№ 54
гр. Пирдоп, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20241860100738 по
описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Неткредит“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ПК 1797, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от законния представител И.Н.Х.-С., в
качеството и на управител, чрез младши юрисконсулт Д. Д. срещу К. М. К., ЕГН
**********, адрес: гр. ***********. Ищецът твърди в исковата молба, че с оглед санкцията
по чл. 415 ГПК за „Неткредит" ООД е налице правен интерес от предявяването на настоящия
иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски
кредит № 201809030310510070 в общ размер на 1 236.00 лева. от които 1 000.00 лева-
главница по договора за кредит, 236.00 лева възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 04.10.2018 г. до 04.09.2019 г., 533.33 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.09.2019 г. до 05.07.2024 г., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за което е
издадена Заповед за изпълнение №283/24.07.2024 г. по ч. гр. д. № 431/2024г. по описа на
Районен съд - Пирдоп. Ищецът твърди в исковата молба, че вземането на ищеца се основава
на сключен на 03.09.2018 г. между „Неткредит" ООД (като кредитор) и К. М. К. (като
кредитополучател) договор за потребителски кредит № 201809030310510070. В изпълнение
на задължението си по чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 2 от договора кредиторът е предоставил
заемната сума в размер на 1 000.00 лева посредством системата за плащания на „Изипей" на
датата на сключване на договора. Съгласно чл. 3 от договора за кредит К. К. се е задължил да
върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 12 броя анюитетни
1
равни вноски, всяка в размер на 103.00 лева, обхващащи периода от 04.10.2018 г. до
04.09.2019 г. Ищецът твърди в исковата молба, че страните по облигационното
правоотношение са договорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41.05 % и
ГПР в размер на 49.72 %. Общата дължима сума oт кредитополучателя е в размер на 1
236.00 лева, като същата е формирана от вземането за главница и възнаградителна лихва. К.
К. и към настоящия момент не е сторил нито едно плащане за погасяване на задължението
по договора за кредит. Предвид неизпълнението от страна на кредитополучателя
„Неткредит“ ООД е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение
на 08.07.2024 г. по описа на Районен съд - Пирдоп (ч. гр. д. № 431 /2024 г.). вследствие на
което на 24.07.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение с № 283. Ищецът твърди в исковата
молба, че доколкото кредиторът намира за основателно направеното от длъжника по реда на
чл. 414 ГПК възражение по отношение на претендираната възнаградителна лихва и
обезщетение за забава, с настоящия иск се иска установяването на дължимостта на
главницата в размер на 1000.00 лева, ведно с обезщетение за забава, начислено върху
главницата за периода от 08.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът в ИМ моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че К. М.
К. дължи на „Неткредит“ ООД сумата в размер на 1 000.00 лева главница по договор за
потребителски кредит № 201809030310510070 от 03.09.2018 г., за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение с № 283 от 24.07.2024 г., като в полза на дружеството бъдат
присъдени и сторените разноски в заповедното и настоящото исково производство,
включително 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Ответникът К. М. К., с ЕГН ********** в срока по реда на чл. 131 от ГПК не е дал писмен
отговор, не представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания.
В проведеното с.з. ответникът К. М. К. се явява лично и заявява, че поддържа възражението,
което е подал в заповедното производство, че не дължи посочените суми, че има договор с
Неткредит, като счита, че вноските са погасени по давност.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено ч. гр. д. №463/2024г. по описа на РС-Пирдоп, съдържащо приети
Копие на Договор за потребителски кредит с № 201809030310510070 от 03.09.2018 г.,
сключен по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние;
Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит; стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити- копие; Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 431/2024 г. по описа на Районен съд - гр.
Пирдоп, 3 с-в, от които се установява, че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца е
предявен срещу ответника в установения едномесечен срок от съобщението по чл.415, ал.1
ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да
установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
2
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е
кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като
ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу
изискуемостта на вземането. Основателността на иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се
обуславя от наличието на следните предпоставки: валидно възникнало между страните
правоотношение, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от
страна на задълженото лице. В тежест на ответника е да докаже своето изпълнение по
договора, а именно - че е заплащал месечните вноски по сключения с ищеца процесен
договор. Доказателства обаче в тази насока не са представени, като ответникът дори
признавва сключването на същия, от събраните по делото доказателства се установи
задължението на ответника по облигационното му отношение с ищеца, като не се доказа
изпълнението на същите от длъжника. Със Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от
12.05.2010 г., е изпълнено задължението на Република България за транспониране на
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.) и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14
ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за
изчисляването на годишния процент на разходите (ОВ, L 296/35 от 15 ноември 2011 г.),
наричана по-долу „Директивата”, като с измененията на закона – в сила от 25.07.2014 г.,
националният законодател e доразвил целите на Директивата, като са уредени редица
разпоредби, които закрилят потребителите на кредитни услуги, обезпечават упражняването
на техните субективни права и защита на техните законни интересите. Уредени са
нормативни правила, чрез които е засилена прозрачността и яснотата при предоставяне на
потребителски кредити – относно преддоговорната информация, при сключване на договори
за потребителски кредит и при изпълнение на породените договорни задължения от
потребителя. От друга страна, нормативната цел е насочена към предотвратяване на
нелоялната търговска практика на кредитодателите, които представляват икономически по-
силната страна в правоотношението и които сключват договори за потребителски кредит при
предварително установени от тях Общи условия, като съобразно видно от петитума на
исковата молба и представените от ищеца и ценени доказателства, настоящия съдебен състав
следва да приеме, че на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните договор за
потребителски кредит сс явява недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да
създаде задължения за ответника. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11 ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са
императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил. Съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита, която разпоредба е напълно съобразено от ищеца с предявената претенция, предмет
на настоящия иск и същия следва да бъде уважен в посочения размер.
С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав намира, че „Неткредит“ ООД с ЕИК
3
********* има следните вземания срещу К. М. К. с ЕГН: **********, а именно: за сумата
от 1 000.00 лева главница по договор за потребителски кредит № 201809030310510070 от
03.09.2018 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение с № 283 от 24.07.2024 г.
Относно предявеното в съдебно заседание от ответника възражение за изтекла погасителна
давност, съдът намира същото за недопустимо и не дължи произнасяне по него, поради
преклудиране правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането
поради изтекъл давностен срок. Според задължителната съдебна практика правото на
ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на иска,
се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ако
длъжникът в заповедното производство и ответник по настоящия установителен иск се е
позовал изрично на погасяване на вземането по давност във възражението по чл. 414, ал. 1
ГПК и това възражение е приобщено към исковото производство, то съдът следва да се
произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на исковата
молба по чл. 131, ал. 2 ГПК. Настоящят съдебен състав не следва да разгледа възражението
за погасяване на вземането – предмет на иска поради изтекла погасителна давност, като
съобразява, че същото е преклудирано, тъй като ответника не го е инвокирал в
едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК, нито го е релевирал във възражението си по
чл. 414, ал. 1 ГПК.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски е невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната
практика на ВС, изразена в ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не
е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете
предпоставки: ответника да не е дал повод за завеждане на иска и да признае иска. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното с исковата молба искане,
вкл. и в депозирана молба-становище с приложен списък по чл.80 ГПК, за присъждане на
направените съдебни разноски от процесуалния представител на ищеца, следва да бъдe
уважено, като на ищеца се присъдят и разноските, направени в заповедното производство по
ч.гр.дело № 431/2024 г. по описа на РСПп, предвид разрешението в т. 12 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като ответника К. М. К. с ЕГН:
********** следва да заплати на ищеца „Неткредит“ ООД с ЕИК *********, общо разноски
в размер на 200,00 лева.
По изложените съображения, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ищеца „Неткредит“ ООД с ЕИК ********* има действително
и подлежащо на изпълнение вземане по отношение на ответника К. М. К., ЕГН: **********,
за сумата от 1 000.00 лева главница по договор за потребителски кредит №
201809030310510070 от 03.09.2018 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение с №
283 от 24.07.2024 г.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН: ********** да заплати на „Неткредит“ ООД с ЕИК *********,
4
общо разноски в размер на 200,00 лева, от които 114,62 лв. - разноски по настоящото
производство и 85,38 лв. - разноски по ч.гр.д.№431/2024 г. по описа на РСПп.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
5