Р Е Ш Е Н И Е
№ 568
Плевен, 28.09.
2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретар
Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията НИКОЛАЕВ адм. дело №
442 по описа на
Административен съд - Плевен за 2020 год. и на основание доказателствата по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба на К.Г.М., ЕГН **********, подадена чрез адв. К.Д. ***, срещу заповед № УРИ
316з-1292/22.04.2020 г. на Директора на ОД на МВР - Плевен, с която на
основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 5 и
чл. 204, т. 3 от Закона за МВР му е наложено
дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от 1
/една/ година“.
С жалбата се оспорва
заповедта и се прави искане за нейната отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не
е извършил вменените му нарушения на инструкции за организацията и реда за
осъществяване на конвойната дейност в МВР и за реда за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда
в тях в МВР. Сочи се, че въпреки, че е установено, че конвоираното лице и при
други подобни случаи е осъществявало бягство, липсват т.н. „достатъчно данни,
че конвоирането може да бъде осуетено“, т.е. не е постъпила такава писмена
информация по служебен ред. Твърди се, че заповедта е издадена извън
двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Твърди се също така, че ДНО не е
спазил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 отЗМВР, според която норма при определяне
на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата. В заключение се иска отмяна на заповедта и присъждане на
разноски за платена държавна такса и адвокатски хонорар.
От ответника по делото не е постъпил писмен отговор,
въпреки дадената му с определение
№ 792/02.06.2020 г. /л. 49/ възможност.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв. Д. поддържа подадената
жалба. Излага подробни съображения,
че оспорената заповед не е мотивирана. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Ответникът
– Директор на ОД на МВР – Плевен, чрез процесуалния си представител юрк. Ф.
оспорва жалбата. В съдебно заседание изразява становище, че нарушението
е установено от събраните в дисциплинарното производство пред наказващия орган
доказателства и че счита издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание за правилна, законосъобразна,
постановена при спазване на процесуалните правила и издадена в съответствие с
материалния закон. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а на ответника да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Плевен, седми състав, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е връчена на 14.05.2020 г.
/л. 10/, а жалбата е подадена на 26.05.2020
г. от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Със заповед рег. № 316з-4455/30.12.2019 г. на ВПД Директора на ОД на МВР
Плевен била
определена комисия за извършване на проверка за изясняване на предварителни данни (докладна записка за възникнало произшествие
рег.№3391р-10509/05.12.2019г. по описа на Второ РУ - Плевен) срещу мл. инспектор К.Г.М. – старши полицай /ВПА/ във
Второ РУ – Плевен, за това, че на 02.12.2019 г. около 18:20 часа в гр. Плевен,
при извършване на конвой съгласно заповед за конвоиране № 3391зз-341/2019 г. от
Второ РУ – Плевен до Първо РУ – Плевен на задържаното лице М.С.М.от с. О., обл.
Плевен, в момента на приемането му в помещението за задържане в сградата на
Първо РУ – Плевен е свалил белезниците на задържания, за да бъдат свалени
опасните за живота и здравето му предмети от облеклото, като в момента на
развързване на връзките на обувките си, М. побягнал по стълбите на сградата, в
посока на изхода, след което успял да напусне сградата и бягайки се насочил към
близките жилищни блокове, служителят го последвал и го задържал в близост до
Първо РУ – Плевен, с което по предварителни данни не е изпълнил служебни
задължения, предвидени в чл. 18, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г.
за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за
настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР.
Комисията е извършила проверка
и изготвила справка рег.№1772р -2573/18.02.2020г. В справката комисията
направила обобщение, стигайки до извода, че
няма допуснати нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.18, ал.1 и
чл.33 от Инструкция №8121З-78/2015г. за реда за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и чл.39, т. 3 от
Инструкция №8121З-1161/2017г. за организация и осъществяването на конвойната
дейност в МВР от служителите мл. инспектор М.Б. мл.инспектор К.М., тъй като те са взели
всички необходими мерки за недопускане на бягство и непрекъснато са наблюдавали
задържаното лице М. М. и при опита му за бягство незабавно са предотвратили
същото
Жалбоподателят е бил
запознат със справка от извършена проверка рег. № 1772р-2573/18.02.2020 на
14.04.2020 г. видно от отбелязването в нея /л.
