№ 148
гр. Русе, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20224501000242 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по въззивно обжалване – глава ХХ от ГПК.
Ц. Ц. Ц. ЕГН ********** ******* и Р. Ц. В. ЕГН ********** *******
чрез адвокат Б. Б. съдебен адрес ***** подават въззивна жалба срещу
решение № 485 от 20.04.2022г. по гр. д. № 5553/2021г. на Русенски районен
съд. Жалбоподателите не са доволни от решението на районния съд, считат
същото за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Молят
окръжния съд да постановите решение, с което да отмени обжалваното
решение № 485/20.04.2022 г. на PC - Русе и вместо него да постанови друго, с
което да уважите изцяло предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД и да прогласи нищожността на Договор за продажба на дружествен
дял по реда на чл. 129 ал. 1 от ТЗ от 02.10.2019 г., сключен между бащата на
жалбоподателите Ц. Ц. К., б.ж. на гр. Русе, починал на *** в качеството на
продавач, и ответника Х. Ц. Ц. ЕГН ********** *******, като купувач, на 100
дружествени дяла, всеки с номинална стойност от 50 лв., представляващи 100
1
% от капитала на “Ц. Ц. К.“ ЕООД, ЕИК *********, поради накърняване на
добрите нрави, произтичащо от нееквивалентност на престациите, както и да
присъди направените по делото разноски. В условията на евентуалност, в
случай, че искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е
неоснователен, жалбоподателите молят окръжния съд да уважи иска да бъде
признато за установено по отношение на Х. Ц. Ц., ЕГН **********, от ***, че
Договор за продажба на дружествен дял по реда на чл. 129 ал. 1 от ТЗ от
02.10.2019 г., сключен между бащата на жалбоподателите Ц. Ц. К., б.ж. на
гр.Русе, починал на *** в качеството на продавач, и ответника Х. Ц. Ц., като
купувач, на 100 дружествени дяла, всеки с номинална стойност от 50 лв.,
представляващи 100% от капитала на “Ц. Ц. К.“ ЕООД, ЕИК *********, е
нищожен, като привиден, тъй като купувачът не е заплатил цената по
сделката и страните по нея не са искали да бъдат обвързани с договор за
покупко-продажба, а са прикрили договор за дарение, както и да присъди
направените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежни страни по
делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд.
След указание от районния съдия жалбоподателите са внесли държавна такса
по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна -
съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите
приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата страна. Постъпил е писмен
отговор от адвокат В. Д. и адвокат Н. М. пълномощници на Х. Ц. Ц. живущ в
*******, че въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е
допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция с
присъждане на разноските.
Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение,
доказателствата по делото и доводите на страните и установи следното:
Търговско дружество „Ц. Ц. К.“ ЕООД ЕИК ********* с капитал 5000
лв. е било учредено от Ц. Ц. К. на 20.10.2014 г. Едноличният собственик на
капитала е бил и управител на дружеството. На 08.10.2019 г. в търговския
регистър е вписано прехвърляне на дружествен дял от Ц. Ц. К. на
правоприемник Х. Ц. Ц.. Вписана е и дата, на която е възникнало
2
основанието за прехвърляне на дружествен дял: 02.10.2019 г. На тази дата е
сключен договор за продажба на дружествен дял, по силата на който Ц. Ц. К.
продал на Х. Ц. Ц. 100% от дружествените дялове, формиращи основния
капитал 5000 лв., разпределен на 100 дяла по 50 лв. на търговско дружество
„Ц. Ц. К.“ ЕООД ЕИК ********* за сумата 5000 лв., изплатена изцяло и в
брой от купувача на продавача в деня на подписване на договора.
Съдържанието на договора и подписите на лицата са удостоверени от
нотариус рег. № 212 РС Варна. Сделката е предшествана от решение на Ц. Ц.
К. едноличен собственик на капитала на „Ц. Ц. К.“ ЕООД от 2.10.2019г. да
бъде извършена продажба на дяловете на Х. Ц. Ц. за сумата 5000лв. Ц. Ц. К. е
подал молба до себе си като едноличен собственик на капитала на
дружеството да се оттегли от управлението. Х. Ц. Ц. на 15.09.2019 г. е подал
молба до „Ц. Ц. К.“ ЕООД да закупи дружествените дялове.
Ц. Ц. К. е починал на ***** Негови законни наследници са пълнолетните
му синове и дъщери – страни по настоящото дело: Ц. Ц. Ц., Р. Ц. В. – деца от
първия брак и Х. Ц. Ц. – дете от втория брак. На 25.02.2020г. нотариус рег. №
680РС Попово обявява саморъчно завещание от 9.10.2019г., с което Ц. Ц. К.
завещава цялото си имущество на Х. Ц. Ц. и прави този свой син единствен
наследник.
Главният иск е съдът да прогласи нищожността на договор за продажба
на дружествен дял от 02.10.2019 г. поради накърняване на добрите нрави,
произтичащо от нееквивалентност на престациите, на основание чл.26 ал.1
пр.3 от ЗЗД. Съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че стойността
на чистия актив на дружеството към 2.10.2019г. е 270000 лв. Следователно с
договора за прехвърляне на дружествен дял е уговорена цена, която е 54 пъти
по-ниска от стойността на дружествения дял, изчислена като чист актив –
разлика между активи и пасиви по баланс на дружеството към датата на
сделката. Спорният въпрос е представлява ли тази неравностойност в
престациите нарушаване на добрите нрави.
Евентуалният иск е съдът да прогласи нищожността на договор за
продажба на дружествен дял от 02.10.2019 г. по смисъла на чл.17 ал. 2 от ЗЗД
като привиден, тъй като ответникът не е заплатил цената от 1000 лв./5000 лв./
и страните по сделката не са искали да бъдат обвързани с договор за покупко-
продажба, а са прикрили договор за дарение. По делото се изясни, че цената
3
на сделката е 5000 лв., а записаното в договора в т. 2 в края 1000 лв. е грешка.
Правният интерес на ищците на предявят тези искове е свързан с иска,
предявен по гр. д. № 131/2021г. пред Окръжен съд Търговище с правно
основание чл. 30 от Закона за наследството за намаляване на завещателното
разпореждане до размера на разполагаемата част на общия наследодател и
допълване на запазената им част от наследството. При евентуално уважаване
на исковете, предмет на настоящото дело, обявеният за нищожен договор за
прехвърляне на дружествен дял няма да има правни последици. Едноличен
собственик на капитала на търговско дружество „Ц. Ц. К.“ ЕООД ЕИК
********* ще се счита общият наследодател Ц. Ц. К. и предприятието на
търговското дружество ще се счита част от наследствената маса, от която
може да се определят запазена и разполагаема част.
Договорът за прехвърляне на дружествен дял е консенсуален – сключва
се с постигане съгласие за преминаване на собствеността върху дружествения
дял от продавача към купувача срещу договорена - определена или
определяема - цена. Цената е съществен елемент на договора за покупко-
продажба на дружествен дял, но плащането й не е елемент от фактическия
състав по сключването на договора за покупко-продажба, а се отнася към
изпълнението на вече сключен договор. Цената, която купувачът дължи за
придобиването на дружествените дялове, се определя съобразно свободно
формираното съгласие между страните. Обичайна практика е цената на
дружествения дял да бъде определена по номинална стойност съобразно
частта от регистрирания капитал, в случая от целия капитал. Прехвърлянето
на дружествения дял може да бъде и безвъзмездно.
Договорът за продажба на дружествен дял от 2.10.2019г. е сключен в
предписаната от закона форма за действителност – писмена форма с
нотариално удостоверяване на подписи и съдържание. Нотариусът е
удостоверил, че сумата 5000 лв. цена на 100 дружествени дяла по 50 лв. е
изплатена изцяло и в брой от купувача на продавача в деня на подписване на
договора. Правилно районният съд не е дал вяра на единственото
доказателство по делото в обратен смисъл – показанието на свидетеля В.:
„Прехвърлил дяловете на К., но понеже той нямал пари, му дал 5 хил. лв., за
да може да прехвърлят фирмата“. Свидетелят е заинтересован поради
брачната му връзка с ищцата. Не логично продавачът да дава пари на
4
купувача, след като сделката предполага паричен поток в обратна посока, а
нотариусът удостоверява изявленията на страните, а не броене на пари пред
него. Установено е по делото, че общият наследодател на страните приживе
се е грижел за солидното им материално обезпечаване. Свидетелят К.
установява причините покойният Ц. Ц. К. да прехвърли дружествените дялове
от „Ц. Ц. К.“ ЕООД ЕИК ********* на Х. Ц. Ц. – бил е убеден, че последният
притежава необходимите качества да управлява дружеството. Както
решението на кого да прехвърли дружествените дялове, така и срещу каква
цена е израз на свободната воля на покойния Ц. Ц. К.. Няма никакви данни
тази воля да е била опорочена поради тежкото заболяване на общия на
страните наследодател. Преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора. Неравенството на престациите само по себе си не представлява
противоречие с добрите нрави с оглед родствената връзка между страните по
договора, както и желанието на прехвърлителя бързо да се освободи от
дяловете в дружеството и да ги прехвърли на най-младия си син, за който е
бил убеден, че има необходимите качества. Посочи се вече, че
съдържанието на договора е удостоверено от нотариус. По делото няма
доказателства страните да са прикрили договор за дарение чрез договор за
възмездно прехвърляне на дружествен дял. Няма съставено обратно писмо,
свидетелите не установяват съгласие на страните за сключване на договор за
дарение. А и с оглед на това, че договорът за прехвърляне на дружествен дял
може да бъде и безвъзмезден (решение № 642 от 10.07.2006г. на ВКС по т.д.
№ 143/2006г. ІІ т.о.) прикритата сделка (ако се предположи такава) не би била
нищожна.
Районният съд е изложил кратки, но достатъчно убедителни изводи за
неоснователност на предявените искове, към които окръжният съд препраща
на основание чл. 272 от ГПК.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 485 от 20.04.2022г. по гражданско дело №
5553 по описа за 2021г. на Русенски районен съд.
5
ОСЪЖДА Ц. Ц. Ц., ЕГН **********, от ***, ***** и Р. Ц. В., ЕГН
**********, от ***, *****, двамата със съдебен адрес: ***, *****, чрез адв.Б.
Б. от ***, да заплатят на Х. Ц. Ц., ЕГН **********, от ***, *******, чрез адв.
В. Д. от ***,сумата от 2000 лв. разноски по делото пред окръжния съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6