О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260335 12.02.2021г. град
П.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на дванадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от
съдията Маратилов въззивно гр.д.№81 по описа за 2021г. и за да се произнесе,
взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1
т.1 от ГПК във връзка с чл.129 ал.3 и
ал.4 от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се определение
на Пазарджишки районен съд №2336 от 04.12.2020г. постановено по гр.д.№20205220102587/2020г.
по описа на същия съд, с което е върната предявената от „ЗАД ОЗК-З.“ АД искова
молба против Е.Г.П. и е прекратено производството по гр.д.№2587/2020г. по опис
на РС-П..
В частната си
жалба подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред
първата инстанция „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.“ АД, ЕИК
*********-с адрес на управление в гр.С. се поддържа, че по повод предявен от ищцовото дружество установителен иск с
правно основание в чл.500 ал.1 т.1,предл. първо и ал.2 от КЗ във връзка с
чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 и с чл.124 от ГПК, исковият съд с
разпореждане №8878 от 02.11.2020г. указал на ищеца да внесе депозит за
назначаване на особен представител на страната на ответника, връчено на
дружеството в централния му офис. Твърди се, че в процесното исково
производство ищцовото дружество се
представлява от упълномощен процесуален представител-адвокатско дружество “Г. и
партньори“, за което към исковата молба били представени пълномощно и преупълномощаване, като в самата искова молба
още на първа страница бил посочен съдебен адрес-***,поради което счита, че
приложение във връзка с връчването на книжа намира разпоредбата на чл.39 ал.1
от ГПК, когато страната е посочила пълномощник по делото и че връчването на
книжата следва да се извърши именно на пълномощника на посочения от него съдебен
адрес. Счита, че неправилно разпореждането е връчено не на посочения съдебен
адресат-адвокатско дружество „Г. и партньори“ като пълномощник на дружеството,
а на ищцовото дружество, поради което
частният жалбоподател счита, че срокът
за изпълнение на указанията не е изтекъл заради ненадлежното връчване. Излага
довод, че призоваването и връчването на книга по ГПК е регламентирано с
императивни правни норми като гаранция за уведомяването на страната и че всяко
отклонение от тези правила води до недействителност на съответното процесуално
действие. Цитира се чл.39 ал.1 от ГПК повеляващ връчването на съобщения да се
извършва, по посочения от страната начин-на съдебен адресат или на пълномощника по делото. Цитира се съдебна
практика. Счита, че в случая връчителят не се е съобразил с направения от
ищцовата страна избор-да бъде уведомена
на посочения от нея съдебен адресат. В тази връзка се изтъква, че Адвокатско дружество „Г. и партньори“ е
процесуалният представител на страната, която посочвайки го и за съдебен
адресат, го е натоварила да извършва вместо нея, като притежаващо съответната
професионална компетентност,
необходимите процесуални действия. Поддържа, че предвид неизпълнението на
дадените от съда указания не по вина на ищеца, а поради нередовно връчване на разпореждането, с което
са дадени съответните указания, то
срокът за изпълнение на тези указания не бил просрочен поради нередовното
връчване лично на адресата вместо на посочения от него съдебен адресат или
упълномощен пълномощник. Моли да се отмени обжалваното определение и се постанови продължаване на съдопроизводствените
действия.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Частната жалба
е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в исковото производство,
против подлежащ на обжалване акт на исковия съд с който се преустановява по-нататъшното
развитие на делото и в предвидения едноседмичен срок от съобщаването на акта на
страната.
За да постанови
обжалваното си определение с което прекратява производството по делото исковият
съд е посочил, че с разпореждане №8878 от 02.11.2020г. е указал на ищцовото
дружество да внесе по сметка на РС-П.
депозит за възнаграждение за особен представител на ответника Е.Г.П. в размер
на 300лв с предупреждение към ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата
молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено; че разпореждането
е надлежно връчено на ищеца на 23.11.2020г., а срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на
30.11.2020г.-присъствен ден и че до посочената дата ищецът не е изпълнил
дадените от съда указания, а едва на 04.12. 2020г. по делото е постъпила молба подадена от ищеца
с дата на пощенското клеймо 03.12.2020г. с приложено платежно нареждане за
внесен депозит в размер на 300лв. Посочено е, че неизпълнението на указанията за внасяне на
разноски по чл.47 ал.6 от ГПК е основание за връщане на исковата молба при
условията на чл.129 ал.3 от ГПК тъй като при призоваване на ответника при
условията на чл.47 от ГПК, назначаването на особен представител е задължително
условие за провеждането на производството по делото, а внасянето на разноските
за особения представител е предпоставка за назначаването му и че предпоставка
за развитието на процеса е внасянето на
разноските. Посочено е още, че невнасянето на разноски от инициатора и заинтересованата
страна в процеса, а именно ищеца, въпреки
дадени изрични указания на съда за това е основание за връщане на исковата
молба поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на
производството. Като втори аргумент е изтъкната разпоредбата на чл.64 ал.1 от ГПК регламентираща, че процесуалните действия извършени след като са изтекли
установените срокове, не се вземат в предвид от съда, и че в случая молбата на ищеца, подадена чрез куриер на 03.12.2020г., с която са
представени доказателства за внасяне на депозит за особен представител не може
да породи желаните от страната правни
последици тъй като е подадена след изтичане на преклузивния едноседмичен срок
поради които не може да бъде взета в предвид от съда, поради което съдът е
приел, че ищецът не е изпълнил в
определения срок дадените указания и исковата молба следва да бъде върната и
производството по делото прекратено.
Доводите
касаещи принципните постановки залегнали и в цитираната в определението съдебна
практика въззивната инстанция възприема изцяло. Поставя се въпроса дали същите
се приложими в конкретния случай, като отговорът е положителен.
В тази връзка Окръжният
съд намира за нужно да изложи следните допълнителни съображения : Исковото
производство е инициирано от ищеца „ЗАД ОЗК-З.“ АД против ответника Е.Г.П.
*** за установяване съществуване на парично вземане в размер на 224.17лв,
дължимо от Е.П. представляващо регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от подаването на заявление по чл.410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение
№517 от 08.06.2018г. от Пазарджишки районен съд по ч.гр.д.№1191/2020г.
по описа на същия съд.
В исковата
молба, подадена от ищцовото дружество чрез пълномощника си Адвокатско дружество “ Г. и партньори“
Булстат *********,представлявано от адвокат С.Е.С.-управител, с посочен телефон
на кантората и електронна поща, е посочен съдебен адрес на който ищцовото дружеството
да бъде призовавано, а именно -гр.С., район С., ул.“К..“ №1, ет.1. Налице е и
надлежно оформено пълномощно по силата на което
изпълнителните директори на „ЗАД ОЗК-З.“АД са упълномощили адвокатското
дружество “Г. и партньори“, адвокат-съдружник в което е и управителя му С. Е.С., с адрес на кантората, който съвпада с
посочения съдебен адрес за призоваване на дружеството-ищец, да го представлява,
като и да предяви установителен иск
срещу посочения ответник и да осъществява процесуално представителство,
включително и с права да преупълномощава. Приложено е и пълномощно, с което
управителят на Адвокатското дружество С.С. преупълномощава адв. Г.С.Х. от САК
имащ същия адрес на кантората както и на адвокатското дружество “Г. и
партньори“. Първоинстанционният съд е провел процедура по уведомяване на
длъжника за подадената искова молба с приложенията по реда на чл.47 от ГПК
/залепване на уведомление на входната врата/ поради ненамирането му на
посочения в исковата молба адрес-гр.П., ул.“Г.Б.“ №106 и констатирано от
връчителя необитаване на адреса от адресата от няколко години, по данни на
свидетел М.А., живущ на същия адрес, като лицето/ответника/ има регистриран
постоянен и настоящ адрес ***. Съдът е извършил справка за трудовата
ангажираност на ответника, според която
последният му трудов договор е прекратен на 04.10.2010г. При тези данни
и след като е приел, редовност на връчването на документите на ответника в
хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК /с изтичане на двуседмичния срок за
получаването им от ответника-28.10.2020г./,
с разпореждане №8878 от 02.11.2020г. исковият съд е разпоредил на ищеца,
че на ответника ще следва да се назначи особен представител на разноски на
ищеца, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК като е указал на ищцовото дружество в
едноседмичен срок от съобщаването да внесе по сметка на РС-П. депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника Е.Г.П. в размер на 300лв с
предупреждението, че при неизпълнение на указанията от ищеца исковата молба ще
бъде върната, а производството прекратено. Изрично е разпоредено от съда разпореждането да се
съобщи на ищеца чрез пълномощника му. В тази връзка е изготвено и на 03.11. 2020г.
е изпратено съобщение за отстраняване на
нередовности до ищеца ЗАД ОЗК „З.“ АД
чрез адвокат С.Е.С., изготвил по пълномощие и подал исковата молба на
дружеството, на адреса посочен като съдебен адреса***.Следва да се отбележи, че
в съобщението няма вписан като адрес на връчване-седалището и адреса на
управление на ищцовото дружество-гр.С.,
ул.“С. С.“ №7 ет.5, чрез изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., тъй като такива указания не са
дадени от исковия съд. Съобщението е връчено на съдебния адресат на дата-23.11.2020г.
и е получено от юрисконсулт В.М.., със задължение да го предаде на
адресата-пълномощника адв.С.С.. Връчването е станало в присъствен
ден-понеделник, като срокът за изпълнение е изтекъл на 30.11.2020г. В
съобщението е възпроизведен изцяло диспозитива на съдебното разпореждане №8878
от 02.11.2020г. включително и неблагоприятните последици за задължената страна
при неизпълнение на указанията в срок. Няма вменено обаче задължение на ищеца
да представи копие от платежния документ в същия срок, което да е записано нито
в съобщението нито в разпореждането на съда. Установява се, че ищецът е
изпълнил фактически задължението си да внесе депозит за особен представител на
дата 02.12.2020г.-ден сряда или два дни след изтичането на крайния срок, което действие
не следва да бъде зачетено като извършено извън определения от съда срок.
Не се
установява връчването да е извършено по седалището и адреса на управление на
ищцовото дружество, посочено по-горе, тъй като такова разпореждане не е
постановено. Не се установява така също получателят на съобщението юрисконсулт В.М..
да не е работник или служител при Адвокатското дружество “Г. и партньори“, или на пълномощника адв.С.С., респективно да е служител на
ищцовото дружество и да има място на работа-седалището и адреса на управление
на ЗАД ОЗК-З. АД, на ул.“С. С.“ №7, ет.5 в гр.С., за да се приеме, че е налице
ненадлежно връчване на книжата на друг, различен от посочения съдебен адресат в
исковата молба, а именно ул.“К..“ №1, ет.1, р-н С. в гр.С.. Нещо повече
длъжностното лице-връчител не е посочил като забележка при връчването на
разпореждането, че адресът на фактическото връчване се намира на ул.“С. С.“ №7,
ет.5, гр.С., а не на адреса, така както е посочен в съобщението от
03.11.2020г.-л.34. Доводите в частната въззивна жалба не са подкрепени с
каквито и да било доказателства за твърденията, изложени в нея относно мястото
и адреса на връчване на съдебно разпореждане №8878 от 02.11.2020г.; че същото
не е извършено на посочения съдебен адрес в ИМ, а по седалището и адреса на
управление на дружеството. В този смисъл частната жалба е неоснователна.
Връчването на съобщението е извършено на актуалния адрес на ищеца така както е
посочен в исковата молба и представляващ съдебен адресат, съвпадащ с адреса на
пълномощника на ищцовото дружество. Връчването е извършено надлежно като
съобщението е получено от длъжностно лице, служител от кантората на
пълномощника адв. С.С., като липсват твърдения, че документът не е бил надлежно
предаден на адресата-пълномощника адв.С.. Следователно няма основание да се
приеме, че е налице нередовно връчване на книжата до ищеца и че за него не е започнал
да тече срока за отстраняване на
нередовностите по движението на производство, считано от датата на
връчването-23.11.2020г. Налице е редовно връчване при спазване на всички
изисквания на закона, поради което ищецът е неизправна страна тъй като не е внесъл
в определения му срок процесната сума. Нещо повече, ищцовата страна е имала
възможност да поиска от съда продължаване на срока, ако е считала, че в този
срок няма да може да изпълни задължението си по една или друга причина и не би
съществувала пречка срокът да й не бъде удължен. В случая и това не е сторено от ищеца. Следователно правилно
и в съответствие със закона и процесуалните правила районният съд е прекратил
производството по делото и е върнал исковата молба поради неизпълнение на
указанията на съда за внасяне на възнаграждение за особен представител в
определен от съда и реално изтекъл срок за изпълнение. В този смисъл е практиката
на ВКС на РБ която предвижда, че когато
не бъдат изпълнени в срок указания на съда за внасяне на разноски на особения
представител по чл.47 ал.6 от ГПК, исковата молба се връща
– определение №211 от 01.04.2013г.
по ч. гр. д. № 11/2013 г., IV г. о.; определение №671 от 21.11.2011г. по
ч. гр. д. № 542/ 2011 г., IV г. о.; определение №524 от 24.07.2012г. по ч. гр. д. № 37/2012г., III г. о.; определение № 530 от 3.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3596/2014 г., III г. о., ГК и други, постановени
по реда на чл. 273 ал.3 от ГПК. Практиката сочи, че по същите съображения
невнасянето на разноски по чл.47 ал.6 от ГПК е основание за връщане на
въззивна и касационна жалба. В тези случаи, какъвто е и настоящият, внасянето
на възнаграждение за особен представител е обуславящо
развитието на процеса и обратно, невнасянето го препятства.
По
отношение връчването на съдебен адресат следва да се отбележи, че разпоредбата
на чл.39 ал.1 от ГПК-когато страната е посочила съдебен адресат, има
преимуществено приложение пред личното връчване и че ако са налице
предпоставките на чл.39 ал.1 от ГПК, съдът няма основание да връчва
книжата на адреса на страната дори той да е известен по делото /определение №89
от 21.02.2020г. на ВКС по ч.т.д №262/2020г.-първо т.о./.
В случая
първоинстанционният съд е спазил разпоредбата на закона като при посочен от
ищеца съдебен адрес е извършил връчване на съобщението за съдебното
разпореждане № 8878 от 02.11.2020г. именно на този съдебен адрес, което
води до редовност на връчването с всички произтичащи от това процесуални
последици за адресата при неизпълнение от негова страна на дадените от съда
задължителни указания с процесното разпореждане.
Предвид
изложеното, обжалваното определение ще следва да се потвърди.
Водим от
горното Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И
ПОТВЪРЖДАВА определение
на Пазарджишки районен съд №2336 от 04.12.2020г. постановено по гр.д.№20205220102587/2020г.
по описа на същия съд, с което е върната предявената от „ЗАД ОЗК-З.“ АД искова
молба против Е.Г.П. и е прекратено производството по гр.д.№2587/2020г. по описа
на РС-П..
На основание
чл.280 ал.1 т.1 във връзка с чл.274 ал.4 и ал.3 от ГПК, определението не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.