23/.
Със свое становище рег.№316Р-12976/10.04.2020г. старши
комисар В.В.ВПД директор на ОД на МВР
относно справка рег.№1772р -2573/18.02.2020г относно резултати от
извършена проверка по заповед рег. № 316з-4455/30.12.2019 г. на ВПД Директора на ОД на МВР
Плевен е приел за установено следното:
Със заповед рег. № 3391зз-293/02.12.2019 г. на
инспектор Х.И.- разузнавач VI степен във Второ РУ-Плевен, за срок от 24 часа,
считано от 16.30 часа на 02.12.2019 г., е задържано лицето М.С.М.от с. О.. обл.
Плевен. Със заповед за конвоиране на лице № 3391з-341/02.12.2019 г. на
началника на Второ РУ-Плевен е разпоредено лицето да бъде конвоирано от Второ
РУ-Плевен до Първо РУ-Плевен. В състава на конвойния наряд са били включени
служителите от Второ РУ-Плевен: младши инспектор М. и младши инспектор М.Д.Б. -
старши полицай. Привели задържаното лице със служебен автомобил в сградата на
Първо РУ-Плевен. Към 18.20 часа, двамата служители заедно с М., се качили на
втория етаж в сградата на Първо РУ-Плевен, кьдето се намира ОДЧ при Първо
РУ-Плевен. Към този момент, в стаята на дежурната част се намирали младши
експерт И.И. - младши оперативен дежурен в Първо РУ-Плевен и младши инспектор С.Г.
- старши полицай в Първо РУ-Плевен, който е отговарял за охраната на
задържаните лица в районното управление на посочената дата. Младши инспектор М.Б.
влязъл вътре, за да оформи документацията по предаване на М. М. за по-нататъшна
охрана в помещението за задържане при Първо РУ-Плевен, а пред стаята, останали
младши инспектор М. със задържания. Служителят му свалил белезниците, тъй като М.
е трябвало да си свали връзките на обувките (считани за опасен за здравето
предмет), преди да бъде приведен в мястото за задържане. След премахването на
белезниците М. приклекнал към обувките си и побягнал надолу по стълбите.
Тримата служители, намиращи се в ОДЧ, чули, че задържаният побягва надолу по
стълбите. Лицето М. е видяно да излиза тичайки от сградата на районното
управление от други служители на същото РУ, които са били в близост до служебен
автомобил пред Първо РУ-Плевен - младши инспектор А.А., полицай и младши
експерт Р.И., командир на отделение. Първият от тях е видял по-рано. че лицето
е било доведено с белезници от полицейски служители на Второ РУ-Плевен. Тръгнал
след задържания като към него се присъединил и младши инспектор М.. М. бил
настигнат от двамата служители до № 16 на ул.„Гладстон“,
където го задържали. След това същият е върнат в сградата на Първо РУ-Плевен и
приведен в помещението за задържани лица.
Предвид изнесената фактическа обстановка старши Комисар В.В., е формирал
извод за допуснато нарушение на служебната
дисциплина от младши инспектор К.М. – старши полицай във Второ РУ-
Плевен, който не е изпълнил служебните си задължения предвидени в чл.18, ал.1 от Инструкция на № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда на осъществяване на задържане, оборудването
на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР и чл.39, т.2
от същата инструкция, където е регламентирано задължението на полицейските
органи да охраняват конвоираните лица с цел недопускане на бягство, което е
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от Закона
за МВР.
Жалбоподателят е бил
запознат със становище рег.№316Р-12976/10.04.2020г. на 14.04.2020 г. видно от отбелязването в него /л. 19/.
С покана рег. № 316р-13041/13.04.2020 г. мл. инспектор К.Г.М. е бил поканен да даде писмени обяснения /л. 13 -15/.
На 16.04.2020 г. същият
е депозирал до ВПД Директор на ОД на МВР – Плевен писмено сведение /л. 16/, в
което изложил, че в случая не се касае
за бягство на задържано лице, а само за опит за бягство, тъй като М. се е
намирал в сградата на Първо РУ- Плевен и опита му бил предотвратен в непосредствена
близост до нея.
По делото като
свидетели са разпитани мл.оперативен дежурен
в 01 РУ при ОД на МВР
Плевен И. М. И., който в момента на проверката е бил в помещението на дежурната част, младши
инспектор М.Д.Б. – старши полицай в 02 РУ
при ОД на МВР Плевен и мл.
инспектор С.Д.Г., служител в група ООР
при 01 РУ при ОД на МВР Плевен, който е бил определен за
охрана на арестното помещение.
Свидетелят И. М. И. заявява, че на 02.12.2019г. по утвърден график бил дежурен ОДЧ в 01 РУ
Плевен. Към 18:30 часа
колегите му от 02 РУ – при
ОД на МВР Плевен - К.М. и
М.Б. - довели задържано лице, на територията на 02 РУ
Плевен.
Задържаното лице
било оставено във фоайе, пред дежурната част. М.Б. влязъл при него да оформи документацията по предаването на задържания
М., а К.М. останал да го охранява. М.Б.
предал документите на К.М. за да ги подпише задържаното лице. К.М. свалил белезниците на
задържаното лице, след което се върнал в помещението и предал документите на Б.. Когато се върнал
видял,че задържаното лице го няма. Свидетелят И. заявява, че веднага погледнал към камерата за видеонаблюдение и видял че
задържаното лице излиза от полицейското управление. Той извикал през прозореца на колегите си, които се
намирали пред управлението. А.А.– служител в група ООР Плевен последвал
задържаното лице и го задържал.
Свидетелят
М.Д.Б. твърди, че на датата на процесното събитие в края на работната
смяна заедно с К.М. били изпратени да
конвоират задържано лице до Първо РУ при
ОД на МВР Плевен. Заявява, че докарали задържаното лице с
белезници в Първо РУ и го оставили пред дежурната част на втория етаж на
сградата. Той влязъл да оформи документацията по предаването на задържания, а
К.М.
останал да го охранява. Тъй като задържаното лице трябвало да си развърже
връзките на обувките К.М. му свалил белезниците. В този момент задържаното лице
тръгнало да бяга. Бил е последван от
полицейски служители и задържан.
Свидетелят С.Д.Г.
заявява, че на 02.12.2019г. застъпил наряд и бил определен да охранява
задържани лица в Първо РУ при ОД на МВР Плевен. Бил е уведомен, че е докарано
задържано лице от служители на Второ РУ Плевен. Качил се на втория етаж за да
се запознае със случая.Твърди, че задържаното лице било в коридора без надзор и без белезници. Той влязъл в
дежурната част, където заварил Б. и М., които оформяли документацията по
предаването на задържаното лице. След
малко чул, че някой започнал да вика, че
задържаният е тръгнал да бяга.
Горната фактическа
обстановка се установява от приетите по делото и неоспорени от жалбоподателя
писмени доказателства, както следва: заповед УРИ 316з-1292/22.04.2020 г.,
кадрова справка 316р-13472/16.04.2020 г., покана за даване на писмени обяснения рег. № 316р-13041/13.04.2020 г., сведение №
316р-13475/16.04.2020 г., становище рег. № 316р-12974/10.04.2020 г., докладна
записка № 3391р-10509/05.12.2019 г., справка рег. № 1772р-2573/18.02.2020 г.,
заповед № 316з-4455/30.12.2019 г., извадка на информационен бюлетин 4 декември
2019 г., сведение от мл. инспектор М.Д.Б. рег. № 1712р-198/07.01.2020 г.,
сведение от мл. инспектор К.Г.М. рег. № 1712р-197/07.01.2020 г., сведение рег.
№ 1712р-14575/04.12.2019 г., сведение рег. № 1712р-2309/12.02.2020 г., сведение
рег. № 1712р-2290/10.02.2020 г., сведение рег. № 1712р-2201/10.02.2020 г.,
ежедневна ведомост на личния състав от група „ООР“ Второ РУ – Плевен, график за
дежурствата на служителите от група „ООР“ при Второ РУ – Плевен за периода
02.12.2019 г. – 08.12.2019 г., заповед за конвоиране на лице №
3391з-341/02.12.2019 г., протокол от проведен инструктаж на конвоен наряд от
02.12.2019 г., разписка от 02.12.2019 г., протокол за личен обиск на лице
3391р-10365/02.12.2019 г., заповед № 316з-391/04.02.2020 г., преписки започнати
полицейски дознания, заповед за задържане на лице рег. № 3391зз-293/02.12.2019
г., декларация от 02.12.2019 г., справка рег. № 316000-25208/10.07.2020 г.,
опис от 13.07.2020 г., справка рег. № 3391р-00-5765/10.07.2020 г., справка изх.
925/29.06.2020 г.
Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт, като провери дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Процесната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР орган.
Съгласно тази разпоредба наказанията се налагат със заповеди от служители на
висши и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от
ЗМВР. Видно от оспорената заповед, неин
издател е ВПД Директор на ОД на МВР -
Плевен, т.е. служител на ръководна длъжност, а към момента на издаването
ѝ жалбоподателят К.Г.М. е заемал длъжността младши инспектор – старши полицай /водач на
патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна
полиция“ към Второ РУ – Плевен при ОД на МВР – Плевен и по отношение на същия е
наложено дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 201, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички
необходими реквизити съгласно чл. 210,
ал. 1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.
1 от ЗМВР възможността административният орган да упражни правомощието си за
налагане на дисциплинарно наказание е ограничена в рамките на двумесечен срок
от откриването на дисциплинарното нарушение.
Обвързаността
на дисциплинарната отговорност с преклузивен срок, налага установяването на
началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално
определение за понятието «откриване на дисциплинарно нарушение» е дадено в
чл.196, ал.1 от ЗМВР - дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР нарушението е «установено», когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган.
Съдът намира, че административният орган е
спазил императивните правила относно провеждането на дисциплинарната процедура
и не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което да налага отмяна на оспорената заповед само на това основание.
Тъй като в случая се касае за налагане на дисциплинарно наказание „забрана за
повишаване в длъжност“, законът не изисква дисциплинарното производство да е
образувано с нарочна заповед (чл.
208 ЗМВР). Дисциплинарно
наказващият орган е съобразил установените от нарочна комисия факти, имащи
значение за доказване на извършените нарушения, като за констатациите
жалбоподателят е бил уведомен и му е била предоставена възможност да даде
обяснения и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в
справка, изпратена на дисциплинарно наказващия орган, който съгласно
изискването на чл.
206, ал.4 ЗМВР е събрал и
оценил всички доказателства и със становище рег. №
316р-12974/10.04.2020 г. е стигнал до извода, че е допуснато нарушение на служебната дисциплина
от младши инспектор К.Г.М.. В
съответствие с нормата на чл.
206, ал.1 ЗМВР преди
налагане на дисциплинарното наказание жалбоподателят е поканен (л.13 от делото)
да се запознае със справката от извършената проверка и становището на ДНО за налагане на дисциплинарно наказание забрана
за повишаване в длъжност за срок от една до три години, каквито обяснения са
представени (л.16 от делото за налагане на дисциплинарно наказание и в 3– дневен срок да даде писмени обяснения във
връзка с предложението).
Спазени са сроковете по чл.
195, ал.1 ЗМВР за
издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, доколкото
двумесечният срок следва да се брои от откриването на дисциплинарното нарушение
– 19.02.2020 г., когато е постъпила справката на комисията при ГДНП във връзка
с извършената от нея проверка. Изготвено е становище рег. № 316р-12974/10.04.2020 г. на ВПД Директор на ОД на МВР Плевен – старши комисар В. В., което е
връчено на жалбоподателя на същата дата.
Заповед № УРИ 316з-1292/22.04.2020 г. на Директора на
ОД на МВР е връчена срещу подпис на
жалбоподателя на 14.05.2020г.
По делото е
представено заявление от К.Г.М. от 16.03.2020г., от което е видно, че е ползвал
10 работни дни платен годишен отпуск, считано от
16.03.2020 до 27.03.2020г., включително.
Съгласно
разпоредбата на чл.195, ал.3 от ЗМВР сроковете по ал.1 и ал.2 не текат когато държавният служител е в законоустановен отпуск
или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.
В този смисъл съдът намира за напълно
неоснователни и недоказани твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени
нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и конкретно
за пропускане на срока по чл.
195, ал.1 ЗМВР за
налагане на наказанието.
Въз основа на данните по дисциплинарната преписка, ДНО
правилно е възприел фактическата обстоятелства по случая и въз основа на
тях обосновано е приел, че са налице данни за допуснато нарушение
на служебната дисциплина от младши инспектор К.М., като задържаното
лице, използвайки обстоятелството, че за
момент е останало без охрана е успяло да излезе и избяга от сградата на
районното управление, по описания в материалите начин, т. е. налице е бягство
на задържано лице, което представлява произшествие по чл.
99, т. 9 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания в Министерство на
вътрешните работи на МВР, за което задължително се извършва проверка.
Произшествията по чл.
99 от нея са основание за проверка,
за да се установи допуснато ли е дисциплинарно нарушение от служителя и се
ангажира дисциплинарната му отговорност - арг. чл.
105 от инструкцията. Обоснован е
изводът на ДНО, че жалбоподателят не е
изпълнил служебните си задължения, като е оставил лицето М. М. без пряк и непосредствен надзор за
определен, макар и кратък период от време на 02.12.2019 г., което е довело до
неговото бягство. Това поведение на служителя е в нарушение на изискването на чл.
18 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., съгласно който задържаното лице се охранява непрекъснато. Правилно е
прието от ДНО, че действията и бездействията на жалбоподателя във връзка с
бягството на задържаното лице са в нарушение на служебната дисциплина по чл.
194, ал. 2, т.
2 от ЗМВР - неизпълнение на
служебните задължения. Дисциплинарното нарушение правилно е квалифицирано в
хипотезата на чл. 201, ал. 1, т. 5 от ЗМВР
- нарушаване на служебни задължения, довели до бягство на задържано лице, за
което се налага дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност
за срок от една до три години". Неоснователни са възраженията в жалбата за необоснованост на изводите на ДНО за
съобразяване на изискванията по чл.
206, ал. 2 ЗМВР при определяне на
размера на наложеното наказание. Видът на наказанието е дефиниран нормативно, а
при определяне на размера са съобразени критериите по чл.
206, ал. 2 ЗМВР като наложеното
дисциплинарно наказание на служителя е
определен в минималния предвиден в закона срок.
Предвид посоченото съдът приема, че
оспорената заповед на Директора на ОД на МВР – Плевен е законосъобразна като
издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му със закон
правомощия и с нея е наложено дисциплинарно наказание в съответствие с
административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и неговата
цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото, на
основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника сумата от
100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция,
съобразена с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния
представител на ответника – участие в съдебни заседания по разглеждане на
делото, представяне на доказателства, изразяване на становища по
доказателствата и по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд- Плевен, седми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.М., ЕГН **********, против
заповед № УРИ 316з-1292/22.04.2020 г. на Директора на ОД на МВР - Плевен, въз основа на която, му е НАЛОЖЕНО
дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“, за срок от 1 година,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК
вр. чл.37, ал.1 от ЗПрП, К.Г.М.,
ЕГН **********,, ДА ЗАПЛАТИ НА
Областна дирекция на МВР-Плевен, гр.Плевен , ул. „Сан Стефано“ № 3, сумата от 100лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 211, изр.последно от ЗМВР,
Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните, за сведение.
СЪДИЯ:/П/