РЕШЕНИЕ

 

Номер  260113                         05.11 Година 2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХІХ състав

На  05.11  Година 2020

В закрито заседание в следния състав:

                            

                                      Председател: АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ

Секретар :

 

като разгледа докладваното от Съдията  дело номер 676 по описа за 2020 година намери за установено следното:

Производство с правно основание чл.25 от ЗТР.

Постъпила е жалба против постановен отказ № 20201019143656/ 19.10.2018г. от АВ по партидата на СТИЛ- 2019 ООД с ЕИК ********* за вписване на промени в обстоятелствата- заличаване на съдружници.

В жалбата се сочат мотиви за отмяна на постановения отказ.

Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, като разгледа постъпилата жалба намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения за това срок и поради това е допустима. Отказът е постановен на 16.10.2018г., а жалбата е подадена на 19.10.2018г., видно от входящия номер посочен в уведомителното писмо.

Разгледана по същество жалбата е основателна. АВ е постановила отказ по партидата на търговеца относно прекратяване участието в дружеството на съдружниците Р.Б. и Т.Н.. Същите се установява, че са се възползвали от законодателното разрешение по чл.125, ал.2 от ТЗ и с едностранно волеизявление са прекратили участието си в търговското дружество.

Принципно прекратяването на членството в дружество с ограничена отговорност може да стане чрез едностранно волеизявление на съдружника. То е уредено в чл. 125, ал. 2 от ТЗ, според която съдружникът може да прекрати участието в дружеството като е длъжен да направи писмено предизвестие най-малко три месеца преди датата на прекратяването.

Мотивите на длъжностното лице свързани с обстоятелството, че промяната не може да бъде вписана поради липса на яснота какво ще стане с дружествените дялове на напускащия, липсата на нов дружествен договор и т.н. не могат да бъдат споделени, с оглед съдържанието на закона и формираната константна съдебна практика по въпроса.

 След прекратяването на членството на практика между напусналия съдружник и дружеството възникват облигационни отношения във връзка с неуредени имуществени последици. Те се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Наличието на неуредени имуществените отношения не води до извод, че не е прекратено участието на съдружника. Изчистването на неуредените имуществени отношения може да стане доброволно или в отделно съдебно производство.

В случая приложение на хипотезата на чл.129, ал.2 от ТЗ не стои на дневен ред. Тя е един друг способ за прекратяване на участието в ТР и уреждане на имуществените отношения по този повод. Прекратяване на участието на съдружник в дружеството с ограничена отговорност въз основа на негова молба с доброволно прехвърляне на дяловете и прекратяване на участие при условията на чл. 125, ал. 2 ТЗ с писмено предизвестие съставляват различни основания за преустановяване участие в търговското дружество и предполагат различен ред при осъществяване на правата. В този смисъл е и Решение № 771 от 20.12.2004 г. на ВКС по т. д. № 165/2004 г. В посоченият съдебен акт се прави разграничение от ВКС между двете хипотези за напускане на едно дружество- в единия случай съдружникът уведомява дрежуството за своето намерение и прехвърля дяловете си /а ако се касае за прехвърляне на трето лице следва да е налице и решение на волеобразуващия орган на ЮЛ/, а при хипотезата на чл.125, ал.2 от ТЗ не стои въпроса с преминаване на правата върху дяловете по волята на законодателя. Т.е. фактическият състав водещ до прекратяване на членственото правоотношение  е максимално опростен. Прекратяване на членството по чл.125, ал.2 от ТЗ  настъпва с изтичане срока на предизвестието. Не е необходимо изрично решение на общото събрание на дружеството. При този доброволен начин на напускане законодателят не изисква произнасяне на общото събрание на ООД относно съдбата на освободените дялове. Уреждането на имуществените последици от напускането чрез изготвяне на счетоводен баланс и вписване на факта в търговския регистър задължително следва от факта на прекратеното членство на съдружника. По отношение на освободените от него дялове, след като до настоящия момент не е вземано решение за тяхната съдба, те би следвало да се поемат от останалия съдружник, респ. съдружници при условията на чл. 117, ал. 4 от ТЗ. Какво ще стане с тези дялове ще бъде предмет на едно бъдещо решение на общото събрание, което обаче не влияе върху факта на напускане на съдружника при условията на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Ето защо, това обстоятелство задължително следва да бъде отразено в търговския регистър по партидата на дружеството, независимо от липсата на разрешение на въпроса за съдбата на освободените дялове.

Действително длъжностното лице по регистрацията има право в разсъжденията си относно нуждата от промени в учредителния акт, което е в компетентността на ОС, като отразените промени по устава следва да се обявят и в ТР. Бездействието на волеобразуващия орган на търговеца обаче не следва да се тълкува в ущърб на напусналия съдружник, след като изрично законодателно му е гарантирана възможност за едностранно прекратяване на членственото правоотношение. Да се отиде по – далеч би било включване на нови факти във фактическия състав на чл.125, ал.2 от ТЗ, което не намира нормативна опора. Посочената новела е пределно ясна и при наличието на изискуемите обстоятелства промените следва да се отразят. Недопустимо е прекратяването на членство в ООД да се поставя под условие - решение на общото събрание на дружеството, с което се определя поемането на дружествените дялове в капитала на напускащия съдружник и приемане на нов дружествен акт. Буквалното и систематично тълкуване на нормата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставено в зависимост от други юридически факти, в т. ч. и от уреждане на имуществените отношения по чл. 127, във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството, както и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като законова последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е въздигнато от законодателя като условие за неговото настъпване. В този смисъл и Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК.

Настоящият състав на съда не споделя и мотивите на длъжностното лице относно липсата на правомощия за молителите, респ. пълномощника им да сезират АВ съобразно правилото по чл.15 от ЗТР определящо кои лица могат да инициират производството. Действително относно прекратяването на членственото правоотношение не е посочено изрично в закона възможност за напускащия съдружник да инициира вписване на това обстоятелство, така както е дадена възможност на напускащия управител. Следва нормата на чл.125 от ТЗ обаче да се тълкува разширително или при наличието на празнота да се прилага по аналогия нормата касаеща напускащия управител /чл.141, ал.5 от ТЗ/. Съдът не намира логическа и правно обоснована основа за извода направен от длъжностното лице. Да се приеме нещо подобно би обезсмислило наличието на текста на чл.125, ал.2 от ТЗ, като това съществено ще ограничи прогласените от закона права на съдружника по свое усмотрение да прекрати членственото си правоотношение. В този аспект съдът намира, че следва нормата на чл.15, ал.1, т.3 от ЗТРРЮЛНЦ да се тълкува разширително. Съдът не счита, че следва прогласената от закона възможност по чл.125 от ТЗ трябва да се обвързва с активното поведението на друго лице, а именно управителя на дружеството.

Поради изложените съображения Съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ отказ №  20201019143656/ 19.10.2018г. от АВ по партидата на СТИЛ- 2019 ООД с ЕИК ********* за вписване на промени в обстоятелствата- заличаване на съдружници.

УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши вписването.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                          СЪДИЯ: