Р Е Ш Е Н И Е  №  559

 

гр. Сливен, 16.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1444 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от ЕТ „Б. и синове – Б.Б.”***, представлявано от управителя Б.Б., против НП № 436666-F447852/07.05.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Моли издаденото НП да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.11.2018 год. в 12,22 часа служители на ЦУ на НАП, отдел ОД - Бургас извършили проверка на търговски обект – кафе, находящо се в гр. Сливен, *****, стопанисван от ЕТ „Б. и синове”, представлявано от Б.Б. и в негово присъствие. За констатациите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № 0265012 от дата 05.11.2018 год. Проверката завършила в 13,20 часа на 05.11.2018 год. (л. 10 – 24 от делото).

На 24.11.2018 год. бил съставен АУАН № F447852 от същата дата на жалбоподателя за това, че на 05.11.2018 год. при извършена проверка на търговски обект – кафе, находящо се в гр. Сливен, *****, стопанисван от ЕТ „Б. и синове” било установено, че задълженото лице не е спазило изискването за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, като не е отпечатало в срок месечния отчет от фискално устройство модел „ELICOM TBS-KL“ с индивидуален № ЕС031686 и номер на ФП № 46074749 за периода 01.04.2018 год. - 30.04.2018 год.. В акта било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът бил връчен на 24.11.2018 год. (л. 8 – 9 от делото).

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП № 436666-F447852/07.05.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. НП било връчено на 14.09.2019 год. (л. 6 – 7 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В АУАН следва съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да се съдържа датата на извършване на нарушението. В конкретния случай нито в акта, нито в издаденото НП е посочена датата на извършване на нарушението, а само е посочено, че същото е установено на 05.11.2018 год. Същевременно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че не е отпечатан в срок месечния отчет от фискално устройство за периода 01.04.2018 год. - 30.04.2018 год., но нито в акта, нито в НП е посочено какъв е бил този срок, поради което е налице неяснота относно това на коя дата е извършено нарушението. Освен че е изрично предвиден като задължителен реквизит на всяко НП, датата на извършване на административното нарушение е определящо както за приложимия към момента материален и процесуален закон, така и за определянето на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно. При липса на посочена дата на извършване на нарушението, съдът не може да осъществи този контрол за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Така констатираното от съда води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да разбере кога е било извършено нарушението. Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно не посочване на датата на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва правото му да знае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително е чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

За пълнота съдът намира, че жалбата и по същество е основателна. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган само е отразил в НП, че за да определи административното наказание били взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и било констатирано, че не били налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Същевременно обаче, видно от приложените по административнонаказателната преписка писмени доказателства, месечния отчет от фискално устройство за периода 01.04.2018 год. - 30.04.2018 год. е бил отпечатан на 03.07.2018 год. (л. 24 от делото), т.е. преди датата на извършване на проверката на 05.11.2018 год.. С извършеното нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната система, месечния отчет е отпечатан със закъснение по - малко от два месеца, при което общественоопасните последици за обществото са ограничени до минимум, освен това с оглед липсата на данни за повторност на нарушението, характерът на деянието, при което закъснението на отпечатването на отчета не е довело до неблагоприятни последици за фиска, съдът намира, че изпълнителното деяние не засяга съществено целите и предмета на ЗДДС и покрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С разпоредбата на ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на „маловажност” на нарушението. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административнонаказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 436666-F447852/07.05.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Б. и синове – Б.Б.”***, представлявано от управителя Б.Б., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: