О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е №
158
град Шумен, 19.03.2019 г.
Шуменският окръжен
съд, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. А.Карагьозян
2. Р.
Хаджииванова
като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова
В.ч.гр.д. № 76 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 2977/19.02.2019 г. от адв. Г.К., процесуален представител на А.А.Л. /А.Т./, последната действаща чрез законен представител
Р.Н.М./Р. Т./, против определение № 484/15.02.2019 г. по гр.д.№ 9/2019 г. на ШРС,
с което ШРС е оставил без уважение искането за инцидентно признаване по реда на
чл.118, ал.1 КМЧП на представено с исковата молба чуждестранно съдебно решение
от 29.08.2018 г. по гр.д№ 2011/2064 на втори граждански съд, Б., И. – Р. Т., с
което поради поставяне под запрещение на ищцата А. А. Л. /А.Т./ е учредено
настойничество от Р.Н.М./дъщеря/, с продължен срок от 2 г. – до 29.08.2020 г.,
както и е постановено на основание чл.129, ал.3 ГПК връщане на исковата молба,
в частта й по отношение на ищцата А.А.Л.. В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения акт. Счита, че
неправилно съдът е приел, че ищцата Р.М. /упълномощила адв.
К. по делото в лично качество и като законен представител на ищцата Л./ не е
надлежен законен представител на майка си ищцата А.Л.. Твърди, че исковата
претенция е предявена от надлежен представител съгласно чл.32, т.1 от ГПК. Освен
това първоинстанционният съд не съобразил Конвенцията за премахване на
изискването за легализация на чуждестранни публична актове /Хагска конвенция от
1961/, ратифицирА.от Р. Б. и от Р. Т., както и
разпоредбите на Договор за правна помощ по граждански и наказателни дела между
Р. България и Р. Т. /ДВ бр. 16/23.02.1979 г./, по подробно изложени в жалбата съображения.
Моли въззивният съд да отмени атакуваното определение
и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК,
от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото,
намери частната жалба за основателна, поради следното:
Гр.д.№ 9/2019 г. на ШРС е образувано по искова молба,
предявена от Н.Х.А., Р.Н.М./с име в Р. Т. Р.Т./, А.А.Л.
/с име в Р. Т. А.Т./, срещу Р.Ш.Б. и Г.А.Б., с която е предявен иск с правно
основание чл.108 ЗС. Иска се признаване за установено по отношение на ответниците,
че първите две ищци са собственици на по 1/8 ид. ч.
от процесния имот, а третата ищца е собственик на 5/8
ид.ч. от същия, както и осъждане на ответниците да
предадат владението на имота в посочените идеални части на ищците. Към исковата
молба е приложено допълнително решение № 2011/1368, по дело № 2011/2064 от
29.08.2018 г. на ІІ-ри граждански съд в Б.,
Р. Т., преведено от турски на български език и заверено със заверка А..
Съгласно соченото решение ищцата А.Л. /А.Т./ е поставена под запрещение с
решение от 29.12.2011 г. на същия съд, на основание чл.405 от ГК на Турция като
неин попечител е назначена Р.Т./ищцата Р.М., нейна дъщеря, видно и от приложено
по делото удостоверение за наследници/. С допълнителното решение на турския съд
от 29.08.2018г., попечителството е продължено за срок от 2 години, или до 29.08.2020 г. с попечител Р.Т.. В решението
е посочено, че същото подлежи на обжалване в 10 дневен срок. Решението е заверено
с Апостил съгласно Хагска Конвенция от 05.10.1961г.
от Комисията по правосъдие при съдилищата на първа инстанция Б., на 31.08.2018
г..
По делото е приложено пълномощно за процесуално
представителство на адв. Г.К. от ШАК, подписано от ищците
Несибе Адемова и Р.М., последната в лично качество и като настойник на майка си
А.А.Л. /А.Т./.
С определение № 103/03.01.2019 г. първоинстанционният съд
оставил исковата молба без движение, с указания към ищцовата
стрА.за отстраняване на нередовности,
едно от които, ищцата А.Л. да подпише исковата молба чрез пълномощник или
законен представител, тъй като съгласно чл.50, ал.1, вр.
с чл.48, ал.2 КМЧП съдът е приел, че относно дееспособността й е приложимо
българското право. С уточняваща молба в
рамките на срока, /продължен по реда на чл.63 ГПК/, процесуалният представител адв. К. е изразил становище, че се явява надлежен
представител и на тази ищца, тъй като е упълномощен от нейният настойник Р.М. /Р.Т./,
назначена със съдебно решение на турски съд, представено в превод на български
език, надлежно заверено с Апостил, по силата на което
Л. е поставена под запрещение, а Мартинова /дъщеря/ е определена за неин попечител.
Предвид изложеното счита, че са спазени разпоредбите на приложимите
международни актове, КМЧП и ГПК.
С определение № 484/15.02.2019 г. по гр.д.№ 9/2019 г., ШРС
е оставил без уважение искането на Несибе Адемова и Р.М. на основание чл.118,
ал.1 във вр. с чл.117, ал.1 КМЧП за признаване на
чуждестранно съдебно решение – от 29.08.2018 г. по дело № 2011/2064 на І-Іри граждански съд Б. Р. Т.. Върнал исковата молба в
частта й предявена от А.А.Л. на основание чл.129,
ал.3 ГПК.
Настоящата инстанция не споделя този извод на районния съд.
Съгласно чл.54, ал.1 КМЧП условията и последиците от
ограничаването или лишаването от дееспособност на лицето се уреждат от неговото
отечествено право. Когато лицето има обичайно местопребиваване на територията
на Р. България, съдът може да приложи българското право, а съгласно чл.86 ал.1 учредяването
и прекратяването на настойничеството и попечителството се уреждат от правото на
държавата, в която лицето, което се поставя под настойничество или
попечителство, има своето обичайно местопребиваване. Отношенията между лицето,
поставено под настойничество или попечителство, и настойника или попечителя се
уреждат от правото, което е било приложено съгласно ал.1 /ал.2/.
Според представено по делото допълнително съдебно решение №
2011/1368, по дело № 2011/2064 от 29.08.2018 г. на ІІ-ри граждански съд в Б.,
Р. Т., преведено от турски на български език и заверено с Апостил,
ищцата Ана Л. /А.Т./ е поставена под запрещение с решение от 29.12.2011 г. на
същия съд, на основание чл.405 от ГК на Т.. За неин попечител е назначена Р.Т./Р.М.
–дъщеря/, като попечителството се продължава за срок от 2 години - до
29.08.2020 г.. В решението е посочено, че същото подлежи на обжалване в 10
дневен срок. Решението е съставено на 29.08.2018 г. и заверено с Апостил, съгласно Хагска Конвенция от 05.10.1961г. от
Комисията по правосъдие при съдилищата на първа инстанция Б., с дата 31.08.2018
г.
Конвенцията за премахване на изискването за легализация на
чуждестранни публични актове /Х. конвенция от 1961 г./, ратифицирана от Р Б.
със закон, приет от 38-то НС на 25.05.2000 г. - ДВ, бр. 47/9.06.2000 г., която
е ратифицирана и от Р. Т. се прилага по отношение на публични актове, изготвени
на територията на една от договарящите държави, които трябва да се представят
на територията на друга договаряща държава. По смисъла на Конвенцията за
публични актове се считат документите, издавани от орган или длъжностно лице,
свързано с правораздавателната система на държавата, включително документите,
издавани от прокурор, секретар на съд или призовкар, документи издавани от
административни органи, както и официалните заверки, като записвания в регистър
или удостоверяване на дата или подпис върху частен документ. Тези документи се
легализират, като съответният публичен акт се снабди "Аpostille
(Convention de La Haye du
5 octobre 1961)". Притежаващите Апостил документи се освобождават от всякаква допълнителна
форма на легализация, признават се и могат да произведат действие във всяка
една от държавите-страни по Конвенцията. Тези публични актове, допуснати и
приети като доказателства по дело, са официални документи, които се ползват
както с формална, така и с материална доказателствена сила, т. е обвързват съда
да приеме, че посочените в тях факти са се осъществили от външна страна така,
както са посочили техните издатели /чл.179, ал.1 ГПК/. Съгласно чл.3 от
Конвенцията "Единствената формална процедура, която може да се изисква за
удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е действало
лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или
марката, поставени върху документа, е прилагането на описаното в чл. 4
удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда
документът" но съгл. ал.2 на същия текст "Формалната процедура,
упомената в предходната алинея, не може да се изисква в случаите, в които
закон, правилник или утвърдилата се практика в държавата, в която се представя
документът, или договореност между две или повече договарящи държави я
изключват, опростяват или освобождават документа от легализация".
Към настоящия момент между Р. Б. и Р. Т. действа Договор за
правна помощ по
граждански и наказателни дела, ратифициран с Указ № 160 на Държавния съвет от 18.02.1976
г. - ДВ, бр. 20 от 9.03.1976 г. издаден от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.1979 г., в сила от 27.10.1978 г.,
който в чл.3, ал.2 изключва необходимостта от провеждане на процедура по
допускане изпълнението на съдебно решение и я приравнява само до установяване,
че актът е влязъл в сила.
Представеното решение от Република Т.
удостоверява изпълнението на процедурата по учредяване на попечителство на
поставено под запрещение лице, което според представения акт е съдебна
процедура. В акта обаче е отбелязано, че подлежи на обжалване в 10-дневен срок,
като решението е издадено на 29.08.2018 г., а заверката от длъжностното лице е
от 31.08.2018 г., т.е. не се установява по категоричен начин дали решението е
влязло в сила. Апостилът удостоверява, че документът
е издаден от компетентен орган в рамките на компетентността му според местното
законодателство, но не удостоверява съдържание, според разпоредбите на
конвенцията. Завереният с
Апостил документ съставлява официален документ и по нашето
право, според чл.1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация
на чуждестранни публични актове и като такъв има обвързваща съда материална
доказателствена сила за органите в страните, подписали и ратифицирали
конвенцията. /Опр.27/16.01.2015 г. по гр.д.№ 6243/2014 г. І г.о. ГК на ВКС/.
Следователно в тази насока, съдът
следва да събере доказателства дали актът е влязъл в сила, като за целта следва
да укаже на страната да представи доказателства за установяване на твърдения от
нея факт. Едва след
извършването на тази проверка/касателно влизането в
сила на съдебния акт/, първоинстанционният съд може
да направи адекватна преценка касателно наличие на
предпоставките за връщане на исковата молба от А. А.Л. /А.Т./ .
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде
отменено, а делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
съгласно дадените указания.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение
№ 484/15.02.2019 г. по гр.д.№ 9/2019 г. на ШРС.
Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.