№ 318
гр. Горна Оряховица , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120100564 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по иск на П. СТ. ИЛ. срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД за заплащане (връщане) на сумата от 19 лв., платена от М. И. И. без
основание на 25.06.2020 г. по фактура № **********/22.06.2020 г., като начислена за
възстановяване преноса на електрическа енергия на обект с клиентски номер
150011**** и абонатен номер 050080**** за обект на адрес: гр.********************,
което вземане е придобито от ищцата по силата на договор за цесия от 04.11.2020 г.,
ведно със законната лихва върху вземането от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане. Ищцата твърди, че М. И. И. е потребител на електрическа
енергия в посочения обект. Сочи, че на 22.06.2020 г. ответникът издал фактура №
********** за сумата от 19 лв. за възстановяване на захранването в обекта, а М. И. И. я
заплатила на 25.06.2020 г. Твърди се, че с договор за прехвърляне на вземане от
04.11.2020 г. М. И. И. продала на ищцата вземането си за връщане на сумата от 19 лв.
като платена без основание, за което ответникът бил уведомен. Поддържа се, че сумата
– предмет на цесията е платена недължимо, защото ответникът не е извършвал разходи
за услугата възстановяване на електрическото захранване, а клаузата на Общите
условия, предвиждаща заплащането на таксата, противоречи на ЗЕ и е неравноправна в
хипотезите на чл.143, т.2, т.18 и т.19 ЗЗП. Признава, че след образуване на делото е
получила плащане на сумата от 19 лв. от ответника чрез пощенски запис. Претендира
1
заплащане на сторените разноски и счита, че ответникът не би могъл да се позове на
чл.78, ал.2 ГПК, тъй като сумата от 19 лв. е събрана въз основа на нищожна клауза на
Общите условия и връщането на сумата се дължи след влизане в сила на съдебното
решение по делото. Възразява за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от
ответника.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът оспорва основателността
на иска. Признава, че М. И. И. е потребител на електрическа енергия в обекта на
посочения от ищцата адрес, както и че сумата от 19 лв. по фактура №
**********/22.06.2020 г. е платена от нея на 25.06.2020 г. без основание. Твърди, че
получил уведомление от ищцата за извършената цесия на 22.03.2021 г. и на 30.03.2021
г. след индивидуализиране на прехвърленото вземане в получения препис от исковата
молба, заплатил сумата на ищцата чрез пощенски запис. Моли за постановяване на
решение, с което иска да бъде отхвърлен с присъждане на направените разноски в
хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК. Възразява за прекомерност на заплатения от ищцата
адвокатски хонорар.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за
връщане на даденото без основание. Искът се основава на твърдения за разместване на
имуществено благо (получаване на сумата от 19 лв.) въз основа на нищожна договорна
клауза на договора между ответника и М. И. И. и придобиване на вземането за връщане
на недължимо платената сума от ищцата. Страните не спорят по нито един от тези
факти, а признанието на ответника за осъществяване на материалните предпоставки за
възникване на претендираното вземане, преценено по реда на чл.175 ГПК, се явява
подкрепено от приетите писмени доказателства. Съгласно фактура №
**********/22.06.2020 г. ответникът начислил, а видно от служебен бон №
00474101/25.06.2020 г. М. И. И. му заплатила на 25.06.2020 г. сумата от 19 лв. за
възстановяване на захранването в обекта й в гр.********************. Съгласно
договор от 04.11.2020 г. М. И. И. прехвърлила на ищцата вземането си от ответника в
размер на 19 лв., представляващи заплатена такса за възстановяване на преноса на
електрическа енергия до обекта й, за сумата от 20 лв., платена при подписване на
договора. Видно от уведомително писмо вх.№ EPRS-427/22.03.2021 г. и разписка за
проследяване на пратка, на 22.03.2021 г. (когато е предявен и настоящият иск)
ответникът получил уведомление от ищцата, действаща в качеството си на
пълномощник на М. И. И., че абонатът й е прехвърлил с договор от 04.11.2020 г.
вземането си в размер 19 лв., представляващо дължима сума за възстановяване на
2
електрическото захранване в обекта с абонатен номер 050080****, клиентски номер
150011**** и ищцата кани ответника незабавно да й заплати посочената сума. В
получения от ответника препис от исковата молба вземането-предмет на цесията е
индивидуализирано ясно с посочване на датата и основанието, на което е възникнало,
поради което ответникът е уведомен за цесията. Изложеното води на извод, че за
ищцата е възникнало претендираното вземане да получи от ответника връщане на
платената от М. И. И. сума от 19 лв. Доколкото ответникът не въвежда основание за
получаване на сумата, а тъкмо обратното – признава, че я е получил без да му се
дължи, доводите на ищцата за липса на реално извършени разходи по възстановяване
на захранването и за недействителност на клаузата от общите условия, не подлежат на
обсъждане.
Ищцата признава, а и известие за доставяне на паричен превод установява, че
на 31.03.2021 г. ищцата получила изпратения на 30.03.2021 г. пощенски запис за сумата
от 19 лв., платена с основание „доброволно плащане съгласно покана от 22.03.2021 г.“.
Като факт, настъпил след предявяване на иска, погасяването на процесното вземане
чрез плащане следва да бъде взето предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК и то предпоставя
отхвърляне на иска като неоснователен.
По присъждане на направените разноски:
По общо правило отговорността за разноски възниква от неоснователното
причиняване на правния спор от една от страните, поради което зависи от изхода на
делото. Ищецът има право на разноски при уважаване на иска (чл.78, ал.1 ГПК), а
ответникът – при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото (чл.78, ал.3 и ал.4
ГПК). Чл.78, ал.2 ГПК урежда изключение от правилото на чл.78, ал.1 ГПК –
разноските се понасят от ищеца дори и ако искът му е уважен, когато ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По аргумент
от противното от това правило, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и
поради негови действия в хода на делото (напр. погасяване на задълженията), искът
бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, разноските следва да
се присъдят в полза на ищеца. В настоящия случай, макар и да е налице плащане в хода
на производството, няма основание за приложение на посочената норма.
Вземането за връщане на даденото без основание възниква от имущественото
разместване (т.7 на Постановление № 1/1979 г. на Пленум на ВС), но тъй като то е
безсрочно, за бъде поставен длъжникът в забава, е необходимо отправяне на покана от
кредитора (Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г. на ОСГТК
на ВКС). Съдът не е сезиран с иск за прогласяване на частична нищожност на
договора, а дори и такъв иск да бе предявен, уважителнтото решение по него само би
установило нищожността в отношенията между страните. Съдебното решение не би
3
имало никакво значение за вземането за връщане на даденото по нищожната договорна
клауза, което прави аргументите на ищцата за неприложимост на чл.78, ал.2 ГПК
изцяло неоснователни.
Надлежна е поканата за плащане, която индивидуализира вземането по
основание и размер и в случая такава покана е получаването на исковата молба на
30.03.2021 г. Изпратеното преди това уведомление за цесия не е надлежна покана за
плащане, защото като не съдържа посочване датата на неоснователното разместване на
имуществени блага (т.е. на възникване на вземането), не индивидуализира вземането,
на което се търси плащане. То за пръв път е определено еднозначно в исковата молба
чрез въведените в нея твърдения за датата на плащане на сумата от 19 лв. от абоната. В
деня на получаване на исковата молба, ответникът е изпратил пощенски запис до
ищцата и е платил процесната сума. Дори и обсъденото изискване за
индивидуализиране на вземането да бе удовлетворено в уведомлението от 22.03.2021
г., поканата за изпълнение „незабавно“ при липса на указан начин за плащане,
обезпечаващ спазването на определения от самия кредитор момент (срок), поставя
кредитора в забава съгласно чл.95, ал.1, предл.2 ЗЗД. Докато кредиторът е бил в забава,
ако и длъжникът също да е бил в забава, последният не носи последиците й, в т.ч. не
може да е повод за завеждане на делото в деня на получаване на поканата.
Изпращането на покана с обсъдените непълноти в съдържанието до дружество,
естеството на търговската дейност на което предполага голям по обем
документооборот, съчетано със знанието за момента на получаване на поканата
(разписка за проследяване на пратка, представена от ищцата) и предявяване на иска в
същия ден, сочи на извод, че съдебното производство е резултат единствено от
поведението на ищцата. Ответникът признава всички факти, от които вземането
произтича и не е дал повод за завеждане на делото, защото го е заплатил в деня на
получаване на надлежна покана. Предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК са налице и
разноските следва да бъдат възложени за плащане от ищцата, който неоснователно
причинил воденето на съдебен спор.
От страна на ответника са претендирани и са представени доказателства да са
платени 360 лв. – адвокатски хонорар с ДДС, които му се следват от ищцата.
Неоснователно се явява възражението за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар. Основание за искането по чл.78, ал.5 ГПК е претендирано от страната
несъответствие между размера на заплатеното за труда на адвоката и действителните
усилия, необходими по конкретното дело с оглед фактическата и правната му
сложност. Уговарянето и заплащането на адвокатския хонорар съставляват признание
на страната, че това е цената на адвокатския труд по конкретното дело. В случаи като
настоящия, когато и двете страни са платили еднакво по размер възнаграждение,
4
искането за намаляването му поради прекомерност е винаги неоснователно (в
посочения смисъл Определение № 374/20.11.2017 г. по гр.д. № 687/2017 г. на IV Г.О.
на ВКС). Самата ищца, обсъждайки възражението на насрещната страна, се позовава
на посоченото положение и определя възражението по чл.78, ал.5 ГПК в тази хипотеза
като „жонглиране в процеса“, което не цели справедливост в отсъждането.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. СТ. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.***************** срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна
Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П.С.С.,
Я.М.Д. и Д.К.Д. за заплащане на сумата от 19.00 лв. /деветнадесет лева/, платена от
М. И. И. без основание на 25.06.2020 г. по фактура № **********/22.06.2020 г.,
начислена за възстановяване преноса на електрическа енергия до обект с клиентски
номер 150011****, абонатен номер 050080****, на адрес: гр.********************,
което вземане е придобито от П. СТ. ИЛ. по силата на договор за цесия от 04.11.2020
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
22.03.2021 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА П. СТ. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.***************** да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“
№ 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д. сумата от 360.00 лв. /триста и шестдесет
лева/, представляваща направени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение
в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5