Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 06.12.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл.
с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 2333 по описа
за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по две
въззивни жалби. Първата е подадена от ищцата К.Б.К., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител Р.П.Р., ЕГН **********, и двете с
адрес ***, чрез процесуален представител адв. Р.И., срещу Решение № 3216/06.07.2018г., постановено по
гр.д. № 1116/2018г. по описа на ВРС, Х-ти с-в, в частта, с която е отхвърлен
предявения от ищцата иск за изменение размера на определената с влязло в
законна сила решение, постановено по гр.д. № 2602/2010г. по описа на ВРС,
издръжка, дължима от Б.К.К. с ЕГН ********** ***, в полза на детето К., за
разликата над 180лв. до 250 лв. В жалбата се излага, че съдът не е съобразил
правилно възможностите на бащата да плаща издръжка. Посочено е, че същият
реализира доходи от наем, от трудово правоотношение, както и като собственик на
дружества. Моли решението да бъде отменено в отхвърлителната част и постановено
ново, с което искът да бъде уважен изцяло и за разликата над 180 лв. до 250 лв.
В срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от въззиваемия Б.К.К.. Същият я оспорва и излага, че
дружествата му са с прекратена търговска дейност и са били на загуба, а понастоящем
трудовото правоотношение е прекратено. Сочи, че детето няма специални нужди,
поради което и не се нуждае от издръжка над обичайната.
В срок Б.К. е подал въззивна жалба
срещу решението в частта, с която е изменен размера на определената с влязло в
законна сила решение, постановено по гр.д. № 2602/2010г. по описа на ВРС,
издръжка, дължима от Б.К.К. с ЕГН ********** ***, в полза на детето К., като е
увеличена същата за разликата над 130 лв. до 180,00 лева месечно, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.01.2018г. до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението. Не оспорва, че
нуждите на детето са нараснали, но твърди, че не е съобразено, че доходите на
бащата са такива, че същият не може да заплаща издръжка в посочения размер. Твърди,
че няма никакви имоти - единственият, който притежава е ипотекиран, трудовото
му правоотношение е прекратено, дължи погасяване на кредитни вноски, като за
плащането им дори е подпомаган от своите родители. Сочи, че гарантираният
минимум за дете от 7г. до 14г. е 262лв. месечно, поради което и издръжката
следва да бъде разделена по равно. Не е съгласен издръжката да бъде изменено от
подаване на иска, тъй като се е установило, че е давал и плащал такава, както и
неговите родители също. Моли решението да бъде отменено в атакуваната от него
част и бъде постановено ново, с която издръжката да бъде изменена на 130лв.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил
отговор, К.К. чрез законния си представител Р.Р. оспорва жалбата.
Контролиращата страна ДСП
Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от
страните:
В исковата молба ищецът К.К.,
действаща чрез своята майка и законен представител Р.Р., сочи, че по силата на
влязло в сила съдебно решение № 1823/26.05.2010г., постановено по гр.д. №
2602/2010г., по описа на 33-ти състав на ВРС, ответникът Б.К.К. е осъден да
заплаща в полза на детето К.Б.К. издръжка в размер на 80,00 лв. месечно, чрез
неговата майка и законен представител, с падеж 10-то число на месеца, до
настъпване на законово основание за нейното изменение.Твърди, че към настоящия
момент детето е на 10 години и е ученичка в четвърти клас в СУ „Св. Климент Охридски“
– гр. Аксаково. Сочи, че разходите за хранене в учебното заведение се покриват
от майката. Освен това детето посещава три пъти в седмицата школа по пеене.
Желанието на детето е да посещава уроци по плуване, но майката не може да си го
позволи. Твърди се, че в последните години нуждите на детето са нараснали
значително. Наложило се е да посещава ортодонт за поставяне на шини. Освен това сезонните разходи за дрехи,
обувки, храна и учебни пособия са се увеличили с оглед и възрастта на детето.
Навежда се, че от момента на постановяване на решението на ВРС до сега е
изтекъл значителен период от време. Желанието на майката е детето да посещава
уроци по български език и математика, както и чужди езици. Твърди се, че ответникът
развива успешен бизнес с търговия на едро и дребно чрез дружеството „К.
Трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, участва в съдружие с 50% участие в капитала на „Дабо Сервиз“ ООД, ЕИК
*********. Предвид това и е предявила иск за изменение на издръжката чрез
увеличението от 80лв. на 250лв., считано от подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът К. К. е депозирал писмен отговор, в който не оспорва твърденията, че
е родител на детето К.К.. Оспорва твърдението, че са нараснали нуждите на
детето, както и че има възможност да заплаща издръжка в размер на 250,00 лв.
месечно. Сочи се, че редовно е изплащал дължимата издръжка, като разходите за
ортодонт и лазерна хирургия са поети от неговата майка, баба на детето. Твърди
се, че повече от година ответникът не упражнява никаква дейност, няма приходи и
има заеми към банкови институции. Поддържа се, че претендираната издръжка е
прекомерно висока. Моли се претенцията да бъде отхвърлена, а ако бъде уважена,
тя да е до размер от 130,00 лв.
Контролираща страна – Дирекция
„Социално подпомагане” гр.Варна, чрез упълномощения си представител изразява
становище, че искът следва да бъде уважен, а по отношение на конкретния размер
предоставя преценката на съда.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Няма
спор, а и видно от представеното по делото удостоверение за раждане, родители
на детето К.Б.К. с ЕГН ********** са Р.П.Р. с ЕГН ********** и Б.К.К. с ЕГН **********.
С
влязло в законна сила на 18.06.2010г. решение, постановено по гр.д. №
2602/2010г. по описа на ВРС, ответникът К. е осъден да заплаща в полза на
детето К., чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер
на 80,00 лева, считано от 25.02.2010г., с падеж до десето число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на законовото основание за нейното
изменение или прекратяване, на основание чл.142, ал.1 от СК.
Видно
от представеното удостоверение от 27.11.2017г., полученото от Р.П.Р. брутно
трудово възнаграждение за периода м.ноември 2016г. - м.октомври 2017г. е в
размер на 5 652,84 лева, което възлиза на доход от 471 лв. средно месечно.
Представени
са справки от Търговския регистър на дружеството „Дабо Сервиз“ ООД и „К.
Трейдинг“ ЕООД, както и счетоводни отчети за финансовата 2016г. и 2017г. на
дружествата. Видно е, че печалба на дружествата и дейност не е декларирана.
Видно е, че ответникът е самоосигуряващо се лице през 2017и 2018г. и се е
осигурявал на минималния осигурителен доход.
От
приложения в заверен препис от НА за покупко -продажба на недвижим имот се
установява, че на 21.12.2012г. ответникът е закупил самостоятелен обект в гр.
Варна с ид.номер 10135.3513.115.33.5. Установява се от представени преписи на
НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, че ответникът е и
кредитополучател по сключен договор за банков кредит.
Представен
е препис на трудов договор, от който е видно, че ответникът е в трудови
правоотношения с работодателя „НИК“ ООД, като изпълнява длъжността
„продавач-консултант“ с възнаграждение от 566,00 лв. Пред настоящата инстанция
е представена заповед № №1/20.07.2018г. за прекратяване на трудовия договор.
От
показанията на водения от ищеца свидетел Биляна Веселинова се установява, че
детето живее при майка си и тя полага грижи за него. Ходи на уроци по пеене и
има други желания, но финансовото състояние на майката не може да позволи
допълнително ангажиране. Установява се още, че извънкласните занимания на месец
струват по 70,00 лв., както и че от Коледа насам бащата не е виждал и не е
търсил детето си, като не е звънял да пита как е и да се интересува от него.
