал 1 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3 от 27 юли
1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните
служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със
защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове, всеки
работодател в зависимост от вида и характера на упражняваните дейности, броя на
работниците, условията на труд и рисковите фактори е длъжен да създаде органи
за безопасност и здраве при работа, като назначава или определя едно или повече
длъжностни лица с подходящо образование и квалификация или изгражда
специализирана служба. Тези органи, освен че трябва да са специалисти с
подходящо образование и квалификация, съобразно характера на дейността, да
притежават необходимата теоретична и практическа подготовка, приложими в
предприятието (чл. 3 Наредба № 3), имат функциите да организират и координират
дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; да
консултират и подпомагат работодателя и другите длъжностни лица по прилагане на
изискванията за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при
организиране и осъществяване на трудовата дейност; да контролират от името на
работодателя за спазване на нормите и изискванията на законодателството и за
изпълнението на задълженията на работниците и служителите; да предлагат и
прилагат мерки за въздействие при нарушения на норми и изисквания и при
неизпълнение на определените задължения (чл. 6, ал. 1 от Наредба № 3).
За „Г.” АД такова
лице е В.Г. определен със заповед РД02-00-431А от 02.04.2014, за „М.МТ” ООД е А.Б.
видно от заповед 002 от 04.01.2016г. (преди това Соня С. видно от заповед 002
от 06.01.2015г.), а за дружество „М.Г. 14“ ООД такова длъжностно лице не е било
определено от подсъдимия.
Техническият ръководител
е строителен инженер или строителен техник, който ръководи строителните работи.
Други технически правоспособни лица могат да осъществяват специализирано
техническо ръководство на отделни строителни и монтажни работи съобразно
придобитата им специалност и образователно- квалификационна степен съгласно чл.
163а, ал. 4 от ЗУТ. Техническият ръководител изпълнява и контролира спазването
на изискванията за ЗБУТ; пряко участва при изработването на инструкциите за
безопасност и здраве и ръководи и контролира тяхното прилагане; спазва
изискванията за ЗБУТ към използваните строителни технологии и проекти; провежда
инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него работещи; забранява работа със
строителни машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията
за ЗБУТ; незабавно уведомява преките си ръководители за злополуки и/или аварии
на строителната площадка, строежа, частта от строежа или работните места, за
които отговаря; разпределя работещите по работни места съобразно тяхната
правоспособност, квалификация, знания и опит; контролира планирането и
безопасното извършване на разрушаване на сгради и съоръжения чрез предприемане
на подходящи предпазни мерки, методи и процедури, монтажа и демонтажа на
стоманени или бетонни рамки и техните компоненти, кофражи, готови строителни
елементи или временни опори и подпори, правилното подреждане и съхранение на
строителната площадка на материалите, изделията и оборудването; осигурява
прекратяване на работата и извежда всички лица от строителната площадка,
строежа или съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена
опасност за здравето или живота им или когато са налице условия, при които се
изисква спиране на работа; при отсъствието му от строителната площадка тези
задължения се изпълняват от посочени от него лица с необходимата квалификация;
също така осигурява ред и чистота на работните места и строителните площадки,
за които отговаря, също и координация на работата, когато скелетата,
платформите и люлките се използват от няколко бригади и др. (чл. 26 Наредба № 2
за МИЗБУТИСМР).
В Чл. 88, ал. 1 от
Наредба № 2 за МИЗБУТИСМР е записано, че състоянието
на скелетата, платформите и люлките се проверява от техническия ръководител и
бригадира непосредствено преди тяхната експлоатация и редовно през определени
от строителя интервали. От приложените по делото документи не става ясно на
техническия ръководител и бригадир на кой от изброените юридически лица е
вменено това задължение.
За „Г.” АД такова
лице е Т. П. определен със заповед РД02-00-451 от 17.04.2014г. (в заповедната
книга на строежа № 001 дата на заверка 17.04.2014г. в т. 4 са посочени и инж. П.Д.П.
- също служител на „Г.” АД, както и инж. Б.Т.Г. - изпълнителен директор на „Г.”
АД). За „М.МТ” ООД като технически ръководител, отговорник на обекта със
заповед 16 от 26.06.2014г. е посочен Б.Д.. За дружество „М.Г. 14” ООД се
доказа, че няма определено такова отговорно длъжностно лице - технически
ръководител.
Бригадирът на
производствено звено (бригада): отговаря и следи за спазването на изискванията
за ЗБУТ от работещите от производственото звено (бригада); в отсъствие на
техническия ръководител разпорежда спиране на работата при заплаха за здравето
или живота на работещите; не допуска извършване на СМР от работещи извън
поставените им задачи; отговаря за реда и чистотата в помещенията или
фургоните, които се използват от производственото звено (бригада) за битови
цели (чл. 27 Наредба № 2 за МИЗБУТИСМР).
Съгласно чл. 27 и чл.
28 от ЗЗБУТ в предприятията се учредяват комитети/групи по условия на труд
КУТ/ГУТ. Съгласно чл. 29 от ЗЗБУТ те обсъждат всяко тримесечие цялостната
дейност по опазване на здравето и осигуряване на безопасността и на работещите
и предлагат мерки за подобряването й; извършват проверки по спазване на
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и др.
Всеки работещ е
длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и
безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в
съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции (чл. 33
от ЗЗБУТ). Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им
инструкции са длъжни: да използват правилно машините, апаратите, инструментите,
опасните вещества и материали, транспортните средства и другото работно
оборудване; да използват правилно дадените им лични предпазни средства и
специално работно облекло и след употреба да ги връщат на съответното място за
съхранение; да използват правилно и по предназначение и да не отстраняват,
прекъсват, изключват или променят самоволно средствата за колективна защита и
предпазните устройства, с които са оборудвани машините, апаратите,
инструментите, предприятието или сградата; да информират незабавно работодателя
или съответните длъжностни лица за всяка възникнала обстановка при работа,
която може да представлява непосредствена опасност за тяхното здраве и за
всички неизправности в средствата за колективна защита; да съдействат на
работодателя, на съответните длъжностни лица и/или на представителите на
работещите по безопасност и здраве при работа при изпълнението на мероприятията
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на предписанията,
дадени от контролните органи (чл. 34 от ЗЗБУТ).
На 04.12.2015г. на
обект: Рехабилитация на гаров комплекс - централна жп гара гр. София, подобект:
южна страна на втори перон - западна част около 10:00ч. става инцидент с лицето
Ц. П.В., ЕГН **********, който към този момент е извършвал СМР - заваръчни
работи от подвижно скеле, пада от около 3.5-4.0 м височина и получава
черепно-мозъчна травма.
Към този момент „М.Г.
14” ООД има сключен договор от 22.10.2015г. за изпълнение на СМР на цитирания
обект с „М.МТ” ООД с управител М. Г.К. с предмет „монтаж на метални
конструкции, като материалите са доставка от изпълнителя на обект „Централна
гара” гр. София, част Перони”. В Приложение 2 между Възложителя „М.МТ” ООД и
Изпълнителя „М.Г. 14” ООД са разписани задълженията и отговорностите на
страните по осигуряване на съвместни мероприятия по ЗБУТ съгласно чл. 18 от
ЗЗБУТ, като т. 18 от задълженията на
Изпълнителя е „да работи само с
лица, сключили трудови договори”, а т. 15 от задълженията на Възложителя „М.МТ”
е „да организира постоянен надзор за безопасна работа със строителни скелета,
стълби и подемници”.
От своя страна „М.МТ”
ООД има договор за строителство с „Г.” АД (който е главен изпълнител на обекта
в обединение с „В.**АД в ДЗЗД Обединение „ГБС-Централна гара София”) от
09.04.2015г. с предмет „доставка и монтаж на окачени тавани и стъклени фасади в
блок А, В, D и Е и доставка и монтаж на окачен таван на първи, втори и трети
челни перони и „Гъба” на обект: Рехабилитация на гаров комплекс централна гара
- София”. В Приложение №2 между Възложителя „Г.” АД и Изпълнителя „М.МТ” ООД са
разписани задълженията и отговорностите на страните по осигуряване на съвместни
мероприятия по ЗБУТ съгласно чл. 18 от ЗЗБУТ, като т. 4.12 от задълженията на
Изпълнителя е „да работи само с лица, сключили трудови договори”, а съгласно т.
5.15. задължение на Възложителя ..Г.” АД „да организира постоянен надзор за
безопасна работа със строителни скелета, стълби и подемници
Видно от приложените
съвместни мероприятия по ЗБУТ това задължение е разпределено между „Г.” АД,
подизпълнителя му „М.МТ” ООД и неговия подизпълнител „М.Г. 14” ООД.
Длъжностните лица,
които имат отношение по осигуряване на ЗБУТ на обекта са координаторът по
безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа на Възложителя, органи
за безопасност и здраве при работа (всеки работодател е длъжен да има такъв),
техническия/ите ръководител/и, бригадира/ите, членовете на КУТ/ГУТ (всяко предприятие с персонал над
5 човека трябва да има), всеки който изпълнява СМР. От изложеното е видно, че в
процеса на осигуряване и спазване на ЗБУТ са ангажирани всички участници в
строителството от Възложителя, Строителя, Строителния надзор до обикновения
работник на строежа. За разрешаване ползването на скелето пряко отговарят
техническият ръководител и бригадира (от представените документи не може да се
направи еднозначно заключение техническия ръководител и бригадир на кое
юридическо лице са отговорни). Предвид сложността на обекта и наличието на
много строители и подизпълнители основна роля по координираното осъществяване
на мерките по ЗБУТ с цел защита на работещите и предотвратяване на трудови
злополуки има Координатора по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на
строителството (за такъв е посочена инж. В.Б.Д. съгласно писмо изх. №
ТРТ-И529-25.04.2016 г.).
Съгласно чл. 127, ал.
1, т. 3 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да осигури на работника или
служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото
правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури здравословни и
безопасни условия за труд, но това изискване предполага наличие на възникнало
преди това вече трудово правоотношение. В конкретния случай е нарушена
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, а
именно не са уредени отношенията по предоставяне на работна сила като трудови
правоотношения като не е сключен трудов договор в писмена форма с пострадалия.
В резултат от сключения трудов договор възниква индивидуалното трудово
правоотношение между работника/служителя и работодателя. Когато
работникът/служителят започне да изпълнява задълженията по сключения трудов
договор, тогава започват да действат останалите разпоредби на Кодекса на труда.
В случай, че се работи без сключен писмен трудов договор, се губи закрилата на
трудовите права, която Кодекса на труда предоставя на работещите по трудово
правоотношение лица, а именно права във връзка с осигуряването на здравословните
и безопасни условия на труд. Или с други думи допускането до работа на лица без
сключен трудов договор е изначалното нарушение, а съгласно приетите съвместни
мероприятия по ЗБУТ по чл. 18 от ЗЗБУТ и най-вече императивната норма в Кодекса
на труда е задължение на работодателя наемащ на работа съответното лице, който с
оглед събраните доказателства е „М.Г. 14” ООД, който има задължение по чл.3.2.
от Договор за изпълнение на СМР на обект „Централна гара“ гр.София от
22.10.2015г. между „М.МТ“ ООД и „М.Г. 14“ ООД (т.5, л.82 от ДП) да носи отговорност по безопасност и охрана
на труда и чрез ІІІ, т.4 от Приложение №2 – Съвместно споразумение по чл.18
от Закона за Здравословни и безопасни условия на труд (т.5, л.86 ДП), да осигури спазването на конкретните
условия и изисквания за безопасна работа при изпълнение на СМР, съгласно
Наредба №2 от 22.03.2004г. и на осн.ІІІ, т.15 и т.18
от същото приложение, да определи длъжностно лице за безопасност и здраве по
наредба№3 за обекта и да работи само с лица сключили трудови договори.
Условията за
задължително застраховане са записани в чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1
от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
"трудова злополука", което в КИД „строителство“ е задължително.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействия,
които са елемент от упражняването на правно регламентирана дейност-извършване
на строително-монтажни работи – монтаж на метални конструкции, представляваща
източник на повишена опасност. Осъществяването на тази дейност има
професионален характер. Подсъдимият в процесния
случай чрез бездействие е допуснал строително монтажни работи /работа на скеле
и заваряване/ в нарушение на строителните правила и нормативи техническите и
технологичните изисквания изброени в следните разпоредби:
- Чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд: „Юридическите и физическите лица, които
самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват
работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа,
както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са
длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи,
свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица,
които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения,
площадки или места.“
Подсъдимият не е
осигурил здравословни и безопасни условия на труд.
- Чл.215 н от Наредба № 7 от 23 септември
1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване: „Скелета се
монтират, демонтират или значително преправят под контрола на определено от
работодателя квалифицирано лице и от работещи, които са получили подходящо
специализирано обучение по отношение на:
1. разчитане на плана
за монтиране, демонтиране или реконструкция на съответното скеле;
2. безопасността по
време на монтажа, демонтажа или реконструкцията на съответното скеле;
3. мерките за
предотвратяване на риска от падане на лица или предмети;
4. мерките за
безопасност при влошаване на климатичните условия, което може да окаже
неблагоприятно въздействие върху сигурността на съответното скеле;
5. допустимите
натоварвания;
6. рисковете, които
могат да възникнат вследствие на работите по монтиране, демонтиране или
реконструкция на скелето.
(2) Квалифицираното
лице и съответните работещи по ал. 1 се ръководят от плана по чл. 215к, ал. 1,
както и от включените в него инструкции.“
Подсъдимият не е
назначил квалифицирано лице, под чийто контрол работниците, включително В. да
монтират и преравят скелето, нито са се ръководили от плана и инструкциите за
скелето.
- Чл.163а, ал.1 от Закона за устройство на
териториите: „Строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически
правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите.“
Съгласно ал.2 на чл.163а от ЗУТ „Технически правоспособни са лицата, получили
дипломи от акредитирано висше училище с квалификация "строителен инженер",
"инженер" или "архитект", както и
лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита
професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и
"Техника".“ Алинея 3 на същия
член предвижда, че „Техническият ръководител е строителен инженер, архитект или
строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнение на
отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5, а за строежите по чл. 14, ал. 2 от
Закона за Камарата на строителите - и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл.
169б, ал. 1. Други технически правоспособни лица по ал. 2 могат да осъществяват
специализирано техническо ръководство на отделни строителни и монтажни работи
съобразно придобитата им специалност и образователно-квалификационна степен.“
Подсъдимият не е
назначил технически ръководител.
-
Чл.88, ал.1 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи: „Състоянието на скелетата, платформите и
люлките се проверява от техническия ръководител и бригадира
непосредствено преди тяхната експлоатация и редовно през определени от
строителя интервали.“
-
Чл.89, ал.1, т.А от същата наредба: „Не се допуска: използване на скелета,
платформи и люлки, когато: а) не отговарят на изискванията на съпроводителната
документация на производителя или на проекта или не са укрепени (анкерирани) към сградата или съоръжението;“
Като не изпълнил
задължението си да назначи технически ръководител, той допуснал състоянието на
скелето, на което работил Ц. В. да не бъде проверено от компетентно длъжностно
лице и съответно допуснал при монтиране на скелето неговите подчинени
работници, включително Ц. В., да използват допълнителни материали, които не са
от комплекта на скелето - дървени талпи три броя за оформяне на работна
площадка, няколко квадратни метални профила, заварени за страниците, оформящи
работната площадка и служещи за парапет на долно ниво /височина около 0,60
метра/, като липсвали елементите, играещи ролята на горен парапет, като нямало
монтирани ограничители за краката на работната площадка
Подсъдимият
е допуснал пострадалият да работи на обекта, като тези дейности представляват
извършване на занятие представляващо източник на повишена опасност /строително
монтажна дейност/.
По
този начин подсъдимият Г. е причинил смъртта на Ц. В. поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност
представляваща източник на повишена опасност - строително монтажна
дейност, като причинената на пострадалия смърт е в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с горепосочените действията на подсъдимия.
При
спазване на горепосочените правни разпоредби трудовата злополука е можело да
бъде избегната.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината
непредпазливост, във вида на небрежност - подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Подсъдимият е бил нормативно задължен да се съобрази със специалните
правила - цитираните по-горе текстове, да предвиди до какви общественоопасни
последици ще доведат неговите действия и бездействия, но не го е направил
поради немарливо изпълнение. Подсъдимият е нарушил нормативните изисквания
по безопасност на труда и по този начин са възникнали напълно предвидими
за него общественоопасни последици от извършеното от него деяние.
Относно определянето и
индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия съдът взе предвид следното:
Съставът, по който е обвинен и
признат за виновен подсъдимият,
систематически е разположен в гл.
ІI “Престъпления”, раздел I от особената част на НК.
За извършеното по
непредпазливост престъпление чл.123, ал.1 от НК към датата на деянието (04.12.2015г.)
законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
При
определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода” за деянието съдът
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че той е неосъждани
/реабилитиран по право на осн.чл.88а, ал.2 от НК/.
Няма отегчаващи
отговорността обстоятелства.
При това
положение размерът на наказанието лишаване от свобода следва да се определи при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства между минимума и средата на
предвиденото в закона.
С
оглед изложеното съдът счита, че на основание чл. 54 от НК подсъдимият следва
да бъде осъден на две години „лишаване от свобода”.
Налице
са
основанията за отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода” по реда на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер (реабилитиран по право на осн.чл.88а, ал.2 от НК), наложеното наказание е две години
„лишаване от свобода”, като съдът намира, че поправянето на подсъдимия не
налага ефективно изтърпяване на това наказание, като целите по чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати чрез отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от пет години, считано от влизането на
присъдата в сила.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ
ИСКОВЕ:
Относно
основателността на предявените граждански искове по чл.45 от ЗЗД, с оглед
признаването на подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, съдът
счете, че предявените граждански искове са доказани по основание, тъй като съставомерните за престъплението по чл.123, ал.1 НК факти
обуславят основателността на исковете. Следователно налице са предпоставките на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия за извършения
от него деликт – деянията на подсъдимия са противоправни и виновни и е доказана причинно-следствената
връзка между деянията и настъпилите вреди.
Съдът намира така
предявените искове за основателни и доказани по размер частично. Доказателства
за преживените болки и страдания, стрес, рязка негативна промяна в начина на живот
и социалното положение, включително болнично лечение се съдържат в свидетелските
показания на Ц.И. и Б.Д..
По справедливост на осн.чл.52 от ЗЗД подсъдимия А.Д.Г. следва да бъде осъден да
заплати на И.И.В. на осн.чл.45
от ЗЗД сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на причиняване на вредата до окончателното изплащане на
главницата, като за разликата до 200 000 лева отхвърля гражданския иск. Осъжда подсъдимият
А.Д.Г. да заплати държавна такса върху уважения размер от гражданския иск в
размер 2800 лева.
По справедливост на осн.чл.52 от ЗЗД подсъдимия А.Д.Г. следва да бъде осъден да
заплати на И.К.В. на осн.чл.45 от ЗЗД сумата от 70
000 /седемдесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на причиняване на вредата до окончателното изплащане на
главницата, като за разликата до 200 000 лева ОТХВЪРЛЯ гражданския иск. Осъжда подсъдимият А.Д.Г. да заплати държавна такса
върху уважения размер от гражданския иск в размер 2800 лева.
По справедливост на осн.чл.52 от ЗЗД подсъдимия А.Д.Г. следва да бъде осъден да
заплати на М.Ц.В. на осн.чл.45 от ЗЗД сумата от 50
000 /петдесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на причиняване на вредата до окончателното изплащане на
главницата, като за разликата до 200 000 лева ОТХВЪРЛЯ гражданския иск. Осъжда подсъдимият А.Д.Г. да заплати държавна
такса върху уважения размер от гражданския иск в размер 2000 лева.
По справедливост на осн.чл.52 от ЗЗД подсъдимия А.Д.Г. следва да бъде осъден да
заплати на П.Ц.В. на осн.чл.45 от ЗЗД сумата от 50
000 /петдесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на причиняване на вредата до окончателното изплащане на
главницата, като за разликата до 200 000 лева ОТХВЪРЛЯ гражданския иск. Осъжда подсъдимият
А.Д.Г. да заплати държавна такса върху уважения размер от гражданския иск в
размер 2000 лева.
На осн.чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А.Д.Г. следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на частните обвинители и граждански ищци И.И.В., И.К.В., М.Ц.В. и П.Ц.В. направените от тях разноски
за възнаграждение на повереник Я.М. в размер ОБЩО
5000 лева, както и 5 лв. за служебно издаване на всеки изпълнителен лист на осн.чл.190, ал.2 от НПК.
На осн.чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимият А.Д.Г. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СДВР направените по делото разноски в размер 930.34 лева и да заплати по сметка
на СГС направените по делото разноски в размер 130 лева, както и 5 лв. за
служебно издаване на всеки изпълнителен лист на осн.чл.190,
ал.2 от НПК.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: