Мотиви по присъда № 93/30.07.2019 г., постановена по НОХД № 906/2018 г. по
описа на ЯРС.
ЯРП е предявила обвинение против С.Б. *** за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а”, вр. Чл. 343, ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК.
Преди започване
на разпоредителното заседание по делото,
чрез редовно упълномощен адвокат свидетелят Й.И. – родител и законен представител
на малолетните Б.С.М. и С.С.М.,
пострадали от деянието,
предмет на обвинението, направи искане да бъде конституирана в качеството на частен обвинител. И тъй
като искането бе направено своевременно
– в срока по чл.77, ал.3 от НПК, съдът го
намери за основателно и конституира свидетелят
в качеството на частен обвинител.
В с.з.
участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е по
обвинителния акт. С оглед
на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, намира обвинението за доказано по
безспорен начин и пледира да бъде
признат за виновен. Поради високата степен на обществена опасност
на извършеното и обстоятелството, че са били
причинени телесни увреждания на две малолетни лица, като по отношение на едното
от тях последиците от уврежданията не са отшумели и продължават, както и наличието на високата концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия, предлага да му
се наложи наказание лишаване от свобода при
условията на чл.54 от НК, около средния размер, предвиден в закона, а именно две години лишаване от
свобода, чието изтърпяване да бъде отложено
за изпитателен срок от пет години, както и същият да бъде лишен от
право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца.
Чрез повереника си частният обвинител поддържа обвинението против подсъдимия наред с
прокурора, като по отношение доказаността
на обвинението се солидаризира изцяло със становището му и също пледира за
постановяване на осъдителна присъда. Изразява несъгласие с предложените от прокурора начини
на определяне и изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и лишаване от
право да управлява МПС, като намира, че наказанието лишаване от свобода с оглед
предходното осъждане на подсъдимия за управление на МПС след употреба на
алкохол и факта, че освен телесните увреждания на двете малолетни деца са
настъпили и други такива спрямо баща им-свид. С.М., макар и несъставомерни,
както и обстоятелството, че разследването по делото е продължило повече от пет
години, което е станало по вина на подсъдимия следва да бъде определено при
наличието само на отегчаващи вината обстоятелства, при липсата на смегчаващи такива и същото да бъде изтърпяно ефективно, а
наказанието лишаване от право да управлява МПС да бъде определено в максималния
предвиден в закона размер. Пледират и за присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият,
нередовно призован, не се явява и не участва лично в с.з. Същото бе проведено в
негово отсъствие на основание чл. 269, ал.3, т.4, б. „а“ от НПК, тъй като видно
от изготвената съдебна поръчка до Кралство Испания, същият се намира извън
пределите на страната и местоживеенето му е неизвестно. Участващият по делото служебен
защитник пледира за оправдателна присъда, като твърди, че в хода на съдебното
следствие се установила фактическа обстановка, различна от тази, изложена в
обвинителния акт. Сочи се също, че по делото не се установило, че в резултат на
ПТП се е породило инфекциозно заболяване на двете малолетни деца, както и не
била изискана хидрометереологична справка за
условията по време на ПТП. В тази насока счита, че обвинението против
подсъдимия не е доказано по безспорен начин. Като алтернатива защитата иска от
съда при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1,
т.1 от НК, тъй като и най – ниското по размер наказание, предвидено в закона се
явявало прекомерно тежко.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б. бил правоспособен
водач на МПС, категории В и АМ и притежавал свидетелство за управление на МПС№ ***и
същият се е водил на отчет в ОД-МВР-Ямбол.
На 07.12.2014 г. Свид. С.м., свид. Й.И., двете им малолетни деца Б.С.М.
и С.С.М., както и бащата на свид. С.М.-свид. В.В. се връщали от гр. Б. с л.а. „Фалксваген
Голф“ С ДК № ***, собственост на свид. П.И. ***. Около 17.00 ч. на 07.12.2014
г., автомобила се движел по път Ш-5305, км. 8 в отсечката с. В.-гр. Я. по посока на гр.
Я. и бил управляван от свид. С.М., баща му-свид. В. седял на предната дясна
седалка, а свид. И. седяла на задната седалка по средата, като двете малолетни
деца седяли от двете й страни и били поставени в
предпазни столчета. Движението се
осъществявало през тъмната част от денонощието по леко навлажнена
асфалтова настилка и при наличие на бяла прекъсната
надлъжна маркировка, със скорост 55.44 км./ч. По същото време насрещно на лекия автомобил Фолксваген, в посока от гр.Я. към
с.В. със скорост 67.68 км./ч. се е движил лек автомобил марка
БМВ с рег.№ ***, управляван от подсъдимия
Б., който управлявал
автомобила след употреба на алкохол. След преодоляване на десен завой, лекият автомобил
БМВ е поднесъл на
пътното платно и е преминал в режим на странично плъзгане
и завъртане около вертикалната си ос, първо с левите
си състави напред и навлизане на задната му
част в насрещната лента, с последващо завъртане и странично движение с десните състави напред и навлизане на предните
състави в насрещната лента. Възприемайки движението на лекия автомобил „БМВ“, свид. М. отклонил
управлявания от него автомобил в дясно с цел да избегне удар с него, като
десните гуми на автомобила „Фолксваген“ навлезли в десния банкет по посоката му
на движение. Въпреки реакцията на свид. М. настъпил удар между двата
автомобила, като за л.а. Фолксваген Голф ударът е бил страничен кос,
с продължаващ страничен удар по левите
му състави, а за лекия автомобил БМВ ударът е бил челен кос,
с елементи на ексцентричност, обособен в предната му дясна
част.
След удара, в резултат на появилата
се странична сила от л.а.
БМВ, лекият автомобил Фолксваген е променил траекторията си на движение косо
на дясно, напуснал е платното за движение и се
е преобърнал по таван в наводнените крайпътни площи, а лекия автомобил БМВ
преустановил движението си в дясната пътна лента по посоката на движение.
След ПТП свид. С.М. излязъл през
счупеното стъкло на предната дясна врата от автомобила, извадил баща си-свид. В.
и го оставил на платното за движение. После с помощта на свид. С.И. и други
лица, неустановени по делото и свид. С.М. били извадени от автомобила двете
деца и майка им-свид. И., които били откарани с пристигналите на място линейки
в МБАЛ-Ямбол. На подс. Б. бил съставен АУАН и му бил издаден талон за
медицинско изследване, след което същият се явил в ЦСМП-Ямбол за вземане на
кръвна проба.
С прокол
за оглед на местопризшествие от 07.12.2014 г. двата
автомобила, участвали в ПТП били иззети като веществени доказателства по
делото, като по-късно с разписки л.а. „Фолксваген Голф“ бил върнат на
собственика му-свид. И., а л.а. „БМВ“ бил бракуван от свид. П.Г.-бивша съпруга
на подс. Б..
Видно от
заключението на назначената по делото съдебно-химическа експертиза - Протоскол № *** в представената за изследване проба кръв,
взета от свид. С.М. не се доказа наличие на
етилов алкохол.
Видно от назначената по делото
химическа експертиза-Протокол № *** в представената проба кръв, иззета от подс.
Б. се доказа наличие на етилов
алкохол с концентрация 1.54 на хиляда.
Видно от назначената по делото
химическа експертиза-Протокол № *** след преизчисление, към 17.00 ч. на
07.12.2014 г. концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Б. е 2.00 на хиляда.
От заключението на назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
настъпилото ПТП, на свид. С.М. е била причинена автомобилна травма, изразяваща
се в контузия на главата с данни за сътресение на мозъка и контузия в областта
на лицето с наличие на множество одрасквания от автомобилно стъкло,
представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.
Видно от заключението на назначената и извършена комисийна съдебномедицинска експертиза № *** в резултат на ПТП на Б.С.М. са били причинени две леки
телесни повреди, изразяващи се в контузия с наличие на контузни
рани по главата и остър катар на горните дихателни пътища, представляващи
временно разстройство на здравето, неопасно за живота му и една средна телесна
повреда, изразяваща се в ротавирусен
гастроентероколит, довел до дехидратация на
организма, диселиктролитемия и интоксикация, причинила
разстройство на здравето, временно опасно за живота му, които с пряка причинно
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Видно от заключението на назначената и извършена комисийна съдебномедицинска експертиза № *** на С.С.М. в резултат
на ПТП са били причинени една лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в
областта на главата със съмнение за сътресение на мозъка и наличие на контузна рана, представляваща получила контузия в областта на главата със
съмнение за сътресение на мозъка
и наличие на контузна рана и една средна телесна повреда,
изразяваща се в белодробна форма на Туларемия с
оформяне на белодробен абсцес, причинила разстройство на здравето, временно
опасно за живота й, които са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото
ПТП.
Видно от заключението на назначената и извършена комисийна съдебномедицинска експертиза № *** на Й.И. в резултат
на ПТП са били причинени две леки телесни повреди, изразяващи се в сътресение
на мозъка без пълна загуба на съзнанието до степен кома, разкъсно-контузна
рана на лицето и кръвонасядане на клепачите на едното око, причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота й.
Видно от
заключението на назначената и извършена комисийна съдебномедицинска експертиза № *** на В.В. в резултат на ПТП са били причинени две леки
телесни повреди, изразяващи се в сътресение на мозъка без пълна загуба на
съзнанието до степен кома и контузия по предно левите половини на гръдния кош и
корема, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.
Видно от заключението на назначената и извършена
автотехническа експертиза преди настъпването на ПТП,
скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Голф“ е била 55.44 км./ч., а тази на
л.а. „БМВ“ е била 67.68 км./ч., като за л.а. Фолксваген Голф ударът е бил
страничен кос, с продължаващ страничен удар по левите
му състави, а за лекия автомобил
БМВ ударът е бил челен кос, с елементи
на ексцентричност, обособен в предната му дясна част.Като причина за настъпване
на произшествието вещото лице е дало заключение
навлизането на л.а. „БМВ“ в насрещната пътна лента за движение, по която се е
движил л.а. Фолксваген Голф, като водача на л.а. „БМВ“ – подс. Б. е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като запази контрола
над управлявания от него автомобил
и не позволи на същия да
навлезе в насрещната пътна лента.
Видно от заключението на назначената и извършена съдебна автотехническа оценителна
експертиза средна пазарна стойност на л.а.Фолксваген Голф към момента
на произшествието е била 3450 лв., а стойността на материалните
щети, е била 3100
лв.
От приложената по делото справка
за съдимост се установява, че преди деянието подс. Б. е бил осъждан по НОХД № ***
на ЯРс със споразумение, влязло в сила на 25.09.2013
г. на пробация за извършено от него престъпление по
чл. 343б, ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на показанията на свидетелите Й.И., С.М.
/прочетени отчасти на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1,
т.1 от НПК/, С.И. /прочетени изцяло на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, В.В., П.И.
/прочетени отчасти на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1,
т.1 от НПК/, П.Г. /прочетени отчасти на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК/, от заключенията на изслушаните по
делото съдебно-медицинска експертиза, комисийни съдебно медицински експертизи, химически
експертизи, автотехническа и оценителна автотехническа кеспертизи,
а така също и въз основа на приложените писмени доказателства: протокол за
оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, епикризи, справка за съдимост, прочетени на основание
чл. 283 от НПК. Всички те преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са
последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда.
Фактическата обстановка се подкрепя и от приложените по делото веществени доказателства, предявени
на страните на основание чл. 284 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
От събраните
по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че
подсъдимият Б. е осъществил както от обективна, така
и от субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр.чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. чл.
342 ал.1 НК, тъй
като на 07.12.2014 г., около 17.00 часа, на отворен за
обществено ползване път III-5305 км.8, извън населено място в отсечката между гр.Я. и с. В., обл. Я., в посока с. Веселиново, като
правоспособен водач, при управление на МПС-л.а. „БМВ 318 И“ с рег.№*** негова собственост, в пияно състояние-с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5%о на хиляда,а именно 2%о на хиляда установено по надлежния
ред, при преодоляване на попътен десен завой със скорост от 67.68 км/ч по
навлажнена асфалтова настилка нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в разпоредбите на: чл.5,ал.1 т.1. ЗДвП, чл.5, ал.3 ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, в
резултат на което загубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в
насрещната пътна лента и предизвикал ПТП с движещият се насрещно в нея л.а. „Фолксваген Голф“с рег.№ СН 6800 КК,
собственост на П.Д.И. ***, управляван от правоспособния водач С.В.М. ***, като
му причинил значителни материални щети в размер на 3100 лв. и по непредпазливост причинил
средни телесни повреди на повече от едно лице - на малолетния Б.С.М. *** – „ротавирусен гастроентероколит“, представляващо разстройство
на здравето, временно опасно за живота, и на малолетната С.С.М.
*** – „белодробна форма на Туларемия с оформяне на
белодробен абсцес“ представляващо разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
Налице е извършено съставомерно
деяние по посочените текстове на наказателния закон. Авторството на деянието се
установява по безспорен начин от показанията на всички разпитани по делото
свидетели, част от които са очевидци на случилото се, както и от протокола за
оглед на местопроизшествие и приложеният към него фотоалбум. Видно от
материалите по делото подсъдимият не е изпълнил нормативно вмененото му
задължение да осъществява непрекъснат контрол върху управляваното от него
моторно превозно средство, тъй като предприемайки управление на МПС по смисъла
на §6, т.12, б. „а“ от ДР на ЗДвП, каквото е управлявания от него лек автомобил
„БМВ“, при наличие на мокра асфалтова настилка и след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда,
приближавайки се срещу движещият се срещу него л.а. „Фолксваген Голф“, не е
проявил необходимото внимание и предпазливост, не е намалил скоростта си и не е
спрял, в резултат на
което е загубил контрол върху управлявания от него автомобил и е настъпил
сблъсък между него и автомобила, управляван от свид. С.М.. Вследствие на удара на малолетните
Б.М. и С.М. са били причинени описаното по-горе телесни увреждания,
съставляващи средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Или с други думи казано, по гореописания начин, с
нарушаване на правилата за движение, визирани в чл. 5, ал.3, т.1, чл. 5, ал.1,
т.1, чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност
да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за настъпването му.
Престъпленията по чл. 343, вр. чл. 342 НК са типични резултатни престъпления, като за
съставомерността на деянието по посочените текстове на наказателния закон е
необходимо настъпването на вредоносни последици под формата на значителни
имуществени вреди, тежка или средна телесна повреда или смърт. В конкретния
случай в резултат на възникналото ПТП на Б.М. и на С.М. са били причинени по
една средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Относно медикобиологичната характеристика на причинените телесни
увреждания съдът даде вяра на заключенията на назначените по делото комисийни съдебно-медицински експертизи № *** и ***., които
възприема изцяло като обективни, безпристрастни и компетентно изготвени.
Съгласно писмените заключения на вещите лица е налице пряка причинно следствена връзка между
възникналото пътно-транспортно произшествие и причинените средни телесни
повреди, които обстоятелства водят до квалифициране на извършеното деяние по
текста на чл. 343 ал.1 б.”б” от НК. В тази връзка съдът не споделя становището
на защитата, по делото не са събрани достатъчно доказателства подсъдимият да е
причинил две средни повреди на малолетните лица.
От
обективна страна деянието е квалифицирано по два квалифициращи признака, тъй
като подсъдимият е бил в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда – 2,00 на хиляда, установено по надлежния ред с с химическо изследване на проба кръв, преизчислена към
момента на настъпване на ПТП, както и че е причинил средни телесни повреди на
повече от едно лице-в случая на малолетните Б.С.М. и С.С.М..
От
субективна страна подсъдимият е действал в условията на несъзнавана
непредпазливост като форма на вина, тъй като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, за
което са го задължавали правилата на в чл. 5, ал.3, т.1, чл. 5, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1 и ал.2
от ЗДвП – да не предприема
управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, да не поставя в опасност
живота и здравето на хората, да контролира непрекъснато ППС, което управлява, както и при избиране на скоростта на движението да се
съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното
средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъде
в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие, да
намали скоростта
и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението. Безспорно, подсъдимият е могъл и е бил в
състояние да предвиди настъпването на общественоопасните последици, тъй като,
ако бе спазил горепосочените правила и се бе съобразил с тях, не би предизвикал
настъпването на ПТП. Подсъдимият е съзнавал и противозаконността на
обстоятелството, предвидено от закона като квалифициращо, тъй като е знаел, че
предприема управление на такова след употреба на алкохол.
При определяне вида и характера
на наложеното на подсъдимия е наказание съдът съобрази следното:
От една страна взе предвид
високата степен на обществената опасност на деянието, обуславяща се от високата
динамика на този вид престъпления понастоящем в страната, причиняването на
средни телесни повреди на малолетни лица, тежестта на причинените на пострадалата С.М. увреждания,
последиците от които въпреки навременно проведеното адекватно лечение, не са
отшумели и към настоящия момент, както и
наличието на предходно осъждане на подсъдимия за извършено престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК. От друга страна съдът
съобрази изминалият значително дълъг период от време /почти пет години/ от
момента на възникване на ПТП до постановяване на присъдата.
С оглед на всичко това съдът
определи наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства като му
наложи наказание лишаване от свобода в
размер над средния предвиден в текста на закона, а именно за срок от три
години, като приложи разпоредбата на чл. 2, ал.2 от НК, тъй като към момента на
деянието е действала разпоредбата на чл. 343, ал.3 от НК преди изменението през
2015 г., предвиждаща наказание „лишаване от свобода от една до пет години“ и
същата до постановяване на присъдата се явява по-благоприятна за подсъдимия.
Независимо от предходното
осъждане на подсъдимия за престъпление от общ характер на пробация,
съдът намери, че спрямо него не са налице законовите пречки за прилагането на
условното осъждане. И тъй като определеното му наказание е в рамките до три
години лишаване от свобода, имайки предвид и отегчаващите отговорността му
обстоятелства, сочещи за завишена степен на обществена опасност на извършеното,
а оттам и на дееца, тъй като същият освен предходното осъждане се характеризира
и посредством деянието си, определи максимален размер на изпитателния срок,
като намери, че по този начин ще го мотивира за в бъдеще да се отнася с
по-високо чувство за отговорност към постъпките си и да не извършва нарушения
на установените правила за движение по пътищата, поради което на осн. чл. 66, ал.1 НК отложи изтърпяването на същото за
изпитателен срок от пет години, считано
от влизане на присъдата в сила.
На осн.
чл. 343 г от НК съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три
години.
С така наложените по вид и размер
наказания съдът счита, че в максимална степен биха се постигнали целите на
наказателната превенция и най-вече би се въздействало възпитателно и
предупредително спрямо подсъдимия.
При постановяването на присъдата,
съдът постанови веществените доказателства – парчета от кит и крив гумен
маркуч, като вещи без стойност да бъдат унищожени след влизане на присъдата в
сила.
Тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното
му обвинение, на осн.
чл. 189 НПК съдът
го осъди да заплати направените по делото разноски в размер на
1 262.80 лв. в полза на републиканския бюджет, по сметка на
ОДМВР Ямбол, както и сумата от 552.50
лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ЯРС.
Съдът
осъди подсъдимия да заплати и на частния
обвинител Й.И. направените от нея разноски по делото в размер на 850 лв.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: