Р Е Ш Е Н И Е
№ 428/10.6.2019г. 10.06.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 14.05 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 3956
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се води по
предявен от Н.С.Д.
против К.К.М. искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищецът , заедно със
съпругата си по силата на покупко – пордажба, обективирана в НА от
23.11.2017 год. са придобили недвижим имот в едно с прилежащото му *** с площ 6, 70 кв.м. С НА от 30.06.2017 год.
ответницата придобила собствеността върху друг вид самостоятелен обект в сграда
с площ 40, 75 кв.м., който по първоначален проект на сградата включвал *** едното от които прилежащо към имота на
ищеца. Праводателят на ответницата бил
преустроил приземния етаж, за което
строителство нямало разрешение и строителни книжа. Складовото помещение като
принадлежност към главната вещ било собственост на ищеца, поради което и се
иска да се приеме за установено по отношение на ответницата че той заедно със
съпругата си е негов собственик, като бъде осъдена да им предаде владението. В
условията на евентуалност е предявен иск по чл. 109 ЗС за осъждане на
ответницата да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца
да упражнява собственическите си права върху ***, а именно да възстанови
съществувалите преди преустройството през 2013 коридор, обслужващ *** и вход
откъм ул.“***“ и вход от вътрешната незастроена част.
В законоустановения срок , ответницата е депозирала
отговор , с който посочва, че исковете са неоснователни и недоказани. Твърди,
че е собственик на процесното ***, за което излага
подробни съображения. Обекта бил преустроен и било променено предназначението
му още преди покупко – продажбата. Помещението не
било складово. Алтернативно прави възражение за придобиване на обекта по
давност, за което също излага съображения. Претендира се отхвърляне на исковете.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищеца.
Ответницата оспорва исковете чрез процесалния
си представител.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С НА за покупко
– продажба на недвижим имот от 23.11.2017 год. ищецът и съпругата му са
придобили собствеността върху недвижим
имот, представляващ ¼ ид.ч. от ПИ с
идентификатор № 87374.531.397, целият с площ 461 кв.м., заедно със
собствеността върху жилище – апартамент, разположено на целия втори етаж от
построената в имота сграда с идентификатор № 87374.531.397.1.2. с площ 93,34
кв.м., заедно с прилежащото му *** от 6,70 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху ПИ.
Представен е и НА от 01.03.1975 год.
по силата на който праводателката на ищеца е
придобила собствеността върху върху
¼ ид.ч. от дворно място, заедно с втори етаж –
жилище от масивната жилищна сграда с площ 93, 34 кв.м. и *** с площ 6,70 кв.м.
при посочени граници.
С НА за покупко
– продажба на недвижим имот от 30.06.2017 год. ответницата е придобила от праводателя си „РОУЗ ГАРДЪН“ЕООД собствеността върху 110,
25/461 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 87374.531.397,
заедно с друг вид самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
87374.531.397.1.4, със застроена площ 40, 75 кв.м., разположен на етаж *** от
построената в ПИ триетажна масивна жилищна сграда, в едно със съответните ид.ч. от общите части на сградата.
Видно от НА от 02.10.2007 год. „РОУЗ
ГАРДЪН“ЕООД е придобило по силата на покупко –
продажба следния недвижим имот – 100. 25
/461 ид.ч. от дворно място, съставляващо ПИ с
идентификатор № 87374.531.397, заедно с таванско помещение от 7, 5 кв.м.,
прилежащо към самостоятелен обект в сграда № 87374.531.397.1.1, със застроена
площ 88,60 кв.м. от построената в ПИ масивна триетажна жилищна сграда с
идентификатор № 87374.531.397.1, със застроена площ 79 кв.м.
С НА от 04.07.2007 год. „РОУЗ
ГАРДЪН“ЕООД е придобило по силата на покупко –
продажба 10/461 ид.ч.
от дворно място , представляващо ПИ с идентификатор № 87374.531.397, заедно с
друг вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ 40, 75 кв.м. с идентификатор № 87374.531.397.1.4, находящ се на етаж *** от построената в имота триетажна
масивна жилищна сграда. Приета е и скица на обекта.
По делото е назначена и изслушано
заключението на СТЕ, вещото лице по която посочва, че за изготвяне на експертизата
е извършило оглед на имота, както и справки в Община Я. и СГКК- Я. Установило
се, че в Община Я. липсвала строителна документация за сградата.За извършеното
по-късно преустройство също липсвали строителни книжа. В СГКК съществувала
схема на самостоятелен обект в сградата, разположен на приземния етаж с площ
40, 75 кв.м., която представлявала ½ ид.ч от
застроената площ на сградата в приземния етаж.На място в приземния етаж било
изградено жилище с височина 2,13 м , като усвоените помещения били с контура на
външните зидове на сградата, т.е. освен площта от 40,75 кв.м. била усвоена и останалата
площ, която видно представлявала две мазета и коридор, който е свързвал втори и
трети жилищен етаж с *** и незастроеното дворно място. От входа водещ към втори
и трети жилищен етаж имало продължаващи стълби, където ясно се виждала зазидана
врата. Видно на място било, че тази врата е към коридора и процесното
*** от 6,70 кв.м., разположено по *** на сградата извън площта на собственост
на ответницата и преустроено в баня. В тази част било обособено и перилно
помещение, където се намирали водомерите на 1, 2 и 3 – ти жилищен етаж.Към
момента в обект с идентификатор № 87374.531.397.1.4 не съществувало помещение с
площ 6, 70 кв.м.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
В показанията си св. Д. посочва, че
е била собственик на жилище от близо 94 кв.м. в имота, както и на *** в *** на сградата – 6 и нещо кв.м.Къщата имала
два входа и *** се намирало в ляво от стълбите, като се слезело по 2-3
стълби.Ползвала *** от 1975 год. до 2007 , когато М. Р., купила 40 кв. от приземния
етаж, които също били *** и ги преустроила в жилище и завзела и нейното ***, зазидала
вратата, з ада си направи баня.Това свидетелката установила през 2007 год., при
едно от посещенията си в имота.Тогава се разбрали да й построи ***, но нищо не
направила. Свидетелката посочва, че не е давала съгласието си за това. Продала
имота миналата година, като казала на новите собственици за проблема. Описва
колко входа има двора и къщата. Посочва още, че е подавала 3-4 жалби в общината
, но все й отговаряли, че няма такова ***. Жалбите пускала след 2007 год. В
сградата имало общо 4 ***.
Св. И. посочва, че е *** на агенция
за недвижими имоти и знае за процесния. Имотът бил на
*** от сградата и преди да се обяви за продажба се давал под наем.За самата
къща имало вход от към улицата през който се влизало на втори етаж и
таван.Имало портална врата, където бил входа за първи и приземен етаж.Достъпа
до двора бил свободен.Описва как изглеждал имота на К., като посочва, че не
знае квадратурата му.Банята се намирала като влезеш в коридора – отсреща.
Св. С. посочва, че е работила в Община Я. като *** ПГС и контрол
на строителството. Преди Нова година колегите й я разпитвали за подобен случай
, направила справка в Общината. Кореспонденции по жалби на граждани се пазели 3
години.Спомняла си, че на „***“ имало жалба от някаква жена, която от години
живеела на морето, идвала , вдигала скандали и си търсела ***. Спомня си, че са
посещавали обекта, но счита, че не са констатирали незаконно строителство,
защото в противен случай щели да съставят актове. Нямала спомен да й бил
предоставен одобрен план за тази къща, за да констатира на място, че има
отклонения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС, както и евентуален иск по чл.
109 ЗС.
По иска с
правно основание чл. 108 ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС, собственикът
може да иска
своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи, без
да има основание
за това. При този иск ищецът
следва да докаже, че е собственик
на вещта, предмет на иска,
че същата се намира във
владение или държане на ответника
и че ответникът я владее без основание.
Не е ли налице коя
и да е от тези три предпоставки,
искът не може да бъде
уважен.
В процесния случай според
съда е безспорно доказано, че ищецът по силата на приложения НА от 23.11.2017
год. е собственик на процесното *** от 6,70
кв.м.,прилежащо към жилище – апартамент, находящо се
на етаж *** от процесната жилищна сграда, което според приетата СТЕ е разположено на ***
на сградата извън площта собственост на ответницата и е преустроено в баня. Единственият
документ за собственост, с който се е легитимирала праводателката
на ищеца е НА от 1975 год., като по делото
не се спори, че с договора тя се е разпоредила с всичките си права върху
имота.
Освен изложеното
според съда безспорно се
установява, че обекта се владее от ответницата.
Основния спорен между страните въпрос е дали същата го
владее на годно правно основание, като в отговора на исковата молба се сочи, че
същата е собственик на самостоятелен обект в сградата, в който няма обект площ
6, 70 кв.м., алтернативно прави възражение за придобиване на обекта по силата
на давностно владение, присъединено към владението на
нейната праводателка, считано от 04.07.2007 год.
Тук следва да се посочи, че всички доказателства по
делото сочат, че действително ответницата е собственик на друг самостоятелен
обект в сграда със съответния идентификатор и с площ 40, 75 кв. м. Установява
се от огледа извършен на място, че същата фактически е преустроила целия
приземен етаж на сградата, т.е. помещение очертано от външните зидове на
сградата.Липсват твърдения и доказателства , включително е видно и от приетия
титул за собственост същата да е придобила обекта с прилежащо мазе, включително
посредством някой от предвидените в законодателството придобивни
способи да е придобила приземния етаж от сградата в пълния му обем. Както беше
посочено по-горе единственото възражение в тази насока е , че *** е придобито
по давност.
Трайна и безпротиворечива е
съдебната практика, че избено помещение в сграда в режим на етажна собственост могат
да бъдат придобивани по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата
само ако това не е единственото складово помещение на друг обект в сградата, за
който по закон задължително се предвижда наличието на такова помещение, както и
ако това не е единственото складово помещение в сградата, което се ползва общо
от всички собственици на самостоятелни обекти. В процесния
случай не се установи в сградата да има друго ***, прилежащо към апартамента,
разположен на етаж ***.Освен това - изграденият без строителни книжа
обект може да бъде годен обект на извършване на прехвърлителни
сделки,както и за придобиване право на собственост по давност едва след
издаването на удостоверението за търпимост по реда на §16 ПР ЗУТ.В този смисъл
е и решение №399/10.05.2010г. по гр.д.№1013/2009г. на І ГО на ВКС,постановено
по реда на чл.290 и сл. ГПК,в което е
прието,че съставянето на акта за узаконяване не е достатъчно основание за
придобиване на собственост от лицето,на чието име е издаден. Този акт касае
статута на обекта и с оглед изискването на устройствените
закони и строителните правила и норми дава възможност за последващо
придобиване на собствеността,тъй като придава на обекта характера на самостоятелна
вещ. Едва от момента на узаконяването започва да тече придобивна
давност за упражняващото фактическа власт лице. В настоящия казус е безспорно
установено, че за извършеното преустройство в приземния етаж липсват строителни
книжа. Не се установи и да е издадено удостоверение за търпимост.Ето защо и не
може да бъде прието и че владеейки приземния етаж в целия му обем, ищцата , а
преди това и нейната праводателка са придобили
собствеността върху процесното *** по давност.
Иска е основателен и
следва да бъде уважен.
По
евентуалния иск с правно правно основание чл. 109 ЗС:
Негаторният иск е вещен, петиторен иск. Този иск включва съдебно
установяване и потвърждаване,
че ищецът е титуляр на правото
на собственост върху вещта, върху
която ответникът е извършил несъвместимо с това право въздействие
или посегателство. Искът по
чл.109,ал.1 ЗС може да бъде уважен, само когато се пречи на упражняването на
правото на собственост с неоснователни действия или състояние. Поради това
ищецът по този иск следва да посочи в какво конкретно се състои посегателството
върху обекта на правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или
пречи на допустимото пълноценно ползване на имота, тъй като не всяко
въздействие върху имота може да бъде
предмет на петиторна защита, а само което е
неоснователно.
Както беше посочено по-горе по делото се установи, че
ищецът е собственик на процесното *** от 6,70 кв,м. Претенцията му е формулирана по следния начин –
„ответницата да преустанови противоправното препятстване
на собственическите му права като възстанови съществувалите преди извършеното
преустройство през 2013 год. на ет. *** в сградата следни общи части – коридор
, обслужващ мазето, вход откъм ул.“***“, който служи за достъп до приземния
етаж от към улицата и вход откъм
вътрешната незастроена част от имота, който служи за достъп до приземня етаж от поземления имот, както и за достъп от
приземния етаж към незастроената част от имота“.
От заключението на вещото лице и предвид
липсата на строителна документация не може да бъде установено кога точно е
извършено преустройството. Установява се обаче от показанията на св. Д., че
това е станало в периода 2006 – 2007 год., т.е. в период преди , както ищеца,
така и ответницата да придобият собственическите си права върху самостоятелсни обекти в сградата. Съгласно Решение № 34/24.02.2015 Г. по г.д. № 5239/2014 г., І Г.
О. на ВКС, постановено по реда на чл.
290 от ГПК – за уважаване на негаторния иск следва да
е налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца,
действие на ответника, за което няма основание, причинна връзка между тях. Ако
не е имало предишно състояние на обекта, иска по чл. 109 ЗС за възстановяване
на предишното състояние е неоснователен. Трябва да има причинна връзка между
пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и поведението на
ответника.Ако ищецът е дал съгласие за създаване на състоянието и то е
съобразено с неговата воля, дори да му създава пречки да упражни правата си,
искът по чл. 109 ЗС е неоснователен.
В процесния
случай според ЯРС безспорно се установи, че към момента на придобиване на собственическите
права на ищеца сградата и по специално нейният приземен етаж, както и входове,
е била във вида, в който се намира и днес. Така установената фактическа обстановка,
съотнесена към горецитираната
практика на ВКС на РБ води до единствения извод, че в процесния
случай, ищецът с покупката на част от сградата в съществуващия й вид
/установява се от показанията на св. Д., че купувачите по сделката са били запознати
с проблема/е дал своето съгласие за създаденото състояние и то е съобразено с
неговата воля. Липсва и горепосочената причинна връзка, т.к. на практика към
момента на придобиване правото на собственост от ищеца не е имало предишно
състояние, чието възстановяване да се иска.
Гореизложеното води до извод за
неоснователност на иска по чл. 109 от ЗС само на посоченото основание.В
посочения смисъл и Решение от 05.06.07.2016 год. по в.гр.д. № *** год. на ЯРС.
По
разноските:
Предвид частичното уважаване на
исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК разноски в размер на 375 лв. – заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. На осн.
чл. 78,ал.3 от ГПК ответницата също има право на разноски в размер на 345 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и свидетел.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на К.К.М., ЕГН **********, че Н.С. Д., ЕГН **********
е собственик на прилежащо към жилище – апартамент ,
разположен на целия *** на сграда, находяща се в гр.
Я., ул.“***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
87374.531.397.1.2 с площ 93, 34 кв.м. *** с площ 6, 70 кв.м., находящо се в *** по *** на сграда с идентификатор №
87374.531.1 и ОСЪЖДА същата да му предаде собствеността и владението върху
обекта.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Н.С. Д., ЕГН **********
против К.К.М., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да преустанови противоправното
препятстване на собственическите му права като възстанови съществувалите преди
извършеното преустройство през 2013 год. на ет. *** в сградата следни общи
части – коридор , обслужващ мазето, вход откъм ул.“***“, който служи за достъп
до приземния етаж от към улицата и вход
откъм вътрешната незастроена част от имота, който служи за достъп до приземня етаж от поземления имот, както и за достъп от
приземния етаж към незастроената част от имота.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78,ал. 1 от
ГПК К.К.М., ЕГН ********** да заплати на Н.С. Д., ЕГН ********** сумата от 375 лв.
-разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78,ал. 3 от
ГПК Н.С. Д., ЕГН ********** да заплати
на К.К.М., ЕГН ********** сумата от 345 лв. -разноски
за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: