№ 98
гр. Варна, 11.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100503017 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 11372/10.08.2021г., подадена от СТ. СТ. СТ. с
ЕГН ********** – наследник по закон на длъжника С. Т. С. по изпълнението, п. на
30.10.2020г. срещу отказ на ЧСИ по изп.д. № 20218080400118 по описа на ЧСИ Захари
Димитров, рег. № 808 и с район на действие, този на ВОС, обективиран в Разпореждане от
04.08.2021г. да заличи наложена от него обезпечителна мярка по изпълнителното дело –
възбрана върху недвижим имот, представляващ апартамент № 1 с ид. 10135.2560.140.1.1,
поради това че не попада в обхвата на наследството, прието от жалбоподателката по опис /л.
98/.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания отказ на
ЧСИ. Изложени са доводи, че като наследник на баща си С.С., жалбоподателката е приела
оставеното от същия наследство по опис. Видно от приетия от ЧСИ опис, апартамент № 1,
върху който е насочено принудителното изпълнение по цитираното изп.д. е извън описаната
наследствена маса, като представлява лично имущество на наследника. Съгласно
разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗН наследникът, който е приел наследство по опис, отговаря
само до размера на полученото наследство, респ. отговаря за наследствените задължения с
наследствената маса и СИ може да насочи изпълнение само към обекти, включени в тази
маса. Приемането на наследството по опис цели именно личното имущество на наследника
да остане незасегнато, а СИ да може да изпълнява принудително само върху обекти на
наследството. Отправила искане в тази връзка да се приеме, че наследникът отговаря за
наследствените задължения само с наследствената маса, като СИ може да насочва
изпълнение само върху обекти в тази маса, поради което възбраната върху апартамент
лично имущество на длъжника следва да бъде вдигната от ЧСИ.
1
В писмени възражения взискателят Ш. С. Р. изразил становище за недопустимост на
жалбата, а евентуално – за неоснователност по същество. Оспорил в тази връзка
действителността на приемането на наследството по опис, вписано по ч.гр.д. № 416/2021г.
по описа на ВРС. Жалбоподателката С. е приела наследството направо и мълчаливо с
конклудентни действия още на 05.11.2020г., като е изтеглила изцяло сумата от банкова
сметка на наследодателя в ЦКБ АД и превела сумата по своя сметка в същата банка.
Впоследствие на 18.11.2020г. тази сметка била закрита. След като наследникът е приел
наследството направо, той не може да го приеме повторно по-късно по опис. Приемайки
мълчаливо наследството наследникът отговаря неограничено за задълженията на
наследодателя, вкл. и с личното си имущество. Изложил съображения също, че длъжникът
отговаря и с личното си имущество до размера на приетото по опис наследство, доколкото
при приемане на наследството настъпва сливане на имуществото на наследодателя и
наследника, като действието на описа е само по отношение на ограничаване на
отговорността на наследника до размера на стойността, определена в оценката, т.е.
наследникът продължава да отговаря и с личното си имущество, като границата на тази
отговорност е стойността, чийто размер е определен в производството по описа. Приемането
на наследството по опис само препятства възможността кредиторите да се удовлетворят от
имущество на наследника, надвишаващо стойността на приетото по опис наследство.
Доколкото производството по приемане по опис е едностранно, то едва в състезателния
исков процес би се решил спорът за стойността на отговорността на наследника, съответно
какво имущество би било достатъчно за удовлетворяване на кредитора. В този смисъл
заявил, че вдигането на възбраната в случая би накърнило интересите на кредитора и би го
лишило от възможността да се удовлетвори.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за недопустимост, евентуално за неоснователност жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изп.д. № 20218080400118 по описа на ЧСИ Захари Димитров е образувано на
02.03.2021г. по молба на Ш. С. Р., британски гражданин, роден на 02.03.1969г. срещу СТ.
СТ. СТ. за събиране на парично вземане по изпълнителен лист, издаден на 28.01.2021г. по
гр.д. № 15251/2020г. по описа на ВРС за сумата от 150000 евро – изискуемо задължение по
запис на заповед от 22.05.2013г., издаден от С. Т. С., починал на 30.10.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 28.11.2020г., както и съдебни разноски.
По искане на взискателя са приложени способи за изпълнение посредством налагане
на възбрана върху два недвижими имота в гр. Варна, вписани в СВп – Варна на 12.03.2021г.
ПДИ е връчена на длъжника на 23.03.3021г.
По искане на длъжника с молба от 17.06.2021г. за вдигане на наложената върху
апартамент № 1 възбрана, поради неналичието му в представено удостоверение за приемане
на наследството по опис, с обжалваното разпореждане на ЧСИ от 04.08.2021г. искането е
2
оставено без уважение.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Депозираната жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /съобщението за
обжалваното разпореждане на ЧСИ е връчено надлежно на длъжника на 04.08.2021г., а
жалбата е депозирана на 10.08.2021г./, от процесуално легитимирана страна – длъжник в
изпълнителния процес и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от
ГПК. Същата обаче е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на ЧСИ съгласно
предметния обхват на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Съображенията за това са следните:
Принципно е положението, че в изпълнителния процес взискателят упражнява
правото си на принудително удовлетворяване, а длъжникът е длъжен да търпи
упражняваната от СИ принуда, само ако тя е законосъобразна. Взискателят може да насочи
изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника /чл. 442 от ГПК/, като преценката
за несъразмерност е уредена като компетенция на СИ /чл. 442а, ал. 2 от ГПК/.
От друга страна, с уредбата на изпълнителното производство в действащия ГПК се
възприе принцип за изчерпателност на обжалваемите действия, основанията за обжалване и
имащите право на жалба лица.
Нормата на чл. 435 от ГПК лимитативно изброява подлежащите на обжалване
действия на съдебния изпълнител, като изчерпателно са посочени и основанията за
обжалване на всяко от действията. Следователно, непосочените от разпоредбата актове и
действия не подлежат на обжалване – независимо от техния порок, а подлежащите на
обжалване – само и единствено на визираните в закона основания. Няма основание за
разширително тълкуване на закона, както относно обжалваемите действия, така и относно
основанията за обжалване. Ето защо атакуваният с жалбата отказ в случая е необжалваем, а
жалбата срещу него – процесуално недопустима. Налагането на отделни обезпечителни
мерки, както и отказът на ЧСИ да отмени същите като самостоятелни действия – извън
хипотеза на насочване на изпълнението с оплаквания за засягане на несеквестируемостта, са
неподлежащи на обжалване действия.
Длъжникът е активно легитимиран да обжалва тези действия на съдебния
изпълнител, които са изрично посочени в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Сред тях не са
предвидени отказите на съдебния изпълнител да отмени или заличи допуснати
обезпечителни мерки в изпълнителното производство в хипотеза на приемане на
наследството на наследодателя по опис. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия,
както и отказът за вдигане на същите не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. В този смисъл са дадените
задължителни разяснения в т. 1 от ТР № 2 от 22.06. 2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Видно от съдържанието на изпълнителния лист, жалбоподателката е длъжник по
вземането, а съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо
3
обезпечение на неговите кредитори. В случая не е налице хипотеза на правоприемство в
изпълнението по чл. 429, ал. 2 от ГПК, единствено в която приемането на наследството по
опис от наследника би имало релевантно значение за субективните предели на
изпълнителния лист.
От друга страна съгласно чл. 442 от ГПК взискателят може да насочи изпълнението
върху всяка вещ или вземане на длъжника, а защитата на длъжника при насочване на
изпълнение върху конкретен обект, респ. предприети множество начини на изпълнение е по
реда на искането за замяна на обекта и начина на изпълнение съгласно чл. 443 от ГПК.
Искането по този ред следва да се направи пред ЧСИ, който при преценка, че предложеният
от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, може да насочи
изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане. Актът на ЧСИ по този ред
отново ще подлежи на обжалване само в случай, че попада в предметния обхват на
подлежащите на обжалване действия на СИ по чл. 435, ал. 2 от ГПК, доколкото замяната на
обекта и начина на изпълнение по реда на чл. 443 от ГПК не подлежи на самостоятелно
обжалване от длъжника по изпълнението, съгласно чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
Спорът между страните относно действителността на приемането на наследството по
опис от длъжника, както и относно юридическото значение на ограничението на
отговорността на наследника, приел наследството по опис /обектно или стойностно/ са
ирелевантни за развитието на изпълнителното производство в случая и не могат да се
разрешат, както от ЧСИ в рамките на изпълнението, така и в настоящото производство.
В заключение, депозираната жалба е процесуално недопустима – насочена е срещу
отказ на ЧСИ, който не подлежи на обжалване от длъжника по изпълнението и е изключен
от предметния обхват на проверката в производство по чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Като
недопустима жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея
производство – прекратено.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК
жалба с вх. № 11372/10.08.2021г., подадена от СТ. СТ. СТ. с ЕГН ********** – наследник
по закон на длъжника С. Т. С. по изпълнението, п. на 30.10.2020г. срещу отказ на ЧСИ по
изп.д. № 20218080400118 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 и с район на
действие, този на ВОС, обективиран в Разпореждане от 04.08.2021г. да заличи наложена от
него обезпечителна мярка по изпълнителното дело – възбрана върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 1 с ид. 10135.2560.140.1.1, поради това че не попада в обхвата
на наследството, прието от жалбоподателката по опис /л. 98/ и ПРЕКРАТЯВА образуваното
въз основа на нея производство по в.гр.д. № 3017/2021г. по описа на ВОС, ГО, I – ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд,
гр. Варна в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на
4
съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от определението да се връчи на страните
по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5