Решение по дело №6505/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 септември 2023 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20231110206505
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4161
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:М.. Д. Д..
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от М.. Д. Д.. Административно наказателно дело
№ 20231110206505 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Н. И. Н., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр.***, против Електронен фиш, Серия К,
№5352583, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство.
Жалбоподателят оспорва ел.фиш като незаконосъобразно издаден и
иска неговата отмяна. Навежда доводи, че използваното в случая АТСС е
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение,
поради което е следвало да се състави АУАН и евентуално наказателно
постановление, а не ел.фиш. Позовава се на разпоредбата на чл.11, ал.2 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, която предвижда, че за
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, не се
издават ел.фишове, както и на разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, съгласно
която за нарушения, установени и заснети със стационарно АТСС, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, овластените контролни органи
могат да налагат глоби, за което се издава ел.фиш. Позовава се и на даденото
1
тълкуване с Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. на ВАС, съгласно което
ел.фиш може да се издава само при заснемане на нарушение със стационарно
техническо средство, което е предварително обозначено и функционира в
отсъствие на контролен орган.
Жалбоподателят, след приключване на съдебното следствие, моли
съда да отмени процесния ел.фиш на посочените основания в жалбата.
Допълнително навежда доводи за липса на доказателства за техническата
изправност на използваното АТСС към датата на нарушението, както и че
поради изминалия дълъг период от време не може да посочи лицето, ползвало
личния му автомобил на процесната дата.
Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния
ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени
писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк.Д. Ив., моли съда да потвърди обжалвания ел.фиш, като
правилно и законосъобразно издаден, за което излага подробни аргументи по
същество на правния спор и взема отношение по наведените възражения в
жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес от обжалване. Няма данни за датата на връчване на процесния
ел.фиш в приложената справка от АИС-АНД, поради което в полза на
жалбоподателя следва да се приеме, че жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, във
вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№5352583, за това, че на 28.09.2021 г., в 13:38 часа, в гр.София, бул.“П.
2
Яворов“ до №36, с посока на движение от бул.“Драган Цанков“ към
бул.“Черни връх“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, е
извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „Опел Корса“, с
рег.№***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-
M 653, като разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената
стойност на скоростта е 84 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 34
км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя Н. И. Н., в качеството на
регистриран собственик на МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на
400 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесния ел.фиш,
справка АИС-АНД; клип със снимков материал №28925, ведно със схема на
процесния пътен участък и снимков материал на позиционираното АТСС в
патрулен автомобил; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835 на БИМ; Протокол от последваща проверка на мобилна система
за видеоконтрол №9-38-20/23.10.2020 г.; Протокол за използване на АТСС за
контрол на скоростта от 28.09.2021 г.; ежедневна форма на отчет от състава
на наряда на 28.09.2021 г.; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи за утвърждаване на образци на ел.фишове; справка АИС
„Първоначална регистрация и собственици на превозното средство“.
С оглед на установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното от правна
страна:
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган /СДВР-МВР/ и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание.
3
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е
спазено изискването нарушението да е установено по реда на ЗАНН – чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото нарушението е заснето с
мобилна система за видеоконтрол, при наличието на контролни органи на
мястото на регистриране на нарушението. Следва да се посочи, че
разпоредбите на параграф 6, т.65, б.“а“ и б.“б“ от ДР на ЗДвП ясно посочват,
че АТСС биват стационарни и мобилни, като указва, че мобилните са
прикрепени към превозно средство или временно разположение на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Горното пояснява в какъв смисъл
нарушението се установява в присъствие на контролен орган по смисъла на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно, че същият контролен орган не борави с
мобилното автоматизирано техническо средство в хода на работата на
последното, да отстои на някакво разстояние и др.подобни. Следва да се
посочи, че вероятно соченото от жалбоподателя Тълкувателно решение
№1/2014 г. на ВАС е загубило значение, след измененията в горния смисъл на
ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. В тази връзка, с разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Процедурата по издаване на ел.фиш е различна от установената в ЗАНН, като
началото на производството е поставено със заснемане на извършеното
нарушение в присъствие или отсъствие на контролен орган, посредством
техническо средство, което от своя страна може да бъде стационарно или
мобилно. Специалният начин за установяване на административно нарушение
е в съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, при който
съответните контролни служби имат право за установяване на нарушенията
да използват технически средства или системи, заснемащи и записващи
датата, часа на нарушението и регистрационния номер на автомобила.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в административнонаказателното
производство са годни веществени доказателства снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид,
а жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, които да оборват
доказателствената стойност на представените писмени доказателства от
издателя на ел.фиш и изложената в него фактическа обстановка.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M с №653, за която е видно от приложеното по делото
4
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 от
24.02.2010 г. на БИМ, че е от одобрен тип със срок на валидност до 24.02.2020
г. Посочената система за видеоконтрол на нарушенията е вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под №4835. Видно
от протокол за последваща проверка на използваната мобилната система за
видеоконрол TFR1-M с идентификацинен №653/14 е, че такава е извършена в
Лаборатория „Полицейска техника“ за проверка на радарни скоростомери и
анализатори на алкохол в дъха на 23.10.2020 г., като е дадено заключение, че
съответства на одобрения тип. Използваната мобилна система за
видеоконтрол е годно за експлоатация до 23.10.2021 г., от което следва, че
към датата на заснемане на процесното нарушение за скорост – 28.09.2021 г.,
е била техническо годно средство за измерване на скоростта на движение, а
релевираните възражения от жалбоподателя в обратния смисъл, не се
споделят от съда.
Представен е протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 19.09.2016
г. на МВР, от който е видно, че използваната мобилна система за контрол е
монтирана в служебен автомобил с рег.№***, с изрично описание на мястото
на контрол – именно в гр.София, бул.“П. Яворов“ до №36, и посоката на
движение на контролираните МПС – движещите се от бул.“Драган Цанков“
към бул.“Черни връх“, посоката на задействане на АТСС – приближаващи
МПС, при стационарен режим на измерване от АТСС, началото на работа – от
13:35 часа до 15:35 часа, рег.номер на служебния автомобил, броя на
заснетите нарушения с използваната мобилна система за видеоконтрол, а
именно: общо 127 видеозаписа от №28923 до №29049, сред които е попада и
номера на процесния видеоклип - №28925. Съгласно отразеното в протокола,
общото ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч в
населено място, което не е обозначено с поставен пътен знак. Описаната в
ежедневната форма на отчет от състава на наряда от дата 28.09.2022 г., в
графа извършена дейност, касаеща установяване на нарушения за скорост с
използване на описаното в ел.фиш АТСС, напълно съответства на отразените
данни в съставения протокол за използване на АТСС от същия този наряд на
процесните дата, час и място.
От приложения снимков материал – клип №28925 се установява, че в
описателната част на ел.фиш са били възпроизведени данните, идентични с
5
посочените от разпечатката на клипа, с корекция за възможната грешка на
техническото средство в полза на нарушителя, като е добавен и
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител е
вписано името на жалбоподателя, в качеството на собственик на МПС. В този
смисъл, в ел.фиш са изцяло възпроизведени: датата, часа и мястото на
извършване на нарушението, което е обозначено и с географски координати в
клипа, превозното средство и регистрационния му номер, измерената скорост
на движение от 87 км/ч, от която е приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на
нарушителя, което е и допустимото отклонение на заснемащото техническо
средство и в съответствие с това приспадане е посочена установената скорост
на движение от 84 км/ч, ограничението на скоростта от 50 км/ч в посочения
пътен участък, наказуемото превишение от 34 км/ч, видът и номера на
използваното автоматизираното техническо средство. Приложен е снимков
материал на позиционираното АТСС в служебния автомобил, а от
представената схема на процесния пътен участък се установява
местоположението на патрулния автомобил, в който е позиционирано
процесното АТСС. Данните в коментираните по-горе писмени доказателства
не внасят никакво съмнение относно датата, часа и мястото на извършване на
нарушението, ограничението на скоростта в населеното място, вида, модела и
идентификационния номер на използваното АТСС, заснетия с него лек
автомобил и регистрационния му номер, установената и превишената
стойност на скоростта.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От справка „Първоначална регистрация и
собственици на МПС“ се установява, че собственик на заснетия лек
автомобил е физическо лице – Н. И. Н.. Няма данни по делото последният да
е посочил лице, на което е предоставил собственото си МПС на посочените
дата, час и място, като и в хода на съдебното следствие не са ангажирани
никакви доказателства в тази насока. Предвид горното, съдът намира, че
правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, именно в качеството
му на собственик на процесния автомобил и субект на нарушението.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
6
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на правен субект, който е посочен в изричните разпоредби на
закона - чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно: за извършеното нарушение с МПС,
собственост на физическо лице, е ангажирана отговорността на собственика –
жалбоподателят Н.. Жалбоподателят не е посочил друго лице като
действителен водач на процесното МПС към датата на деянието, съгласно
нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП и в хода на съдебното следствие не са
ангажирани доказателства, оборващи презумцията относно авторството на
деянието.
По отношение на приложената санкционна норма, съдът счита същата
за правилно определена, като на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП
редакцията й към датата на извършване на нарушението/, наказващият орган е
наложил наказание глоба в размер на 400 лева, за установеното превишение
на скоростта от 31 до 40 км/ч, /в случая превишението е 34 км/ч, след
приспадане на толеранст от 3% в полза на водача от засечената скорост/, на
разрешената скорост в населено място от 50 км/ч, съгласно разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Налице е абсолютно определена санкция, в която
предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.
По изложените по-горе съображения, обжалваният ел.фиш следва да
бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски
има ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: СДВР-
МВР. Присъждане на юрисконсултско възнаграждение се претендира
своевременно от ответната страна по жалбата в представените писмени
бележки по делото. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита
7
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото /въззивно/
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, делото не
представлява фактическа и правна сложност, поради което справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който
съответства на минималния предвиден размер в Наредбата. Разноските следва
да се присъдят в полза на СДВР, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К,
№5352583, издаден от СДВР-МВР, с който на Н. И. Н., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр.***, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
400 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, Н. И. Н., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр.***, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляваща направени разноски за процесуално представителство в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Н. ИЛ. Н., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр.***, против Електронен фиш, Серия К,
№5352583, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство.
Жалбоподателят оспорва ел.фиш като незаконосъобразно издаден и
иска неговата отмяна. Навежда доводи, че използваното в случая АТСС е
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение,
поради което е следвало да се състави АУАН и евентуално наказателно
постановление, а не ел.фиш. Позовава се на разпоредбата на чл.11, ал.2 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, която предвижда, че за
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, не се
издават ел.фишове, както и на разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, съгласно
която за нарушения, установени и заснети със стационарно АТСС, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, овластените контролни органи
могат да налагат глоби, за което се издава ел.фиш. Позовава се и на даденото
тълкуване с Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. на ВАС, съгласно което
ел.фиш може да се издава само при заснемане на нарушение със стационарно
техническо средство, което е предварително обозначено и функционира в
отсъствие на контролен орган.
Жалбоподателят, след приключване на съдебното следствие, моли
съда да отмени процесния ел.фиш на посочените основания в жалбата.
Допълнително навежда доводи за липса на доказателства за техническата
изправност на използваното АТСС към датата на нарушението, както и че
поради изминалия дълъг период от време не може да посочи лицето, ползвало
личния му автомобил на процесната дата.
Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния
ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени
писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк.Д. Ив., моли съда да потвърди обжалвания ел.фиш, като
правилно и законосъобразно издаден, за което излага подробни аргументи по
същество на правния спор и взема отношение по наведените възражения в
жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес от обжалване. Няма данни за датата на връчване на процесния
1
ел.фиш в приложената справка от АИС-АНД, поради което в полза на
жалбоподателя следва да се приеме, че жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, във
вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№5352583, за това, че на 28.09.2021 г., в 13:38 часа, в гр.София, бул.“П.
Яворов“ до №36, с посока на движение от бул.“Драган Цанков“ към
бул.“Черни връх“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, е
извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „Опел Корса“, с
рег.№***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-
M 653, като разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената
стойност на скоростта е 84 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 34
км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя Н. ИЛ. Н., в качеството на
регистриран собственик на МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на
400 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесния ел.фиш,
справка АИС-АНД; клип със снимков материал №28925, ведно със схема на
процесния пътен участък и снимков материал на позиционираното АТСС в
патрулен автомобил; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835 на БИМ; Протокол от последваща проверка на мобилна система
за видеоконтрол №9-38-20/23.10.2020 г.; Протокол за използване на АТСС за
контрол на скоростта от 28.09.2021 г.; ежедневна форма на отчет от състава
на наряда на 28.09.2021 г.; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи за утвърждаване на образци на ел.фишове; справка АИС
„Първоначална регистрация и собственици на превозното средство“.
С оглед на установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното от правна
страна:
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган /СДВР-МВР/ и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
2
ел.фиш на формално основание.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е
спазено изискването нарушението да е установено по реда на ЗАНН – чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото нарушението е заснето с
мобилна система за видеоконтрол, при наличието на контролни органи на
мястото на регистриране на нарушението. Следва да се посочи, че
разпоредбите на параграф 6, т.65, б.“а“ и б.“б“ от ДР на ЗДвП ясно посочват,
че АТСС биват стационарни и мобилни, като указва, че мобилните са
прикрепени към превозно средство или временно разположение на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Горното пояснява в какъв смисъл
нарушението се установява в присъствие на контролен орган по смисъла на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно, че същият контролен орган не борави с
мобилното автоматизирано техническо средство в хода на работата на
последното, да отстои на някакво разстояние и др.подобни. Следва да се
посочи, че вероятно соченото от жалбоподателя Тълкувателно решение
№1/2014 г. на ВАС е загубило значение, след измененията в горния смисъл на
ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. В тази връзка, с разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Процедурата по издаване на ел.фиш е различна от установената в ЗАНН, като
началото на производството е поставено със заснемане на извършеното
нарушение в присъствие или отсъствие на контролен орган, посредством
техническо средство, което от своя страна може да бъде стационарно или
мобилно. Специалният начин за установяване на административно нарушение
е в съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, при който
съответните контролни служби имат право за установяване на нарушенията
да използват технически средства или системи, заснемащи и записващи
датата, часа на нарушението и регистрационния номер на автомобила.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в административнонаказателното
производство са годни веществени доказателства снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид,
а жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, които да оборват
доказателствената стойност на представените писмени доказателства от
издателя на ел.фиш и изложената в него фактическа обстановка.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M с №653, за която е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 от
24.02.2010 г. на БИМ, че е от одобрен тип със срок на валидност до 24.02.2020
г. Посочената система за видеоконтрол на нарушенията е вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под №4835. Видно
от протокол за последваща проверка на използваната мобилната система за
видеоконрол TFR1-M с идентификацинен №653/14 е, че такава е извършена в
Лаборатория „Полицейска техника“ за проверка на радарни скоростомери и
анализатори на алкохол в дъха на 23.10.2020 г., като е дадено заключение, че
3
съответства на одобрения тип. Използваната мобилна система за
видеоконтрол е годно за експлоатация до 23.10.2021 г., от което следва, че
към датата на заснемане на процесното нарушение за скорост – 28.09.2021 г.,
е била техническо годно средство за измерване на скоростта на движение, а
релевираните възражения от жалбоподателя в обратния смисъл, не се
споделят от съда.
Представен е протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 19.09.2016
г. на МВР, от който е видно, че използваната мобилна система за контрол е
монтирана в служебен автомобил с рег.№***, с изрично описание на мястото
на контрол – именно в гр.София, бул.“П. Яворов“ до №36, и посоката на
движение на контролираните МПС – движещите се от бул.“Драган Цанков“
към бул.“Черни връх“, посоката на задействане на АТСС – приближаващи
МПС, при стационарен режим на измерване от АТСС, началото на работа – от
13:35 часа до 15:35 часа, рег.номер на служебния автомобил, броя на
заснетите нарушения с използваната мобилна система за видеоконтрол, а
именно: общо 127 видеозаписа от №28923 до №29049, сред които е попада и
номера на процесния видеоклип - №28925. Съгласно отразеното в протокола,
общото ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч в
населено място, което не е обозначено с поставен пътен знак. Описаната в
ежедневната форма на отчет от състава на наряда от дата 28.09.2022 г., в
графа извършена дейност, касаеща установяване на нарушения за скорост с
използване на описаното в ел.фиш АТСС, напълно съответства на отразените
данни в съставения протокол за използване на АТСС от същия този наряд на
процесните дата, час и място.
От приложения снимков материал – клип №28925 се установява, че в
описателната част на ел.фиш са били възпроизведени данните, идентични с
посочените от разпечатката на клипа, с корекция за възможната грешка на
техническото средство в полза на нарушителя, като е добавен и
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител е
вписано името на жалбоподателя, в качеството на собственик на МПС. В този
смисъл, в ел.фиш са изцяло възпроизведени: датата, часа и мястото на
извършване на нарушението, което е обозначено и с географски координати в
клипа, превозното средство и регистрационния му номер, измерената скорост
на движение от 87 км/ч, от която е приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на
нарушителя, което е и допустимото отклонение на заснемащото техническо
средство и в съответствие с това приспадане е посочена установената скорост
на движение от 84 км/ч, ограничението на скоростта от 50 км/ч в посочения
пътен участък, наказуемото превишение от 34 км/ч, видът и номера на
използваното автоматизираното техническо средство. Приложен е снимков
материал на позиционираното АТСС в служебния автомобил, а от
представената схема на процесния пътен участък се установява
местоположението на патрулния автомобил, в който е позиционирано
процесното АТСС. Данните в коментираните по-горе писмени доказателства
не внасят никакво съмнение относно датата, часа и мястото на извършване на
4
нарушението, ограничението на скоростта в населеното място, вида, модела и
идентификационния номер на използваното АТСС, заснетия с него лек
автомобил и регистрационния му номер, установената и превишената
стойност на скоростта.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От справка „Първоначална регистрация и
собственици на МПС“ се установява, че собственик на заснетия лек
автомобил е физическо лице – Н. ИЛ. Н.. Няма данни по делото последният
да е посочил лице, на което е предоставил собственото си МПС на посочените
дата, час и място, като и в хода на съдебното следствие не са ангажирани
никакви доказателства в тази насока. Предвид горното, съдът намира, че
правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, именно в качеството
му на собственик на процесния автомобил и субект на нарушението.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на правен субект, който е посочен в изричните разпоредби на
закона - чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно: за извършеното нарушение с МПС,
собственост на физическо лице, е ангажирана отговорността на собственика –
жалбоподателят Н.. Жалбоподателят не е посочил друго лице като
действителен водач на процесното МПС към датата на деянието, съгласно
нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП и в хода на съдебното следствие не са
ангажирани доказателства, оборващи презумцията относно авторството на
деянието.
По отношение на приложената санкционна норма, съдът счита същата
за правилно определена, като на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП
редакцията й към датата на извършване на нарушението/, наказващият орган е
наложил наказание глоба в размер на 400 лева, за установеното превишение
на скоростта от 31 до 40 км/ч, /в случая превишението е 34 км/ч, след
приспадане на толеранст от 3% в полза на водача от засечената скорост/, на
разрешената скорост в населено място от 50 км/ч, съгласно разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Налице е абсолютно определена санкция, в която
предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.
По изложените по-горе съображения, обжалваният ел.фиш следва да
бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски
има ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: СДВР-
МВР. Присъждане на юрисконсултско възнаграждение се претендира
5
своевременно от ответната страна по жалбата в представените писмени
бележки по делото. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото /въззивно/
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, делото не
представлява фактическа и правна сложност, поради което справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който
съответства на минималния предвиден размер в Наредбата. Разноските следва
да се присъдят в полза на СДВР, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
6