№ 598
гр. Ямбол, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. И. Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. И. Иванова Гражданско дело №
20242330101792 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Г. Д. Г. против ЕТ „ИСИС - 60- И.
И.“ иск, с който се претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 8 400 лв.
дължима на отпаднало основание – развален договор за поръчка, за доставка и монтаж
на дограма от *** год., в едно със законната лихва от датата на ИМ, както и
направените разноски в производството.
В исковата молба се посочва, че на *** год. между страните бил сключен
договор, по силата на който по поръчка на ищеца ответникът се задължил да достави
и монтира ПВЦ дограма – подробно описана. На 28.02.2024 год. представители на
ответника доставили дограмата и започнали монтажни дейности по време на които
ищецът забелязал някои дефекти, за които уведомил ответника, като последният
заявил, че до няколко дни ще ги оправи. Дори и след завършване на монтажа нито
един дефект не бил отстранен. След няколко дни жилището на ищеца било посетено
от ответника и представител на фирмата изработила дограмата, констатирали се
дефекти и обещали да изготвят протокол за тях. На 01.04.2024 год. ищецът заплатил
остатъка от дължимата сума в размер на 400 лв. и бил изготвен приемо – предавателен
протокол, в който недостатъците били описани, както и било отразено искането на
ищеца да бъде изготвена нова дограма, а при невъзможност да му се възстанови
внесената сума в срок от 10 дни. Въпреки некачественото изпълнение на договорните
си задължения ответникът не възстановил сумата . Ищецът счита, че с подписване на
приемо – предавателния протокол и с оглед искането за възстановяване на сумата,
страните са развалили договора по общо съгласие на 10.04.2024 год. Евентуално прави
изявление за развалянето му.
Претендира за уважаване на претенцията.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с
който претенцията се оспорва по основание и размер . Твърди, че действително между
страните е бил сключен договор, вкл. по него е заплатена исковата сума. Твърди се, че
1
възложителят е приел работата , със забележки, които не са описани. Посочва се, че в
приемо – предавателен протокол от 01.04.2024 год. са посочени забележки, които по
своята същност са естетически дефекти, които са напълно отстраними. Твърди се, че
ответникът изпълнил задължението си да уведоми изработилият дограмата , като на
04.04.2024 год. бил направен оглед и съставен протокол, с който са уговорени срокове
за отстраняване на недостатъците. Посочва се и, че ответникът е във фактическа
невъзможност да отстрани констатираните недостатъци, многократно е водил
разговори с представител на фирмата изработила дограмата, но не е получил
съдействие. Оспорва се договорът да е развален, вкл. се оспорва да са налице
предпоставките за развалянето му. Липсвали данни за пълно, забавено,лошо,
несъответно или частично неизпълнение. Дограмата била доставена и монтирана в
срок, както и посочените несъответния не можели да се приемат за съществени и не
водели до извода работата да е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение. И до днешна дата дограмата била във владение на ищеца и се
ползвала по предназначение.
Претендира се за отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа ищеца и процесуалния му представител.
Ответникът , чрез упълномощен адвокат оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е , че на *** год. между ответникът в качеството на
изпълнител и ищеца в качеството на възложител е бил сключен поръчка – договор №
***, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят приел да достави и
монтира ПВС дограма златен дъб „***“- 76 мм с водобранно крило, стъклопакет 36
мм с нужното качество и сертификати; комарници – 5 броя, подпрозоречни дъски.
Общата стойност на договора възлиза на сумата от 8 400 лв. – за изработване, доставка
и монтаж, от която 8 000 лв., платими авансово, а окончателното плащане е в деня на
приемането на извършената работа. Срокът за изпълнение на договора е 20 дни. В
част 2 – допълнителни споразумения е записано, че обектът е предаден на
възложителя на 28.02.2024 год. със забележки описани в протокол между двете
страни.
Представен е и приемо- предавателен протокол към договора с дата 01.04.2024
год. , съставен в присъствието на възложител и изпълнител, в който е вписано, че след
доставяне и монтиране на дограмата са се констатирали следните съществени
отклонения и недостатъци- пукната рамка;къси стъклодържатели въз основа на
неточен размер на крилото;процепи в рамката на дограмата;неточно вътрешно
разкрояване на делителите; по-къси делители;недобре изработени държатели, гумички
на стъклото, ъгли; различно разстояние между крилата; непочистени/неокрайчени ъгли
и ръбове; натегнато крило; протрити гумени съединения; луфт в механизма на малките
крила; дефектна дръжка; грапава рамка на крилото; наличие на фуга между вратата и
прозореца; липса на гаранционна карта, сертификат за качество, техническа
документация за поддръжка на дограмата, сертификат за стъкла и обков, сертификат за
качество за изработка на дограмата.
Ищецът е представил още писмо от КЗП по повод негова жалба от 22.05.2024 год.
, с което е уведомен, че след извършена проверка при ответника се установило, че
търговецът е регистрирал негова рекламация на дограма от 01.04.2024 год. ,
последният счита рекламацията за основателна, но е в невъзможност да извърши
2
ремонта, т.к. единствено фирмата изработила дограмата разполага със съответните
части за подмяна на дефектните . Същевременно търговецът е пропуснал
едномесечния срок да приведе стоката в съответствие с договора за продажба.За
констатираните при проверката нарушения е съставен АУАН.
Посоченият АУАН също е приет по делото , съставен на ответника на 27.05.2024
год. за нарушаване на чл. 34,ал.2 от ЗПЦСЦУПС. Представено е и споразумение от
25.06.2024 год. между ответното дружество и КЗП.
Представени са и доказателства за извършено плащане на сумата от 8 400 лв. от
страна на възложителя по договора.
Ответникът е представил протокол от 04.04.2024 год. , съставен при извършен
оглед на процесната дограма от негов представител и представител на фирмата
изработила дограмата „Елидис“- ЕООД , при който е било констатирано, че всички
забележки описани в протокол от 01.04.2024 год. отговарят на истината. Страните са
се споразумели да се извърши следното – изработване на 4 бр. малки крила; смяна на 4
броя по-дълги делители; смяна на късите стъклодържатели; смяна на дефектни гуми на
крилата; зачистване на необработените ъглови повърхности; поставяне на
допълнителни пластмасови повдигачи на всички крила; смяна на 1 бр. дръжка;
залепване на незаварените ъглови гумички на крилата. След извършване на посочените
забележки , ще бъдат регулирани всички отваряеми крила до степен нормално
отваряне и затваряне и незасичане на насрещниците. След необходимата технологична
подготовка за изработване на новите изделия, срокът за извършване на ремонта се
определя до края на месец май 2024 год. Ако след крайната дата посочена за
извършване на ремонта, той не е извършен „ЕЛИДИС“ЕООД дължи неустойка. След
приключване на ремонта, ако е неодобрен от собственика на дограмата, последният
може да предяви иск за изработване на нова дограма или връщане на сумата за
изработка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.3 от ЗЗД , вр. чл. 265,ал.2
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер 8400 лв, дадена на
отпаднало основание поради развалянето на договор за доставка и монтаж на дограма
от *** год.
Съгласно чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната- да
заплати възнаграждение. Договорът за изработка е неформален, консесуален,
двустранен и възмезден. В процесния случай страните не спорят, че са били обвързани
от валиден договор за доставка и монтаж на алуминиева дограма от *** год., както и
че в изпълнение на задълженията си ищецът в качеството на възложител е заплатил на
ответника сумата от 8 400 лв.Спорят дали ответникът в качеството му на изпълнител е
изправна страна по договора, т.е. изпълнил ли е задължението си да достави и монтира
уговорената вещ и дали същата е годна за употреба според договорното и обичайното
си предназначение.
Приема се в практиката на ВКС, че съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждение
се дължи за извършена и приета работа, като установяването на изпълнената и приета
работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени
доказателства , съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.Приемането на
работата обхваща както едно фактическо действие – реалното получаване на
3
фактическата власт върху изработеното, така и правно действие – одобрение на
изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на възложеното с
договора /решение № 231 от 13.07.2011г. на ВКС по т.д. № 1056/2009г., ІІ т.о., ТК/.
Приемане на извършената работа по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е налице, както
когато възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за
съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни
действия. При положение, че възложителят е във фактическа власт на изработеното от
изпълнителя съоръжение и същото функционира по предназначение, без да има
възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва, че изработеното е
прието от последния чрез конклудентни действия.
Недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката не
погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат
права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако
бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението
или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на
договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е
негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Когато възложената
работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право
да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1/
отстраняване на недостатъците; 2/ заплащане на разходите, необходими за
отстраняването им; 3/ намаляване на възнаграждението. Отговорността на изпълнителя
и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението
им върху годността на изработеното. Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД
възложителят има право да развали договора за изработка с едностранно
волеизявление само когато недостатъците са толкова съществени, че правят
изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.
В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че недостатъците са
съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното
негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са
неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е
технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД подлежи на връщане
даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила / в тази насока е
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС/. За успешното
провеждане на иск с посоченото основание, ищецът следва да докаже факта на
имуществено разместване между него и ответника, факта на развалянето на
облигационното правоотношение и качеството си на изправна страна по договора. От
своя страна ответникът следва да докаже, че престацията е получена на годно
основание, респ. основанието за задържане на полученото от него.
В практиката на касационната инстанция се приема, че договорът за
изработка може да бъде развален с исковата молба /така Решение № 37 от 22.03.2011 г.
по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 13 от 07.03.2012 г. по т. д. №
15/2010 г., II т. о. на ВКС /. По общо правилно двустранният договор се разваля поради
неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с едностранно изявление от
кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо
от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако
посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не
изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е
4
недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до
изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Затова с
исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това
дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или
посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако
длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на
обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок.
С оглед твърденията в исковата молба, поддържани и в хода на процеса,
съдът приема, че ищецът се позовава на изпълнение на поръчаното със съществени
недостатъци, водещи до негодност на вещта за ползването й по предназначение и
съгласно договореното- основание за разваляне на договора.
В процесния случай ищецът установи съществувалата между страните
облигационна връзка с твърдения предмет, условия и параметри; своята изправност по
договора (по задълженията за плащане и за съдействие); своевременното уведомяване
на ответника за констатираните многобройни недостатъци ; упражненото надлежно
право по чл. 87 ЗЗД / с исковата молба/ ; размера и основанието на вземанията си. В
процесуална тежест на ответника в процеса бе да докаже положителните факти, на
които основава възраженията си - изправността за задълженията си по договора, в т.ч.
точното в качествено, количествено и във времево отношение изпълнение по всички
съществени параметри по договора; респ. отстраняването на констатираните дефекти,
за които е бил известен от ищеца, правото и основанието за задържане на исковата
сума и към момента. Както се посочи по-горе, за да се приеме, че е налице пълно
неизпълнение, т.е. че констатираните недостатъците са съществени, е необходимо да
се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или
обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават
сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или
икономически нецелесъобразно.
След анализ на ангажираните по делото доказателства се установява, че с
подписването на приетите протоколи от 01.04.2024 год. и 04.04.2024 год. ответникът
признава факта, че монтираната в жилището на ищеца дограма страда от
многобройните описани в протоколите недостатъци. Видно от протокол от 04.04.2024
год. е необходимо извършване на множество дейности, като изработване на изцяло
нови малки крила на дограмата, смяна на делители, стъклодържатели, дефектни
елементи, поставяне на допълнителни повдигачи на всички крила на дограмата, а в
последствие и регулиране на всички отваряеми крила до степен нормално отваряне и
затваряне и незасичане на насрещниците. Безспорно е, че в предвидения в протокола
срок , а и към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция,
посочените дейности не са осъществени нито от ответника, нито от фирмата
изработила дограмата. Анализирайки същите съдът приема, че доставената и
монтирана в жилището на ищеца алуминиева дограма действително е със съществени
недостатъци, правещи я негодна за употреба според предназначението й, както се
посочи дефектни са цели крила от дограмата и множество части и детайли, което
очевидно е довело и до липса на нормално отваряне и затваряне на всички отваряеми
крила и засичане на насрещниците. Следва да се има предвид, че прозорците и
вратите, от които несъмнено се състои процесната дограма представляват отвори в
стените предназначени да осигурят достъп до помещението на светлина, свеж въздух,
но и да го изолират от външни влияния, шум, прах и др. Ответникът не установи при
условията на пълно и главно доказване, че установените недостатъци са отстраними,
5
вкл. че отстраняването им е възможно и икономически целесъобразно. Не е ясно каква
би била стойността на отстраняване на всички безспорно установени недостатъци, вкл.
дали след отстраняването им дограмата би била приведена в съответно на уговореното
в договора състояние или би се наложило изработването и монтирането на нова
такава.
При тези данни съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД
за наличието на некачествено изпълнение, при което недостатъците са толкова
съществени, че правят работата негодна за използването й по предназначение, при
която ищецът правомерно е упражнил правото си да развали сключения договор.
Възражението, че и към днешна дата дограмата е във владение на ищеца не
може да промени горните изводи, предвид спецификата на вещта и необходимостта от
специфични знания и техника за демонтаж на дограмата, вкл. за пренасянето й, още
повече че недостатъците са били констатирани в процеса на монтажа, т.е. когато
дограмата вече е била поставена в имота на ищцовата страна.
Развалянето на договора прекратява облигационното правоотношение с
обратна сила, като последица от това е, че всяка от страните трябва да върне това,
което е получила поради отпадане на основанието за получаването му. Т.е. отпаднало е
с обратна сила основанието на ответника да задържи дадената му в изпълнение на
договора сума възлизаща на 8 400 лв., поради което предявения иск с правно се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му размер.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че възраженията на
ответника, че отговорно за некачественото изпълнение е трето лице, фактически
изработило дограмата, която той се е задължил да достави и монтира по силата на
договорната връзка между страните по настоящото дело, могат да бъдат ангажирани
в отделен процес, в който същият евентуално да претендира понесените от него
имуществени вреди в следствие действия/бездействия на това трето лице.
Основателно се явява и искането за присъждане на законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1336 лв - заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „ИСИС- 60 – И. И.“, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. Г., ЕГН
********** сумата от 8 400 лв., представляваща заплатено възнаграждение по
сключен между страните договор за доставка и монтаж на дограма от *** г.,
подлежаща на връщане на отпаднало основание , поради разваляне на договора, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 13.06.2024 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЕТ „ИСИС- 60 – И. И.“, ЕИК *** да
заплати на Г. Д. Г., ЕГН ********** сумата от 1336 лв.- разноски пред настоящата
6
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7