Установява се, че детето ходи на ортодонт, за което плаща 30,00 лв. на
посещение за регулиране на поставените шини.
От
показанията на водения от ответника свидетел Д.К. – майка на ответника, се
установява, че бащата на К. се грижи за детето си, като му осигурява
допълнителни средства за дрехи и учебни помагала. Установява се, че тя лично,
като баба, е завела детето при ортодонт и е заплатила шините на детето, след
което го е водила и два пъти на преглед. Освен това в показанията си заявява,
че бащата поддържа връзка с дъщеря си, но от месец ноември 2017 година до месец
март 2018 година е бил безработен, след което е започнал работа във фирма като
„търговски представител“. Установява се, че ответникът е изтеглил кредит, но
доходите му са били недостатъчни, за да покрива тези разходи, поради което е
подпомаган финансово от родителите си.
По делото са представени квитанции и разписки,
както и касови бонове, от които се установява, че заплащаната от детото такса
за посещение на занимания по пеене се заплаща ежемесечно по 70 лв., както и че
детето се харни в училищния стол, където цената на купоните е 7,50 лв.
седмично, а освен това за закуски се плащат по 1,50 лв.
Приложени
са извадка от извадка от медицинския картон на детето К., от който се
установява, че на същото е направена през 2017г. лазерна френулотомия, като е
заплатено 230 лв. Не се установява кой е извършил плащането, но доколкото
ответникът представя горното доказателство и предвид изявленията на
свидетелката К.- майка на ответника, че тя го е сторила, съдът намира, че тези
разходи са били спестени на майката.
Същото касае и извършеното плащане в размер на
280 лв. и 40 лв. за стоматологични услуги.
При така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни
изводи:
Нормата на чл.150 СК, в която
намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде
изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от
издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и
възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда
издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай се твърди
трайно изменение в нуждите на детето- нарастване на възрастта, значителен
период от време от определяне на първоначалната издръжка, нужди на детето от
посещение на уроци по български език и литература и английски език, както и
тренировки по плуване, които не могат да бъдат задоволени предвид ниските
възможности на майката. Горните обстоятелства съставът намира за доказани. От
решението, с което е изменена определената издръжка са изминали осем години.
Детето К. е било на три години, а понастоящем е на единадесет и е ученик.
Горните обстоятелства налагат допълнителни разходи за закупуване на учебни
помагала, пособия и униформа. Увеличени са и разходите му за дневни суми. Видно
е, че детето има разходи за хранене в училище около 70-80 лв. месечно, отделно
от което има разходи и за храна у дома, както и през почивните дни. Детето
посещава школа за извънкласно занимание като ежемесечно се заплаща сума от 70
лв. Нарастващата възраст на детето и нуждата от подпомагане за по-добро
усвояване на училищния материал също следва да бъдат съобразени при определяне
на необходимата за детето месечна издръжка. От показанията на св. Веселинова се
установява, че детето ежемесечно посещава веднъж или два пъти ортодонт във
връзка с извършено оперативно лечение и поддръжка на поставени шини, за което
се заплаща цена от 30 лв. за едно посещение. Няма данни тези суми да се поемат
от бащата. Освен изявленията на св. К., че тя е заплатила самото оперативно
лечение, които съдът приема за установени, няма други доказателства, че не
майката, а ответникът прави разходи за специалните нужди на детето. Предвид
факта, че посещенията са ежемесечни, съставът приема, че тези нужди на детето К.
не са инцидентни и следва да бъдат съобразени.
Затова и съдът, като съобрази
установеното, че от първоначалното определяне на издръжката е изминал
продължителен период от време, през който детето К. е навлязло в нов етап от
своето физическо и психическо развитие, изискващ увеличаване на разходите за
задоволяване на обичайните му нужди за облекло, храна, пособия, посещение на
извънкласни форми на обучение, за задоволяване на развиващите му се интереси,
както и че са настъпили промени в здравословното му състояние, изискващи
разходи за задоволяване на специални потребности на детето, намира, че са
налице основанията по чл.150 СК. Възраженията на ответника, че е налице
изменение и на неговите възможности да заплаща издръжка, съдът намира за
доказани, но неоснователни. Вярно е, че видно от приложените справки, макар и
ответникът К. да притежава и да е съдружник в дружества, същият няма данни да
реализира доходи от тях. Ответникът обаче е бил зает в трудово правоотношение,
както и ежемесечно през целия период е реализирал доходи от наем. Фактът, че
понастоящем ответникът е освободен по трудовия си договор, не следва да бъде
приет като трайно изменение на обстоятелствата. Това е така, тъй като няма
ангажирани доказателства ответникът да страда от някакво здравословно заболяване
и то такова, което да му пречи да реализа доходи предвид работоспособната си
възраст. Възраженията, че ответникът, макар и да притежава недвижим имот, то
последният е ипотекиран и ответникът заплаща ежемесечни вноски по изтеглен от
него кредит, за което е подпомаган от майка си, е неоснователно. Задължението
за заплащане на издръжка е безусловно, поради което и ирелевантно е поети от
задълженото лице задължения към банки и други финансови институции. Тази
задължения не следва да бъдат съобразени при определяне размера на издръжката.
Не следва да бъде съобразено и обстоятелството, че бабата по бащина линия
заплаща някои възникнали разходи на детето. Тези плащания са инцидентни и са
израз на отношенията между баба и внуче, а не заместват задължението на бащата
да заплаща издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете.
От всичко изложено съставът
намира, че изменение е настъпило само досежно нуждите на претендиращото
издръжка лице. Същите са се увеличили. Като се съобрази възрастта на детето и
съпътстващите я обичайни нужди за задоволяване, както и специалните разходи,
обусловени от здравословното състояние
на детето, съставът намира, че общата издръжка за детето Даниел следва да бъде
определена на 280 лв. месечно. Ответникът К. следва да бъде осъден да заплаща
по 180 лв. месечно в полза на детето К., а останалата част от 100 лв. да се
поеме от майката, полагаща преките и непосредствени грижи за отглеждане на
детето. Издръжката следва да бъде заплащана, считано от подаване на молбата в
съда-25.01.2018г. до настъпване на законово основание за изменението или
прекратяването й. Възраженията, че издръжката следва да бъде определена,
считано от влизане на решението в сила, е неоснователно предвид Постановление №
5/1970г. на Пленума на ВС. Няма данни бащата да е поел изцяло издръжката на
детето К. след подаване на иска, поради което и това възражение е
неоснователно. Дължи се и законната лихва за всяка просрочена вноска, като
датата на падежа е първо число на месеца, за който се дължи.
Решението на ВРС в частта, с която
е допуснато изменение, като издръжката, като е увеличена и за разликата над 130
лв. до 180 лв. следва да бъде потвърдено, както и в частта, с която искът за
изменение е отхвърлен за разликата над 180 лв. до 250 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
3216/06.07.2018г., постановено по гр.д. № 1116/2018г. по описа на ВРС, Х-ти
с-в, в частите, с които е изменен размера на определената с влязло в законна
сила решение, постановено по гр.д. № 2602/2010г. по описа на ВРС, издръжка,
дължима от Б.К.К. с ЕГН ********** ***, в полза на детето К., като е увеличена
същата за разликата над 130 лв. до 180,00 лева месечно, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 25.01.2018г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца,
за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която е
отхвърлен предявения от К.Б.К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Р.П.Р., ЕГН **********, и двете с адрес ***, иск за
изменение размера на определената с влязло в законна сила решение, постановено
по гр.д. № 2602/2010г. по описа на ВРС, издръжка, дължима от Б.К.К. с ЕГН **********
***, в полза на детето К., за разликата над 180лв. до 250 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.