РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Пловдив , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветан И. Цветков
Членове:Петко И. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Пенка Н. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Махмудиев
като разгледа докладваното от Петко И. Минев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215300600949 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 1 от 05.04.2021г. по НОХД № 144/2021г. РС – Карлово, 3
н.с., е признал подсъдимия К. И. И. за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и го е осъдил на 2 години лишаване от
свобода, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил
първоначален общ режим за изтърпяване, 3 години лишаване от право да
управлява МПС, както и на 1000 лева глоба.
Решението е обжалвано от подс. К. И. И. чрез защитника му – адв. Г.Ш..
Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, а наложеното
наказание е явно несправедливо. Иска се намаляване на наказанието
лишаване от свобода и отлагането му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, подсъдимият К.И. се явява и поддържа жалбата,
като заявява, че се отказва от защитника си и ще се защитава сам.
Защитникът му – адв. Г.Ш. се яви в съдебно заседание и бе освободен от
участие в процеса предвид заявеното от подс. И.. Въззивния жалбоподател
заяви, че признава вината си и моли за по-ниско наказание. В последната си
дума подс. И. иска намаляване на наказанието.
1
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата
на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Изразява се становище, че с оглед предходните две осъждания на подс. И.,
същият не е реабилитиран и не би могъл да се приложи чл. 66, ал. 1 от НК.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимия К. И. И. е роден на ***г. в гр. К., обл. П., живущ в с. В. Л.,
общ. К., обл. П., българин, български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен с ЕГН **********, осъждан общо 2 пъти със следните
съдебни актове:
1. Със Споразумение по НОХД №687/2013г. на Военен съд -
гр.Пловдив, влязло в законна сила на 06.12.2013г. за извършено на
31.05.2013г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК му е наложено наказание
„Пробация“ със следните пробационни мерки:
1). Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 7 месеца два
пъти седмично;
2). Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 7 месеца, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7
месеца.
Видно от справката за съдимост, подс. И. е изтърпял това наказание от
21.12.2013г. до 21.07.2014г. и е реабилитиран по право на 22.07.2016г.
2. Със определение за одобряване на споразумение по НОХД №
681/2017г. на Районен съд - гр.Карлово, влязло в законна сила на 29.11.2017г.
за извършено на 13.11.2017г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, глоба в
размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години,
като на основание чл.66 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода е отложено за срок от 3 години.
По това осъждане не е настъпила реабилитация по право, тъй като
веднъж вече подс. И. е бил реабилитиран на това основание за осъждането му
по НОХД №687/2013г. по описа на Военен съд – гр.Пловдив. Наказателният
закон освен реабилитацията по право, регламентирана в разпоредбата на
чл.86 от НК, предвижда още един вид реабилитация по право и това е пълната
/абсолютна/ реабилитация, регламентирана в чл.88а от НК, според който
2
настъпването на реабилитацията зависи от изтичането на един, относително
по-дълъг период от време от изтърпяване на наложеното наказание, в който
осъденият не е извършил ново престъпление. Сроковете в чл.88а от НК не са
определени в самата норма, а препращат към сроковете по чл.82, ал.1 от НК, с
изтичането на които се погасява правото да се изпълни наложеното наказание,
който предвижда различни хипотези само за наказанията, свързани с
лишаване от свобода.
При така изложените по-горе факти, съдът намира, че не са налице
условията на чл.88а от НК, тъй като на И., по НОХД №681/2017г. на Районен
съд гр. Карлово е наложено наказание лишаване от свобода за срок 2 години,
изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Разпоредбата на чл.88а от НК препраща към тази на чл.82 от НК, относно
размера на изискуемия срок, който трябва да е изтекъл от изтърпяване на
наложеното наказание за да е налице реабилитация. В настоящият случай,
срока по чл.82 ал.1 от НК, съобразно наложеното наказание по НОХД
№681/2017г. на Районен съд гр.Карлово е 5 години - чл.82, ал.1, т.4 от НК,
който при условно осъждане започва да тече от деня в който е изтекъл
изпитателният срок /чл.88а, ал.3 от НК/, в случая - от 30.11.2020г. В резюме -
следва да се посочи, че съгласно чл. 88а, ал.3, вр. ал. 1, вр. чл.82, ал.1, т.4 от
НК подсъдимия следва да се счита за реабилитиран по осъждането по НОХД
№681/2017г. на Районен съд гр.Карлово считано от 30.11.2025г.
На *** г., след обяд, в с. В.Л., общ. К., обл. П., свидетелите Й. Г.и М. С.
- служители на РУ на МВР - Карлово изпълнявали задълженията си като
автопатрул на територията на общ. К. като се движили бавно с полицейски
патрулен автомобил. Около 16.30ч. на ул.“***“ в селото се разминали с лек
автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № ***** , като и двамата
забелязали водача и по изражението на лицето му преценили, че е употребил
алкохол и за това Г. незабавно променил посоката на движение и потеглил
след лекия автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № ***, като в
близост до №*** от улицата те подали звуков и светлинен сигнал на водача на
това МПС за да спре и той спрял. След спирането на автомобила, свидетелите
С.и Г. подходили към него и се представили на водача. В хода на проверката
на документите на шофьора установили, че водач е подс. К. И. И. от с. В. Л.,
общ. К.и същият лъха на алкохол, поради което му било предложено да бъде
тестван за употреба на алкохол. Подс. И. се съгласил и бил изпробван от св.
С. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен номер***, което отчело наличие на 3,51 на хиляда алкохол в
издишания от подсъдимия въздух. Междувременно на мястото на проверката
пристигнал и друг автопатрул на РУП - Карлово в състав свидетелите Н. и С..
Служителите на РУП - Карлово предложили на подсъдимия да даде кръвна
проба, като му издали и талон за изследване № ****, но той категорично
отказал кръвна проба. Въпреки това бил отведен в ЦСМП Карлово, където
пред дежурния медицински екип също отказал до даде кръвна проба.
3
За констатираното нарушение на ЗДвП на подс. И. бил съставен и
връчен АУАН № ***г., който той подписал без възражения. Подс. И. заявил,
че приема показанието на техническото средство и не желае да даде кръв за
изследване.
Горната фактическа установка, първостепенният съд е приел за
безспорно установена от самопризнанията на подсъдимия И. по реда на чл.
371, т. 2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство – показанията на свидетелите Й.
А.Г. М. Ц. С. и Б.В. Н., АУАН № ** г., талон за изследване, ЗППАМ №****
от ***г., справка за водач/нарушител, справка за собственост на МПС,
справка от лаборатория за проверка на СИ, копие от СУМПС, копие от КТ,
справки АИС – БДС, справка за съдимост и характеристична справка за
подсъдимия. РС – Карлово е приел, че събраните и изброени по-горе
доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на
подсъдимия и писмените доказателства по делото, първостепенният съд е
стигнал до правния извод, че подс. И. е извършил както от обективна, така и
от субективна страна престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. РС –
Пловдив е приел, че престъплението е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Жалбата на подсъдимия К.И. и неговия защитник е процесуално
допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия К.И., първата инстанция е
извършила необходимите процесуално - следствени действия, изясняващи
значимите факти относно повдигнатото му обвинение. Въззивната инстанция
изцяло възприема анализа на доказателствата, направен от РС – Карлово,
както и извода, че самопризнанието на подсъдимия в хода на съкратеното
съдебно следствие кореспондира на приобщените от д.п. доказателства.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите. Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1, т. 1,
2, 3 и 6 от НПК са основани на установените фактически положения, като в
съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност
4
на подсъдимия по предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на
закона се споделят и от настоящият състав. Въз основа на приетите за
установени фактически положения първоинстанционният съд е стигнал до
правилния правен извод, че подс. И. е осъществил от обективна страна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна подс. И. на *** г. в с. В. Л., общ. К. обл. П. е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с
рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно
– 3,51 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ***, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда - определение за одобряване на споразумение № 118/29.11.2017 г. по
НОХД № 681/2017 г. на Районен съд Карлово за деяние по чл. 343б, ал.1 от
НК. Правилно РС – Карлово е приел, че от субективна страна подс. И. е
извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е управлявал МПС с ясното
съзнание, че е употребил алкохол и е осъждан за същото по вид
престъпление. Според въззивния съд този правен извод е правилен, тъй като е
съобразен с приетата фактическа обстановка, която от своя страна се
подкрепя от събраните по делото доказателства. Въззивната инстанция
изцяло споделя правните изводи на първата инстанция за доказаност на
обвинението.
При определяне на вида и размера на наложеното наказание на подс. И.,
РС – Карлово е взел предвид степента на обществената опасност на деянието
и дееца. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено
единствено признанието на вината. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства първата инстанция е отчела лошите характеристични данни,
свързани с многократното наказване на подсъдимия по административен ред
за управление на МПС след употреба на алкохол. Отчетено е и че
установената концентрация на алкохол в кръвта на подс. И. е 7 пъти над
минимално изискуемата за съставомерност на деянието. РС – Карлово е
определил трите наказания около средния предвиден в закона размер и е
наложил наказание две години лишаване от свобода /след редукцията с 1/3 от
три години по реда на чл. 58аот НК/, три години лишаване от право да
управлява МПС и 1000 лева глоба. Правилно съдът е приел, че не са налице
основанията на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подс. И. е осъждан и тази
привилегирована разпоредба е неприложима спрямо него. Правилно на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим
на изтърпяване на наказанието две години лишаване от свобода. Въззивната
инстанция намира, че наложените наказания са справедливи и съответстват
на така отчетените от РС – Карлово смекчаващи и отегчаващи отговорността
на подс. И. обстоятелства. Неоснователни са възраженията на защитата за
явна несправедливост на наложените наказания. При наличието на превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства наказанията са определени около
средния размер, което въззивният съд намира за справедливо. По-голямо
снизхождение спрямо подсъдимия няма да изпълни целите на чл. 36 от НК.
5
Установена е 7 пъти над съставомерната концентрация на алкохол в кръвта
му и е факт, че това е трето по ред осъждане за идентично престъпление.
Определените наказания съответстват на обществената опасност на деянието
и дееца, поради което не се налага корекцията им съобразно искането на
защитата.
Правилно е произнасянето на КРС по реда на чл. 59, ал. 1 от НК.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита,
че присъда следва да бъде да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1 от 05.04.2021г. по НОХД № 144/2021г.
по описа на Районен съд – Карлово, 3 н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6