Р Е Ш Е Н И Е
Номер 208 17.07.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет
и четвърти юни две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния
състав:
Председател:
Венцислав Маратилов
Членове: Димитър Бозаджиев
Росица Василева
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№216 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд № 411 от 10.12.2019г. постановено по гр.д.№652/2019г. по описа на
същия съд ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.К.Д., ЕГН **********, и Д.К.Д., ЕГН **********,*** ПК 4633, че Г.Г.Д.,
с ЕГН-**********, с постоянен адрес:***, е собственик на ½ идеални части
от следните недвижими имоти:
Поземлен имот с идентификатор № 62004.7.334 (шестдесет и две хиляди и четири,
точка, седем, точка, триста тридесет и четири) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Р., общ. Р., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед
РД-18-16/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр.Р.,ул.„А.С.”№30 /тридесет/, с площ на целия имот от 372 кв.м /триста
седемдесет и два квадратни метра/, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване:Ниско застрояване /до10м/, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 718, квартал: 39, парцел:
XXIII-718, при съседи: 62004.7.351, 62004.7.335, 62004.7.333, 62004.7.9530,
ВЕДНО с построените в имота сгради: СГРАДА с идентификатор № 62004.7.334.1
(шестдесет и две хиляди и четири, точка, седем, точка, триста тридесет и
четири, точка, едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р.,
общ. Р., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Р., ул.„А.С.”
№30 /тридесет/, със застроена площ 72 кв.м /седемдесет и два квадратни метра/,
брой етажи: 1 /един/, предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и СГРАДА с идентификатор №
62004.7.334.2 (шестдесет и две хиляди и четири, точка, седем, точка, триста
тридесет и четири, точка, две) по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Р., общ. Р., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Р., ул.„А.С.”
№30 /тридесет/, със застроена площ 27 кв.м /двадесет и седем квадратни метра/,
брой етажи: 1 /един/, на основание наследствено правоприемство от К.Н.Д..
ДОПУСНАТО Е ИЗКУПУВАНЕ на основание чл.33 от ЗС в
полза на Г.Г.Д., с ЕГН-**********, с постоянен адрес:*** срещу Д.К.Д., ЕГН **********,
и Д.К.Д., ЕГН **********,***, ПК 4633, за следните недвижими имоти: Поземлен
имот с идентификатор № 62004.7.334 (шестдесет и две хиляди и четири, точка,
седем, точка, триста тридесет и четири) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Р., общ.Р., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед
РД-18-16/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр.Р., ул. „А.С.”№30 /тридесет/, с площ на целия имот от 372 кв.м /триста
седемдесет и два квадратни метра/, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване:Ниско застрояване /до 10м/,стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 718, квартал: 39, парцел:
XXIII-718, при съседи: 62004.7.351, 62004.7.335, 62004.7.333, 62004.7.9530,
ВЕДНО с построените в имота сгради: СГРАДА с идентификатор № 62004.7.334.1
(шестдесет и две хиляди и четири, точка, седем, точка, триста тридесет и
четири, точка, едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р.,
общ. Р., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Р., ул.„А.С.” №30 /тридесет/,
със застроена площ 72 кв.м /седемдесет и два квадратни метра/, брой етажи: 1
/един/, предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма и СГРАДА с идентификатор № 62004.7.334.2
(шестдесет и две хиляди и четири, точка, седем, точка, триста тридесет и
четири, точка, две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р.,
общ. Р., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Р., ул.„А.С.” №30 /тридесет/,
със застроена площ 27 кв.м /двадесет и седем квадратни метра/, брой етажи: 1
/един/, при уговорената между ответниците цена от сумата 3140.45 лв. (три хиляди сто и четиридесет лева), представляваща ½ от продажната цена за целия
имот и съответно равняваща се на цената за ½ идеални части от него, съгласно нотариален
акт, вх.рег. №2144/16.11.2018 г., вх.рег.№2130 от 2018 г., акт №177, дело
№1173, която сума Г.Г.Д., с ЕГН-**********, с постоянен адрес:*** СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ НА КУПУВАЧА Д.К.Д.,
ЕГН **********,***, ПК 4633, в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
УКАЗАНО Е на Г.Г.Д., с ЕГН-**********, с постоянен адрес:***, че ако не плати
дължимата сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се
счита обезсилено по право. Със същото
решение са осъдени ответниците Д.К.Д.,
ЕГН **********, и Д.К.Д., ЕГН **********,***, ПК 4633 ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 78, ал.1 ГПК на Г.Г.Д., с ЕГН-**********,
с постоянен адрес:*** разноски за настоящото производство в размер на 890 лв.
Решението се
обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от Д. и Д. *** чрез пълномощинка си
адв. А.Н. *** с доводи за порочност като неправилно. Поддържа, че интерес от предявяване на конститутивен иск е налице
когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право,подлежащо
на съдебно осъществяване и не разполага с друг път за постигане на на дължимата правна промяна и че в случая
искът по чл.124 ал.1 от ГПК не е предявен от страна в правоотношението
/сделката/, а от трето лице, което твърди, че
чрез сделката, сънаследник се е разпоредил с част от наследството, което
не се пада в неговия дял като интересът ищецът мотивирал с правото си на
сънаследник върху имота, засегнато от сключване на сделката. Счита, че ищецът
не е носител на потестативното право да атакува
породените последици на опорочената правна сделка и че за него е налице друг
път за защита на наследствените си права и да постигне дължимата правна
промяна-иск по чл.76 от ЗН, поради което твърди, че предявеният иск е
недопустим поради липса на надлежна страна и правен интерес от предявяването му.
Коментират се разпоредбите на чл.190 и
чл.189 от ЗЗД, както и съдебна практика по въпроса, че при продажбата на чужда
вещ сделката остава действителна и поражда права и задължения и че продажбата
на чужда вещ не е нищожна сделка. С това се аргументира тезата на
жалбоподателите за неоснователност на кумулативно предявения иск и че
продажбата на чужда вещ има значение
досежно нейния транслативен ефект, касаещ патримониума на приобретателя на
сделката, поради което претендиращият право на собственост ищец има интерес да
се установи това свое право спрямо приобретателя по сделката и да привлече като
ответник по иск за спор за собственост само купувача по сделката. Поддържа се,
че в случая установителният иск за
собственост /УИС/ бил предявен по отношение на прехвърлителя разпоредил се с
вещта преди подаване на исковата молба и нереализирането на вещноправните права
спрямо приобретателя по сделката, то правото на собственост на ищеца
е отречено. Навежда извод, че спорът за собствеността съществува реално
между ищеца и приобретателя на имота -Д.Д.,
придобил го по придобивната сделка, по която е страна. Цитира съдебна практика
по чл.290 от ГПК и навежда извод, че когато разпоредителната сделка предхожда
предявяването на УИС, като праводателите не са си запазили вещни права върху него и че за претендиращия
право на собственост ищец липсва правен интерес да привлече като ответник по
иск за собственост прехвърлителя в самостоятелното му качество на ответник и
доколкото лицето оспорващо правата на ищеца, заявявайки свое право на
собственост или правно основание за осъществяването от него владение или
държане, е приобретателят на сделката, а не прехвърлителят. Затова предявеният
иск се квалифицира като недопустим и се иска да се остави без разглеждане
и се прекрати производството. По същество се поддържа, че прехвърлителката Д.Д. е продала процесния имот като единствен
собственик като наследник на К.Д. и че
след неговата смърт Д. е заплащала данъчните задължения на имота, считайки се за единствен негов
собственик; че ищецът не фигурира като негов наследник и че сделката е
извършена с официални удостоверяващи документи
факти по отношение на наследниците на наследодателя, и че реално нито
продавачът нито купувачът са знаели за претендираните права от ищеца, който не
е фигурирал като наследник в официалните документи нито е полагал грижа като съсобственик. Считат, че не е налице
фактическия състав на чл.33 ал.2 от ЗС за ищеца, а именно- съсобственик
-продавач да се е разпоредил със своя идеална част от съсобствен недвижим имот
в полза на трето лице посредством действителна продажба; липса на предложение
за продажба отправено до другите съсобственици или представяне на неистинска
декларация пред нотариуса от съсобственика-продавач за неприето предложение или
продажба в полза на трето лице при уговорени привидно във вреда на останалите
съсобственици, доколкото в случая
продавачът фигурирал като единствен наследник и собственик на имота, извършила
продажба на имота си. Моли да се отмени
обжалваното решение с присъждане на разноските. Няма направени доказателствени
искания с въззивната жалба.
В срока по чл.263 ал.1
от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора
страна-Г.Д. чрез адв. С.Д., в който се поддържа, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.
Коментира се установеното от съда, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от
процесния имот, че сделката не е породила вещнопрехвърлителния си ефект за
притежаваните от него идеални части; че е изпълнен целия фактически състав на
чл.33 ал.2 от ЗС, както и кога е узнал ищеца за сделката и спазването на
преклузивния срок по чл.33 ал.2 от ЗС, отговаря се на всички доводи, развити в
жалбата, и че срещу ответниците е предявен установителен иск по чл.124 ал.1 от
ЗС, а не иск за унищожаемост или нищожност на сделката; че е налице правен
интерес за ищеца от предявяването на исковете срещу лице, което се е
разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба; че продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, а
не поражда вещно транслативно действие. По отношение на иска по чл.33 ал.2 от
ЗС се поддържа, че продавачката по атакуваната сделка се е легитимирала с
неистински документ пред нотариуса/удостоверение за наследници/, където е
посочена като единствен наследник, поради което не е освободена от задължението
по чл.33 ал.1 от ЗС и че ищецът има същите
наследствени права каквито има и сестрата на бащата на същия наследодател. Поддържа, че възползването на купувача от издадено
неистинско удостоверение за наследници не я освобождава от отговорността,
предвидена в чл.33 ал.2 от ЗС. Предвид изложеното се иска да бъде потвърдено
обжалваното решение. Ответникът по жалбата също не сочи доказателства пред
въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен
съд провери при условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а по неговата правилност по същество съобрази изложеното
във въззивната жалба, на Д. и Д. ***3 от 23.12. 2019г. постъпилия отговор
на въззивната жалба от насрещната по спора страна, и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Предявени са обективно
и субективно съединени при условията на главен и акцесорен искове с правно
основание в чл.124 ал.1 от ГПК за
установяване право на собственост, съединен с иск с правно основание в чл.33
ал.2 от ЗС за признаване право на изкупуване
на дела на разпоредил се
съсобственик в полза на трето за съсобствеността лице.
В исковата си молба депозирана
в Районен съд гр.В. с вх.№3141 на 25.06.2019г. против Д.К.Д. и Д.К.Д.,***,
ищецът Г.Г.Д. твърди, че е собственик на ½ идеални части от следните недвижими имоти: Поземлен
имот с идентификатор № 62004.7.334 (шестдесет и две хиляди и четири, точка,
седем, точка, триста тридесет и четири) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Р., общ. Р., обл.Пазарджик одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Р., ул. „А.С.”№30
/тридесет/, с площ на целия имот от 372 кв.м /триста седемдесет и два квадратни
метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор:няма, номер по
предходен план: 718, квартал: 39, парцел: XXIII-718, при съседи: 62004.7.351,
62004.7.335, 62004.7.333, 62004.7.9530, ВЕДНО с построените в имота сгради:
СГРАДА с идентификатор № 62004.7.334.1 (шестдесет и две хиляди и четири, точка,
седем, точка, триста тридесет и четири, точка, едно) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Р., общ.Р., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед
РД-18-16/25.03. 2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр.Р., ул. „А.С.” №30 /тридесет/, със застроена площ 72 кв.м /седемдесет
и два квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, предназначение: Жилищна сграда,
еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и СГРАДА с
идентификатор № 62004.7.334.2 (шестдесет и две хиляди и четири, точка, седем,
точка, триста тридесет и четири, точка, две) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Р., общ. Р., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед
РД-18-16/25.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Р., ул. „А.С.”№30
/тридесет/, със застроена площ 27 кв.м /двадесет и седем квадратни метра/, брой
етажи: 1 /един/.Твърди се, че по силата на наследствено правоприемство от общия
на ищеца и първата ответница наследодател Н.К.Д., ЕГН-**********, починал на
07.07.1997г., който притежавал процесния
имот на основание нот.акт №184,том 3, н.д.№1071 от 24.07.1996г. по описа на РС-В.,
и който след смъртта си оставил двама наследници-преживяла съпруга С.Г.Д., ЕГН **********
и син К.Н.Д., ЕГН-**********, като след смъртта
и на съпругата на 28.06.2013г.
единствен наследник на двамата останал К.Н.Д., с ЕГН-**********. Твърди се, че
последният починал на 18.09.2016г. и негови наследници останали ищецът Г.Г.Д.
като брат на майка му С.Д. и първата
ответница по исковете Д.К.Д., сестра на
неговия баща Н.Д.. Твърди се още, че след
смъртта на К.Д., собствеността върху описания имот придобили ищецът и
първата ответница Д.Д. при равни права.Поддържа, че в имота със съгласие на ищеца заживяло лицето С.Ю.К.,
приживе близка с починалия наследодател К.Д.. Излага обстоятелства, че през
м.април 2019г. бил разпитан като
свидетел по ДП №274/2018г. по описа на РУ-В. като в хода на разпита разбрал, че
той е разпитван по повод подадена жалба срещу настанилата се жена в имота от Д.К.Д.,
при което заявил, че той като съсобственик на имота е разрешил на процесното
лице да живее в имота. Твърди се, че седмица
след разпита при дознателя, в разговор със сина си В., двамата стигнали до извода, че
съсобственик на този имот била и Д.Д. и
поради това е подала жалбата. Ищецът обмислял да предприеме действия за делба
на имота като за целта синът му направил
правна консултация при адвокат на дата 13.06.2019г. за това как да се извърши
делбата на имота, като в резултат на извършена проверка в електронен регистър Икар, установил, че на
16.11.2018г. Д.К. Д. е продала имота на внука си Д.К.Д., /втория ответник по делото/, като от издаден от СВ при РС В. препис от
нотариалния акт с който била изповядана сделката /н.а. вх.рег.№2144 от
16.11.2018г., дв.вх.рег.№2130 от 2018г., акт №177, дело №1173 по описа на
Агенцията по вписванията, СВ гр.В./ от който се установило, че отв. Д.Д. е продала на внука си целия имот, включително и частта, собственост
на ищеца. Предвид изложеното ищецът счита, че е налице правен интерес да предяви
исковете срещу двамата ответници-страни по прехвърлителната сделка.Твърди, че
транслативният ефект от сделката не е осъществен по отношение на приобретателя
за половината / ½ ид.ч./ от имота след като прехвърлителят не е
собственик на целия имот, като предвид
обстоятелството, че двамата ответници не са във владение на имота,
ищецът предявява установителен иск за
собственост по чл.124 ал.1 от ГПК. Поддържа, че при уважаване на иска за
собственост и установяване на съсобственическо правоотношение между ищеца и
втория ответник, то разпоредителната сделка за притежаваните от ищеца ½
ид.ч. е извършена в нарушение на чл.33 от Закона за собствеността /ЗС/. На това
основание ищецът предявява и конститутивен иск по чл.33 ал.2 от ЗС като твърди,
че има интерес да го предяви и че са налице предпоставките за това доколкото съсобствен
имот е продаден на трето лице, неучастващо в съсобствеността, без продавачът /Д. Д./ да е предложил на ищеца-другия
съсобственик да изкупи притежаваните от
него идеални части, при условията при които
го е продала на това трето лице-на цена от 3140.45лв, равна на ½
ид.част от продажната цена на имота по нотариалния акт от 16.11.2018г. Искането
на ищеца е да му бъде допуснато да изкупи продадената ½ идеална част,
собственост на първия ответник от процесния имот, на втория ответник за сумата
от 3140.45лв равна на продажната цена на ½ ид.ч. от имота, съгласно
приложения нотариален акт от 16.11.2018г. . Предвид изложеното моли да се приеме за установено по отношение
на двамата ответника, че ищецът е собственик на ½ иделна част на
описания имот, предмет на покупко-продажбата, обективирана в посочения
нотариален акт на основание наследствено
правоприемство от общия на ищеца и на първия ответник наследодател К.Н.Д., като
при уважаване на този иск да се постанови решение с което на основание чл.33
ал.2 от ЗС да се признае в полза на ищецата Г.Г.Д. правото на изкупуване от
втория ответник Д.К.Д. на продадените му от Д.К.Д. 1/2 ид.ч. от същия имот за
сумата от 3140.45лв, представляваща сумата от продажната цена на половината от
имота, която сума да заплати на този ответник Д.Д. в едномесечен срок от
влизане в сила на решението. Претендира присъждане на разноските.
Постъпил е отговор на исковата молба в срока по чл.131
от ГПК от ответниците по иска Д. и Д. Д. чрез адв. Н. ***, в който се излагат
доводи за недопустимост на исковете и за неоснователност по същество. Доводите
за недопустимост на исковете се свързват с неясен петитум, че ищецът няма права
върху този имот, който не е бил СИО и съпругата на Н.Д. и сестра на ищеца не получава
никаква собственост, поради което Г.Д.,
брат на съпругата на Н.Д. не може да черпи права от общия наследодател Н.Д.. По
отношение на иска по чл.33 от ЗС се твърди, че е пропуснат двумесечния срок за
предявяване на иска, поради неговото изтичане. Поддържат, че исковете били
недопустими поради неправилно съединяване в производство, като считат, че те следва
да бъдат предявени като главен с евентуален. По отношение на обстоятелствата в
иска, описани в исковата молба се сочи, че същите не отговарят на действителното
положение между страните, че Д.Д. е продала имота на внука си тъй като се е
легитимирала като единствен собственик в качеството си на наследник на К.Д.,
съгласно представено в нотариалното производство удостоверение за наследници
№149 от 05.06.2917г. издадено от общ.Р., че като наследник на Н.Д. фигурира
останал единствен наследник Д.Д.; че
след смъртта на К.Д., Д.Д. сама е
заплащала данъците и задължения на процесния имот, защото е смятана за
единствен негов наследник и че ищецът не фигурира като наследник в издадените
от община Р. удостоверения за наследници,като сделката е извършена на база
обективирани в официални удостоверяващи
документи факти, издадени съгласно закона.Коментира се състава на чл.33 ал.2 от
ЗС като се поддържа, че в случая този състав не е налице, след като ищецът не е
фигурирал в официални удостоверяващи документи, издадени от Общината и
приложени по делото. И че това е
причината продавача да не изпълнява разпоредбите на чл.33 от ЗС да отправя предложение
за продажба към другите
съсобственици или да представя неистинска
декларация пред нотариуса от съсобственика-продавач, че никой от другите
съсобственици не е приел неговото предложение тъй като тя е фигурирала като
единствен наследник и собственик на имота. Затова се поддържа, че обективно не
е могъл да бъде осъществен фактическия състав на чл.33 ал.2 от ЗС. Моли по същество
да бъдат отхвърлени и двата иска с присъждане на разноските.
Пазарджишкият окръжен
съд за да се произнесе взе в предвид следното:
От представените по
делото удостоверения за наследници, издадени през 2018г. и приложени към
исковата молба, се установява, че ищецът Г.Г.Д. е вписан като наследник на К.Н.Д.,починал
на 18.09.2016г., като негов роднина по съребрена степен-чичо, а първата
ответница Д.К. Д. е вписана като наследник на същото лице К.Н.Д.,
също като негов роднина по съребрена линия - леля. От своя страна К.Д. е единствено
дете и единствен наследник на своя баща Н.К.Д., починал на 07.07.1997г. и на своята
майка С.Г.Д., преживяла съпруга на Н.Д., и починала на 23.06. 2013г. /виж удостоверение
за наследници №127 от 21.02.2018г.; №117 от 13.02.2018г. и №126 от
20.02.2018г., издадени от Община гр.Р.,
обл.Пазарджик от длъжностното лице Н.С., като върху удостоверенията е положен
подпис от посоченото длъжностно лице и поставен печат на Община Р./.
Истинността на тези удостоверения, имащи официална удостоверителна сила не е оспорена в исковото производство от
ответниците по спора Д.К.Д. и от Д.К.Д.,
не е открито производство по оспорване на истинността им и същите не са
изключени от доказателствения материал по делото при доказано оспорване на
истинността им, поради което съдът възприема тяхната обвързваща материална
доказателствена сила.
Същевременно с отговора
на исковата молба по чл.131 от ГПК от ответниците са представени и приложените към нотариалното дело, по което е
изповядана прехвърлителната сделка №233/2018г. /л. 84 и л.85, л.52 и л.53/, издадени
от същото длъжностно лице при същата
община 9/девет/ месеца по-рано
удостоверения за наследници, №148 и №149, двете
с дата на издаване 05.06.2017г. според които, при същата конфигурация
наследодатели и наследници, след смъртта
на К.Н.Д. на 18.09.2016г., като единствен негов наследник по съребрена линия е
вписана само леля му Д.К.Д.. Истинността
и съдържанието на тези две удостоверения за наследници са оспорени в срок в
първото по делото заседание от ищеца Г.Д., но въпреки изрично заявеното
оспорване исковият съд не е взел
становище от ответниците дали ще се ползват от тези оспорени документи и ако ще
се ползват безусловно да открие производство по оспорването им по реда на чл.193
ал.1-ал.4 от ГПК и да разпредели
доказателствената тежест по оспораването
на ищеца тъй като се касае за официални свидетелстващи документи по смисъла на
закона-чл.179 ал.1 от ГПК. Процесната сделка - покупко-продажба между ответниците, продавачката Д.К.Д. и
купувачът, нейния внук Д.К.Д., е сключена 17 /седемнадесет/ месеца след
издаването на първата по време група
удостоверения за наследници и 9/девет/ месеца след издаването на втората група
удостоверения за наследници на общия наследодател Н.К.Д. и на сина му К.Н.Д..
Установява се, че Н.К.Д. е придобил по наследство и давностно владение
собствеността на процесния имот въз
основа на издаден констативен нотариален акт за собственост №184, том III,н.д.№1071 от 24.07.1996г. при Районен съд-В.. В издадените
от Службата по геодезия, картография и кадастър -гр.Пазарджик на 06.11.2018г.
скици на процесния поземления имот, /подписани от длъжностното лице В.Г. и с
положен печат на службата/ и намиращите се в него сгради-жилищна и
селскостопанска /№15-815251; 15-815252; 15-815-253/, които са приложени по нотариалното дело, по което е изповядана
покупко-продажбата между двамата ответника №233/2018г. по описа на Нотариус Х.,
с район на действие РС-В., /л.75-л.77/, имотите са записани като съсобственост
на С.Г.Д.-преживялата съпруга на Н.Д., и на сина й К.Н.Д., при права
¾ ид.ч. за С.Д. и ¼ ид.ч. за К.Д.. Тези скици и записвания са
били известни както на страните по сделката така и на нотариуса към датата на
изповядване на сделката и същите са отразени и описани като приложения в
издадения нотариален акт за покупко-продажба от 16.11.2018г., №39, том II,рег. №1633, н.д.№233/2018г.
По делото е разпитан като
свидетел синът на ищеца В. Г.Д., който установява, че баща му Г.Д. и
ответницата Д. Д. са се познавали, че тя е знаела, че ищецът е брат на
съпругата /С.Г.Д. / на брат й Н.Д., че ищецът е бил в близки отношения с
племенника си К., който е живеел заедно с жена на име С. в къщата и там му е
ходил на гости и че познава и С., като след смъртта на К., в къщата е останала
да живее С., със знанието и съгласието на Г.Д.. Свидетелят знае, че Д. Д.
не е била в близки отношения с племенника си К. /неговата леля/, не е
познавала С., и не е живяла в къщата и че ответницата е искала да я изгони от къщата след смъртта на К.. Знае още, че
баща му Г. като съсобственик на имота е разрешил на С. да остане да живее в
къщата по съображения за да не остане
къщата празна, да се стопанисва и да има присъствие там, и защото имал дял от
къщата. Свидетелят установява, че на 13.06.2019г. лично е отишъл при адв.С.Д. *** за да получи правна
консултация и справка за процесния наследствен имот, като в резултат на
извършените проверки от публичния регистър се установило на следващия
ден-14.06.2019г., че с целия наследствен имот е извършена сделка
покупко-продажба, като Д.Д. е продала целия имот на внука си Д.Д. /втория ответник/.Свидетелят
знае за заведено дело срещу С. от страна на ответниците за да бъде изгонена от имота. Тези
свидетелски показания не са оспорени като недостоверни от насрещната страна,
нито са ангажирани каквито и да било доказателства за оборване на тяхната
истинност, нито такива които евентуално да разколебават верността им, като
дадени от близък роднина на ищеца и да бъдат елиминирани и изключени от
доказателствения материал като недостоверни и депозирани от заинтересован от
изхода на спора свидетел, поради което въззивният съд не намира основание да не
ги цени като достоверни и като относими към предмета на спора, предвид
въведените в исковата молба факти и обстоятелства,подлежащи на доказване. Няма
спор, че описаният в исковата молба недвижим имот е прехвърлен чрез
покупко-продажба от Д.Д. на втория
ответник Д.Д. /н.а.№39,том II,рег.№1633,н.д.№233
от 16.11.2018г. на нотариус №156 Г. *** действие РС-В., вписан в Службата по
вписванията-В. на същата дата във вх.рег.№2144 от 16.11.2018г.,
дв.вх.рег.№2130,акт №177, том VII,дело
1137/2018г.,/ срещу уговорена между
страните по сделката и заплатена предварително сума от 6280.90лв, която сума е
равна на данъчната оценка на имота, или за ½ /една втора/ ид.част от
продадения имот продажната цена е равна на 3140.45лв.
Тази фактическа
обстановка възприе съдът.
Обжалваното решение
е валидно и допустимо.
Постановено е от
надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност по
предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца Г.Г.Д.
да установи, че е собственик в качеството си на наследник по закон по съребрена
линия от трета степен /негов чичо по майчина линия/ на наследодателя К.Н.Д.,
наред с другия наследник ответницата Д. К.Д.-леля на наследотеля по бащина линия и по
същата съребрена линия от трета степен, при равни права за двамата наследника от
наследствения имот или по ½ ид.ч.
/една втора идеална част/ за всеки един от двамата и да иска да бъде признат за
собственик на половината от този имот. Интересът
на ищеца Г.Д. произтича от това, че в резултат на извършената прехвърлителна
сделка с целия съсобствен имот от единия от съсобствениците, са увредени
правата на другия / ищеца/ съсобственик, които има в съсобственоста. Няма спор,
че в съдебната практика продажбата на чужд имот или на част от него не е
нищожна, но същата не възпроизвежда вещнопрехвърлителен ефект за чуждата част
от имота или за целия чужд имот. Предявявайки установителен иск за собственост
срещу страните по прехвърлителната сделка ищецът иска да ги обвърже със сила на
присъдено нещо при уважаване на претенцията, че е собственик на половината
от продадения имот, в резултат на което може
да иска примерно да се извърши делба и прекратяване на съсобствеността между
него и приобретателя по сделката, или да иска да се разпореди със своята
половина от имота така както намери за добре
при спазване на правилата на чл.33 от ЗС или да поиска определяне начин
на реално ползване на съсобствения имот с другия съсобственик, да го отдава под
наем, да го завещава или да извършва нещо друго незабранено от закона. При
уважаването на този иск /УИС/, за ищецът съществува и друг признат от закона правен
интерес, а именно да поиска да стане
едноличен собственик на целия имот в хипотезата на изкупуване на другата част
от имота, собственост на продавача Д.Д., и продадена на Д.Д. поради виновно неизпълнение
на задължението от продавача, изразяващо се да предложи своята идеална част от продавания
имот да бъде закупена най-напред от другия съсобственик при същите условия при
които го предлага на третото за съсобствеността лице, и ако съсобственикът
откаже, тогава да може да продаде своята
част на третото лице, при което възниква съсобственост между отказалия се да изкупи часта от имота на продавача, и третото лице, придобиващо
права в съсобствеността по сделката.
В този смисъл е налице
и правен интерес от предявяване на иска по чл.33 ал.2 от ЗС за изкупуване от
ищеца Г.Д. на притежаваните от третото, неучастващо
в съсобствеността на продавания имот лице /купувач/ Д.Д. права на собственост
от ½ ид.ч., придобити по сделката с другия съсобственик / продавача Д.Д./
до размера на действително притежаваните и прехвърлени права от продавача. Следователно
обжалваното решение е валидно и допустимо. Допустимостта на иска за собственост едновременно и срещу двете
страни по сделката е прогласена и съгласно постановките на т.3Б от Тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, където е
посочено, че е налице правен интерес от
предявяване на иск за собственост не само по отношение на приобретателя по
сделката, но и срещу лицето, което се е разпоредило със спорния имот /прехвърлителя/
преди завеждането на исковата молба; че такъв интерес ще е налице
винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва
или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. В хипотезата на подаването на молба за
издаване и издаването в полза на ответника на констативен нотариален акт за
собственост на основание чл. 587 ал.1 ил ал.2 от ГПК /въз основа на
писмени документи или по обстоятелствена проверка/ е такова действие, тъй като
с издаването на такъв нотариален акт се създава несигурност за правото на
собственост на действителния собственик на имота и се нарушава неговото право
пълноценно да упражнява правомощията си на собственик предвид възможността
лицето, посочено в нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота /
Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986г. по гр. д. № 150 от 1985 г. на
ОСГК на ВС/. От тази изходна позиция ОСГК на ВКС на РБ приема, че на още
по-голямо основание следва да се приеме, че такова действие /оспорващо или
смущаващо правото на собственост на ищеца/ е извършването на прехвърлителна
сделка от несобственик /разпореждането с чужда вещ/, тъй като с това правно
действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на
собственост на действителния собственик, като конкретно отрича правомощието му
да се разпорежда със собствената му вещ. Посочва се още, че в тази хипотеза, ако собственикът предяви иск
само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е
придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят
му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното
решение, тъй като не е бил страна по делото, което ще наложи воденето на нов
процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова се
приема от ОСГК, че действителният собственик има правен интерес да установи
правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си
действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е
оспорил правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска
както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът по този
начин ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение
ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са
засегнали правото му на собственост. Затова конституирането на прехвърлителя
като ответник по иска наред с приобретателя по никакъв начин няма да препятства или затрудни възможността за
осъществяване на правата на приобретателя при съдебното отстранение /евикцията/
на имота. Предвид изложеното въззивният съд намира, че доводите на ответника
прехвърлител по сделката Д.К.Д. и купувача
Д.К.Д. за недопустимост на исковите претенции поддържани и във въззивната им
жалба е изцяло неоснователен. Разпоредбата на чл.76 от ЗН сочена като
единственият възможен процесуален ред според ответниците за защита на ищеца в
случая е неприложима като същата има съвсем друг предмет на доказване, води до
съвсем друг правен резултат и правни последици за ищеца, и установяване на други факти и обстоятелства
коренно различни от положителния установителен иск за собственост по чл.124
ал.1 от ГПК, който в най-голяма степен, пряко и най-ефективно защитава правата
на собственост на ищеца в случая. По същите съображения неоснователни са
доводите относно приложението на чл.190 и чл.189 от ЗЗД, доколкото предмет на
спора не е разваляне на продажбата по съдебен ред, иницииран от купувача по
сделката, и претендиране на обезщетение,
доколкото продажбата на чужда вещ не е нищожна, какъвто иск не е предявен. Отделно от това както се
посочи предявяването на исковете не може да бъде при условията на евентуалност, тъй като само при уважаването на главния иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК
следва произнасянето и по иска за изкупуване на имота по реда на чл.33 от ЗС. Предвид
на начина на излагане на фактите и обстоятелствата в исковата молба, следва да
се приеме, че съотношението между
исковете е кумулативно на главен към акцесорен иск и след уважаването на главния
иск за собственост се иска да бъде уважен и акцесорния иск за признаване на правото
за изкупуване на частта от имота придобита от приобретателя по сделката и
съставляваща действително притежаваната част от прехвърлителя по
сделката.Следва да се отбележи и това, че цитираната в жалбата съдебна практика
предхожда, издаденото Тълкувателно решение №
4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, ВКС на РБ което е
задължително за съдилищата, съгласно чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт.
По основателността
на иска по чл.124 ал.1 от ГПК.
Искът е основателен. Сделката покупко-продажба е
сключена с трето лице извън съсобствеността,
в хипотеза когато продаваният имот е имал съсобствен характер между
ищеца Г.Д. и Д.К.Д.. Двамата съсобственици се явяват единствени наследници по
съребрена линия от III-та степен
на племенника си К.Д., като ищеца е наследник /чичо/ като брат на майката на К., С.Д., а Д.Д. е наследник /леля/ като сестра
на бащата на К., Н.Д.. Двамата наследници са от една и съща степен и наследяват
винаги заедно и при равни права. Разпоредбата на чл.8 ал.4 от Закона за наследството
/ЗН/ е ясна и не се нуждае от тълкуване. Установява се от писмените и гласните доказателства, че
наследодателят К.Н.Д. след смъртта си на 18.09.2016г., не е оставил низходящи,
възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, и че приживе е имал и роднини по съребрена
линия до шеста степен включително, както по линия на баща си Н., така и линия
на майка си С., а именно лелята Д. К.Д.,
сестра на Н. и чичото Г.Г.Д.-брат на С..
Тези родствени връзки са били известни както за ищеца Г.Г.Д., така и за
ответницата Д.К.Д., най-малкото поради това, че всичките са живеели в едно и
също населено място-гр.Р., /без Г./, и че се касае за роднини по сватовство на съпрузите
Н. и С.С.Д., съгласно чл.76 ал.1-ал.6 от Семейния кодекс СК/, съответно
евентуални бъдещи наследници по съребрена линия, съгласно чл.8 ал.4 от ЗН, в
хипотеза когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни
низходящи, в който случай наследяват роднините по съребрена линия до шеста
степен включително, като по-близкият по
степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.
В случая, никоя от страните в исковото производство, включително и ответниците Д.
и Д. Д. не поставят под въпрос, под
каквото и да било съмнение или оспорват наличието и съществуването тези установени
и доказани родствени връзки на наследодателя К.Д. и на неговите родители. За
ответницата Д.Д. е налице явно и
несъмнено знание за това, които са роднините на
наследодателя К.Д. откъм страната
на майка му и тези откъм страната на баща му и довод за обратното не е въведен по делото. Формално ответницата Д.Д.
знаейки много добре тези обективни факти,
се позовава на издадено невярно
удостоверение за наследници на К.Д. и на
баща му Н., от 05.06.2017г. за да сключи
сделката за процесния имот с внука си, елиминирайки правата на другия наследник
по закон-чичото Г.Д.. Факт е, че в други
официални свидетелстващи документи-скици, имотът е записан като
съсобствен между К.Д. и майка му С., двамата като наследници на Н.Д. /чл.5 ал.1
и чл.9 ал.1 от ЗН/, тоест, след смъртта на
С., нейният наследствен дял преминава в полза на сина й К. /чл.5 ал.1 от ЗН/, и той става едноличен собственик на процесния
имот. Възникналото в последствие наследствено правоприемнсто със смъртта на К.Д.
както се посочи, е на основание чл.8 ал.4 от ЗН-наследници по съребрена линия
от една и съща степен. Ответниците не са въвели оспорване, че ищецът Г.Д. е от
друга по-далечна степен на родство по съребрена линия и че следва да бъде
изключен като наследник. Основният им довод е, че процесният имот е бил еднолична собственост
на Н.Д., че съпругата С. няма никакви права върху имота, поради което след
неговата смърт, последният е преминал в изключителна собственост на сина му К.,
като преживялата съпруга и майка на К. не
получава нищо от наследството на
починалия си съпруг, поради което наследниците по съребрена линия на починалия К.Д. откъм
страната на майка му С.Д. /брат й Г./ не го наследяват, което противоречи на
закона, доколкото не се зачита действието на разпоредбата на чл.8 ал.4 от ЗН,
че родството, съответно наследяването по
съребрена линия се формира както от
живите роднини на починалия К. по линия на баща му Н., така и от живите роднини
по линия на майка му С., и не могат да бъдат изключени от двата
„кръга“ роднини по наследствената
бащина и по наследствената майчина
линия, освен ако са от различна степен роднини по съребрена линия до шеста
степен при което по-близкият по степен и
низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен /пак там
чл.8 ал.4 от ЗН/.
Най-близките по
съребрена линия /трета степен/ роднини на
починалия К.Д. са чичо му Г. Д. /по
майчина линия/ и леля му Д.Д. по бащина
линия /виж и ТР №3 от 30.12.1994г. по тълк.д.№3/1994г. на ОСГК на ВС/, като
двамата наследници са роднини на
наследодателя от еднаква степен на родство и изключват по-далечна съребрена
линия. Починалият К. е племенник на леля си Д. и на чичо си Г. едновременно и
този факт е неоспорим съгласно представените и обсъдени доказателства. Съдът намира, че предвид
събраните по делото доказателства е оборена материалната доказателствена сила
на удостоверенията за наследници, издадени на 05.06.2017г. и въз основа на
които е изповядана процесната прехвърлителна сделка между двамата ответници по
отношение на целия описан в нотариалния акт недвижим имот в гр.Р.,
обл.Пазарджик -ПИ от 372кв.м. с
идентификатор 62004.7.334 и
сгради-идентификатор 62004.7.334.1 -жилищжна сграда на 72кв.м. и
селскостопанска сграда на 27кв.м. с идентификатор 62004.7.334.2 и че прехвърлителката Д.Д. е единствен
наследник на К.Д., респективно че е едноличен собственик на продавания имот.
Предвид изложеното Окръжният
съд приема, че в случая ищецът Г.Г.Д. е
наследник по закон на племенника си К.Н.Д. по съребрена линия от трета степен,
наред с другия негов наследник от същата съребрена степен на родство-лелята Д.К.Д.,поради
което оставеното от наследодателя наследство формирано от процесния поземлен
имот и построените в него две сгради, предмет на процесната прехвърлителна сделка
се явява съсобствен при равни права на двамата наследника от по ½ /една
втора/ идеална част. Следователно в полза на ищеца Г.Д. следва да му бъде признато правото, че е
собственик на ½ /една втора/ идеална част от процесния имот на основание
наследствено правоприемство като наследник по съребрена линия на наследодателя
си и негов племенник К.Н.Д., като се уважи така предявения положителен установителен
иск за собственост с правно основание в чл.124 ал.1 от ГПК.
По исковата претенция
с правно основание в чл.33 ал.2 от Закона за собствеността.
Претенцията е основателна
тъй като е осъществен фактическия състав на чл.33 ал.2 от ЗС.
Установено е по несъмнен
начин, че ищецът в качеството си наследник на наследодателя-племенник К.Д. е
придобил по наследство собствеността върху ½ идеална част от процесния
имот, като другата ½ идеална част
от имота е собственост на други наследник-ответницата Д.Д.-леля на починалия си
племенник. Това поражда несъмнено задължение при разпореждане със собствената
си идеална част, съсобственикът да предложи най-напред на другия съсобственик
да му продаде своята си част от съсобствеността, с оглед трансформирането на
целия имот в еднолична собственост на другия съсобственик. Условията при които съсобственикът-продавач предлага на другия
съсобственик да му изкупи дяла следва да
бъдат абсолютно еднакви с условията при които би продал имота на трето за съсобствеността
лице. Като само при отказ на поканения съсобственик за изкупи дела на другия съсобственик,
последният има право да се разпореди със своята си част в полза на трето лице,
което обстоятелство /поканата и
последвалия отказ/ следва и да декларира пред нотариуса при изповядването на сделката с третото лице. Неспазването от
съсобственика продавач на поредността при отправянето на офертите по продажбата
на съсобствената недвижима вещ или подаване на неистинска декларация за тези
обстоятелства или ако се установи уговаряне на условия с третото лице привидно
във вреда на другия съсобственик, води до правната възможност ощетеният и
заинтересован съсобственик да поиска на изкупи тази част при действително
уговорените условия в срок от два месеца от сключването на сделката с третото
лице или от узнаването на сделката, когато примерно тя е извършена по скрит за
другия съсобственик начин и последният
не е в състояние да я узнае към момента
на сключването й, в която хипотеза срокът започва да тече от датата на действителното
узнаване на същата от него.
В случая по делото
безспорно е установено, че ищецът Г.Д. в
качеството си на съсобственик е разбрал /узнал/ за сключената покупко-продажба,
извършена от другия съсобственик и то за целия наследствен имот, от кото и той
има наследствен дял от ½ ид.ч., на 14.06.2019г. или 7/седем/месеца след
изповядването й и то съвсем случайно и което се установява от събраните гласни
доказателства, които не са оборени по никакъв начин от ответниците по иска.
Нещо повече, от последните изобщо не е въведен довод за реално знание за сделката от страна на ищеца в един
по-ранен момент след сключването й, а не според твърденията в исковата молба и установен
чрез разпитания свидетел,като исковата молба е депозирана само 12дни след узнаването за сделката, тоест
напълно е спазен двумесечния срок за предявяване на тази искова претенция от
добросъвестния съсобственик на част от наследствения продаден имот.
По същество и тази
претенция е напълно основателна.
Основният довод във въззивната жалба, който е поддържан
и в отговора на исковата молба е, че за
прехвърлителя по сделката не е имало основание да предлага имота за изкупуване
от другия съсобственик и ищец тъй като в издадено му удостоверение за наследници
това лице /Г.Д./ не фигурира като наследник на починалия К.Д.. Същевременно с това не е оспорено от
ответниците качеството на ищеца, че е чичо на наследодателя, който е негов
племенник по линия на майка му С.Г.Д., което е достатъчно за несъмнено знание от
ответницата Д.Д. за всичките роднини по съребрена линия на племенника си К. и че не само тя има качеството на родственик и негов
наследник. Поради което и независимо, че в първите по време издадени
удстоверения за наследници от 2017г., ищецът
Г.Д. не фигурира като наследник, ответницата Д.Д. е
била длъжна с грижата на добрия стопанин да посочи на длъжностното лице и този
факт /роднините на починалия К. не само по бащина линия, но тези и по майчина
линия, които са й напълно известни
защото са от най-близката родствена степен по съребрена линия/, за да бъде съобразен и отчетен при издаването на
първите удостоверения за наследници, съгласно чл.8 ал.4 от ЗН, поискани от нея
и предствени по нотариалното дело за продажбата на имота. Доводи за незнание на
този обективен факт с правно значение за родствените връзки на наследодателя К.Д.
с роднините си по майчина линия от
страна на леля му Д.Д. не са въведени в исковия процес. В този смисъл, позовавайки
се формално и недобросъвестно на издадени удостоверения за наследници през
2017г. ответницата знаейки кои са действителните роднини на наследодателя К.Д. /данни
за обратното не са ангажирани/, се е възползвала по неправомерен начин и е
прехвърлила чрез възмездна сделка не само своята си идеална част от имота, но и
тази притежание по закон на другия наследник
и съсобственик на имота Г.Д. без да
спази законовата процедура по чл.33 от ЗС. Налице е виновно поведение на
ответницата-съсобственик Д. с цел да елиминира правата на ищеца /другия
съсобственик/ от възможността да изкупи по право нейния дял от имота, който тя
иска да продаде при същите, действителните условия при които го е предложила на
третото за съсобствеността лице, изразяващо се /поведението/ в недеклариране на
този факт с правно значение пред нотариуса при изповядването на сделката,което
е довело до сключване на правна сделка за продажба и за ½ /една втора/ идеална
част от имота, собственост не на прехвърлителя Д.Д., а на другия съсобственик
на имота-Г.Д.. Сделката за частта на Г.Д. не е нищожна, но не е породила
вещноправен транслативен ефект, тъй като никой не може да прехвърля повече
права отколкото притежава. Както се посочи, заинтересованата страна в тази
хипотеза, /другият съсобственик на продадения имот, неучаствал в сделката/, има
законното право да претендира установяване на тези факти и да иска да изкупи
дела на съсобственика -продавач, който е прехвърлил имота поради неспазване на
императивната норма на чл.33 ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за собствеността,
при условията предвидени в закона-
изкупуване на частта от имота, собственост на прехвърлителя по сделката и
придобита от третото лице при действително уговорените условия, а именно за ½ идеална част от имота, като изкупилият частта заплати
продажната цена на тази част в размер на
3140.45лв на приобретателя по сделката Д.К.Д., предвид уговорките, така
както са залегнали в договора с баба му Д.Д., в срок от един месец от влизане в
сила на съдебното решение постановяващо това, като при неизпълнение на
задължението си да плати дължимата
поради изкупуването сума за имота в посочения
срок от влизането на решението в сила в
полза на приобретателя по сделката, това решение се счита за обезсилено по
право, тоест процесният имот остава да има съсобствен характер между ищеца Г.Д.
и ответника Д.Д. до момента до който съсобствеността евентуално не се прекрати
по друг от предвидените от закона начини.
В този смисъл обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество
правилно и не страда от пороците изложени във въззивната жалба, които са същите
доводи развити и в производството пред първата инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд напълно споделя мотивите на В.ския
районен съд, изложени към обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.
Изводите на първата и на настоящата въззивна съдебна инстанция
почиват на установената и трайна съдебна практика на Върховния касационен съд
на Р България. В този смисъл са: – определение №83 от 04.04.2016г. по
ч.гр.д.№1094/15-второ г.о; определение №75 от 25.02. 2020г. по
гр.д.№3420/2019г., първо г.о; решение №211 от 14.12.2016г. по гр.д.№1386/2015г.,
първо г.о.; определение №42 от
29.01.2019г. по гр.д.№ 3690/2018г., първо г.о.; определение №86 от 15.05.2018г.
по гр.д.№ 1359/ 2018г., първо г.о;
решение №1185 от 15.12.2008г. по гр.д.№5021/2007г., пето г.о.;определение №413
от 20.09.2010г. по гр.д.№158/2010г.,първо г.о.; решение №74 от 05.04.2004г. по
гр.д.№2645/2002г., четвърто г.о.; решение №219 от 04.10. 2013г. по
гр.д.№2294/13г., първо г.о.; решение №808 от 14.01.2011г. по гр.д.№1185/2009г.
първо г.о.; решение №894 от 14.09. 2011г.
по гр.д.№ 1079/09г., първо г.о.; определение
№319 от 09.05.2012г. по гр.д.№269/12г., трето г.о.; определение №342 от
15.05.2018г. по гр.д.№ 4252/2017г.,трето г.о.; решение №100 от 02.03.2011г. по
гр.д.№1820/2009г., първо г.о.; определение №124 от 27.03.2020г. по
гр.д.№4477/2019г., първо г.о. и други.
Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се
потвърди изцяло като в полза на ответника по въззивната жалба Г.Д. бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокат в размер на 600лв,
заплатени в брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от
27.01.2020г. и списък на разноските.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на В.ски районен съд № 411 от 10.12.2019г. постановено по гр.д.№652/2019г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА Д.К.Д.,
ЕГН **********, и Д.К.Д., ЕГН **********,***, ПК 4633, да заплатят в полза на Г.Г.Д., с ЕГН-**********, с постоянен адрес:***,
общо сумата от 600лв /шестстотин лева/ представляваща сторените по делото
разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: Членове:1. 2.