ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 129
гр. ХАСКОВО, 04.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20225600600114 по описа за 2022 година
Производството е по чл.318 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на Т. Д. П. против Определение от 18.01.2022
година, постановено по НЧХД № 620/2021 г. по описа на Районен съд-Свиленград, с което
на основание чл.24 ал.5 т.5 от НПК наказателното производство е било прекратено.
В жалбата се твърди, че този съдебен акт е неправилен, защото изводът, че
тъжителят без основателна причина не се е явил в насроченото за 18.01.2022 г. от 10,00 часа
съдебно заседание, не съответствал на процесуалните документи по делото. За това съдебно
заседание тъжителят научил на 17.01.2022 г., т.е. ден преди определената дата за
провеждането му, което не позволило своевременна организация за пътуване от гр.С.
/където се намирал адресът на местоживеенето му/ до гр.С. За тази обективна, според
тъжителя невъзможност, РС-Свиленград бил своевременно уведомен с надлежна молба и
отправено в нея искане за отлагане на делото, но въпреки това съдът приел, че отсъствието
му е по неуважителни причини и прекратил образуваното пред него производство. Тази
преценка освен че била неправилна, се твърди още в жалбата, поставяла съмнения и в
обективността на съда, който в същия си персонален състав за втори пореден път слагал
край на наказателното производство, а идентични действия бил предприел и по предходно
образувано по тъжба на П. частно наказателно дело. В постъпило пред районния съд
допълнение към жалбата първоначалните доводи се поддържат и се подкрепят с описание на
всички транспортни неудобства, които пътуващ от гр.С. участник в процеса е принуден да
търпи при явяване на насрочено в сутрешните часове на деня съдебно заседание в РС-
Свиленград. Искането, което се отправя към въззивния съд, е за отмяна на определението и
1
връщане на делото в първоинстанционния съд за продължаване на неговото разглеждане.
Против жалбата са постъпили писмени възражения от защитника на
подсъдимия. Оспорвайки основателността на жалбата, последният счита, че всички сложили
се по делото процесуални обстоятелства са сочели изпълнение на визираната в чл.24 ал.5 т.5
от НПК хипотеза – частният тъжител не се явил на насроченото за 18.01.2022 г. съдебно
заседание, поради което той не можел да поддържа обвинението в образувания по негово
искане процес и именно такъв бил вложеният в закона замисъл да се предвиди прекратяване
на делото при възникването на такава процесуална ситуация. Вярно било, поддържа още
защитникът, че тъжителят оправдал своето отсъствие с невъзможността да организира
пътуването си до гр.С. в насрочения за разглеждане на делото ден, но така заявена,
причината за неявяване не можело да бъде преценена като извинителна, още повече че по
делото липсвали доказателства да е бил предприет опит за придвижване до РС-Свиленград и
този опит да се оказал неуспешен по обективни и независещи от тъжителя причини.
Искането, което се отправя, както във възражението, така и в постъпилата на 28.03.2022 г.
пред въззивния съд молба, е атакуваното определение да бъде потвърдено.
Подсъдимият не взема становище по въззивната жалба.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:
Наказателното производство е образувано по тъжба на Т. Д. П., подадена
пред РС-Свиленград на 06.08.2021 г. и съдържаща изложение на факти за извършено от А.
Я. К. престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.4 вр. чл.147 ал.1 от НК. С Разпореждане от
10.12.2021 г., постановено след отмяна на Определение № 191/15.09.2021 г., с което за
първи път наказателното производство по делото е било прекратено, А.К. е предаден на съд
по предложените в тъжбата фактически и правни рамки. Разглеждането на делото е било
насрочено за 10.01.2022 г., но впоследствие отсрочено за 18.01.2022 г. по настояване на
тъжителя, който в молба, изпратена на ел.поща на съда, заявил, че заради предстоящо
пътуване извън страната, не е възможно да се яви в съдебното заседание. В същата тази
молба е декларирано не само намерението за поддържане на формулираното в тъжбата
обвинение, но и готовността за явяване в съдебното заседание, независимо от неудобствата
при пътуванията и предстоящия им брой. На 17.01.2022 г. в деловодството на съда обаче е
била входирана получената отново на служебната електронна поща Молба с вх.№
346/17.01.2022 г. , с която П. отново е поискал разглеждането на делото да бъде отложено.
Той обосновал своето искане с факта, че научил за определената от съда дата за провеждане
на заседанието едва на 17.01.2022 г., т.е. ден преди последното, и с твърдения за
произтичаща от това невъзможност да организира пътуване до гр.С. В молбата подробно
посочил защо всеки един обществен и личен транспорт се явява „неудобен“ за него и за
втори път отправил искане делото да бъде насрочено за друга дата. В проведеното на
18.01.2022 г. заседание това искане не било уважено. В последното се явили подсъдимият,
защитникът и призованите като свидетели лица. Защитникът поискал производството по
делото да бъде прекратено, като поддържал, че тъжителят е редовно призован, не се явява, а
2
посочените от него причини за това не са уважителни. Подсъдимият се присъединил към
тази процесуална позиция, а впоследствие – в постановеното определение, което е предмет
на настоящата проверка, с нея изцяло се солидаризирал и съдът. Аргументирано е в
съдебния акт наличието на предвиденото в разпоредбата на чл.24 ал.5 т.5 от НПК основание
– неявяване на редовно уведомения за съдебното заседание тъжител и отсъствие на
уважителни причини за това. Защо намира изложените в постъпилата на 17.01.2022 г. молба
причини за неизвиняващи неявяването по делото е въпрос, върху който съдът подробно е
разсъждавал чрез анализ на съществуващите според него средства и начина за придвижване
по маршрута гр.С.-гр.С., вероятно използвайки общодостъпни информационни източници,
част от които всъщност не е пропуснал и да назове. Настоящият съд не намира за
необходимо да коментира нито адекватността на тези разсъждения към сложилата се
процесуална проблематика, нито верността на иначе безспорно изчерпателния и полезен
обзор върху транспортната обезпеченост по релацията С.-С. Вместо това следва да се
съсредоточи върху вложения от законодателя смисъл в разпоредбата на чл.24 ал.5 т.5 от
НПК, и по-конкретно върху относимата към случая хипотеза – неявяване на тъжителя в
съдебното заседание. Няма спор нито в правната доктрина, нито в съдебната практика /както
всъщност правилно посочва и защитникът в подаденото възражение/, че образуваното по
частна тъжба наказателно производство подлежи на прекратяване, когато поведението на
обвинителя обективно сочи липса на воля или намерение за поддържане на частното
обвинение. Външните прояви на нежеланието да се продължи процеса са изчерпателно
изброени в закона /ненамиране на тъжителя на посочения в тъжбата адрес, безпричинно
неявяване на делото, неизпращането на повереник/. Общото между всички тях е обективната
изява на ясно демонстрирана пред съда дезинтересираност от наказателното производство
заради отказ да се поддържа обвинението по причини, които тъжителят не е длъжен да
излага, а съдът не е задължен да изследва. Очевидно е, че настоящият случай съвсем не е
такъв. Нито процесуалното поведението на тъжителя, нито и още по-малко отправените от
него към съда искания и заявления /молби/ са обосновавали отказ от продължаване на
процеса. Напротив, тъжителят ясно е посочил, че делото е „важно“ за него, както и че ще
направи всичко възможно да се яви в съдебното заседание и в частност – непосредствено
преди насроченото за 18.01.2022 г. съдебно заседание /т.е. преди неговото провеждане/ той е
уведомил съда защо за него не е възможно да се яви в съдебната зала, като изрично е
направил искане разглеждането на делото да бъде отложено за друга дата. Съдът напълно е
игнорирал тази процесуална позиция на П. и вместо да приеме, че тя обосновава изрично и
недвусмислено намерение за провеждане на производството, се е фокусирал върху коментар
на това колко неуважителна е описаната в молбата причина за отсъствие, при това без да
отчете, че действително насроченото за 10.01.2022 г. заседание е било отложено само за след
седмица, а местоживеенето на тъжителя е в гр.С.; че изпратената по факс призовка не е била
връчена; че уведомяването по електронна поща е било потвърдено едва на 17.01.2022 г.; че и
в проведен с деловодителя телефонен разговор П. е потвърдил невъзможността за явяване;
и не на последно по важност място – че регламентираният в разпоредбата на чл.180 ал.10 от
НПК начин за призоваване - на електронна поща, категорично не е спазен, тъй като по
3
делото липсва електронен запис, удостоверяващ надлежното изпращане на призовка по този
ред. Вярно е, че постъпилите по делото молби са сочели, че П. всъщност е известен за
датата, на която делото предстои да бъде разгледано, но е вярно и това, че не се откриват
каквито и да е документирани сведения, обективиращи това известяване да е станало преди
посоченото от самия него време – на 17.01.2022 г. В този смисъл заявката за невъзможност
да се предприеме адекватна и своевременна организация за явяване по делото не може да
бъде квалифицирана като безпочвена, още по-малко като преднамерено целяща отлагане на
заседанието. Всичко това аргументира заключението, че проявеният от съда подход е изцяло
формален – той почива на превратно тълкуване на закона, на невярна оценка на
процесуалната материя и на изолирана от нея аргументация. Затова и изразените от
тъжителя съмнения в обективността и безпристрастността на съдебния състав не са били
лишени от основание и фактическа подкрепа, тъй като несъответните на законовия разум
действия по движението и администрирането на делото винаги пораждат резерви към
стремежа и способността на съда да обезпечи провеждането на справедлив процес, дори и
само в етапа на подготвящите съдебното заседание процедури. Тази част от доводите в
жалбата обаче подлежи на обсъждане от първоинстанционния съд, на който делото следва да
бъде върнато след отмяната на неправилния акт за неговото прекратяване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 20 от 18.01.2022 г., постановено по НЧХД №
620/2021 г. по описа на Районен съд-Свиленград, с което на основание чл.24 ал.5 т.5 от НПК
е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на Т. Д. П., ЕГН
**********, а на подсъдимия А. Я. К., ЕГН ********** са присъдени направените от него
деловодни разноски в размер на 500 лева.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Свиленград за продължаване на
процесуалните действия по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4