Решение по дело №70202/2013 на Районен съд - Монтана

 

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                            гр. Монтана 06.11.2013 г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 15.10.2013 г. в състав:

 

                                                                         Председател: Евгения Петкова

 

при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 202 по описа за 2013 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Искът е за установяване вземане на Заявител в заповедно производство на осн. чл.422, ал.1, вр.чл.415 ал.1 и чл. 410 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.

  Ищецът- "Б. П. П. Ф." ЕАД, ЕИК: xxxx  , със седалище и адрес на управление: гр. София 1715, район  xxxx  , жк  xxxx   4, Бизнес парк София, сгр. 14, тел.: 02/ 915 4100, законен представител: Л. Л. П., чрез пълномощника си адв. Н.Х.,xxx, твърди в исковата молба, че по негово заявление е образувано ч.гр.д.№ 1926/2012 г. по описа на РС- гр. Монтана по реда на чл.410 ГПК срещу ответника И.Х.К. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx,  ЗА СУМИТЕ: а/ 2 706, 10 лв- главница ; б/ 1135, 65 лв- добавка, представляваща печалба на кредитора по договора; в/ 361, 73 лв- мораторна лихва за забава от 15.08.2011 г. до 17.12.2012 г. ; в/ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване заявлението в съда- 17.12.2012 г. до изплащане на вземането; 84, 07 лв- платена държавна такса и 100 лв- възнаграждение за процесуално представителство съгл. чл. 78 ал. 8 вр. ал. 1 от ГПК, представляващи разноски по делото. Поради подаденото Възражение по чл.414 ГПК от длъжника  в заповедното производство, предявява по исков път претенция да бъде признато за  установено по отношение на същия като ответник по настоящето съществуването на вземането по Заповедта за изпълнение по горепосоченото ч.гр.д. , за сумите по същата. Претендира  за  присъждане на разноските по гражданското дело.

                  Позовава се на следните обстоятелства: Сключен е Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-01588670 от 30.06.2011 г. в размер на 2 713, 75 лв - главница, в изпълнение на който дружеството-ищец е предало сумата по договора на клиента-на ответника. Тази сума заедно с надбавката- печалба на дружеството е трябвало да бъде погасена от длъжника на 19 месечни вноски, всяка в размер на 208, 43 лв според уговорен между страните погасителен план. Паричното вземане е възникнало по този договор. Тъй като длъжникът е преустановил плащането на вноските по договора за кредит на 15.07.2011 г., като до този момент са платени 0 вноски, вземането е станало предсрочно изискуемо в пълен размер съгл. Общите условия на договора, с дължимо обезщетение за забава върху непогасената главница. Съгласно чл. 5 изр.2 от Договора, при неплащане на две или повече поредни вноски, цялото непогасено и непадежирало задължение, става незабавно предсрочно изискуемо.

               С подаденото на 17.12.2012 г. заявление въз основа на същите факти се претендират непогасените вноски от сключения с длъжника договор или обща сума в размер на  2 706.10 лв- главница ; 1 135.65 лв- добавка по т.3, изр.3 от договора за кредит ;  361.73 лв- законна лихва за забава по т.5 от договора върху главницата от 15.08.2011 г. до 17.12.2012 г. ; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване заявлението по чл.410 ГПК в съда до изплащане на вземането. Към момента на подаване на исковата молба-25.04.2013 г. ищецът твърди, че ответникът му дължи тези суми. Заявено е искане за разглеждане на делото и произнасяне на решение при негово отсъствие, както и алтернативно- за неприсъствено решение по чл.238 ГПК при наличие на съответните законови условия.

              Ответникът- И.Х.К. не е подал отговор на исковата молба в рамките на указания му срок по чл.131 ал.1 от ГПК. Явява се в първо открито съдебно заседание, в което обяснява, че получил в заем от ищеца по-малка сума от твърдяната в исковата молба, а именно- 2360.50 лв. Това е и възражението му, както и  че е направил една погасителна вноска по заема. В същото не оспорва фактите относно сключения с ищеца договор за потребителски паричен кредит. По същество на спора не се явява и не изразява становище.

             Доказателствата са писмени.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становището на ищеца и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:

             Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че на  30.06.2011 г год. " Б. П. П. Ф. " ЕАД, чрез свой представител е сключило  Договор за потребителски паричен кредит в размер на 2 713, 75  лв, които е отпуснало в заем на ответника И.Х.К.. Сумата е предоставена по банкова  сметка на последния, с което ищецът е изпълнил задължението си по договора. За ответника е възникнало задължение да погаси заема на 19 месечни вноски, всяка в размер на 208, 43 лв според уговорен между страните погасителен план.  Всяка вноска включва изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба на дружеството. Паричното вземане е възникнало по този договор. Длъжникът е преустановил плащането на вноските по договора за кредит на 15.07.2011 г., като до момента на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в съда-17.12.2012 г. са били погасени 0 вноски.

               Съгласно чл. 5 изр.2 от Договора, при неплащане на две или повече поредни вноски, цялото непогасено и непадежирало задължение, става незабавно предсрочно изискуемо в пълен размер, с дължимо обезщетение за забава върху непогасената главница и съдебните разноски. С подаденото на 17.12.2012 г. заявление по приложеното ч.гр.д.№ 1926/ 2012 г. на МРС въз основа на същите факти се претендират непогасените вноски от сключения с длъжника договор - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, уговорената добавка, съставляваща печалба на кредитора по т.3, изр.3, мораторна лихва, деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Въз основа на същото на 19.12.2012 г. е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумите, посочени в исковата молба по настоящето дело.

               Поради подаденото Възражение по чл.414 ГПК от длъжника  в заповедното производство, дружеството- Заявител предявява по исков път претенция да бъде признато за  установено по отношение на същия като ответник съществуването на вземането по Заповедта за изпълнение по горепосоченото ч.гр.д., за сумите посочени по-горе.       

                С оглед на изложеното съдът приема, че са налице изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл.422 от ГПК, при които предпоставки следва да се произнесе с  решение.  Събраните и неоспорени доказателства по делото сочат, че към момента на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в МРС- 17.12.2012 г. длъжникът по същото /ответник в настоящето/  е имал незаплатени погасителни вноски  по сключения със Заявителя /ищец в настоящето/ договор за потребителски паричен кредит, както са посочени по-горе. За това претенцията на ищеца за съществуване на вземането  му, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК/ 19.12.2012 г. в заповедното производство е основателна. Към онзи момент ответникът е бил неизправен длъжник спрямо кредитора си, твърденията на който за неплатени погасителни вноски по договора се подкрепят от доказателствения материал в настоящето производство. Страните са подписали договора, който съгл. чл.20а от ЗЗД има силата на закон за тези, които са го сключили т.е подлежи на изпълнение и отговорност при неизпълнение. При това положение следва да бъде уважен предявения иск относно признаване за  установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по  приложеното  ч.гр.д. на МРС .

                 Ответникът не е направил своевременно възраженията си по исковете по указания му ред по чл.131 ГПК, но дори е да се приеме обратното, то същият не  ги е доказал въпреки дадената му от съда възможност с назначаване на счетоводна експертиза, за която не е внесъл определения депозит и такава не е изслушвана.

                 При очертания изход на спора и на осн. чл.78, ал.1 ГПК претендираните от ищеца разноски в производството по общия исков ред -84,07 лв- платена държавна такса;  100 лв- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,  следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.                 

                 Водим от горното, съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

                ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.Х.К. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx, че същият дължи на ищеца  " Б. П. П. Ф." ЕАД, ЕИК: xxxx  , със седалище и адрес на управление: гр. София 1715, район  xxxx  , жк  xxxx   4, Бизнес парк София, сгр. 14, тел.: 02/ 915 4100, законен представител: Л. Л. П., сумите: а/ 2 706, 10 лв- главница ; б/ 1135, 65 лв- добавка, представляваща печалба на кредитора по договора; в/ 361, 73 лв- мораторна лихва за забава от 15.08.2011 г. до 17.12.2012 г. ; в/ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване заявлението в съда- 17.12.2012 г. до изплащане на вземането; 84, 07 лв- платена държавна такса и 100 лв- възнаграждение за процесуално представителство съгл. чл. 78 ал. 8 вр. ал. 1 от ГПК, за които е издадена на 19.12.2012 г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 1926/ 2012 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана .

                 Осъжда И.Х.К. / адрес и ЕГН по-горе/ да заплати на " Б. П. П. Ф." ЕАД, ЕИК: xxxx  ”, сумата 184,07 лв- разноски в исковото производство.

                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :