Решение по дело №421/2009 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 532
Дата: 20 юли 2009 г. (в сила от 19 ноември 2009 г.)
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20091400500421
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е .312

 

гр. ВРАЦА,20.07.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,в публично заседание на 10.07.2009г.,в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мария Аджемова

                                     ЧЛЕНОВЕ:Мирослав Досов

                                              Росица Иванова

 

        при участието на секретаря В.Н.,като разгледа докладваното от съдия Иванова *** по описа за 2009г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

        Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

        Образувано е по въззивна жалба на адвокат К.Т. ***,в качеството на пълномощник на Г.И.А. ***,срещу решение на Районен съд-гр.Мездра,постановено по гр.д.№574/2008г.,с което на основание чл.71,ал.2 от СК е постановено малолетните деца В. и Е.В. да живеят при баща си К.В.В. ***,на последния е предоставено упражняването на родителските права,майката е осъдена да заплаща месечна издръжка и на същата е определен режим на лични отношения с децата.Прави се общо оплакване за неправилност на обжалваното решение и се настоява за отмяна на същото и постановяване на друго по същество,с което упражняването на родителските права се предоставя на жалбоподателката.В жалбата се прави искане за допускане на гласни доказателства за установяване на родителските качества на жалбоподателката и на полаганите от нея грижи за децата.

        Чрез пълномощника си адв.В.Ф. *** въззиваемият К.В.В. е подал писмен отговор,в който оспорва въззивната жалба и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.В отговора не се заявяват доказателствени искания.

        Приемайки с акта си по чл.267 от ГПК,че въззивната жалба е редовна и допустима,окръжният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и се е произнесъл по доказателствените искания на жалбоподателката.Приел е,че забраната за събиране на нови доказателства пред въззивния съд не следва да намери приложение,предвид допуснатите от районния съд процесуални нарушения.На първо място в тази насока окръжният съд е преценил,че в исковата молба ищецът е посочил правната квалификация на чл.71,ал.2 от ГПК,на с петитума на същата е заявил единствено искане за определяне на режим на лични отношения с малолетните деца,родени от съжителството му на съпружески начала с ответницата.Районният съд не е направил доклад по делото,съобразно изискванията за съдържание по чл.146 от ГПК,но е докладвал заявеното искане за определяне на режим на лични отношения с децата.По искане на ищеца с определение от 25.02.2009г.,в отсъствие на ответницата,е допуснато изменение на предявения иск чрез заявяване на ново искане,като след допуснатото изменение същият е квалифициран като такъв за предоставяне на родителски права.В това съдебно заседание са обявени за приключени устните състезания.Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд е приел,че с оглед първоначално заявеното искане и допуснатото по описания начин изменение на иска,ответницата е била лишена от възможността да ангажира пред първата инстанция доказателства,относими към спора за упражняване на родителските права и за местоживеенето на децата,поради което и в условията на чл.266,ал.3 от ГПК е допуснал посочените от жалбоподателката гласни доказателства.В проведеното пред въззивния съд съдебно заседание страните поддържат жалбата и подадения отговор и не правят други искания.

        В кръга на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебно проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,при което и с оглед посоченото в жалбата,прие следното:

        Обжалваното решение е валидно и допустимо.След допуснатото по описания по-горе начин изменение,същото е постановено по предявен от К.В.В. иск за определяне на мерки относно местоживеенето и упражняването на родителските права спрямо малолетните деца В. К. В.,родена на 00.00.0000г.,и Е. К. В.,родена на 00.00.0000г.Между страните по делото е безспорно обстоятелството,че същите не са сключили граждански брак и децата са родени от съжителството им на съпружески начала.В доклада по делото и в постановеното решение спорните отношения са квалифицирани правилно като такива по чл.71,ал.2 от СК.

        По съществото на спора,след като анализира и прецени събраните пред двете инстанции доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните,окръжният съд приема,че обжалваното решение е неправилно,поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост.В исковата молба ищецът твърди,че през м.август 2008г. ответницата напуснала заедно с децата дома му в кв.Кулата на гр.Враца и завела същите при своята майка в с.Крапец.Ответницата не е подала отговор на исковата молба.От показанията на разпитаната пред районния съд свидетелка  А.А.,майка на ищеца,и от обясненията на жалбоподателката,дадени през въззивния съд по реда на чл.176 от ГПК,се изяснява,че от м.ноември 2008г. децата се отглеждат в дома на родителите на техния баща в кв.Кулата.Този факт св.А. обяснява с изявление на майката,че живее с друг мъж,при когото децата не могли да останат.Пред окръжния съд жалбоподателката обяснява,че завела децата,за да могат бащата и неговите родители да ги видят и да им се порадват.Като признава,че след м.ноември 2008г. е отсъствала за три месеца от България,жалбоподателката заявява желанието си да се грижи за децата,като твърди,че при опитите си да ги вземе обратно при себе си срещнала съпротивата на въззиваемия.Показанията на св.А. за това,че след като оставила децата при тях,майката не ги е търсила и не е пожелала да ги види,се опровергават от тези на разпитатия пред окръжния съд свидетел К.К.,шофьор на такси,който съобщава за няколко случая,в които карал жалбоподателката и нейната майка в кв.Кулата,където й било отказано да види децата.Съдът дава вяра на показанията на този свидетел,отчитайки неговата непредубеденост.От изслушания пред районния съд социален доклад на Дирекция “Социално подпомагане”-Враца се установява,че децата В. и Е. се отглеждат от техните баба и дядо по бащина линия в кв.Кулата в добри жилищни условия и посещават детска градина.При проверката си социалният работник е изяснил,че бащата живее и работи в гр.Пловдив.Пред окръжния съд е разпитана в качеството на свидетел майката на жалбоподателката И.А.,която установява,че дъщеря й е отглеждала децата си от тяхното раждане до м.ноември 2008г. в добри жилищни условия в с.Крапец.

        При така изяснените обстоятелства окръжният съд намира,че в разглеждания случай на разделени родители,които не са в брак,породеният между тях спор относно местоживеенето на децата и упражняването на родителските права следва да бъде разрешен в полза на майката,поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено.По делото е установено,че майката е отглеждала децата до м.ноември 2008г.,от който момент насетне грижите за тях са полагали техните баба и дядо по бащина линия.По делото не са събрани доказателства,които да компрометират и да поставят под съмнение родителските качества на майката.От друга страна липсват доказателства за това бащата да е полагал непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата,тъй като същият работи в друго,отдалечено населено място и е оставил децата при своите родители.Колкото и всеотдайни да са грижите на бабата и дядото,същите не биха могли пълноценно да заместят грижите на родителите.Като взе предвид тези обстоятелства и отчете възрастта на децата /съответно 6 и 4 години/ и техния пол,въззивният съд приема,че по-подходящият за отглеждането и възпитанието им родител е майката,при която следва да живеят децата занапред и на която следва да бъде предоставено упражняването на родителските права.На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с децата,като му се предостави възможност да ги вижда всеки първи и трети неделен ден в месеца от 8 до 18ч.,както и да ги взема при себе си по тридесет дни през лятото – м.юли или август,което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

        Съдът дължи служебно произнасяне и по въпроса за издръжката на децата.Предвид тяхната възраст и нужди,във връзка с възможностите на двамата родители,следва да се приеме,че месечно за издръжката на детето В. са необходими по 100лв.,а за тази на детето Е.- 90лв.Тези нужди на децата следва да задоволяват двамата родители,като въззиваемият заплаща месечна издръжка в размер на 65лв. за първото и 55лв. – за второто дете.Останалата част от нуждите на децата следва да задоволява майката,която ще полага и непосредствените грижи за тяхното отглеждане и възпитание.Издръжката следва да бъде присъдена,считано от привеждането в изпълнение на решението в частта за родителските права до настъпването на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва.Върху размера на присъдената издръжка за тригодишния период на платежите въззиваемият следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 168лв.

        Предвид изхода от спора в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски за заплатена държавна такса в размер на 71.65лв.Разноски за оказана правна защита чрез процесуално представителство не се следват,тъй като такива са договорени,но доказателства за това да са заплатени липсват.

        Воден от изложените съображения,Врачанският окръжен съд

 

               Р      Е      Ш      И   :

 

        ОТМЕНЯ Решение №59 от 20.03.2009г.,постановено от Районен съд-гр.Мездра по гр.д.№574/2008г.,и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

        ПОСТАНОВЯВА малолетните деца В.К.В.,родена на 00.00.0000г.,и Е. К. В.,родена на 00.00.0000г.,да живеят при майката Г.И.А. ***.

        ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца В. К. В. и Е. К. В. на майката Г.И.А.,с право на бащата К.В.В. да вижда децата всеки първи и трети неделен ден в месеца от 8.00 до 18.00ч.,както и да ги взема при себе си по тридесет дни през лятото – м.юли или август,което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

        ОСЪЖДА К.В.В. *** да заплаща на Г.И.А. ***,като майка и законна представителка на малолетните деца В. К. В. и Е. К. В.,месечна издръжка в размер на 65лв. за детето В. и 55лв. за детето Е.,считано от датата на привеждане в изпълнение на решението в частта за родителските права до настъпването на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

        ОСЪЖДА К.В.В. да заплати на Г.И.А. направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 71.65лв.

        ОСЪЖДА К.В.В. да заплати в полза на ОКРЪЖЕН СЪД-ВРАЦА държавна такса в размер на 168лв.

        Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                  ЧЛЕНОВЕ: