Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
гр.Пловдив, 23.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
7746/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Енте Сървисес“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Пролет“ № 2, срещу наказателно постановление № 16-002724 от 26.11.2019
г., издадено Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на
основание чл. 416 ал.5, вр. чл. 415в ал.1 от Кодекса на труда КТ/ му е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 300 лева,
за нарушение на чл. 6 ал.4, вр. ал.3 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамите на предоставяне на
услуги /НУРКИРСРПУ/.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Посочва се, че АУАН е
преждевременно съставен, доколкото на дружеството – жалбоподател са дадени
предписания, едно от които е изплащането на разликата във възнаграждението на
работника, за което е било санкционирано. Излагат се съображения за приложение
на чл. 28 ЗАНН, както и за чл. 415в КТ. Поради изложеното от съда се иска
отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, за него се явява адв. З.,
с пълномощно по делото. По същество излага доводи, идентични с тези в
депозираната жалба.
Въззиваемата страна, също редовно
призована, за нея се явява началник АИПО К., представя пълномощно. По същество
излага съображения, че ДИТ Пловдив не оспорва обстоятелството, че разликата във
възнаграждението е изплатена, но това се е случило след съставянето на АУАН.
Посочва, че това обстоятелство е било съобразено от наказващия орган, който е
преценил, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 415в ал.1 КТ и е определил
санкция по посочения текст, не по чл. 414 ал.1 КТ. Досежно приложението на чл.
28 ЗАНН се възразява, че същият се явява неприложим предвид разпоредбата на чл.
415в ал.1 КТ. Във връзка с наведените възражения, че АУАН е преждевременно
съставен, доколкото са дадени предписания на дружеството за изплащане на
разликата във възнаграждението, посочва, че се касае за две отделни производства,
едното по реда на ЗАНН, другото по реда на АПК, като съставянето на АУАН не е
обвързано от налагането на ПАМ. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Във връзка с постъпили сигнали до
„Инспекция по труда“ Пловдив от работници на „Енте Сървисес“ ЕООД, свидетелката
С.П. извършила проверка на дружеството – жалбоподател. С призовка, получена от
жалбоподателя на 26.08.2019 г., били изискани документи във връзка с дейността
на дружеството, както следва: трудови договори; ведомости за заплати и други
документи, свързани с изплащането на възнагражденията, считано от 01.03.2019
г.; документи, свързани с отчитането на работата, командировъчни; справка на
командированите работници извън територията на страната и др.
След представяне на изисканите
документи, на 03.09.2019 г. и 21.10.2019 г. при извършена проверка по
документи, свидетелката П. констатирала, че лицето В.К. е бил комантирован в
Белгия за период 19.08.2019 г. – 01.08.2020 г. в рамките на предоставяните
услуги съгласно допълнително споразумение за командироване към сключен трудов
договор, като бил уговорен размер на основно трудово възнаграждение от 3000
лева. На К. било начислено и изплатено
основно трудово възнаграждение, както следва: за 10 отработени дни /80
часа/ през месец август 2019 г. за времето на командироване в размер на 1363.64
лева бруто, а именно по 17.05 лева бруто за час. Свидетелката П. установила, че
почасовата ставка на заплащане за сходна или същата работа в Белгия, обявена на
официален сайт на белийкската администрация за съвместна помощ, считано от
01.07.2019 г. била в размер на 13.02 евро за час /25.47 лева на час/.
Поради изложеното, свидетелката П.
констатирала, че жалбоподателят не е начислил основно трудово възнаграждение в
размер на не по-малко от минималните ставки за заплащане, установени за същата
или сходна работа в приемаща държава – Белгия, за целия срок на командироване,
а именно: 13.02 евро за час /25.47 лева на час/, поради което му съставила АУАН
№ 16-002724/23.10.2019 г., с който му вменила нарушение по чл. 6 ал.4, вр. ал.3
от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамите на предоставяне на услуги.
На 23.10.2019 г. било издадено
предписание на „Енте Сървисес“ ЕООД, като съгласно т.7 от същото следвало в
срок до 15.11.2019 г. да начисли и изплати на работника В.К. основно трудово
възнаграждение в рамките на не по-малко от 1041.60 евро бруто /2034.37 лева/.
Предписанието било изпълнено на 28.10.2019 г.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С.П.
и И.Х.. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и
възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по
делото – Протокол № ПР 1928097/23.10.2019 г., призовка, трудов договор №
154/19.08.2019 г., допълнително споразумение № 28/19.08.2019 г., преводни
нареждания за изплатени възнаграждения и АУАН № 16-002724/23.10.2019 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 3-0058/ 11.02.2014 г., издадена изпълнителния директор
на Главна дирекция „Инспекция по труда“. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Самото атакувано НП съдържа реквизитите
по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
С обжалваното наказателно
постановление е наложено административно наказание на „Енте Сървисес“ ЕООД за
нарушение на чл.6 ал.4 от Наредбата за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги. В цитираната разпоредба е
разписано задължение за работодателя или предприятието, което осигурява
временна работа, да начислява и да изплаща на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата или минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна
работа в приемащата държава, за целия срок на командироването или изпращането.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е работодател,
сключил трудов договор с В.К., като с допълнително споразумение същият е бил
командирован в Белгия. Поради тази причина е следвало работодателят да начисли
и изплати трудовото възнаграждение на работника не по-малко от минималната
работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени за същата или
сходна работа в приемащата държава - Белгия, а именно: по 13.02 евро за час
/25.47 лева на час/. Това задължение жалбоподателят Енте Сървисес“ ЕООД не е
изпълнил, поради което е осъществил състава на вмененото му нарушение.
В тази връзка неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя, че дружеството не е следвало да бъде
санкционирано, доколкото по отношение на изплащането на разликата във
възнаграждението на работника е издадено предписание, което е било своевременно
изпълнено. Издаването на предписание и
реализирането на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя
представляват две самостоятелни производства, между които няма връзка на
обусловеност. Изцяло в преценка на административнонаказващия орган е дали да
издаде предписания във връзка с констатирано нарушение, което по естеството си
представлява ПАМ, подлежаща на самостоятелен съдебен контрол по реда на АПК,
или да пристъпи към реализиране на административнонаказателната отговорност на
лицето, извършило нарушението, или и двете.
По наказанието:
Правилно
административнонаказващият орган е приел, че нарушението представлява маловажен
случай. Следва да се отбележи и че специалният състав по
глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно" административно нарушение по чл.
415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според
която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
„Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два
основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по
реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а
налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в
многократно по-нисък размер /така
Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен
административен съд/. В настоящия случай няма спор, че дружеството –
жалбоподател е отстранило нарушението, веднага след неговото установяване, като
не са установени настъпили вредни последици за работника. Поради изложеното
правилно санкцията на жалбоподателя е определена съобразно нормата на чл. 415в
ал.1 КТ в хипотеза на „маловажен случай“. Доколкото е налице влязло в сила
предписание за изплащане на възнагражденията на множество други работници,
респ. поведението по отношение на работника К. не е било инцидентно, а е налице
и по отношение на други служители, и предвид, че изплатена разлика е във висок
размер, то правилно е определена санкция в размер на 300 лева.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Случаят
попада в хипотезата на чл. 415в КТ, поради което правилно е бил санкциониран по
посочената разпоредба.
По разноските:
Предвид изхода на
спора, на основание чл. 63 ал.5, вр. ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има право на
разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани.
Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна,
предвид потвърждаването на обжалваното НП.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА Наказателно постановление № 16-002724 от 26.11.2019 г.,
издадено Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на „Енте
Сървисес“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Пролет“ № 2, на основание чл. 416 ал.5, вр. чл. 415в ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/ му е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 6 ал.4, вр. ал.3 от Наредба
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамите на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС