Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.04.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в , в публичното заседание на единадесети февруари през
две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
Председател: Росен
Димитров
при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 15883 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по субективно съединени искове, предявени от Б.С.А.
и Б.А.А. против З.Д. „Е.“ АД, с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ(отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от по 180 000 лв. за всеки ищец, претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на дъщеря им А.Б. А.,
настъпила на 02.08.2013 г. при ПТП, ведно със законната лихва от датата на смъртта
до окончателното изплащане на сумата.
Ищците твърдят, че на 02.08.2013 г.
дъщеря им се е возила като пътник в лек автомобил марка „ Мерцедес“, модел „ Е
250 ТД“ с рег. № ****, управляван от А.К.А.
по ул. Г.Б. в гр. Г.М., когато
водачът, поради движение с висока и несъобразена скорост, загубил управлението
и излязъл извън пътя, при което автомобилът се преобърнал. При преобръщането на
дъщеря им били причинени несъвместими с живота травми и тя починала на място.
Твърдят, че са били в близки отношения на обич и разбирателство с
починалата, като въпреки, че същата била на 28 години, все още живеели заедно,
работили заедно в чужбина, почитали се и се уважавали взаимно. Те винаги се
стараели да осигурят всичко на детето си и много го обичали. Внезапната и смърт
им причинила изключителни болки и страдания, които няма да могат да преодолеят
до края на живота си.
Излагат, че за увреждащия лек автомобил, към датата на настъпване на ПТП, е
бил налице валиден застрахователен договор за риска „ гражданска отговорност“
при ответното З.Д., предвид което намират, че следва да се ангажира неговата
отговорност по реда на чл.226 от КЗ(отм.).
Претендират разноски .
Ответникът З.Д. „Е.“ АД не
оспорва, че към момента на настъпване на процесното ПТП е бил налице валиден
застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ за посочения по
делото лек автомобил, но оспорва предявения иск по основание и размер, като
оспорва механизма на настъпване на ПТП, оспорва наличието на близки отношения на обич
и разбирателство между ищците и починалата,
както и размера на претендираното обезщетение, който намира за завишен. прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата, като твърди, че същата е била без
поставен обезопасителен колан, което е допринесло в значителна степен за
настъпването на леталния изход. Претендира разноски.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото присъда №2 от 14.01.2015 г., постановена по НОХД
996/2014 г. на Плевенски окръжен съд, изменена с решение №58 от 06.04.2015 г.,
постановено по ВНОХД № 29/2015 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърдено
с решение №290 от 20.07.2015 г., постановено по НД № 773/2015 г. на ВКС се
установи, че А.К.А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
343, ал.3, пр.1, б. „б“, пр.1 вр. с ал. 1, б. „в“ пр.1 вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като на 02.08.2013 г., при управлението на лек автомобил марка „ Мерцедес“,
модел „ Е 250 ТД“ с рег. № **** е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, с което по
непредпазливост е предизвикал смъртта на А.Б. А..
Не е спорно между страните, че за лек автомобил марка „ Мерцедес“, модел „
Е 250 ТД“ с рег. № **** е имало валидна застраховка при ответното Д. за риска „Гражданска
отговорност” към момента на настъпване на процесното ПТП.
От представеният акт за раждане на А. А. се установява, че ищците са нейни
родители, предвид което същите са от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за причинените им болки и страдания.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение на КСМАТЕ, което
съдът възприема като обективно и компетентно изготвено. От него се установи, че
на 02.08.2013 год. около 0240ч., лек автомобил Мерцедес Е250 peг. № **** се е движил със скорост от 102 км.ч.
по ул. „Г.Б.” в с. Г.М. в посока изток - към гр. Д. М.. Водачът А. е
управлявал автомобила в права посока, на светлините на фаровете е възприел
наличието на кофа за отпадъци и затревен крайпътен терен, но е продължил
движението си към последния. Задействал е спирачната система и същата е
сработила, което се установява от изразените частично къси следи от протриване
на автомобилни гуми на платното за движение. Автомобилът е продължил движението
си в първоначалната посока на движение, навлязъл е на затревения крайпътен
терен и в резултат на удар е разрушил и отблъснал пластмасовата кофа за
отпадъци. Продължил е движението си по крайпътния терен, а водачът е завъртял
волана наляво, за да излезе от него на платното за движение, но в резултат от действието
на инерционните сили и наклона на ската, автомобила е започнал да се плъзга
странично по затревената част на терена. От действието на инерционните сили и
разС.ието им от приложната точка до контакта на колелата с
терена се е образувал въртящ момент с посока от ляво надясно. В резултат на
това, автомобила е нарушил напречната си устойчивост и се е обърнал през
дясната странична част. Пътничката на дясната седалка е получила инерционен
момент, действащ върху тялото, наклонило се е на дясно и с главата и рамото си
е счупила страничното стъкло на предната дясна врата. Последвало е обръщане и
въртене на автомобила по надлъжната ос на същия. Тялото на пострадалата е
получило инерционна центробежна сила и е излетяло през счупеното стъкло по
посоката на движение на автомобила, а той е продължил обръщането си по терена,
настигнал е излетялата пътничка и се е установил над тялото и.
Установено е, че ПТП се дължи на движението с несъобразена скорост и
неправилните действия на водача на лекия автомобил, като е прието, че ако
същият се бе движил с 50 км.ч. щеше да може да предотврати настъпването на ПТП.
От заключението е видно, че при настъпването на ПТП, починалата е получила
следните травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, множествено счупване
на черепния покрив и черепната основа. излив на кръв под твърдата и меката
мозъчна обвивки (субдурален и
субарахноидален хематом), контузия на белите дробове с аспирация (вдишване) на кръв в тях, разкъсване
на капсулата на черния дроб. голям вътрекоремен кръвоизлив, счупване на лявата
раменна кост, счупване на носните кости, голяма разкъсно-контузна рана на
главата и охлузвания и кръвонасядания на тялото и крайниците.
Към момента на настъпването
на ПТП починалата е била без поставен обезопасителен колан, като при
направената експертна оценка на механизма на настъпване на ПТП, вещите лица са
установили, че ако същата беше с поставен колан, то той би могъл да я предпази само
от първия челен удар с посока от дясно, но не и от уврежданията при
последвалото преобръщане на автомобила, при което тя отново е щяла да получи
черепно мозъчна травма, но с голяма вероятност същата да е по-лека от
причинената и без фатален изход. Последната именно е и причината за смъртта на
починалата , като е довела до изключване на важни мозъчни центрове, в
това число центровете на дихателната и сърдечно съдовата система. Въпреки това
и самото разкъсване на черния дроб би могло самостоятелно да доведе до смъртта
на А. А., тъй като органът е силно кръвоснабден и при разкъсването му се
получават силни кръвоизливи. Същото важи и при разкъсване на слезката. Ако починалата е била с поставен предпазен
колан тялото й нямало да изпадне от купето на автомобила, но е щяла да получи
тежки травматични увреждания като контузия на гърдите от коланната лента,
счупване на ребра, разкъсване на слезката, счупвания на крайници и възможно
черепно-мозъчна травма, но в значително по-лека степен.
Установи се и че процесния
лек автомобил е бил оборудван с пет броя предпазни колани като няма пречка те
да бъдат използвани от пътниците.
Свидетелят М.Ю., установи с
показанията си, че семейството на ищците е било в много близки отношения на
обич и разбирателство, като са живеели заедно и са работили в чужбина. Връщали
са се заедно за известно време в страната и после пак са заминавали. Ищците
много трудно понесли загубата на дъщеря си, майката пищяла, ходела по два пъти
на гробищата, била сложила навсякъде снимки на дъщеря си и казвала, че все я
очаква да се появи от някъде. Бащата се прибрал по спешност от чужбина като му
казали за случилото се. Затворили се в себе си и вече не общували с хората
както преди.
Свидетелят П. А., установи с
показанията си, че познава семейството от доста време, познава и починалата.
Семейството им било сплотено, обичали се и се уважавали. Тримата живеели заедно
и работили заедно в Испания. След смъртта на дъщеря им, те се затворили,
станали унили. Бащата ходел само на работа и после вкъщи, утеха им била само
внучката и другата им дъщеря.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ(отм.) увреденият има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във
връзка с чл. 45 от ЗЗД, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Видно от посочените по-горе писмени
доказателства и заключението на КСМАТЕ,
както и въз основа на влязлата в сила присъда по наказателното дело, която е
задължителна за настоящия съд на основание чл. 300 от ГПК, се установява, че процесното ПТП, довело до
смъртта на дъщерята на ищците, е
причинено от противоправното поведение
на водача лек автомобил Мерцедес Е250 peг. № **** А.К.А. .
Установи се, че към момента на настъпване на ПТП
за процесния лек
автомобил е бил налице валиден
застрахователен договор по риска „гражданска отговорност“, сключен с ответното З.Д..
Ищците са от кръга на лицата, които имат право
да претендират и получат обезщетение за неимуществени вреди.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени е
ОСНОВАТЕЛЕН.
По отношение на претендирания размер от всеки един от ищците:
Размерът на обезщетението следва да бъде определен съгласно правилото на
чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне размера на обезщетенията съдът взе предвид отношенията на
любов и привързаност между родителите и починалата им дъщеря, близката
емоционална връзка , която е съществувала между тях и факта, че са жевеели и
работели заедно в чужда страна т.е. липсва елемент на отчуждение и водене на
самостоятелен живот, безкрайната болка на ищците и шока, който са изпитали от
внезапната загуба на младата си дъщеря. Освен
горното, съобрази и социално- икономическите условия в страната и правилото, че
обезщетението може да служи единствено за репариране на причинените вреди,предвид
което намира, че следва да присъди обезщетение в размер от по 110 000 лв. за
всеки от ищците, ведно със законната лихва от датата на смъртта на дъщеря им до
окончателното изплащане на сумите.
Във
връзка с определянето на размера на обезщетението следва да бъде разгледано
направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата. От приетата по делото КСМАТЕ
се установи, че към момента на настъпване на ПТП същата е била без поставен предпазен колан, което е довело до
настъпването на черепно мозъчна травма с фатален изход. Макар и да са налице
други увреждания(като разкъсването на черния дроб), които без навременната
медицинска намеса биха могли да причинят нейната смърт, именно черепно
мозъчната травма е довела до изключване на важни мозъчни центрове в това число
центровете на дихателната и сърдечно съдовата система и е предизвикала
моментална смърт без време за лекарска намеса. Предвид горното, като взе
предвид и заключението, че ако
починалата е била с поставен колан щеше да получи значително по-лека черепно
мозъчна травма, както и че останалите травми, които биха се получили при
наличието на колана също могат да доведат в равна степен до смърт, но все пак
дават възможност при навременна помощ да бъде спасен животът и, съдът намира,
че следва да се приеме 10 процента съпричиняване на вредоносния резултат.
При така изложеното съдът следва да приспадне определения горе размер на
обезщетенията по двата иска и да присъди такова в размер от по 99 000 лв.
на всеки от ищците, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
смъртта 02.08.2013 г. до окончателното изплащане на същата.
Над уважения размер до претендираните такива от по 180 000 лв. исковете са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответника следва да заплати на процесуалния
представител на ищците сумата в размер на 5292 лв. с ДДС, както и сумата от 7920
лв. държавна такса и 137,50 лв. разноски по делото по сметка на СГС.
Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 3690 лв. юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 112,50 лв. деловодни разноски.
Направените от страните взаимни възражения за прекомерност на адвокатските
възнаграждения са неоснователни доколкото и двете са определени съобразно
минималните размери, установени с чл. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения .
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З.Д. „Е.“
АД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати поотделно на Б.С.А., ЕГН ********** и на Б.А.А., ЕГН **********, двамата
със съдебен адрес: *** чрез адвокат С. С. Ч. на основание чл.226,ал.1 КЗ(отм.) във вр. с чл.45 ЗЗД сумата от по 99 000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им – А.Б. А., настъпила при ПТП на 02.08.2013 г., ведно със законната лихва върху горните суми от датата на смъртта – 02.08.2013 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в
останалата част до пълния им предявен размер от по 180 000 лв. като
неоснователни.
ОСЪЖДА З. Д. „Е.“ АД ЕИК **** да заплати на адвокат С. С. Ч. от САК сумата от 5292
лв. с ДДС на основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗА вр. чл.7 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения(Изм. и доп. -
ДВ, бр. 2 от 2009 г.), както и сумата от 7920 лв. държавна такса и 137,50 лв.
разноски по делото по сметка на СГС на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.С.А., ЕГН ********** и Б.А.А.,
ЕГН ********** да заплатят на З. Д. „Е.“ АД ЕИК **** сумата от 3690 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК и сумата от
112,50 лв. деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: