Р Е Ш Е Н И Е № 567
гр.
Видин, 28.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Даниел Димитров
при
секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора............, като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 3123 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606 против Ц.И. ***,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на Твърди се от ищеца, че на
28.09.2016г. между „4финанс" ЕООД (Вивус) с ЕИК: ********* - кредитор и
ответника Ц.И.Ц. -кредитополучател е сключен Договор за кредит №
**********/28.09.2016г., явяващ се четвърти поред между страните. При посредник
на „4финанс" ЕООД Ц.И.Ц. подал Искане за отпускане на кредит, с което
заявил да му бъде отпусната сума в размер 600,00 (шестстотин лева), като заявил
и незадължителната услуга за експресно разглеждане на кандидатурата. Кредитът
бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата-28.10.2016г. Уговорен бил
договорен лихвен процент в размер на 41,00 процента за срока на договора.
Съгласно заявката му, на ответника е предоставена и преддоговорната информация
(стандартен европейски формуляр) във връзка с исканата от него сума. Съгласно
неговото искане и условията по договора, сумата по кредита е отпусната чрез
паричен превод посредством Изипей АД на същия ден - 28.09.2016г. Към датата на
падежа- 28.10.2016г. ответникът е следвало да плати сума в общ размер 762,00
(седемстотин шестдесет и два лева), представляваща сбора от главница, договорна
лихва за срока на договора и такса за експресно разглеждане.
Поддържа се,
че с настъпване на падежа по договора - 28.10.2016г., ответникът не погасил
дължимата сума и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.2 (а)
от Общите условия, от 29.10.2016г., „4финанс" ЕООД (Вивус) започнало да
начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен
процент, определен от БНБ - 10,00% към договорния лихвен процент, върху
неизплатената сума за периода на просрочието. Изрично е уговорено, че
наказателната лихвена надбавка подлежи на изменение въз основа на изменението
на основния лихвен процент, определен от БНБ. От „Вивус" изпращали
напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В
тези писма се съдържа детайлна информация за просрочения кредит - актуален
размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.
Сочи се, че
на 23.11.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с
ищеца „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството му на цесионер Договор за
прехвърляне на вземания № BGF – 2018 -
033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията
си по Договор № **********, в общ размер 1427.03 (хиляда четиристотин двадесет
и седем лева и 03 стотинки), от които: главница - 600,00; 141,78 - такса
експресно разглеждане, 635,04 - наказателна лихва върху непогасената главница
за периода от 29.10.2016г. до 22.11.2018г.; 20,21 - договорна лихва за срока на
договора - от 28.09.2016г. до 28.10.2016г. и 50,00 - отписани такси за събиране
(стойността на изпратените до длъжника уведомителни писма).
Твърди се,че посочените вземания са подробно описани в
Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания,както и че по силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и
Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника
от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Излага се ,че съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ
България" ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна
пратка посредством „Български пощи" ЕАД, което е върнато с отметка „Получателят
отсъства "пътува с тир"",както и че въпреки изискванията на
закона и на поетия в договора ангажимент да съобщава за промените в адресната
си регистрация, ответникът Ц. не е изпълнил и това свое задължение.
Сочи се,че в тази връзка към настоящата искова молба, е приложено
уведомление за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника ведно с
книжата по делото,както и че в изпълнение на Договора за прехвърляне на
вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД предоставили на ищеца „Кредитреформ
България" ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г.,а
така също и че до датата на подаване на исковата молба забавата на ответника
продължава.
Иска се от Съда да постанови решение и да осъди ответника Ц.И.Ц. да заплати на ищеца
„Кредитреформ България" ЕООД следните суми:
- 600.00 лева - главница по Договор за кредит
**********;
- 635.04 лева - наказателна лихва, начислена върху
непогасената главница за посочения в исковата молба период;
- 56.67 лева - законна лихва за периода от датата на
цесията/23.11.2018 г/. до подаване на исковата молба, както и законна лихва
върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
Претендират се
и направените разноски включително и юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния
срок от ответника не е постъпил отговор със становище по предявения иск. Не се явява и в съдебно заседание, не
изпраща свой процесуален представител.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
На 28.09.2016 г. между „4финанс" ЕООД, като кредитодател, и
ответника Ц.И.Ц., като кредитополучател, е
сключен Договор за кредит № **********, по
силата на който дружеството предоставило на ответника потребителски кредит в
размер на 600.00 лева,която сумата е трябвало да се върна в срок до 28.10.2016 г..
От договора е видно,че сумата е отпусната на
кредитоискателя чрез паричен превод посредством „Изипей“ АД в деня на искането
на кредита – 28.09.2016 г., в която връзка е предоставен оригинал на платежно нареждане от трето
неучастващо по делото лице „Изипей“ АД.
На 23.11.2018 г. „4финанс" ЕООД, в
качеството на цедент, сключило с ищцовото дружество „Кредитреформ
България" ЕООД, в качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на
цесионера вземанията по Договор № **********.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.
За да бъде уважена претенцията, следва да
се докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: страните да се
намират във валидни облигационни правоотношения, ищецът да е изправна страна,
ответникът да не е изпълнил насрещното си задължение.
В конкретния случай се касае за договор за
потребителски кредит, уреден в разпоредбите на чл. 9 от ЗПК, съгласно който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът не прави
възражения относно наличието на облигационно правоотношение и получаването на
сумата по договора,както и не взима становище по спора и изложените в исковата
молба фактически обстоятелства.
Предвид
горното и с оглед ангажираните
доказателства Съдът приема, че е
установено по делото наличието на валидно сключен договора за заем, по смисъла на чл.240, ал.1
от ЗЗД,по който „4финанс" ЕООД е изправна страна,за разлика от
ответника,който не е изпълнил задължението си да върне заетата и получена сума.
По
делото се установи по безспорен начин,че вземането е прехвърлено на ищеца,при
което положение същия е встъпил в
правата на кредитора.
По изложените съображения съдът приема, че искът
за главница в размер на 600.00лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-28.10.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата, се явява основателен и доказан и следва да
се уважи.
Основателен се явява и иска за сумата от
56.67 лв.-законна лихва за забава,претендиран за периода от датата на цесията /23.11.2018
г./ до подаване на исковата молба /28.10.2019 г./.
Претенцията за заплащане на сумата от 635.04 лв.,
посочена от ищеца като наказателна лихва върху главницата за периода 29.10.2016
г. до 22.11.2018 г., е неоснователна по следните съображения:така
претендираната сума има характера на мораторна неустойка,тъй като е предвидена
при забава на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната
разпоредба следва, че неустойката е определена имуществена ценност, най- често
парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в
случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора
задължение.
Фактическият
състав на неустойката съдържа изрична неустоична клауза, неизпълнение и вина,
като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер
без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката
следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението. Неустойката е
винаги проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл.9 от ЗЗД/. Автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на
страните свободно да определят съдържанието на договора, в това число и на
неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите
нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и
норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се
съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, при риск за
присъждане на неустойка, съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010
на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/.
В цитираното тълкувателно решение се приема, че
нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай при сключване на
договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно някои от
критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а именно:
естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка,
обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни способи, вид на
уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение- съществено или
незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
В разглеждания казус, не е спорно, че в общите условия
към договора /чл.13.2/ е предвидено, че в случай на забавяне на плащанията от
страна на кредитополучателя, последният да дължи надбавка за наказателна лихва,
прибавена към договорения лихвен процент на законовата лихва върху
неизплатената сума за периода на просрочие. Посочено е, че към датата на
сключване на договора, наказателният лихвен процент възлиза на 10, 01 %. Но
така уговорената неустойка, на основание чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД,
нарушаване на добрите нрави, съдът приема за нищожна, поради необосновано висок
размер /мораторната неустойка надвишава пет пъти размера на обезщетението за
забавено изпълнение/.
Соченото води до значително неравновесие между правата
и задълженията на заемополучателя и кредитора. В случая неустойката е извън
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Задължението за заплащане на неустойка в толкова висок размер /51 % върху
неизплатената главница/, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната
полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага.
Съобразявайки размера на неустойката с размера на
главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така договорената
мораторна неустойка позволява на кредитора да реализира значителен приход, без
последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на
някакви насрещни задължения. Нещо повече, в период близо три години от падежа
на главното задължение, няма данни кредиторът да е предприемал някакви действия
по осъществяване на вземането си. Ето защо стига до извода, че в случая
неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора,
обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника, а да го обогати
неоснователно.
Отделно клаузата за наказателната лихва е нищожна по
смисъла на на чл.21 ал.2 от ЗПК, тъй
като определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4 ЗПК,както и неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 ЗПК ,тъй като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя,задължавайки
последния ,при при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка,
Поради изложеното
предявения иск за сумата от 635.04 лв. следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски, но съразмерно на уважената част от исковете.В
случая разноските са:за държавна такса-150.00 лева и юрисконсултско
възнаграждение,определено от съда на осн.чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП,- в размер
на 100.00 лв..,или дължимата се сума, съразмерно
уважената част ,възлиза на 126.95
лв..
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц.И. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи" № 10, следните суми:
- 600.00лв.-главница по Договор за кредит № **********/28.09.2016
год.
- 56.67 лева - законна лихва за периода от 23.11.2018 г.
28.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 28.10.2019
г./датата на подаване на исковата молба/
до окончателно изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи"
№ 10 против Ц.И. ***, ЕГН ********** иск за сумата
в размер на 635.04 лева - наказателна лихва за
периода 29.10.2016 г. до 22.11.2018 г..
ОСЪЖДА Ц.И. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи" № 10, сумата в общ размер на 126.95 лв.- разноски в производството, съобразно уважената част на
исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :