Решение по дело №1290/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             19.6.2019 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на осемнадесети юни                                             две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 1290 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на М.Д.Ц., със съдебен адрес:***, срещу Ц.Л.Ц., с адрес: ***, с която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Ищцата твърди, че с ответника са във фактическа раздяла от 2000-та година, както и че от този момент не поддържат никакви отношения помежду си. Заявява, че съществуването на брака е само формално, което е житейски и правно неоправдано.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, от съдържанието на който става ясно, че ответникът не оспорва предявения иск.

В съдебно заседание ищцата поддържа молбата за развод.

Ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното удостоверение за граждански брак, страните са съпрузи, като гражданският им брак е сключен на 18.12.1997 г. в гр. Лом.

От брака си страните нямат родени деца.

От показанията на св. В. К. се установява, че страните са сключили граждански брак преди около 20 години – около година след като са се върнали от чужбина. Установява се също, че около година след сключването на брака ищцата е напуснала жилището на ответника и се е върнала в гр. Велико Търново, където е заживяла с друг мъж, с когото живее и понастоящем.    

Съобразявайки показанията на разпитаната свидетелка, кореспондиращи напълно с твърденията и на двете страни по делото, съдът намира предявеният иск за развод за доказан по основание. От показанията на свидетелката, както и от съвпадащите твърдения на страните, може да се направи несъмнен извод, че в отношенията между съпрузите от години липсва взаимна привързаност, че е налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за това състояние е и установената трайна фактическа раздяла, с което е нарушен принципът за съвместно съжителство между съпрузите. Настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. В случая всеки от съпрузите отдавна организира самостоятелно от другия личния си живот, като от твърденията на св. К. става ясно, че ищцата от години живее с друг мъж. По тези съображения съдът намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК, като с оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината за разстройството на брачната връзка.

След прекратяване на брака съпругата ще запази брачното си фамилно име – Ценова.

Страните няма семейно жилище, което да бъде предоставяно за ползване на някоя от тях.

Страните не си дължат издръжка един на друг, предвид липсата на искания в тази насока.

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК по брачните дела, когато съдът не се произнася по въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода в размер на 40.00 лева, която на чл. 329, ал. 1 ГПК следва да бъде заплатена от страните по равно, а именно - по 20.00 лева за всеки от съпрузите.

Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, като дълбоко и непоправимо разстроен, гражданския брак, сключен на 18.12.1997 г. в гр. Лом между М.Д.Ц., ЕГН ********** и Ц.Л.Ц., ЕГН **********, без да се произнася по въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата М.Д.Ц. да запази брачното си фамилно име – Ц..

Страните не си дължат издръжка след прекратяването на брака.

Страните нямат семейно жилище по смисъла на § 1 от ДР на Семейния кодекс.

ОСЪЖДА М.Д.Ц., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 20.00 (двадесет) лева за допускане на развода, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Ц.Л.Ц., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 20.00 (двадесет) лева за допускане на развода, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: