№ 61
гр. Б.С., 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Административно
наказателно дело № 20231410200158 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д – 63д ЗАНН.
Д. С. В. с ЕГН ********** от с.К., обл.В., ул.“Х.Димитър“ № 6 е обжалвала
Електронен фиш серия К 3809287/20.05.2020г. изд.от ОД на МВР-В., с който на основание
чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.4 вр.ал.2,т.4 от ЗДвП й е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 600,00 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21,ал.1 от
ЗДвП.
В жалбата се навеждат възражения, че така издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен, тъй като жалбоподателката не е извършила отразеното в него
нарушение. При получаването му не е приложен снимков материал, от който да е видно, че
е нарушила посочените текстове на ЗДвП. Освен това в този район нямало знак сочещ за
наличието на радарен контрол, както и нямало въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В 26 от 60 км/час.
Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като фиша й е връчен
приблизително три години след констатираното нарушение.
Моли за отмяна на издадения електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен
Въззиваемата страна – ОД на МВР – В., изразява становище по жалбата, като посочва,
че нарушението е установено от компетентен орган и нормативно установен ред, съгласно
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Относно неговото издаване са описани деянието и фактическата обстановка, посочени
са нормите, които са нарушени и е дадена правилна квалификация на деянието.
В съдебно заседание, представител не е участвал.
По делото е приложена административно наказателната преписка, събрани са писмени
и гласни доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
1
разпитаните свидетели, от становището на жалбоподателят отразено в жалбата, и
служебно провери изцяло законосъобразността на ЕФ, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 20.05.2020 г., 14.51 часа, в обл.В. на второкласен път 2-15, КМ 26+060 при бивш
ресторант „Мара Врачанка“, посока на движение към с.Б., при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В 26 от 60 км/час (наказан за същото по вид нарушение с Електронен
фиш № К 3319481, връчен на 20.02.2020г., влязъл в сила на 06.03.2020г.) лек автомобил
марка „Опел Вектра“ с рег.№ ВР5398ВК е извършил нарушение за скорост, което е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M549 със скорост на
движение 95 км/час, при разрешена 60 км/час, т.е. превишената стойност на скорост била 35
км/час.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на физическото лице Д. С. В. с ЕГН ********** от
с.К., обл.В., ул.“Х.Димитър“ № 6. Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП
срещу нея бил издаден Електронен фиш серия К 3809287/20.05.2020г. изд.от ОД на МВР-В.,
с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.4 вр.ал.2,т.4 от ЗДвП й била
наложена „Глоба“ в размер на 600,00 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21,ал.1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 16.02.2023г. Същата не подала
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като
взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ за
собственост на МПС, снимков материал по преписка № 454/20.05.2020г., копие от
удостоверение за тип средство за измерване № 10.02.4835 и писмо рег.№ 3286р-
12416/12.03.2020г., карта приложение по преписка № 454/20.05.2020г. , разпечатка от
мобилно автоматизирано техническо средство TFR1-М 549 за 20.05.2020г., протокол № 4-13-
20/07.05.2020г. за извършена последваща от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR-1М с идент.№ 549/10 монтирана в патрулен автомобил с рег.№ С0167РМ и Протокол №
532/07.05.2020г. за използване на автоматизирано техническо средство или система, Заповед
№8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи, копие от докладна записка с
рег.№ 248р-8753/21.05.2020г., копие от Протокол № 248р-8753/21.05.2020г., справка за
нарушител /водач.
По делото е изискан и приложен Електронен фиш серия К 3319481/15.01.2020г. изд.от
ОД на МВР-В., с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.2,т.2 от ЗДвП на Д.
С. В. с ЕГН ********** от с.К., обл.В., ул.“Х.Димитър“ № 6 й е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21,ал.1 от ЗДвП.
Приложено е писмо изх.№ 11-00-33/03.05.2023г. изд.от Агенция „Пътна
инфраструктура “ Областно звено гр.В., входирано в РС-Б.С. с вх.№ 2243/05.05.2023г. с
което е предоставена служебна информация по искане на съда, че на дата 20.05.2020г. на
републикански път II-15 в района на км 26+060 при бивш ресторант „Мара Врачанка“, в
посока на движение към с.Б., е бил наличен пътен знак В 26 „Забранено е движението със
скорост по-висока от ограничената 60 км/час“.
В съдебно заседание е изслушан св.Г. Х.-мл.автоконтрольор при РУ-Б.Слатина/без
родство със страните по делото/ който заявил, че на 20.05.2020г. бил редовна дневна смяна
за времето от 7:00-19:00 ч. и упражнявал контрол с техническо средство TFR1-M-549, което
измерва скоростта на път II-15, км 26+0,60.(бивш ресторант „Мара врачанка“).
Към същата дата имало поставен пътен знак В 26 „Забранено движението с по-висока
от означената 60 км/час“.
Преди да осъществи контрол на пътя, направил проверка за наличие на знак В 26 и
като се уверил, че същият се намира на мястото си, започнал да осъществява контрола. Бил с
техническо средство TFR1-M-549, което се намирало в патрулната кола,същото било в
2
изправност и се сателирало всяка година, т.е. минавало технически контрол в гр.С..
Обяснил, че негова дейност се състояла в това да настрои камерата, за да могат да се
четат номерата на колите и посоката на заснемане и тя самостоятелно заснема пътуващите
коли.
Х. поясни, че съгласно ЗдвП при поставен знак В 26, шофьорите са длъжни да го
спазват, независимо дали се осъществява заснемане с мобилни камери или не.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по
чл.59-60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Настоящия състав приема, че
жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Електронен фиш серия К 3809287/20.05.2020г. изд.от ОД на МВР-В. е връчен на
жалбоподателката В. на 16.02.2023г., видно от приложеното известие за доставяне с обратна
разписка /л.20 от делото/ и същата го е обжалвала в законоустановеният срок, като на
27.02.2023г. е внесла жалбата чрез ОД на МВР-В. до РС-Б.С..
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно
извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е
посочено, че автомобилът е управляван със скорост 95 км/ч, при разрешена скорост от 60
км/ч, т.е. превишена с 35 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от
използваното техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената
скорост за процесния участък е 60 км/ч./л.13 от делото/. Посочено е и мястото на
извършване на нарушението – второкласен път 2-15, КМ 26+060 при бивш ресторант „Мара
Врачанка“, посока на движение към с.Б., което е пътният участък, автоматично изписан в
снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. Нарушението е безспорно
установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков
материал, като същата е годно доказателствено средство. Регистрационния номер на
автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено
е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът намира, че в случая АНО е дал правилна правна квалификация на нарушението.
Именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират
водачите на МПС за управление със скорост над разрешената. В случая правилно
нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като са налице безспорни
доказателства от които е видно, че нарушението е извършено с превишена скорост, различна
от посочената в ал. 1, когато се сигнализира с пътен знак.
От обективна страна жалбоподателката като водач на МПС по смисъла на § 6, т.11 от
ДР на ЗДвП е управлявала моторно превозно средство, със скорост от 95 км/ч., в пътен
участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 60 км/ч.,
видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от
жалбоподателката автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за
контрол на скоростта на МПС TFR1-M-549, което е ремонтирано и било годно за употреба,
видно от приложено копие от удостоверение за тип средство за измерване № 10.02.4835,
която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния
час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, писмо рег.№ 3286р-12416/12.03.2020г. и протокол № 4-13-20/07.05.2020г. за
извършена последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М с идент.№
549/10, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в
случая техническо средство TFR1-M-549. Видно от електронния фиш вида, наименованието
и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от
3
мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование
на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено
само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От последното следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за
защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като
нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно
значение, поради което като вид държавна принуда, чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при
издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове). Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови
изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. ЕФ е издаден от ОД на МВР – В.,
която именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението.
От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на РУ-Б.С. при ОД
на МВР В., който е прегледал записа от камерата, попълнил е и издал обжалвания ЕФ на
21.05.2020 г./л.18 от делото/.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят като в случая
е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против издаден фиш е
регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.
Внимателния прочит на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП налага извода, че
израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" пояснява действието по
издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на
нарушението. Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и
на контролен орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който
текст изисква да се състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в
присъствието на нарушителя.
С оглед мястото на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в системата от правни норми,
регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение
от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност.
Непосредствено след извеждането на правилото в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, че актът се съставя
от контролен орган, в ал. 4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а именно:
случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква присъствието нито
на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е
допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал. 4
от чл. 189 от ЗДвП налага извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на
нарушител" е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото
установяване на нарушението.
На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба
4
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015 г./. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
– видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е
регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана
информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва
извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не
само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Съдът намира, че в обжалвания електронният фиш точно е отразено мястото на
извършването му – второкласен път 2-15, КМ 26+060 при бивш ресторант „Мара Врачанка“,
посока на движение към с.Б.. Предвид на това, че нарушението е извършено извън населено
място, съдът намира, че на практика е невъзможно наказващия орган да добави нещо повече
от това. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и
установена скорост. При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен
на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за
собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателката.
Електронният фиш е изпратен и връчен на жалбоподателката на 16.02.2023г., видно от
приложеното известие за доставяне с обратна разписка/л.20 от делото/ по реда на чл.180,ал.5
от ЗдвП. Видно от събраните по делото писмени доказателства, собственика на автомобила
–Д. В. след получаване на ЕФ не е упражнила правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с оглед на
което правилно е ангажирана нейната отговорност, като собственик на МПС, с което е
извършено нарушението. Не е направила и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП.
По тези съображения съдът приема, че правилно, в случая е санкционирана именно
жалбоподателката В., в качеството й на собственик на процесния автомобил, с който е
извършено нарушението.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че
измерената от системата скорост е от автомобила ползван от жалбоподателя.
В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е
посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е
този, управляван от жалбоподателя, като средството за измерване може да фиксира скорост
като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе
от наличието на други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за
контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че
жалбоподателката не ангажирала доказателства, които убедително да оборват тези, които са
представени от административнонаказващия орган. В съдържанието на обжалвания ЕФ е
посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ Серия № К 3319481/15.01.2020г., връчен на 20.02.2020г. и влязъл в
сила на 06.03.2020г./л.30-31 от делото/. От него е видно, че жалбоподателката В. е била
санкционирана за извършено от нея на 15.01.2020г. в 11.41 часа в Община В. на път II-15,
КМ 4+781 извън населено място, с посока на движение гр.О., при ограничение на скоростта
60 км/час въведено с пътен знак В 26, като установената стойност на скоростта е била 75
км/ч, т.е. с 15 км/ч превишена скорост, за което на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.2, т.2 от ЗДвП й е била наложена глоба в размер на 50.00 лева.
5
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът придава на
АУАН, респ. на електронния фиш значението на доказателствено средство, което може да
бъде опровергано от събраните в хода на съдебното или администратвиното дирене
доказателства или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено
успешно оспорване на посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част ЕФ е
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени
посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните
по делото доказателства, включително представените от АНО. В случая описаните в
обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от
ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Както е посочено и по – горе визираният в обстоятелствената част на електронния фиш акт,
обосноваващ повторността /електронен фиш Серия № К 3319481/15.01.2020, влязъл в сила
на 06.03.2020г./ е приет като писмено доказателство по делото. От съдържанието му се
установява, че с него на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП
жалбоподателката В. е наказана за същото по вид нарушение - чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Следователно процесното нарушение, извършено на 20.05.2020 г., попада в рамките на
едногодишния срок по § 6, т. 33 от ЗДвП и е повторно извършено.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост,
извършено повторно, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2,т.4 от
ЗДвП, а именно двоен размер на предвидената за съответното нарушение глоба,
индивидуализирана в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В случая
скоростта е превишена с 35 км/ч., поради което за нарушението е приложима санкцията по
т. 4 от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост от 31 до 40 км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба
300,00 лв. За повторно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, каквото е процесното,
наказанието е в двоен размер, т. е., 600,00 лева, каквото е наложено на жалбоподателката на
основание чл. 182, ал. 4 от същия закон.
По изложените по - горе съображения съдът намира за неоснователни направените в
тази насока възражения от страна на жалбоподателката.
По тези съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден като
законосъобразен. Намаляване на наказанието под законоустановения размер законът не
допуска в случая.
Относно възражението на жалбоподателката, че е изтекла давност:
Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., по т. д. № 1/2014г на
ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС и чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложима
по препращане от чл. 11 от ЗАНН, давността за нарушението е три години, а
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК е 4 години и половина. Съгласно чл. 81, ал.
2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След
извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност.
По арг. от чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване започва от довършване на
нарушението - в случая от 20.05.2020г. По арг. от чл. 81, ал. 2 от НК и съгласно
установената съдебна практика, давността се прекъсва със съставянето на АУАН,
издаването на НП или ЕФ, предприемането на действия за тяхното връчване и от
самото връчване на НП, ЕФ. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова
6
тригодишна давност. Относно ЕФ, чл. 189, ал. 5 предвижда, че електронният фиш се
връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби
за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Едва след връчване
електронния фиш подлежи на обжалване и може да влезе в сила и се смята за влязло в
сила НП – чл. 189, ал. 11 ЗДвП. За действието по връчване на електронните фишове в
ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, поради което следва
субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на
ЕФ фиш тече обикновена погасителна давност в размер на 3/три/ години.
При липса на датата на издаване на ЕФ / чл. 189, ал.4 от ЗДвП не предвижда такъв
реквизит/, следва да се приеме, че давността е започнала да тече от датата на деянието. От
датата на извършване на нарушението /20.05.2020 г. / до датата на връчване на ЕФ
/16.02.2023 г. / са изминали по-малко от три години, поради което предвидения давностен
срок не е изтекъл. От 16.02.2023 год. е започнала да тече нова 3 годишна давност.
Към момента не е изтекла и абсолютната давност по 81, ал. 3 от НП, т. к. считано
от 20.05.2020 г. не е изтекъл срокът от четири години и половина.
С оглед гореизложените принципни постановки в конкретния случай
обикновената преследвателна давност и абсолютната не са изтекли, поради което
жалбоподателката не може да се позовава на тях.
Страните по делото не претендират възнаграждение, не са направили разноски и
такива не следва да им се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К 3809287/20.05.2020г. изд.от ОД на МВР-
В., с който на Д. С. В. с ЕГН ********** от с.К., обл.В., ул.“Х.Димитър“ № 6, на основание
чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.4 вр.ал.2,т.4 от ЗДвП й е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 600,00 лв. (Шестстотин лева) за нарушение установено с
автоматизирано техническо средство или система TFR1-M-549 по чл.21, ал.2, вр. чл.21,ал.1
от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – В.
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
7