Разпореждане по дело №9103/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10057
Дата: 24 януари 2023 г.
Съдия: Методи Тодоров Шушков
Дело: 20221110109103
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 10057
гр. София, 24.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20221110109103 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК
Образувано е по молба вх.№276177/12.12.2022 г. от длъжника Л. Г. Д. чрез
пълномощника му адв.К.Г. за допълване на прекратителното Разпореждане
№116626/29.11.2022 г., влязло в сила на 14.12.2022 г., в частта относно разноските, като се
присъди адв.възнаграждение в заповедното производство съгласно чл.38 ЗАдв.
В молбата се сочи, че съдът не е присъдил разноски на ответника-адвокатско
възнаграждение на длъжника съгласно заявеното искане във възражението, за което е
представен списък по чл.80 ГПК, пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Ответникът по молбата-заявител в производството, оспорва искането по основание, а
евентуално-по размер.
І. По допустимостта на молбата по чл.248 ГПК:
Молбата е подадена от длъжника в срока за обжалване, поради което е допустима като
подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
Длъжникът не е представил по делото списък на разноските-нито към възражението по
чл.414 ГПК, нито след това, но доколкото се иска не изменение, а допълване на
прекратителното разпореждане (в което липсва изобщо произнасяне по разноските по
делото), то списъкът по чл.80 ГПК не е условие за допустимост на молбата (ТР №6/2012 г.,
т.8 на ВКС-ОСГТК).
Следователно искането е допустимо.
ІІ. По основателността на молбата по чл.248 ГПК:
Съдът намира молбата за неоснователна.
1
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или
да измени постановеното решение в частта му за разноските”. Нормата е приложима не само
за решенията, а за всички съдебни актове, в който съдът следва да се произнася относно
отговорността за разноски (по арг. от чл.81 ГПК). С посоченото Разпореждане е обезсилена
издадената заповед за изпълнение, като така се приключва развилото се заповедно производство,
поради което и с това разпореждане може да се присъждат разноски на страните съгласно чл.81
ГПК вр.чл.78, ал.4 ГПК, а следователно-то може да се изменя по реда на чл.248 ГПК, а на още по-
силно основание то може да бъде допълвано по този ред, когато липсва произнасяне на съда
относно разноските, доколкото разпоредбата на чл.248 ГПК е приложима в заповедната
производство (ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.7).
Иска се присъждане на адв.възнаграждение „по реда на чл.38 ЗАдв.“-както във
възражението по чл.414 ГПК, така и в молбата по чл.248 ГПК. Съгласно чл.38, ал.1 ЗАдв.
адвокатът може да оказва безплатно адв.помощ на: лица, които имат право на издръжка
(т.1), на материално затруднени лица (т.2), на роднини, близки или на друг юрист (т.3).
Нито във възражението по чл.414 ГПК, нито в молбата по чл.248 ГПК не се съдържа
позоваване на кое основание е осъществена безплатно адв.помощ, нито са представени
доказателства за наличието на някое от основанията по чл.38, ал.1 ЗАдв.: някои от тези
основания следва да се докажат в производството (например тези по чл.38, ал.1, т.1, 3, пр.1 и
3 ЗАдв.: предпоставките за възникване на право на издръжка, родствената връзка между
страната и адвоката и т.нат.); за други от основанията е достатъчно декларирането на такова
основания (материалното затруднение по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.) или просто изявлението на
страната, получила адв.защита (за близките отношения по чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗАдв.), като
съдът не може да изследва и събира доказателства за последното извън изявлението на
страната по делото.
По делото нито едно от тези обстоятелства не е налице-не е вярно, че длъжникът е
представил договор за правна защита-такъв липсва по делото, като липсват изобщо и лични
изявления на длъжника в производството, липсва позоваване на някое от основанията по
чл.38 ЗАдв.-както от длъжника, така и от неговия пълномощник.
Поради това адв.възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. не може да се присъди.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№276177/12.12.2022 г. от длъжника Л. Г. Д. чрез
пълномощника му адв.К.Г., за допълване на основание чл.248 ГПК на прекратителното
Разпореждане №116626/29.11.2022 г., влязло в сила на 14.12.2022 г., в частта относно
разноските, като се присъди адв.възнаграждение в заповедното производство съгласно чл.38
ЗАдв..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3