ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1031
гр. Шумен, 02.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на втори юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20243600100094 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производство по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 2967/13.05.2025 г. /подадена по ел. поща на 12.05.2025г./ от
ищцата С. Ф. Ю. – М., действаща чрез процесуалния си представител адв. Н. Д. при ШАК, с
която моли съдът да измени постановеното Решение № 79/14.04.2025 г. по гр.д. № 94/2024 г.
на ШОС, в частта му относно разноските, като допълнително присъди в полза на ищцата
направените от нея разноски по делото в размер на 1216,26лв. съразмерно с уважената част
от исковете. Сочи, че общо направените от ищцата разноски били в размер на 2097 лв. от
които 1433лв. държавна такса и 664лв. депозит за вещи лица. При уважена част от исковете
в размер на 41 231,20лв. от общ размер на двата иска 71 510лв. се следвали разноски в
размер на 1216,26лв. Моли съдът да измени решението в този смисъл.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор на молбата от ответника ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД, в който взема становище за неоснователност на същата. Счита, че
съдът е изчислил правилно разноските на ищеца, но поради постановената компенсация с
разноските на ответника, е извадил дължимите на ищцата разноски от тези, които ищцата
трябва да плати на ответника.
Постъпила е и молба вх.№ 3301/28.05.2025 г. /п. кл. 21.05.2025г./ от ответника ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД, действащо чрез адв. Т. Т. при САК, с която моли на основание
чл.247 ГПК съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
79/14.04.2025 г. по гр.д. № 94/2024 г. на ШОС, в частта с която е осъдил ответника да заплати
в полза на ШОС държавна такса, като този диспозитив бъде заличен. Сочи, че ищцата не
била освободена от заплащането на държавна такса и е заплатила същата. С оглед изхода на
спора ответникът би платил два пъти едно и също нещо – веднъж разноските на ищеца
съобразно уважената част от иска и втори път таксата по сметка на съда. Счита, че в случая
се касае за техническа грешка.
1
На второ място ответникът счита, че неправилно съдът е определил неговите
разноски, които били в общ размер на 11583,87лв. – 663,87 за експертизи и 10920лв.
адвокатски хонорар. Като уважил възражението за прекомерност и намалил адвокатското
възнаграждение на сумата 6701 лв., определил дължимата част спрямо отхвърлената част от
иска и начислил ДДС, съдът пропуснал да прибави към разноските за адвокатски хонорар и
съответната на отхвърлената част от иска от направените разноски за експертиза, а именно
сумата 281,08лв. В този смисъл моли присъдените на ответника разноски да бъдат
увеличени със сумата 281,08лв.
На трето място ответникът моли решението да бъде изменено в частта за разноските,
като бъде увеличен адвокатския хонорар. Излага, че същият бил действително заплатен, а от
друга страна делото било с достатъчна фактическа и правна сложност, което обуславяло
хонорар над минималния.
На следващо място моли съдът да намали адвокатския хонорар на другата страна с 20
%. Счита, че безплатната правна помощ представлява необлагаема доставка по смисъла на
ЗДДС, поради което такъв не следва да се начислява към адвокатското възнаграждение.
Постъпил е писмен отговор на молбата от ищцовата страна, в който излага, че по
искането за държавната такса и за присъждане допълнително разноски за вещо лице на
ответника предоставя на преценката на съда. По искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение на адв. Н. Д. с 20 % представляващи ДДС счита молбата за неоснователна.
По искането за увеличаване на адвокатското възнаграждение на ответника не изразява
становище.
Съгласно чл.248 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или
да измени постановеното решение в частта му за разноските.
В случая двете молби за изменение на решението в частта за разноските се явяват
процесуално допустими, подадени в срок, от надлежни страни и при представен списък от
двете страни по чл.80 ГПК.
След като се запозна с изложените в молбите обстоятелства, отговорите на
насрещните страни и като съобрази приложените по делото доказателства, съдът намира по
същество на молбите следното:
Досежно искането на ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът да й присъди
сторените от нея разноски за настоящата инстанция за държавна такса и депозити вещи
лица, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 1216,26лв.:
Съдът намира искането за неоснователно. Видно от мотивите на съдебното решение
съдът е приел, че на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски съразмерно
с уважената част от претенциите в размер на 1 209.09 лв. /2097х41231:71510=1209,09лв./ , но
поради извършена компенсация с насрещното вземане за разноски на ответника, което е в
по-голям размер липсва диспозитив за присъждане на разноски в полза на ищцата. Поради
компенсацията на двете насрещни вземания, същите се погасяват до размера на по-малкото
2
от тях. Ето защо молбата на ищцата за присъждане на разноски се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение.
По молбата на ответника:
На първо място ответникът претендира на основание чл.247 ГПК да бъде заличен
диспозитива, с който е осъден да заплати държавна такса за водене на делото в полза на
ШОС в размер на 1649,25лв., поради плащането й от ищцата.
В случая ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски за
производството на основание чл.83, ал.2 ГПК до размера на ½, а за останалата ½ молбата й
по чл.83, ал.2 ГПК е оставена без уважение. /определение № 371/19.06.2024 г. по в.ч.гр.д. №
214/2024 г. на АС гр.Варна, с което частично е отменено определение № 182/11.03.2024 г. по
т.д.№ 94/2024 г. на ШОС/. Видно от доказателствата по делото ищцата е внесла държавна
такса в размер на 1 433 лв. /л.73/.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
Както се посочи по-горе ищцата е освободена частично от заплащането на държавна такса,
като е внесла такава в размер на 1 433 лв. Внесената такса е присъдена като разноски по
чл.78, ал.1 ГПК с решението по делото, съразмерно уважената част от исковете. При този
изход на делото държавната такса върху уважената част от исковете /41 231.20 лв./ е в
размер на 1649,25 лв. От нея следва да се приспадне първоначално внесената от ищцата
държавна такса в размер на 1 433лв., поради което остават 216,25 лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на застрахователното дружество. Следователно на основание чл.78, ал.6
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на
съда в размер на 216,25 лв. Държавна такса върху отхвърлената част от исковете не се
дължи нито от ищцата, която е освободена от заплащане на ½ част от таксите на основание
чл.83, ал.2 ГПК, нито от ответника. /В този смисъл Определение № 60452/06.12.2021 г. по
ч.т.д. № 2086/2021 г. на ІІ т.о. ТК на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК;
решение № 61/08.07.2020г. по гр.д.№ 2746/2019 г. на І г.о. ГК на ВКС/.
Предвид изложеното молбата се явява частично основателна в тази й част, като
решението следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден за заплати в полза
на ШОС държавна такса за водене на делото в размер над 216,25 лв. до 1649,25лв. В
останалата част, за отмяна на решението с което ответникът е осъден да заплати в полза на
ШОС държавна такса в размер на 216,25 лв. молбата следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна. Само за пълнота следва да се посочи, че в случая не е налице
хипотезата на чл.247 ГПК, доколкото не се касае да допусната от съда очевидна фактическа
грешка.
Второто искане на ответника, съдът да допълни решението в частта за разноските,
като присъди допълнително на ответника сумата от 281,08лв. депозит за вещо лице,
съразмерно с отхвърлената част от иска, съдът намира за основателно, поради което следва
3
да бъде уважено. Ответникът е заплатил общо разноски за депозити за вещи лица 663,87лв.
Съразмерно с отхвърлената част от иска на ответника се следва сумата от 218,09лв. При
пресмятане на сторените от ответника разноски съдът е пропуснал да прибави този разход,
поради което на ответника следва да се присъдят допълнително разноски за настоящото
производство в размер на 281,08 лв.
По третото искане - за увеличаване на адвокатския хонорар на ответника, съдът
намира същото за неоснователно. Съдът се е произнесъл по възражение по чл.78, ал.5 ГПК
направено от ищцовата страна. При преценката съдът е съобразил цената на предоставената
услуга, вида на спора /искове с пр. основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД/, интереса,
вида и количеството на извършената работа /депозиране на отговор на исковата молба и
явяване на представител на ответника в две съдебни заседания/, и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това е достигнал до извод, че
конкретните претенции не се отличават с висока фактическа и правна сложност в сравнение
с други дела от същия вид и този извод не се променя към настоящия момент. Ето защо
съдът намира, че съответно на фактическата и правна сложност на делото и действително
предоставената адвокатска услуга се явява възнаграждение в размер на 6701 лв. съгласно
чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, приета на
основание чл.36, ал.2 от ЗА. Що се отнася до аргумента, че адвокатското възнаграждение е
действително заплатено, следва да се посочи, че процесуалният закон урежда единствено
случаите, при които разноските са действително заплатени, а съдът следва да определи
отговорността на страните за поемането им. Ето защо молбата на ответника в тази част се
явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
По искането за намаляване адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата с 20% ДДС, съдът намира същото за неоснователно. Настоящият
съдебен състав споделя съдебната практика в която се приема, че с присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА се овъзмездява предоставената от
адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл.2, т.1 във вр. с чл.8 от ЗДДС.
Съответно, предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл.38, ал.1 ЗА
основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, поради което при
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в
полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, какъвто е случая, дължимото възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС. /в този см.
Определение № 50093 от 11.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1638/2021 г. на II т. о., ТК на ВКС;
Определение № 542 от 12.12.2019 г. по ч.т.д. № 2725/2019 г. на І т.о. ТК на ВКС;
Определение № 112 от 1.03.2019 г. на ВКС по ч.т.д. № 141/2019 г., I т. о., ТК на ВКС;
Определение № 306 от 6.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2559/2016 г., II т. о., ТК на ВКС;
Определение № 542 от 12.12.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2725/2019 г., I т. о., ТК на ВКС;
Определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, II т. о. на ВКС;
Определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т. о. на ВКС;
Определение № 442/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 502/2019 г. на ВКС, II т. о. на ВКС;
4
Определение № 261/24.06.2019 г. по гр.д. № 3946/2018 г. на ВКС, III г. о. на ВКС и редица
други/.
Предвид гореизложеното и на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Изменя Решение № 79/14.04.2025 г. по гр.д. № 94/2024 г. по описа на Шуменски
окръжен съд, в частта му относно разноските, както следва:
Осъджа С. Ф. Ю., ЕГН ********** с адрес в с. ...., общ. ...., обл...... ул. „....“, № 7 да
заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. ....., район ..., ж. к. „...“, ул. „...“, № ... ет.., представлявано от А. П. Л. и Р. К.
Д. допълнително сумата от 281,08 лв., представляващи направените от ответника разноски
по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
Отменя Решение № 79/14.04.2025 г. по гр.д. № 94/2024 г. по описа на Шуменски
окръжен съд, в частта, с която е осъдено ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ********* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд
държавна такса в размер над 216,25 лв. до сумата 1 649.25 лева.
Оставя без уважение молбата на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за изменение на
решението в частта за разноските в останалите й части: за отмяна на решението, с което е
осъдено ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати по сметка на ШОС държавна такса в
размер на 216,25 лв.; за увеличаване на адвокатско възнаграждение на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД; за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата с 20 % ДДС.
Оставя без уважение молбата на С. Ф. Ю. – М., действаща чрез процесуалния си
представител адв. Н. Д. при ШАК, за изменение на решението в частта за разноските, с
присъждане на сумата от 1 216,26лв., представляваща сторени от нея разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
Определението може да се обжалва с частна жалба, пред Апелативен съд гр. Варна, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
5