№ 12578
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110121123 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът Е. Д. Л. дължи на ищеца „*** (правоприемник на
„***., *** по силата на договор за покупко-продажба на търговско предприятие от
31.05.2023г., сключен в хода на производството) следните суми: сумата от 9085,06 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № **** от
18.11.2015г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 25.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
2646,44 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.06.2017г. до 20.10.2019г.,
сумата от 1763,63 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за
периода от 20.07.2017 г. до 03.09.2019 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 54136/2019 г. по описа на 145 състав.
Ищецът твърди, че на 18.11.2015 г. между „*** и Е. Д. Л. е бил сключен договор за
потребителски паричен кредит № **** посредством, който страните са постигнали съгласие
кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 12 000,00 лева за срок от
47 месеца, разделен на 47 равни месечни вноски всяка в размер на 440,55 лв. Посочва, че
сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника,
декларирана от същия и посочена в договора за кредит. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора
при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, което е
1
било равно на основния лихвен процент, обявен от Българската народна банка, в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Твърди, че длъжникът
преустановил плащането на вноските по кредит №**** на 20.06.2017 г., като към тази дата
са били погасени 18 месечни вноски. Посочва, че на основание чл. 5 от договора вземането
на „БНП ПарибаПърсънъл Файненс“ ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, като в процесния случай това била датата 20.07.2017 г.,
от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна
на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника. Претендира да се да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца непогасената по договора главница,
възнаградителна и мораторна лихва, както и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. Ответникът прави възражение за нищожност на процесния
договор за кредит поради наличие на клаузи, противоречащи на закона, както и на добрите
нрави, по-специално клаузата на чл. 3 от договора, която намира да е в противоречие с чл.
10а, ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, както и да е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т.
19 ЗЗП. Оспорва размера на претендираната възнаградителна лихва като счита, че клаузите
които установяват дължимостта й, са неравноправни на основание чл. 143 и чл. 146, ал. 1
ЗЗК, а освен това я оспорва като прекомерна. Твърди, че не е получил уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост, с оглед на което същата не е настъпила и кредитът не е
станал предсрочно изискуем. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предяви са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно сключен с ответника договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание,
въз основа на който ищцовото дружество е предоставило на Е. Д. Л. претендираната
парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне на кредитора
предоставената сума и да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери, като и
че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми,
включително, че е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на главницата
по договора.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК,
в случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в
тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимите сума.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД иск в тежест
2
на ищеца е да установи възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да установи, че е погасил на падежа задължението си.
Съдът намира, че надлежен ищец в настоящото производство е „***, който е
придобил в хода на настоящото производство търговското предприятие на „***., ***, клона
на чуждестранен търговец и последният е заличен в Търговския регистър на Република
България, като се касае за универсално правоприемство по чл. 227 ГПК – в този смисъл
Определение № 811 от 01.04.2024г. по т.д. № 670/2023г. на I ТО на ВКС. Следователно на
основание чл. 227 ГПК като ищец в настоящото производство следва да бъде конституирано
дружеството правоприемник, а именно „****
Установява се от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта **** от 18.11.2015г., че между „*** (с правоприемник „***., действащ чрез
„***., ***, чийто правоприемник е ищецът „***), в качеството му на кредитор, и ответникът
Е. Д. Л., в качеството й на кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски
паричен кредит № **** посредством, който страните са постигнали съгласие кредиторът да
отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 12 000,00 лева за срок от 47 месеца,
който ще бъде погасяван на 47 равни месечни вноски всяка в размер на 440,55 лв., дата на
последната вноска – 20.10.2019г., което е видно и от приетия по делото погасителен план.
Съгласно договора общата стойност на плащанията се равнявала на сумата от 20705,85 лв.
при годишен процент на разходите в размер на 29,29 % и лихвен процент от 23,82 %. В чл. 2
от Общите условия към договора било уговорено, че кредитополучателят закупува
застраховка „Защита на плащанията“ при застрахователна премия в размер на 2115 лв.,
която ще бъде платена директно на застрахователния агент ****, като премията е разделена
на равен брой вноски в размер на 45 лв. всяка (съгласно погасителен план), които
представляват част от всяка месечна погасителна вноска. Изрично е посочено, че размерът
на премията не представлява част от отпусната в заем сума, като общият размер на кредита
е в размер на сумата от 12000 лв. В чл. 2 е посочено и че кредитополучателят заплаща „такса
ангажимент“, посочена в съответното поле на договора в размер на 420 лв., срещу което
кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в
документа условия, размери и срокове. Уговорено е че таксата се заплаща при усвояване на
кредита, като сумата се удържа от кредитополучателя от общия размер на кредита.
Съгласно чл. 3 от ОУ към договора е посочено, че предоставянето на сумата по
кредита съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и
създава задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски,
които съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на кредитора. Лихвеният процент по договора бил фиксиран за
срока на договора.
Видно от чл. 16 от ОУ към договора за ползването на кредитния лимит
3
кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за
срока на ползване на кредитния лимит.
Съгласно чл. 5 от ОУ към договора при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените
разноски по събиране на вземането (за телекомуникационни услуги, напомнителни писма
и/или други действия), извършени по преценка на кредитора. При просрочие на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, е
уговорено, че вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Установява се от приетото платежно нареждане от 19.11.2015г., че кредиторът е
изпълнил задълженията си по договора за кредит, като е предоставил на ответника
отпусната в заем сума чрез превеждане по негова банкова сметка на сумата от 11580 лв.,
след удържане на „такса ангажимент“ в размер на 420 лв., от общия размер на кредита от
12000 лв. Съгласно приложеното извлечение по кредита начислената договорна лихва за
целия срок на договора е в размер на 6457,08 лв.
Установява се от представеното от ищеца и неоспорено от ответника извлечение по
погасителен план по процесния кредит, че ответникът е направил плащания по кредита в
общ размер на 8021,75 лв. за периода от 21.12.2015г. до 14.06.2017г., които са отнесени от
кредитора за погасяване на месечните вноски с падеж от 20.12.2015г. до 20.02.2017г. изцяло,
на вноските с падеж на 20.05.2017г. и на 20.06.2017г. включително изцяло, както и за
частично погасяване на вноските с падеж на 20.03.2017г. и на 20.04.2017г. по отношение на
договорната лихва. Длъжникът е преустановил плащането по кредита, считано от вноската с
падеж 20.07.2017г. Извършено е още едно плащане по договора на сумата от 200 лв. на
20.03.2018г., което е отнесено за частично погасяване на начислената мораторна лихва.
След отчитане на посочените плащания съгласно извлечението, дължими са останали
следните суми: сумата от 9085,06 лв. – главница, сумата от 2646,44 лв. – възнаградителна
лихва и сумата от 1763,63 лв. – мораторна лихва, които се претендират в настоящото
производство.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна
страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто
правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
4
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява
потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния
договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде
сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в
настоящия случай е налице. Императивно изискване на закона е и съдържанието на
договора да бъде представено по ясен и разбираем начин, както и всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Несъмнено Общите условия към
договора, които както беше изяснено съдържат дефиниции на основните понятия в него, и
детайлно разписване на правилата за сключване, изпълнение и прекратяване на договора,
представляват част от същественото договорно съдържание, което е закрепено в законовата
разпоредба на чл. 11, ал. 2 ЗПК, съгласно която Общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. В
този смисъл следва да се приеме, че изискването за ясно и разбираемо посочване на
съдържанието, както и за представянето елементите на договора с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12 (чл. 10, ал. 1 ЗПК) важи и за Общите условия към него.
В случая ответникът е оспорил действителността на процесния договор за кредит
поради нарушение на правилото на чл. 10, ал. 1 ЗПК. При прегледа на представените
договор за кредит и Общи условия към него се наблюдава и без нуждата от използване на
специални знания, че договорът и Общите условия към него са представени в еднакъв по
вид и размер шрифт, който не е по-малък от 12, договорът и общите условия са подписани
на всяка страница от кредитополучателя, както и че в договора и приложимите Общи
условия се съдържат уговорки относно съществените елементи на договора.
При служебно извършена проверка за съответствие на договора с императивните
изисквания на ЗПК следва, че процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на
предвиденото чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 и 20 ЗПК. Посочени са датата и мястото на
сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът
на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният
процент на разходите, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на
кредита - брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането
им, срока на договора за кредит – доколкото в погасителния план е посочена крайна дата за
издължаване на последната вноска – 20.10.2019 г., че са дължими 47 месечни вноски.
Съгласно чл. 11, ал. т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
5
процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти.
Така поставените нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна на
уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не
променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в
договора. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за
посочване на методиката за определянето му. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в
договора е инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото
изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. В случая лихвата е с
фиксиран процент и не е необходимо да се посочва последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, което изискване е поставено само при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Независимо от това съдът намира, че не е спазено изискването за представяне на
уговорките, и по-специално на клаузите, установяващи ГПР и общата дължима сума по
кредита, по ясен и разбираем начин. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
в процесния договор за кредит не е посочен по ясен и еднозначен начин годишният процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Това е така, тъй като в договора е посочен единствено размера на ГПР в проценти
(29,29 %), без да може да се направи извод какви компоненти включва последния и какво е
взето предвид при формирането му. В този смисъл е налице неяснота дали при
изчисляването му е включена предвидената в договора и в чл. 2 от ОУ „такса ангажимент“,
както и какво представлява и за какви действия, респективно в какъв размер се дължи
предвидената в чл. 3 от договора надбавка, покриваща разноските за кредитора по
подготовка и обслужване на кредита, която е посочена като част от размера на всяка
погасителна вноска, като последната предвид начина на заплащането й (разсрочено и на
падежната дата на останалите плащания по договора) води до обоснована вероятност
същата да съставлява прикрита уговорка на допълнително възнаграждение, което се дължи
наред с основните плащания по договора. Основание за този извод е и обстоятелството, че
посоченият общ размер на дължимата по кредита сума от 20705,85 лв., разпределена на 47
равни по брой месечни вноски, в който размер при извършване на аритметични действия по
събиране се установява да се включват и плащания на неясни по вид и размер задължения
извън стойността на кредита от 12000 лв. и договорната лихва за целия срок на договора
съгласно погасителен план от 6457,08 лв. Едновременно с това е налице противоречие,
касаещо сумата за застрахователна премия, която е изрично изключена от размера на
кредита съгласно чл. 2 от ОУ, но след това включена в размера на погасителните вноски,
което е още един аргумент за съществуващата в договора неяснота относно общия размер на
дължимата сума и какво включва същата. За пълнота и с оглед изричното възражение на
6
ответника в този смисъл следва да се посочи и че съдът намира размерът на уговорената
възнаградителна лихва от 6457,08 лв. при отпусната в заем сума от 12000 лв., да се явява
несъответен на принципите на добросъвестност и справедливост и поради това накърняващ
добрите нрави. Размер на възнаградителната лихва, който се равнява на повече от
половината от размера на отпуснатия заем нарушава принципа на еквивалентност на
престациите на страните и не отговаря на изискванията за добросъвестност в
облигационните отношения между тях, като за ориентир следва да се използва
обстоятелството, че този размер надхвърля трикратния размер на законната лихва за
страната за съответния период.
Нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява самостоятелно основание за
прилагане на последиците на чл. 22 ГПК и води до недействителност на процесния договор
за кредит.
Само за пълнота следва да се посочи и че претендираната договорна лихва не би била
дължима и в случай че не беше установена недействителност на целия договор за кредит
поради следното: ищецът се е позовал на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита
поради неплащане на две или повече месечни вноски на основание чл. 5 от договора. По
делото се установи, че ответникът не е заплатил на падежа изцяло вноските с падеж на
20.03.2017г. и на 20.04.2017г., поради което считано от 20.05.2017г. е настъпила уговорената
автоматична предсрочна изискуемост на кредита по смисъла на чл. 5 от ОУ към договора. В
случая не се касае за договор за банков кредит, поради което съдът намира за неотносимо
към разглеждания казус приетото в мотивите по т. 18 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС относно необходимостта от
изрично последващо изявление на банката кредитор и достигането му до длъжника, преди
датата на подаване на заявлението. Мотивите на тълкувателното решение в тази част са във
връзка с хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК при издадена заповед за
незабавно изпълнение на вземания, произтичащи от договор за банков кредит на основание
чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Приложението на разпоредбата и дадените
в тълкувателното решение разрешения във връзка с нея не може да бъде разширявано извън
случаите на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, до всички
случаи на договорно предвидена автоматична предсрочна изискуемост, тъй като това
противоречи на принципа на договорната свобода и чл. 20а от ЗЗД. След настъпване на
предсрочната изискуемост длъжникът не дължи договорна лихва, тъй като от този момент
отпада основанието, на което потребителят по договор за потребителски кредит, дължи
уговорената възнаградителна лихва до края на срока на договора, така, както ако не беше
изгубил преимуществото да плаща разсрочено, и се поражда задължение да заплати
обезщетение за забава върху главното парично задължение, дължимо от този момент в
целия непогасен размер. Този извод следва от характера на възнаградителната лихва като
възнаграждение за ползването на паричната сума през определен период, от което ползване
във времето длъжникът е лишен след настъпване на предсрочната изискуемост като санкция
за неизправното му поведение, което е и изрично закрепено в чл. 32, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1
7
ЗПК. Съответно ответникът не би дължал и законната лихва върху тази част от вноската,
която включва възнаграждението по кредита.
В резултат на възприетия извод за недействителност на договора ответникът дължи
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него – чл. 23
ЗПК.
С оглед изложеното искът следва да се уважи за незаплатената чиста стойност на
кредита, която съдът приема да се равнява на сумата от 3358,25 лв., след като от пълния
размер на усвоената сума от 12000 лв. се извади удържаната „такса ангажимент“ в размер на
420 лв. и платените преди процеса от ответника суми в размер на 8021,75 лв. за периода от
21.12.2015г. до 14.06.2017г. и в размер на 200 лв. на 20.03.2018г. Следва да се присъди и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 25.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането. За
разликата над сумата от 3358,25 лв. до пълния предявен размер от 9085,06 лв. искът за
главница следва да се отхвърли, както и следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни
исковете за договорна и мораторна лихва.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива е
претендирал единствено ищецът, който е доказал извършване на разноски за заповедното
производство в размер на 269,90 лв. – държавна такса и разноски за исковото производство
в размер на 269,91 лв. – държавна такса и в размер на 1614 лв. – депозит за особен
представител. И в двете производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е
претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред., ДВ, бр. 8/2017г.) вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП на сумата от 50
лв. за заповедното и на сумата от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (ред., ДВ, бр.
8/2017г.) вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП, или общо разноските за заповедното
производство се равняват на сумата от 319,90 лв., а за исковото – на сумата от 1983,91 лв.
Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в размер на 79,61 лв. – за заповедното производство и в размер на
493,69 лв. – за исковото производство, които следва да му се присъдят.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 227 ГПК „****като ищец на мястото на „***.,
***“, КЧТ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. 9 ЗПК, че Е. Д. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** дължи на „****
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, сумата от 3358,25 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № **** от
18.11.2015г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 25.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
8
сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54136/2019 г. по
описа на 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. 9 ЗПК за главница за разликата над сумата от 3358,25 лв. до пълния предявен размер от
9085,06 лв., както и исковете по по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2646,44 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
20.06.2017г. до 20.10.2019г. и сумата от 1763,63 лв., представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 20.07.2017 г. до 03.09.2019 г.,
ОСЪЖДА Е. Д. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** да заплати на „****
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 79,61 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от
493,69 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9