РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 15.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5317 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу Б.Е.К. ЕГН ********** *** съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сума в
размер на 350.78 лв., представляваща главница за потребена, но незаплетена далекосъобщителна
услуга по договор, заведен под кл. №12368836003/19.12.2015 г., и 17.09.2016 г.,
сключени между ответника и „БТК“ ЕАД, както и сума в размер на 92.44 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 27.08.2017 г. до 01.04.2020 г.
Твърди се в исковата молба, че
ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника
по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 3181/2020 г. по описа на ПлРС е уважено
искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото
заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и
настоящия иск. Излага, че с договор
за цесия ”С,Г. Груп“ ООД, ЕИК ********* му е цедирал вземанията, които дружеството
от своя страна е придобило въз основа на договор за цесия от „БТК” ЕАД. Сочи,
че част от цедираното вземане е и дълг, който има ответника спрямо „БТК“ ЕАД за
доставени мобилни услуги, чието потребление е фактурирано под клиентския номер
на абоната № 12368836003. Твърди се, че между „БТК” ЕАД и ответника е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12368836003/19.12.2015 г., и
допълнително споразумение от 17.09.2016 г., с които абонатът е преуредил
условията за ползване на далекосъобщителна
услуга за телефонен пост с номер ***с избран тарифен план VIVACOM Ultra Fix с месечна абонаментна
такса 13,98 лева,) за мобилен номер ***с
тарифен план VIVACOM Smart M с месечна абонаментна такса 23,99 лева. Сочи се, че
абонатът е добавил и удвоени МВ на максимална скорост VMCOM Smart с месечна
абонаментна такса в размер на 1.99лв. и +1500 Национални минути е месечна
абонамента такса в размер на 4.00 лв. Твърди се, че към клиентски номер
12368836003 е добавен и лизингов договор за устройство е месечна лизингова
вноска в размер на 17.12 лева и за устройство е месечна лизингова вноска в
размер на 54.12 лв., които лизингови вноски абонатът е бил задължен да заплаща,
заедно с фактурираните под единен клиентски номер,
ползваните електронни съобщителни услуги по договорите за далекосъобщителна
услуга със срок на договора за 24
месеца, съответно до 17.09.2018 г. Излага се, че въз основа на сключените
договори на ответника са издавани следните фактури: Фактура №**********/08.06.2017г.
за отчетения период на потребление 08.05.2017г. - 07.06.2017г. в размер на
137,26лв. /с ДДС/; фактура №**********/08.07.2017г. за отчетения период на
потребление 08.06.2017г. - 07.07.2017г. в размер на 135,96лв. /с ДДС/; фактура
№**********/08.08.2017г. за отчетения период на потребление 08.07.2017 -
07.08.2017г. в размер на 134,38. /с ДДС/. Сочи се, че абонатът е потребил и не
е заплатил мобилните услуги и лизингови вноски, от които ищцовото дружество има
правен интерес да претендира незаплатения остатък от 350,78лв., фактурирани за
последователни отчетни месеца - за месец 06/2017г., 07/2017г., и 08/2017г.
Излага се, че съгласно чл. 29 от ОУ на мобилния оператор предоставените услуги
се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им,
като периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като
БТК определя началната и крайната му дата, която не можело да бъде по-късно от
29-то число на месеца. Сочи се, че съгласно чл.21
от договора за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурират от
Лизингодателя и се заплащат от Лизингополучателя едновременно с изпълнението на
неговите задължения по договора за електронни съобщителни услуги съгласно
сроковете, условията и начина за тяхното плащане. Твърди се, че
незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с
чл. 43, т.1. да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Сочи се, че няма пречка уведомлението за цесията да бъде
направено в настоящото производство с ИМ, като моли съда да връчи същото.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли съда
да уважи предявения иск и да му присъди разноски. Излага, че голото оспорване
на факти, без да се направят съответните доказателствени искания противоречи на
чл.3 вр. чл.131 ГПК.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника. Оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Твърди, че е недоказано твърдението на ищеца
относно основанието за възникване на претендираните вземания-реално
предоставената услуга на абоната-тяхното количество и стойност, както и че в
издадените фактури са фактурирани стойности, които съответстват на дължимите,
изчислени съответно договорените условия, обем и цени. Излага, че не е налице
яснота и по въпроса дали фактурираните суми са реално потребени, дали вярно са
отчетени от измервателните средства на доставчика. Сочи, че не е ясно дали след
предявяването на иска не са извършени плащания от страна на ответника, както и
дали претендираната мораторна лихва за забава в размер на 92,44лв. е правилно
изчислена.
В
проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Излага, че ищецът не е ангажирал
доказателства за доказване на претенцията. Сочи, че ищецът не е доказал, че
цесията е връчена редовно на ответника.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№
3181/2020 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК
заповед за изпълнение №1737/17.07.2020 г., с които на ответника е разпоредено
да заплати на ищеца следните суми: сумата
350,78 лв., представляваща главница за незаплатена далекосъобщителна услуга за
периода от 08.05.2017 г. до 07.08.2017 г., сумата 92,44 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 27.08.2017 г. до 01.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2020г., както и сумата 205
лв. разноски по делото, от които 25,00 лв. внесена държавна такса и 180,00 лв.
адвокатско възнаграждение. Видно е, че длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за
депозираното от кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно
указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Установява се от
представения препис на Договор от 19.12.2015г., сключен между „БТК” АД, в
качеството на доставчик и Б.Е.К., в качеството на абонат, че страните са сключили договор, по
силата на който на ответника са предоставени далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12368836003
за мобилен номер ***с избран тарифен План VIVACOM i-Traffic L с месечна абонаментна вноска от 19,99 лева, за мобилен номер ***с
тарифен план VIVACOM Smart M с месечна абонаментна вноска от 23,99 лева
и за телефонен пост ***с избран тарифен план VIVACOM Smart M
с месечна абонаментна такса от 13,98 лева.
Видно е от представения препис на
Договор от 17.09.2016 г., сключен между „БТК” АД, в качеството на доставчик и Б.Е.К., в качеството на абонат, че страните са сключили договор, по
силата на който на ответника е преуредил условията за ползване на далекосъобщителна услуга за телефонен пост с номер ***с избран
тарифен план VIVACOM Ultra Fix с месечна абонаментна такса 13,98 лева,) за мобилен номер
***с тарифен план VIVACOM Smart M с месечна абонаментна такса 23,99 лева. Видно е от договора и, че ответникът е сключил с доставчика и
договор за лизинг за срок от 24 месеца.
Приобщена като доказателство по делото е и декларация, подписана от
ответника, с която същият приема ОУ на доставчика на далекосъобщителната услуга.
От приложените по делото фактури с №№ Фактура
№**********/08.06.2017г. за отчетения период на потребление 08.05.2017г. -
07.06.2017г. в размер на 137,26лв. /с ДДС/; фактура №**********/08.07.2017г. за
отчетения период на потребление 08.06.2017г. - 07.07.2017г. в размер на
135,96лв. /с ДДС/; фактура №**********/08.08.2017г. за отчетения период на
потребление 08.07.2017 - 07.08.2017г. в размер на 134,38. е, че доставчикът е
издавал фактури за доставените услуги и лизинг.
Видно
е от приложените Общи условия, за които абоната е декларирал, че приема, че в
чл.29 е бил регламентиран срок за плащане цената на предоставяните услуги 15
дни от издаване на съответната фактура, като БТК определя началната и крайната
му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число. Предвидено е в чл.41 от
ОУ, че оспорване на дължимите по фактура суми пред БТК следва да бъде извършено
в срок до 6 месеца от датата на издаване на фактурата. Според предвиденото в
чл.35.1 от ОУ неполучаването на сметките
за дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в
определения срок.
Не се твърди от ответника плащане на начислените на начислените суми.
Установява се от представените преписи на
Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., сключен между „БТК” ЕАД, в
качеството на цедент и „СГ Груп” ООД, в качеството на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., сключен между „СГ Груп” ООД, в
качеството на цедент и „Ю.” ЕООД, в качеството на цесионер и извлечение от
Приложение №1 към втория договор се установява, че вземанията на „БТК” ЕАД,
произтичащи от сключения с ответника договор за далекосъобщителни услуги са
били прехвърлени първоначално в полза на „СГ Груп”, а след това в полза на
ищеца.
От представения препис на потвърждение за
извършената цесия,
изходящо от „БТК” ЕАД, чрез представляващия го изпълнителен директор се
установява, че дружеството е упълномощило „СГ Груп” да уведоми по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на цедента лицата, чиито задължения са били
прехвърлени по силата на сключения
договор за цесия от 16.10.2018г., сред които и
ответника по делото.
По делото не са представени доказателства за съобщаване на цесиите на
длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но по делото е приложено уведомление до
длъжника за извършените цесии, изходящо
от цедента по договора от 16.10.2018г., чрез пълномощника му и от цедента по
договора от 01.10.2019г., което е връчено на ответника като приложение към
исковата молба по правилата на чл.47 от ГПК.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството
си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно отношение
между ответника и „БТК“ ЕАД, предоставяне на дължимите по договора услуги,
валидни договори за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на
ответника за настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е
станало изискуемо, както и размерът на задължението - главница и лихви.
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото
доказателства, че длъжника е уведомен по
реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на праводателя
на праводателя си по сключените между ответника и него договори за доставка на
телекомуникационни услуги.
От
приетите по делото доказателства се установява, че вземанията, произтичащи от
процесния договор са били прехвърлени на 16.10.2018г. от страна на „БТК” ЕАД в
полза на „СГ Груп” ООД, а последното ги е прехвърлило на ищеца „Ю.” ЕООД на
01.10.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4
от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е
уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера.
Съгласно трайната практика на ВКС,
няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД,
а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето
лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в
този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая се установи от доказателствата
по делото, че „СГ Груп” ООД е изготвило уведомление до длъжника за цесиите,
извършени с двата сочени по-горе договора, в качеството на пълномощник на
цедента по договора от 16.10.2018, съгласно изрично пълномощно за това действие
и в качеството на цедент по договора от 01.10.2019г. Не се установи
уведомлението да е достигнало до длъжника преди депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК. Въпреки това обаче уведомителното писмо, заедно с пълномощното
от цедента по договора от 16.10.2018г. е връчено на особения представител на
ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора за
цесия кредиторът прехвърля вземанията си
на трето лице, като за това не е
необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между
кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника,
цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с
цел същия да узнае за договора за цесия
с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по
съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от
цедента, с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно
на цесионера, ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на
длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се
извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от
съдържанието на приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да
извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания,
което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4
от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на
посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. По делото няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника.
По ч.гр.д.№ 3181/2020 г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника,
връчена е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по
чл.47,ал.1 от ГПК и след като не е намерен работодател, чрез който да стане
връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск почл. 422 от ГПК. В исковото производство ответникът, въпреки
положените усилия, също не е открит на регистрираните постоянен и настоящ
адрес, от справката от НАП е видно, че няма регистран трудов договор, т.е.
съобщенията не могат да бъдат връчени чрез работодателя, което е наложило да и
бъде назначен и да се представлява в процеса от особен представител, комуто е
връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, включая всички
книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо
задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В
практиката си по реда на чл.290 от ГПК
ВКС приема, че прехвърлянето на
вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от
24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по
т.д.№1711/13 г. на І т.о./. По делото не са представени доказателства
ответникът да е уведомен или най- малкото да са правени опити да бъде уведомен
за сключения договор за цесия. Не се установява страните по изключения като
доказателство по делото договор за далекосъобщителни услуги да са уговорили т.
нар. „фингирано връчване”. В случая, съдебните книжа са връчени на назначеният
от съда особен представител на ответника- адв. А. и съдът приема, че ответникът
е редовно уведомен за станалата цесия, най- късно от момента на връчването.
Съдът намира, че няма пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде
извършено с връчването на съдебните книжа, на особения представител на
длъжника, в рамките на предявеният установителен иск, предявен след указания
на съда по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК- след уведомяване на длъжника чрез залепяне на уведомление. Съобразно
нормата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника за цесията,
е той да бъде защитен при изпълнение
на неговото задължение– да изпълни задължението си точно, като плати на
надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, назначен от съда при спазване на установената в ГПК
процедура и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици,
в т.ч. и за цесията. При тези обстоятелства, съдът приема, че цесиите от
16.10.2018г. и 01.10.2019г. са породили действие спрямо ответника.
Безспорно
е по делото и, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение между
ответника, в качеството на абонат и „БТК” АД
по сключен между тях договори за далекосъобщителни услуги от 19.12.2015
г. и 17.09.2016 г.
Установено е и, че за периода от 08.05.2017г.
до 07.08.2017г. е била начислена уговорената стойност на предоставените по процесния
договор далекосъобщителна услуга в размер общо на 407,60 лева.
Ответникът
от своя страна не ангажира доказателства за извършени плащания на тези услуги
на уговорените дати на падеж, като падежът за плащане на задължението по
последната издадена фактура е изтекъл на 25.08.2017г.
Процесните
фактури са били издадени за уговорените услуги и в уговорените размери, като не
се установи ответника да е възразил пред доставчика на услугите в срока на
действие на договорите за неизпълнение на задължението за предоставянето им. Не
е оспорил и в срока по чл.41 от ОУ фактурираните суми пред БТК.
Поради
изложеното съдът приема, че услугите са били предоставени през процесния период
от време, според уговореното и плащане е дължимо в размера на регламентираните
в правоотношението между страните по процесния договор суми.
Съдът
счита, че следва да отбележи, че особеният представител на ответника не е
релевирал по надлежния ред възражения и не е направил съответните
доказателствени искания относно
твърденията си за неяснота относно доставката на телекомуникационни
услуги. При
постановяване на решението си съдът се произнася по наведените от страните възражения, но не и по
наведените твърдения от същите.
Поради
неизпълнение на задължението за плащане на главниците на уговорените дати на
падеж, съдът приема, че ответника е изпаднал в забава и дължи обезщетение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за претендирания период от време – 27.08.2017г. (падежът на
плащане на задължението по последната издадена фактура) до 01.04.2020г. в размер на 92,44 лева.
С оглед изложеното, съдът намира, че
следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищеца дължи
на ответника претендираната главница в размер на 350.78 лв. както и обезщетение
за забавеното й плащане за процесния период от време в размер на 92.44лв.
Съобразно изхода
на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по
направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 205,00 лв. за заплатена държавна
такса и адвокатско
възнаграждение.
За исковото
производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
от 555,00 лв.,
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че Б.Е.К. ЕГН ********** *** дължи на
„ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление ***, обща сума в размер на 443,22 лева, от които сума в размер на 350.78 лв., представляваща главница за потребена, но незаплетена далекосъобщителна
услуга по договор, заведен под кл. №12368836003/19.12.2015 г., и 17.09.2016 г.,
сключени между ответника и „БТК“ ЕАД, както и сума в размер на 92.44 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 27.08.2017 г. до 01.04.2020 г., на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.Е.К. ЕГН ********** *** да заплати „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 205,00 лева
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3181 по описа за
2020 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.Е.К. ЕГН ********** *** да заплати на „ЮБЦ“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 555,00 лева, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
решението може да се обжалва пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: