Решение по дело №1272/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1008
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 16 октомври 2019 г.)
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20194520101272
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1008

 

гр. Русе, 07.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII граждански състав…в публично заседание на 28 май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                          Председател: Д. Великова

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №1272 по описа на 2019 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Ищецът Ж.Д.С. твърди, че е ползвател на имот в **********, захранен с ел.енергия. При проверка установил, че му била определена сума за плащане в размер на 643,34лв. по фактура № **********/20.02.2019 г.  Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, че не дължи сумата от 643,34 лв., начислена по партида с абонатен номер ********** и клиентски номер ********** за периода от 11.09.2017 г. до 10.09.2018 г. за корекция на потребена, неотчетена ел. енергия на адрес ************

Ответникът „Енерго-Про Продажби” АД, оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че служители на „Електроразпределение  Север” АД извършили проверка на средството за техническо измерване с място на потребление – ************, с клиент ищеца, при която било констатирано отклонение в измерването на потребената ел. енергия. Въз основа на съставения констативен протокол била изготвена справка за корекция на сметките за периода 11.09.2017 г. до 10.09.2018 г. със сумата от 643,34 лв.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищецът е бил потребител на доставяна от ответника електрическа енергия с адрес ************, като ползваната от него електроенергия била заплащана по счетоводна партида с клиентски номер **********. Била издадена фактура № **********/20.02.2019 г. на стойност 643,34 лв., поради констатирано неточно измерване на електрическата енергия, съгласно справка за корекция за периода 11.09.2017 г. до 10.09.2018 г.

Според представения протокол от 10.09.2018 г. при извършена проверка на същата дата на СТИ с място на потребление процесния имот, било констатирано, че при сборуването на стойностите на дневна, нощна, те не съответствали на общата тарифа.

Съгласно заключението на Констативен протокол № 176/07.02.2019 г. на Българският институт по метрология, ГД”МИУ”, Регионален отдел-Русе, при софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера, наличие на регистрирана енергия на тарифа 1.8.3, която не била визуализирана на дисплея на електромера, като СТИ съответствало на техническите характеристики.

От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният  СТИ  бил   електромер    с идентификационен       1115 0314  0071  4231. Електромерът  бил  статичен,  еднофазен, двутарифен тип „Caratdigitron М02",  напрежение 230 V, ток 0.25-5(60) А,  клас на точност „В”. Имал вграден часовник-календар и оптичен интерфейс за четене на показанията при пълен сервизен операторски достъп и параметризация на всички параметри посредством оптична магнитна глава на специализиран преносим ръчен терминал на сервизния оператор. Към момента на проверката и демонтирането (10.09.2017 г.) електромерът  бил в срока на метрологична годност. Регистрите   на електромера за тарифи „1.8.1" (,,Т1) и 1.8.2" („Т2") били съответно за нощна и дневна тарифни зони и се визуализирали на дисплея на електромера. Регистърът 1.8.0 давал сумарната регистрация: „1.8.1" + „1.8.2" (съответно „Т1" + „Т2") - до текущия момент. Регистрите „1.8.3" („ТЗ") и „1.8.4" („Т4")  били самостоятелни и не се визуализирали на дисплея. През периода   11.09.2017 г. - 10.09.2018 г.  количеството   пренесена  електрическа енергия било 8373 kWh (килоВат.час), в т.ч.:  отчетена -  4957 kWh   (съгласно Справка за електропотреблението през последните 12/24/36 месеца от 15.03.2019 г.) + начислена неотчетена - 3416 kWh (съгласно Становище за начисление на електрическа енергия от 18.02.2019 г.). Общото количество    електрическа енергия можело да бъде пренесено   към абоната. Нямало информация за момента на настъпване на евентуалната софтуерна намеса. Потребаното количество  електрическа енергия  през  периода  11.09.2017  г. - 10.09.2018 г. било    общо 8373 kWh (килоВат.час), като    включвало: отчетеното количество количество 4957 kWh; начисленото количество 3416 kWh. Налице било неотчетена електрическа енергия от  3416 kWh, регистрирана от тарифния регистър  1.8.3 („Тарифа 3"). Това количество било разпределено пропорционално на броя дни през подпериодите: подпериод от 11.09.2017 г. до 30.06.2017 г.-293 дни-2742 kWh подпериод от 01.07.2017 г.  до 10.09.2018   г. - 72 дни- 674 kWh. Налице била софтуерна намеса в тарифната схема на процесното средство за търговско измерване (СТИ). При условие, че през него била преминала енергия на „Тарифа ТЗ", която не била визуализирана, съответно не била отчетена, то не съответствало на техническите характеристики. Следователно била нарушена функционалността на СТИ. За процесния период   от   11.09.2017 г. до   10.09.2018 г.   била начислена неотчетена електрическа енергия 3416 1 kWh на стойност 636.12 лева без ДДС; 643.34 лева с ДДС. Тя била разпределена в подпериоди с различна цена на електрическата енергия (пропорционално на броя дни през съответния подпериод).

Разпитания по делото свидетел Д.И.Ю., „Специалист енергиен контрол” от 3 години и 5 месеца в „Електроразпределение Севевер” АД, с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи” АД участвал в процесната проверка, изнася данни, че при процесната проверката установили, че не била отчетена ел. енергия в тарифа 3, която не се визуализирала на дисплея. Електромерът бил смъкнат за оценка, проверката била извършена в присъствие на свидетел, различен от ищеца, защото той отсъствал.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

   Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже при пълно и главно доказване дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ правила е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, което количество електроенергия е реално доставено на ищеца.

   Правният спор по делото е съсредоточен върху наличието на предпоставките за възникване на правото на ответното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, както и върху обстоятелството дали отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.

Според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от Председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., които имат характер на подзаконов нормативен акт.

  Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 10.09.2018 г., т. е. след тяхната отмяна.

Отмяната на нормите, уреждащи задължителната по силата на закона форма при реализиране на материалното право по чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ, не обуславя незаконосъобразността и на самото му прилагане. Въпреки това процесната корекция е необоснована. Дори и да бъде приет аргументът, че констативният протокол от 10.09.2018 г. следва да бъде ценен като частен документ относно направените в него констатации, предвид оспорването им от ищеца, без да се изследват реквизитите му по отмените членове от ПИКЕЕ, в хода на производството ответникът не е представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват извода, че ответното дружество е доставило на ищеца и той е потребил ел. енергия в размер на 3416 кВтч., съдържаща се в регистър 1.8.3, установена след софтуерното му прочитане.

Нормата, обективирана в чл. 50 ПИКЕЕ, предвижда, че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.

Съдът намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период, регламентирано в цитираната разпоредба не е възникнало в патримониума на ответното дружество, доколкото не са осъществени нормативно предвидените предпоставки за това. Ответникът не е доказал дали и кога натрупаната в тарифа 1.8.3 енергия е доставена на абоната и потребена от него. По делото не е представен протокол за монтаж на процесния електромер, поради което е невъзможно да се установи какви са били стойностите на показанията на скритите регистри на електромера при монтирането му и да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при проверката на 10.09.2018 г. количество ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.3 и потвърдено при извършената метрологична проверка, представлява действително потребена от абоната електрическа енергия, но неотчетена при регулярните месечни отчети. Неустановен се явява и точният момент, от който електромерът, настроен за отчет, е започнал да отчита енергия в четвъртата тарифа. Отново поради липсата на данни за началния момент на грешката не може да бъде установено и обстоятелството дали погрешно отчетеното количество електрическа енергия е действително потребено от конкретния абонат в процесния едногодишен период. Неизяснено е и каква електроенергия се отчита по скрития регистър доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от приетите тарифи. От съществено значение в случая е също така, че дори и да се приеме за реално преминало количеството електроенергия, отчетено в регистър 1.8.3, е невъзможно да бъде определено в кой момент колко от него е преминало, а цената на електроенергията за технологични разходи е различна в различните периоди от време. При това положение остава неизяснено, как операторът е преценил каква част от общо отчетеното количество електроенергия в регистър 1.8.3 следва да отнесе към отделните, различни по времетраене подпериоди. Очевидно е, че ако количествата се разпределят по друг начин в подпериодите, предвид различните цени за тях, ще се получи различна крайна стойност на дължимата цена. От всичко това следва, че ответното дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално процесната електроенергия в процесния период.

Отделно от това съдебна практика на ВКС, въвежда допълнително изискване за извършване на корекция на сметките на потребителя за минал период - крайният снабдител с ел. енергия (доставчика) да предвиди в общите условия на договора с потребителите ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. съгласно новите ПИКЕЕ. В този смисъл са решение № 115 от 20.09.2015 г. по гр.д. № 1156/16 г. на ВКС, II т.о. и решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ВКС, I т.о.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЕ регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява от КЕВР. Общите условия на договорите между енергийните дружества и техните клиенти се отличават от останалите договори, сключвани при общи условия по това, че според разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗЕ същите задължително следва да бъдат одобрени от КЕВР. След като след изменението си през 2012 г., чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (т.е. по глава IХ от ПИКЕЕ), именно това налага допълването на заварените към момента ОУ с изрични разпоредби, касаещи реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. След корекцията на ОУ от страна на дружеството, същите подлежат на одобряване от КЕВР, т.е. на регламентиран държавен контрол, също на разгласяване в обществото по реда на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ (публикуване най-малко в един централен и един местен вестник). Предвидена е и възможност несъгласният с тях клиент да поиска специални условия - така чл. 98а, ал. 5 ЗЕ. Именно спазването от страна на „Енерго - Про Продажби“ АД на цялата тази процедура, уредена в закона с цел защита на крайния потребител, налага нарочното регламентиране на реда за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ след приемането на ПИКЕЕ. В случая е безспорно, че ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД, действащи за процесния период, са приети през 2007 г., т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012 г. и приемането на ПИКЕЕ през 2013 г. Правилата по чл. 24, ал. 2 от ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД и общият ред за уведомяване, предвиден в чл. 42 от ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД се явяват неприложими в конкретния случай.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая не е извършено и редовно уведомяване на клиента за корекцията поради липса на установени правила.

Тъй като ответникът не е установил по период и стойност реално потребление в обекта на ищцата, като същевременно не е установено и наличието на законосъобразно проведена корекционна процедура, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

С оглед  изхода на спора, ответникът “Енерго-Про Продажби” АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо разноски в размер на 355 лева / държавна такса – 50 лв., съдебно удостоверение-5 лв. и дължимо адвокатско възнаграждение от 300 лв./.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, Ж.Д.С., ЕГН **********,***, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, сумата от 643,34  лева, представляваща допълнително начислена ел. енергия по партида с клиентски номер **********  за периода от 11.09.2017 г. до 10.09.2018 г., за която е издадена фактура № **********/20.02.2019г.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г да заплати на Ж.Д.С., ЕГН **********,***, сумата от 355 лева – разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