Р Е Ш Е Н И Е
№27
гр. Пловдив, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВЕЛИНА АНТОНОВА
при
участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и в присъствието на прокурора ВИКТОР ЯНКОВ,
като разгледа докладваното от съдия Велина Антонова ЧНД /В/ № 578 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ
от НПК. Образувано е във връзка с постъпило искане от главния прокурор, депозирано
на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на ЧНД № 1614/2019
г. на Районен съд – Стара Загора, като в искането са били релевирани доводи за
допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Изложени са били и подробни аргументи във връзка с претендираните съществени
нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а именно за
допуснато нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила.
Претендира се за възобновяване на делото, приключило с влязъл в законна сила
съдебен акт, отмяна на постановеното определение за групиране на наказанията,
като се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК.
В съдебно
заседание пред настоящия съд се поддържат наведените доводи от страна на
представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив.
В хода на
съдебните прения защитникът на осъдената адв. И.М. намира искането на главния
прокурор за неоснователно. Макар да счита че от формална страна са налице
основания за възобновяване на делото, от друга релевира доводи, че е налице
изключението по чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС и режимът на изтърпяване на наказанията е
правилно определен.
Осъдената поддържа
заявеното от своя защитник.
В последната
си дума моли да не се уважава предложението на главния прокурор.
Настоящият
съдебен състав намира, че искането за частична отмяна на определението на
Районен съд – Стара Загора по реда на възобновяването се явява направено от
надлежно легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК. То касае съдебен акт от
кръга на посочените в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК. Явява се подадено в
срока, предвиден по чл. 421, ал. 1 от НПК.
Разгледано
по същество, искането е напълно основателно, като претендираните нарушения на
касационните основания се съдържат в самото дело.
Видно от
материалите по делото пред Районен съд – Стара Загора е било образувано
производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, като с определение № 879
от 02.08.2019 г. по ЧНД № 1614/2019 г. на същия съд са били групирани
наказанията на осъдената П.Д.Л., на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1
от НК, като й е било наложено едно общо най-тежко наказание от четири години
лишаване от свобода измежду наказанията й по следните наказателни дела от общ
характер: 3669/2017 г., 1328/2016 г., 455/2016 г., 3384/2017 г. и 518/2019 г .
– всички на Районен съд – Стара Загора, като в кумулативната група са били
включени и осъжданията й по НОХД № 1803/2017 г. на Районен съд – София и НОХД №
283/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Първият съд е определил първоначален
общ режим на изтърпяване на така наложеното общо най-тежко наказание, като на
основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал от същото изтърпените изцяло или
отчасти наказания, включени в съвкупността. На основание чл. 23, ал. 2 от НК
към общото най-тежко наказание първият съд е присъединил различното по вид
наказание лишаване от право да заема материално-отчетническа длъжност за срок
от две години, наложено на П.Д.Л. по НОХД № 1328/2016 г. на Районен съд – Стара
Загора. При условията на чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал от него изтърпяното
до момента наказание лишаване от права.
На основание
чл. 68, ал. 1 от НК първият съд е активирал наложеното на осъдената Л.
наказание по НОХД № 42/2015 г. на Окръжен съд – Стара Загора в размер на три
години лишаване от свобода, като е постановил да се изтърпи при първоначален
общ режим.
Определението
е влязло в законна сила на 20.08.2018 г., като не подлежи на касационна
проверка.
Напълно се
споделят релевираните доводи, че районният съд не е приложил правилно
материалния закон в определението за групиране и активиране на наказания, в
частта му за определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанията.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС съдът определя първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за умишлени
престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е
постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете
наказания надвишава две години. В този смисъл последващото активиране на
условно наложеното наказание лишаване от свобода е следвало да бъде съобразено
от съда при определяне на режима за наказанията, които налага за
престъпленията, които се намират в изпитателния срок на условното наказание,
както и на самото активирано наказание. Коректно в искането за възобновяване е
била посочена и съдебна практика в същата насока – например решение № 213/2010
г. на І н. о., решение № 497/2010 г. на ІІІ н. о., решение № 493/2010 г. на І
н. о. и решение № 520/2011 г. на ІІІ н. о. на ВКС.
Отделно от
изложеното, видно от приложената справка за съдимост, Л. действително не е била
осъждана извън посочената кумулативна група от седем престъпления и
активираното наказание, но въпреки това, не може да бъде споделено становището
на защитника на осъдената, че са налице предпоставките на чл. 57, ал. 3 ЗИНС и наложените
на осъдената наказания следва да се изтърпят при първоначален „общ“ режим.
Осъдената е извършила множество умишлени
престъпления, които са част от кумулативната група и са тежки по смисъла на
закона, в изпитателния срок по осъждането си по НОХД № 42/2015 г. и то в близък
план след влизане на посочената присъда в сила. Тези данни изключват
възможността осъдената да бъде характеризирана като деец с невисока степен на
обществена опасност, поради което в случая не са налице основания за приложение
на привилегията по цитирания от защитата текст на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС.
Като е
определил първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното общо наказание
лишаване от свобода, както и на приведеното в изпълнение наказание, районният
съд е допуснал нарушение на материалния закон – приложил е чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС вместо чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС. Допуснатото нарушение на
закона налага частична отмяна на съдебното определение и връщане на делото за
законосъобразно определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанията
лишаване от свобода по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК.
Воден от
горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ЧНД № 1614/2019 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, като отменя протоколно определение № 879 от 02.08.2019
г. за определяне на общо най-тежко наказание в ЧАСТТА му, в която е бил определен първоначалния режим на
изтърпяване на наказанията лишаване от свобода на общото най-тежко наказание лишаване
от свобода и приведеното в изпълнение условно наказание лишаване от свобода.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане по
посочените въпроси по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК. Решението не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: